Тодор Живков-дългогодишен комунистически лидер на България и някои основни факти за него

Той е бил начело на Българската комунистическа партия и де факто лидер на страната от 1954 до 1989 г. - най-дългото управление в Източния блок.

По време на неговото управление България е била тясно свързана със Съветския съюз.

Режимът му се характеризира с репресии срещу политически опоненти и етнически малцинства, особено турското малцинство.

Провеждал е политика на индустриализация и модернизация на страната, но икономиката е страдала от неефективност.

Свален е от власт през ноември 1989 г. по време на падането на комунистическите режими в Източна Европа.

След свалянето му е изправен пред съда за злоупотреба с власт, но поради влошено здраве е освободен от домашен арест през 1996 г.

Умира през 1998 г., оставяйки противоречиво наследство в българската история.Отношението на българския народ към Тодор Живков е сложно и нееднозначно. Ето някои аспекти, които трябва да се вземат предвид:

Носталгия: Част от по-възрастното поколение изпитва носталгия към времето на Живков, асоциирайки го със стабилност, сигурност на работните места и социални придобивки.

Разделено мнение: Мненията за Живков са силно поляризирани. Докато някои го възприемат като "бащата на нацията", други го смятат за диктатор.

Култ към личността: По време на управлението му е бил създаден култ към личността, който е влияел върху общественото мнение.

Икономическа стабилност: Много хора помнят времето му като период на относителна икономическа стабилност, въпреки недостатъците на плановата икономика.

Репресии: Същевременно, режимът му е свързан с политически репресии и нарушаване на човешките права, което е причина за негативно отношение сред много българи.

Регионални различия: В някои региони, особено в селските райони, Живков е бил по-харесван заради политиките за развитие на селското стопанство.

Променящо се възприятие: С течение на времето и разкриването на повече информация за режима, общественото мнение за Живков продължава да се променя.

Важно е да се отбележи, че "харесването" на такава противоречива фигура е сложен въпрос, който зависи от множество фактори, включително лични преживявания, политически възгледи и историческа перспектива. Общественото мнение за Живков остава разделено и до днес.

Научете повече

Скандалното дело „Ваньо Александров“ осъден невинен на 20 години затвор през 1984 г.

Премиер, правосъден министър и топследовател осъдили невинен преди 33 г. Самопризнания, кофа за смет, съсед и таксиметров шофьор изграждат версията за съпруга-убиец. Майката на жертвата била секретарка на главния прокурор.

Международният шофьор Ваньо Александров лежи в затвора 3 години и 5 месеца, адвокатката му Рени Цанова не се съмнява в неговата невинност.Сериен убиец, заловен след обир на лавка, признава убийството на Вася, Александров е оправдан.Делото „Ваньо Александров“ обаче и днес не хваща прах – регулярно го изтупват писатели, журналисти, съдии, криминалисти

„Ние настояваме за смърт на сатаната Ваньо Александров! Злото, загнездило се в душата му, може да бъде изкоренено само с куршум. Той е опасен за социалистическото общество.“(Из протестите до Върховния съд на активисти от БКП, комсомола и ОФ през 1983-1984 г.)

На 4 юни 1984 г., след три съдебни дела един човек е осъден на 20 г. затвор. Човекът се казва Ваньо Александров, а обвинението е, че на 11 август 1982 г. е убил съпругата си Вася.

Обществото, чието авангардно мнение тогава изразяват активните членове на Партията, Отечествения фронт и Комсомола, екзалтирано зове за смъртна присъда и незабавното й изпълнение.

През ноември 1985 г. друг човек разбива барче на бул. „Ленин“ в София. Задържан е случайно. Човекът се казва Георги Добриянов. В МВР Добриянов започва да разтоварва съвестта си. Той признава още 8 грабежа, три изнасилвания и убийства на млади жени.

