Как е протичал Девети септември в снимки и видео то 70-те и 80-те

Този ден е бил отбелязван като Ден на победата на социалистическата революция в България.

Празникът е свързан с датата 9 септември 1944 г., когато е извършен държавен преврат, довел до свалянето на прогерманското правителство и установяването на просъветско управление в страната. Това събитие е известно като Деветосептемврийски преврат.

По време на социалистическия период (1944-1989) 9 септември е бил един от най-важните официални празници в България. Денят е бил отбелязван с военни паради, манифестации, тържествени събрания и други официални чествания в цялата страна.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. и началото на демократичните промени в България, 9 септември престава да бъде официален празник. 

Видео по случай 9 ти септември в София през 1982 година

Днес той се разглежда по-скоро като противоречива историческа дата, която се интерпретира по различен начин от различни групи в обществото.

Научете повече

Къде е бил Тодор Живков на 09.9.1944 г.и как и кога става държавен глава на България

На 9 септември 1944 година Тодор Живков е бил в София, България. По това време той е бил 33-годишен и е участвал активно в комунистическото движение.

На тази дата се случва важно историческо събитие - държавният преврат, известен като "Деветосептемврийски преврат", при който на власт идва правителство на Отечествения фронт, доминирано от комунистите.

Въпреки че Живков не е бил сред най-висшите ръководители на Българската комунистическа партия по това време, той е участвал в събитията около преврата. Точната му роля и местонахождение през деня не са широко документирани, но се знае, че е бил в столицата и е подкрепял действията на комунистите.

В следващите години след 9 септември 1944 г., Живков бързо се издига в партийната йерархия, което в крайна сметка води до това той да стане лидер на България за дълъг период от 1954 до 1989 година.

Преди да стане официално държавен глава през 1971 година, Тодор Живков е заемал няколко ключови позиции във властта на Народна република България. Ето хронологичен преглед на неговото издигане:

1944-1948: След Деветосептемврийския преврат, Живков започва да се издига в йерархията на Българската комунистическа партия (БКП).

1948: Става член на Централния комитет (ЦК) на БКП.

1950: Избран е за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

1951: Става първи секретар на Софийския градски комитет на БКП.

1954: На 4 март е избран за Първи секретар на Централния комитет на БКП. Това е ключова позиция, която го прави де факто лидер на партията и страната.

1962-1971: Заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател) на България.

1965: Титлата му в партията се променя от Първи секретар на Генерален секретар на ЦК на БКП.

През този период Живков постепенно консолидира властта си, елиминирайки политическите си опоненти и установявайки силен култ към личността си. Въпреки че формално не е държавен глава до 1971 г., той на практика е най-влиятелната фигура в българската политика от средата на 50-те години нататък.

Важно е да се отбележи, че през този период България е еднопартийна държава, където БКП има монопол върху властта. Като лидер на партията, Живков има огромно влияние върху всички аспекти на управлението на страната, въпреки че формално не заема поста държавен глава до 1971 г.

Тодор Живков става официално държавен глава на България на 7 юли 1971 година. Това става чрез следния процес:

Подготовка: През 1971 г. е приета нова конституция на България, известна като "Живковска конституция". Тя създава нова длъжност - Председател на Държавния съвет, който е де факто държавен глава.

Избор: На 7 юли 1971 г. Народното събрание избира Тодор Живков за първи Председател на Държавния съвет на Народна република България.

Обединяване на властта: С този ход Живков обединява в ръцете си постовете на партиен и държавен ръководител, тъй като той вече е Първи секретар на ЦК на БКП от 1954 г.

Важно е да се отбележи, че преди 1971 г. Живков вече е бил де факто лидер на страната:

От 1954 г. той е Първи секретар (по-късно преименуван на Генерален секретар) на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

От 1962 до 1971 г. той заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател).

Така че формалното му издигане за държавен глава през 1971 г. е по-скоро утвърждаване и узаконяване на вече съществуващата му власт.

Живков остава на поста Председател на Държавния съвет до 17 ноември 1989 г., когато е принуден да подаде оставка в резултат на политическите промени в Източна Европа и България.

Научете повече

Кооперативния пазар в Созопол през 1980 година

През социалистическия период в Народна република България (НРБ) кооперативните пазари бяха важна част от търговската система. Те предлагаха разнообразие от стоки, предимно произведени от кооперативните стопанства и частните стопани. Ето някои от основните продукти, които се продаваха там:

Пресни плодове и зеленчуци: сезонни продукти от градините на кооперативите и частните стопани.

Яйца от кокошки, отглеждани в домашни условия или в кооперативни стопанства.

Мед и пчелни продукти: восък, прополис.