Няколко дни по-късно серийният убиец разказва и за убийството на Вася. Добриянов не подозира, че за същото деяние от 3 години и 5 месеца в затвора лежи съпругът й Ваньо.

На 27 декември 1985 г. делото „Ваньо Александров“ е възобновено, а международният шофьор – оправдан. Той излиза на свобода в края на 1985 г. след 3 години и 5 месеца. Обезщетението, което държавата му изплаща е 12 000 лв. Ваньо Александров умира от рак през 2001 г.

Вече 30 г. обаче делото „Ваньо Александров“ не хваща прах. Регулярно го изтупват журналисти, писатели, съдии, криминалисти. То се превръща в едно от най-скандалните дела на миналия век.

Причина за интереса са и видните имена на участниците.Адвокат на Александров е Рени Цанова. Това е случаят, което я изкачва по върховете на професията. През 1997 г. излиза и книгата „Четири скандални дела на Рени Цанова“ на журналистката Виолета Веселинова. Първото и най-подробно описаното е именно „Александров“. „Тодор Живков“ е с три пъти по-малък обем.

Съдия е Димитър Попов. При дискусията, дали да бъде избран за премиер, паметливи не пропускат да припомнят факта, че е осъдил невинен. Адвокат на родителите на убитата Вася пък е Петър Корнажев. Бъдещ правосъден министър. Корнажев поема ангажимента по молба на опечалените. Майката на Вася е секретарка на главния прокурор, покойния Константин Лютов. Една от основните роли играе и топследователят Богдан Карайотов.

След признанията на истинския убиец Добриянов ЦК на БКП назначава комисия към правосъдното министерство, която да разследва защо е станал гафът с Александров. Срещу следователите и криминалистите, работили по случая, започва и наказателен процес в Прокуратурата на Въоръжените сили. Полк. Лилко Йоцов, бъдещ шеф на Военната прокуратура, прекратява делото през 1988 г.

Участниците в разследването получават само административни наказания. Богдан Карайотов е понижен в длъжност и изпратен в Кърджали. Следователите Аспарухов и Филипов и оперативният работник Симеон Димев са уволнени дисциплинарно. По-късно Димев се връща на работа в МВР, но през 1992 г. на новия вътрешен министър Йордан Соколов му припомнят прегрешенията на Димев по случая „Александров“. Уволнен е втори път.Според една от любимите сцени на криминалните автори инспекторът помирисва кристалната чаша и усеща какво? Дъх на бадеми. Ченгето вече няма съмнения: убийство! Е, има и криминални случаи, оказва се, в които, като се подуши характерното ухание, не възникват решителни колебания: политика!

Защото ето какво разказват участници в разследването на убийството на 25-годишната Вася. Тъй като майката е служител в Главна прокуратура, криминалисти и следователи работят под силен натиск.

Убийството на Вася е извършено в нощта на 11 срещу 12 август 1982 г. На 16 август близките й откриват, че е изчезнала. Трупът на младата жена е намерен от лудуващи хлапета на 6 септември във водния канал до Нови хан. На 8 септември Александров е арестуван.

Версията на обвинението е следната: Ваньо спял при родителите си, когато жена му Вася се появила и вдигнала скандал, след което излязла и тръгнала сама в 12 часа през нощта. Взела такси, което я отвело някъде из София. Там тя се качила в камиона на съпруга си, той също бил вътре (?!), тръгнали за някъде, но по пътя разгневената съпруга му казала, че има любовник. Ваньо изригнал и както бил стигнал на Орлов мост, без проблеми направил обратен завой с камиона и с ремаркето (?!?!), след което извадил ножа си за хляб от жабката и убил жена си брутално. Хвърлил тялото в канал по пътя за Нови пазар. В каросерията нямало и какпа кръв, което не попречило обвинението да изглежда достатъчно убедително на съда.

Още докато Вася се водеше изчезнала, проверявахме Ваньо, разказва участник. „Проучвахме връзките им. Бракът им бе пред разпад. Естествено бе да се повдигне версията, че извършителят е Ваньо.“ Прилагат се специални разузнавателни средства. Подслушват се родителите на Ваньо, сестра му и племенницата му Мая – дете, което още не ходи на училище. Тъй като са заинтересувани лица по делото, алибито, което дават на Ваньо – че не е напускал дома в жк „Дружба“ във фаталната нощ, няма стойност. Без да знаят, че са подслушвани, те обаче потвърждават алибито му. Нещо повече – твърдят, че няколко минути след като Вася напуска дома им, чуват шум на автобус „Чавдар“.

Добриянов е шофьор на червен „Чавдар“.

Следата обаче е изоставена.Ако е било приложено рутинното мероприятие да бъдат проверени всички селища от жк „Дружба“ – където Вася за последен път е била видяна жива, до лобното й място в Нови хан, Добриянов щял да бъде заловен. Той живее в Долни Лозен. След Вася изнасилва и убива още три жени – Нина, Вангелия и Даниела.

От прилагането на СРС обаче все пак имало полза. Така полицаите разбрали, че бащата на Вася взима пушката и отива да застреля Ваньо. И майката ненавижда зет си. След арестуването му събира подписи от всички комшии в кв. „Хаджи Димитър“ с искане за смъртно наказание.

Усилията бяха насочени да се потвърди версията, че Ваньо е убиец, казват участниците. „Богдан Карайотов всяка седмица тичаше да докладва по върховете как върви разследването.“ На 28 декември 1982 г. Александров признава убийството на съпругата си. Таксиметровият шофьор Стоян Методиев свидетелства, че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че още на първото дело Рени Цанова доказва сбърканите му показания. И услужливият съсед Аржентински твърди, че майката на Ваньо карала всички комшии да лъжесвителестват. После лъжесвидетелят се оказва самият той.Делото се гледа няколко пъти. Първо състав на Софийския градски съд му дава 8 г. затвор. Отвън обаче граждани викат „Смърт на изверга!“ Прокуратурата го връща за по-тежко наказание. Димитър Попов дава 18 г. След нов протест на прокурора на 4 юни 1984 г. Върховният съд произнася окончателната присъда – 20 г. зад решетките.

Днес, въпреки че случаят „Александров“ се счита за класически пример на грешка в родното правораздаване участници в него все още са убедени, че призналият по-късно убийството Добриянов не е истинският извършител. Александров не е, но май и Добриянов не е, подмятат. Почеркът на трите убийства не съвпадал с този на ликвидирането на Вася. Добриянов е разстрелян скоро след 1987 г.

Бе поет курс да се доказва, че се допускат грешки, казва експремиерът Димитър Попов, комуто Рени Цанова е благодарна, че не осъдил Ваньо на куршум.

Разследването на грешката съвпада с времето на преустройство на социализма. Политика!

Текста е от Списание „Общество и право“ – материали във връзка с делото „Ваньо Александров“, 1985 г. и 1987 г.

Научете повече

Удивителната история на Нели Цонева от Стражица, изпяла песните на Рени в „Оркестър без име”

Да си част от култовия български филм „Оркестър без име” и 35 години никой да не знае за тебе – това е орисията на Нели Цонева от Стражица, изпяла песните на Рени в ресторанта край морето.

Джаз певицата излиза от пълната анонимност едва през 2016 г., и то благодарение на Катерина Евро, която не е знаела кой пее италианските шлагери вместо нея. След като издирва телефона на актрисата чрез своята приятелка Елка Стефанова, набира смелост да звънне на актрисата на рождения й ден, на 1 септември 2015 г. Минали са повече от три десетилетия след премиерата на „Оркестър без име” и едва тогава Нели Цонева й се представя коя е тя.През 2016 г. с посредничеството на Катето Евро национална телевизия прави филм за нея, снимат я в Стражица и така на цяла България става известна както тя, така и последната неразказана история около този толкова любим филм.