Домашно приготвени консерви: туршии, компоти, сладка.

Билки и подправки както сушени, така и пресни.

Домашно приготвени алкохолни напитки: ракия, вино.

Занаятчийски изделия: плетива, керамика, дърворезби.

Домашно отглеждани цветя и разсад.

Важно е да се отбележи, че кооперативните пазари често бяха място, където хората можеха да намерят по-разнообразни и качествени продукти в сравнение с държавните магазини. Те също така играеха важна роля в допълването на доходите на много семейства, които продаваха излишъка от своите градини или домашно производство.

Научете повече

През СОЦА държавните предприятия организираха големи банкети за своите работници

През социалистическия период в Народна република България (НРБ) е било обичайно държавните предприятия да организират различни социални събития за своите работници, включително и банкети. Тези събития са имали няколко цели:

Укрепване на колектива: Такива събирания са насърчавали чувството за принадлежност към трудовия колектив.

Награждаване и мотивация: Често банкетите са били свързани с отбелязване на трудови постижения или празници.

Идеологическо възпитание: Понякога тези събития са включвали елементи на политическа пропаганда.

Социални придобивки: В контекста на ограничените възможности за забавление, тези банкети са били форма на социална придобивка за работниците.

Отбелязване на празници: Банкети са се организирали за важни дати като Нова година, 1 май (Ден на труда), или годишнини на предприятието.

Важно е да се отбележи, че практиките са варирали в зависимост от конкретното предприятие, неговия размер и ресурси. Някои по-големи и по-важни за икономиката предприятия са имали повече възможности за организиране на такива събития.Банкетите, организирани от държавните предприятия за работниците през социалистическия период в Народна република България (НРБ), са били безплатни за самите работници. Това е било част от социалната политика на режима и е имало няколко аспекта:

Разходите за тези банкети обикновено са били покривани от бюджета на предприятието или от профсъюзните организации.Тези безплатни банкети са се разглеждали като допълнителна придобивка за работниците, наред с други социални придобивки като почивки в станции, детски градини към предприятията и др.Безплатният характер на тези събития е бил в съответствие с социалистическата идеология за грижа за трудещите се.Целта е била всички работници да могат да участват, независимо от финансовото им положение.

 Безплатният характер е допринасял за създаването на празнична и колективна атмосфера.

Важно е да се отбележи, че макар банкетите да са били безплатни за работниците, те всъщност са били финансирани индиректно чрез държавния бюджет и приходите на предприятията. Също така, практиките може да са се различавали в различните предприятия и периоди.

Научете повече

Тодор Живков-дългогодишен комунистически лидер на България и някои основни факти за него

Той е бил начело на Българската комунистическа партия и де факто лидер на страната от 1954 до 1989 г. - най-дългото управление в Източния блок.

По време на неговото управление България е била тясно свързана със Съветския съюз.

Режимът му се характеризира с репресии срещу политически опоненти и етнически малцинства, особено турското малцинство.

Провеждал е политика на индустриализация и модернизация на страната, но икономиката е страдала от неефективност.

Свален е от власт през ноември 1989 г. по време на падането на комунистическите режими в Източна Европа.

След свалянето му е изправен пред съда за злоупотреба с власт, но поради влошено здраве е освободен от домашен арест през 1996 г.

Умира през 1998 г., оставяйки противоречиво наследство в българската история.Отношението на българския народ към Тодор Живков е сложно и нееднозначно. Ето някои аспекти, които трябва да се вземат предвид:

Носталгия: Част от по-възрастното поколение изпитва носталгия към времето на Живков, асоциирайки го със стабилност, сигурност на работните места и социални придобивки.

Разделено мнение: Мненията за Живков са силно поляризирани. Докато някои го възприемат като "бащата на нацията", други го смятат за диктатор.

Култ към личността: По време на управлението му е бил създаден култ към личността, който е влияел върху общественото мнение.

Икономическа стабилност: Много хора помнят времето му като период на относителна икономическа стабилност, въпреки недостатъците на плановата икономика.

Репресии: Същевременно, режимът му е свързан с политически репресии и нарушаване на човешките права, което е причина за негативно отношение сред много българи.

Регионални различия: В някои региони, особено в селските райони, Живков е бил по-харесван заради политиките за развитие на селското стопанство.

Променящо се възприятие: С течение на времето и разкриването на повече информация за режима, общественото мнение за Живков продължава да се променя.

Важно е да се отбележи, че "харесването" на такава противоречива фигура е сложен въпрос, който зависи от множество фактори, включително лични преживявания, политически възгледи и историческа перспектива. Общественото мнение за Живков остава разделено и до днес.

Научете повече