НЕЛИ ЦОНЕВА ПРАВИ ЗАПИСИТЕ НА „КЕ САРА” КАТО СТУДЕНТКА В Консерваторията!Още с раждането животът на Нели Цонева тръгва встрани от обичайното русло.

Родена на 4 юли 1957 г. в Трявна, едва на 6 месеца и 20 дни тя е осиновена и израства в Стражица. Завършва средното си образование не със съучениците си, а във вечерна заводска паралелка към Строителния техникум във Велико Търново заради бременност. Родена за сцената, артистична и музикална от малка, участвала и в престижния навремето фестивал „Ален мак”, през 1978 г. Нели решава да кандидатства в Естрадния отдел на консерваторията. По това време работела като оперативен счетоводител и пеела с оркестър три пъти седмично в мотела в Стражица, разрушен после от земетресението.

Била на 21 години, вече омъжена, с тригодишен син и починали родители. Взела си три дни отпуск, не казала на никого и заминала за столицата. Последните кръгове на кандидатстудентския изпит били почти инфарктни. Успяла да впечатли комисията със суинг и джаз, но трябвало да се явява всеки път и в хубав тоалет. На помощ се притекла бъдещата й преподавателка Цветанка Възвъзова. Дала й блуза и красиво бижу от сушени южноамерикански плодове от дъщерята на хазаите, в които била отседнала, взела пола и така се явявала на туровете. Приели я, а нейни състуденти били Ралица и Ваня Костова от „Тоника СВ”, Краси Радков, Силвия Кацарова, Райко Кирилов.

Вече завършвала втори курс, когато с още две момичета били избрани да пеят в Клуба на актьора. Забелязва я дъщерята на режисьор в Софийския цирк и започва работа там, като на манежа е заедно с голямата Йълдъз Ибрахимова.

„Един ден се прибирам в студентското общежитие след дневно представление, вратата на стаята се отваря и колежката ми Соня заявява: „Нели, ти ще участваш във филм, обади се на Цветанка Възвъзова и тя ще ти каже какво да правиш”. Помислих си, че ме бъзика, тогава бяхме млади и весели. После всичко ми е като в някакъв сън. В уречения час пристига Борис Карадимчев да ме вземе за прослушване и застава в очаквателна поза пред общежитието. В него живееха все хора на изкуството и като го видяха, нали е популярен, всички виснаха на прозорците. Пък и беше с някаква западна кола, която сега на никого няма да направи впечатление, ама тогава…

Влизам аз в колата и мълча, после взехме от тях Цветанка Възвъзова да ми акомпанира, както и режисьора Людмил Кирков. Отидохме в дома на Борис Карадимчев и ми казаха да пея, за да чуят гласа ми. Почвам аз с Шърли Беси, да им покажа, че не съм коя да е и имам представа от световния шоубизнес. Спогледаха се композитор и режисьор и отсякоха: „Намерихме я, тя ще е”. Това става в края на юни 1980 г.”, разказва Нели Цонева.

Репетициите били в хотел „Хемус”. Отива на първата и вижда оркестъра с ръководител Петър Пърмаков, който свири във филма вместо бандата, и всички в главните роли – Велко, Павел, Филип и Георги Мамалев. Катето Евро се появила само за секунди с бъдещия си съпруг Жоро, но не ги запознали. На Нели Цонева й направило впечатление, че актьорите много внимателно наблюдавали как свирят музикантите, как държат китарите, палките на барабаните и т. н. Поискали от нея да изпее три италиански песни.

„Започнах да се хвърлям на някакви трудни неща, на суинги, но ме пресякоха, защото певицата във филма била съвсем обикновена. После избраха „Ке сара”, „Торнеро” и „Мама Леоне” – хитове, които си останаха такива и до днес.

Консултант беше Димитър Йосифов, един от първите естрадни певци на България и завършил италианска филология. Вече беше началото на юли, на рождения си ден почерпих всички с евтини шоколадови бонбони, а Филип Трифонов се обърна към мен с фразата „Жената Рак – вътрешно вълшебство”. Записите в „Балкантон” бяха на 7 и 8 юли. Пак се опитах да правя импровизации, но ми казаха да пея като на репетициите. Те си следваха сценария, пък аз нищо не знаех какъв е този филм. Само разбрах заглавието и че ще има някакъв италианец, с който тръгва певицата. И така записахме песните, също и сватбата. Провиквахме се „Горчиво!”, спомня си Нели Цонева. После заминава с оркестър да работи в Югославия, отсъства от страната повече от година и дори била забравила за филма. След като се върнала, се явила на прослушване за атракционни програми към „Интерхотели”.

Получила работа за „Шатрата” в Правец заедно с Емил Димитров и Маргарита Хранова. Нели пеела в първата част, а звездата закривала шоуто.

БОРИС КАРАДИМЧЕВ Й ИЗДЕЙСТВАЛ 60 ЛЕВА ХОНОРАР

Решила да потърси оркестъра на Петър Пърмаков и да пита за хонорарите. Музикантите тогава свирели в градината на хотел „България”, отдавна били похарчили парите за участието си във филма и я засилили да си търси своите.

„Отивам в Киноцентъра, отваря счетоводителката един тефтер, намира филма и ми казва, че няма певица. „Ама как да няма, аз съм певицата”. Обаждам се на Цветанка Възвъзова, тя пък звъни на Борис Карадимчев, а той от своя страна обратно на счетоводителката, която ми казва, че са останали 40 лв. „Как 40 лева, бе, другарко, аз мисля да си оправя живота”. Живеех вече на квартира. В крайна сметка композиторът ми издейства 60 лв., колкото на Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев”, продължава разказа си Нели Цонева.

Когато „Оркестър без име” излиза и предизвиква фурор, тя е в чужбина и го гледа чак през 1983 г. Кой ли не й казва колко е страхотен и смешен. Отива в кино „9 септември” във Велико Търново, купува си билет и сяда със свито сърце. До нея е синът й Даниел.

„Обявиха, че ще пее Рени Ковачева, запявам аз и се вцепенявам, защото бяха забързали оборотите и гласът ми беше станал малко по-висок. Явно не са искали тембър на джаз певица, а по-естрадно звучене. Седя и слушам какво коментират хората около мен, възкликваха, че Катето Евро много хубаво пее, без да подозират, че гласът е моят и съм сред тях. Никой не ми е забранявал да се афиширам, но като новоизлюпена певица се притеснявах дали съм си свършила работата, макар Борис Карадимчев да ме е окуражавал през цялото време. Знаеха за филма само най-близките ми хора, някои от приятелите ми и един-двама състуденти. Но и аз не съм търсила такава популярност”, споделя Нели Цонева.

НАМИРА ПРИЗВАНИЕТО СИ В АТРАКЦИОННИ ПРОГРАМИ

Певицата намира себе си в работата като вариететна артистка и обикаля много заведения по Българското Черноморие, както и интерхотелите в страната. Прави свои шоу програми – латино, ретро шоу, с цигански романси, които много се харесвали на чужденците, гръцки репертоар за таверна „Елиники”. След промените сменя доста от нароилите се частни клубове из цяла България, често оказали се на мутри и борци, за които казва, че може да напише роман.

„На всяко от тях пишеше вариете, без собствениците да имат представа какво се изисква за такъв тип заведение. На фона на това, което съм видяла и ми е минало през главата, случката с боя на сватбата в „Оркестър без име” е нещо съвсем безобидно. Вадеха се автомати, стреляше се по таваните и полилеите, да ти се вземе акъла… Пътувах много, с 5 куфара и мъкнех всичко – костюми, котлон, касетофони и т. н. Предложенията към мен валяха, защото си имах собствено шоу”, казва артистката.

През 2003 г. организира концерта „Децата на Стражица пеят”, това прави голямо впечатление и я привличат към Общината за официален водещ, каквато е 15 години. През този период основава детската вокална група „Пеещи усмивки”, а някои от възпитаниците й пробиват на голямата сцена.

Сега изнася музикални спектакли за деца, а любопитен факт е, че въпреки големия си репертоар никога повече не изпява „Ке сара”, „Торнеро” и „Мама Леоне“.

Ана Райковска / Борба/

Научете повече

Някой интересни аспекти за колбасите през соца

По времето на социализма в Народна република България (НРБ) колбасите бяха важна част от хранителната култура. Качеството им е тема, по която има разнообразни мнения, но ето някои общи наблюдения:

Стандартизация: Имаше строги държавни стандарти за производство, което осигуряваше относително постоянно качество.

Съставки: Обикновено се използваха натурални съставки, без много добавки.

Видове: Популярни бяха луканка, телешки салам, камчия, кренвирши, наденица и други.

Вкус: Много хора си спомнят колбасите от това време като вкусни и с характерен аромат.

Месно съдържание: Като цяло, колбасите имаха високо съдържание на месо.

Ограничено разнообразие: Броят на видовете колбаси беше по-малък в сравнение с днес.

Достъпност: Цените бяха регулирани и достъпни за повечето хора.

Недостиг: Понякога имаше недостиг на определени видове колбаси, особено на по-луксозните.

Регионални различия: Някои региони бяха известни с определени видове колбаси.

Носталгия: Днес много хора изпитват носталгия към вкуса на колбасите от това време.

Ограничения в производството: Понякога недостигът на суровини водеше до компромиси в качеството.

Сравнение със съвременността: Някои смятат, че колбасите тогава са били по-качествени от много от съвременните продукти.

Важно е да се отбележи, че възприятията за качеството на колбасите от социалистическия период често са повлияни от носталгия и субективни спомени. Реалността вероятно е била по-нюансирана, с периоди на по-добро и по-лошо качество в зависимост от икономическите условия и наличието на суровини.

След 1989 г. пазарът се отвори за повече разнообразие и конкуренция, което доведе до появата на много нови видове колбаси, но също така и до дебати относно качеството на съвременните продукти в сравнение с тези от миналото.

Научете повече

Кои са били партизаните преди 1944 година в България

Партизаните преди 9 септември 1944 г. в България са били участници в нелегалната въоръжена съпротива срещу правителството на Царство България по време на Втората световна война. Ето някои ключови факти за партизанското движение:

Състав: Предимно комунисти, леви земеделци и други антифашисти.

Период: Активни главно между 1941-1944 г., особено след нападението на Германия над СССР.

Организация: Ръководени от Българската работническа партия (комунисти) и Отечествения фронт.

Цели: Борба срещу монархо-фашисткия режим и подкрепа за съюзниците (СССР).

Дейност: Саботажи, нападения над полицейски участъци, убийства на колаборационисти.

Географско разпространение: Действали предимно в планинските и гористи райони на страната.

Известни отряди: "Чавдар", "Георги Бенковски", "Христо Ботев" и други.

Репресии: Подложени на преследване от властите, много са убити или заловени.

Подкрепа: Получавали помощ от ятаци (симпатизанти) в селата и градовете.

Идеологическа основа: Комунистическа идеология, антифашизъм.

Международен контекст: Част от по-широкото европейско съпротивително движение.

Послевоенно признание: След 1944 г. много партизани заемат високи постове в новата власт.

Противоречиво наследство: Възхвалявани през социализма, но оценката за тях е обект на дебати след 1989 г.

Важно е да се отбележи, че историята на партизанското движение в България е сложна и често политизирана тема. След 1944 г. ролята на партизаните е била силно митологизирана от комунистическия режим, а след 1989 г. подлежи на преоценка и критичен анализ от историците.

Научете повече