14:28
„Девети септември“. Военен парад и манифестация по случай 25-годишнината от социалистическата революция в България. Празнува цялата страна..
Днес тук, на този площад, по площадите на обновените градове и села ние празнуваме деня на свободата – националния празник на Народна република България. Нека целият свят да гледа и да слуша.Наближава започването на военния парад. Представителните войскови части се построяват на площада.Часът е девет. Площадът се оживява от спонтанните овации, с които многохилядният народ посреща появяването на ръководителите на партията и държавата, на високите чуждестранни гости. На трибуната на Мавзолея на Георги Димитров заемат места другарите Тодор Живков, Георги Трайков, Борис Велчев, Боян Българанов, армейският генерал Иван Михайлов, проф. Иван Попов, Пенчо Кубадински, Станков Тодоров, Тано Цолов, акад. ТодорПавлов, Лъчезар Аврамов, Пеко Таков, Ангел Цанев, Венелин Коцев, Иван Пръмов, д-р Владимир Бонев, Роза Коритарова, Георги Боков, Стоян Караджов, председателят на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, секретарите на ПП на БЗНС Стоян Тончев и Николай Георгиев, членове на ПП на БЗНС, заместник-министрите на народната отбрана, първият секретар на ЦК на ДКМС Иван Панев, първият секретар на ГК на БКП Ангел Тодоров, председателят на ИК на СГНС арх. Георги Стоилов.
В центъра на трибуната между другарите Тодор Живков и Георги Трайков е пратеникът на великия съветски народ-освободител, председателят на Върховния съвет на СССР, членът на Политбюро на ЦК на КПСС Николай Подгорни, който възглавява съветската партийно-правителствена делегация.
На трибуната са още и ръководителите на делегациите на ОАР – д-р Камал Рамзей Стино, на Германската демократична република – Херман Матерн, на Република Индия – Индер Кумар Гуджрал, на Република Ирак – Саадун Гидан, на Корейската народнодемократична република – Ли Ден Ок, на Република Куба – Алдо Сантамария, на Монголската народна република – Сономин Лувсан, на Полската народна република – Мйечеслав Мочар, на Социалистическа република Румъния – Йосиф Банк, на Сирийската арабска република – Хадити Мурад, на Република Судан – Осман Абул Газим Хашим, на Унгарската народна република – Антал Апро, на Чехословашката социалистическа република – Олдржих Черник, на Социалистическа федеративна република Югославия – Мика Шпиляк.
На една от площадките са заели места шефове и членове на дипломатическите мисии, акредитирани в София, и военните аташета при съответните мисии, както и многобройни чуждестранни гости, дошли в нашата страна по случай 25-годишнината на социалистическата революция
Министърът на народната отбрана армейският генерал Добри Джуров прави преглед на войските. Над площада отекват отсечени поздрави и проехтяват като залпове отговорите, ечи победното българско „Ура“. След това военният министър се изкачва на трибуната на Мавзолея и произнася слово по случай 25-годишнината на социалистическата революция.
Прозвучава националният химн. 25 артилерийски салюта приветствуват славния юбилей. Войските се престрояват, напускайки площада, където след малко ще се излее лавината на тяхната мощ. Излитат балони със знамената на страните членки на Варшавския договор, като символ на крепката принадлежност на нашата армия към бойния съюз на социалистическата общност. В небето самолети изписват годините на юбилея.
Тържественият марш започва с блокове от партизани, доброволци, бойци от Отечествената война. Стара бойна техника, товарни коне, които носят на гърбовете си минохвъргачки, конен ескадрон – всичко това отдавна е излязло от военния строй, но то ни дава предчувствието за могъщите съвременни оръжия, които след малко ще заехтят.
Със стремителна, отмерена стъпка, в идеални карета преминават възпитаниците на военната академия „Г. С. Раковски“, на висшите военни училища. Погледите се отправят към синьото небе. Като светкавици горе прелитат реактивни изтребители и бомбардировачи.
Грохот изпълва площада. Задават се бронирани и плаващи машини, с които нашата прославена пехота наистина вече е станала летяща. Следват артилерийски поделения – противотанкови реактивни снаряди, реактивна артилерия, наследница на легендарните „катюши“. Калибърът на оръдията расте, за да стигне до тътнещите 152-милиметрови гиганти
На днешния военен парад ние бяхме горди да видим нови, непоказвани досега оръжия на нашата армия. Бавно и величествено, сякаш съзнавайки своето достойнство, минаха мощни ракети „Земя – земя“, верни стражи на нашите мирни завоевания. Тържественият марш завършва колоната на танковете, съпроводени от ято вертолети
Фанфарен сигнал оглася площада, който носи името на първия ден на нашата свобода. От четирите му страни като полъх на младост и красота навлизат девойки с алени ленти и макове. Те образуват шпалир, за да пропуснат челната колона на днешния празничен марш. Изведнъж от булевард „Руски“ се сипват живите цветя на нашия ден – стотици пионери и чавдарчета. Срещу тях приижда внушителна колона от физкултурници, издигнали в ръцете си мотото на сребърния юбилей на социалистическа България: „Слава на Девети септември!“, трибагрени и червени знамена, гордостта на нашите бащи, на самите нас. Сред тях крачат най-жертвоготовните синове и дъщери на народа ни – активните борци против капитализма и фашизма.
Има нещо дълбоко символично в сливането на двата стремителни потока пред Мавзолея на Георги Димитров, българина, който предрече, че за 15 – 20 години нашата Родина ще постигне онова, което други страни при други условия са постигали за столетие. Децата със сини и червени връзки даряват борците за народна свобода с искрените си усмивки и с много цветя. Три поколения в единно „ура“ приветствуват ръководителите на партията и правителството, гостите на нашия празник. На трибуната затрептяват червените пламъчета на пионерските връзки. За двадесет и пети път бъдещите граждани на България казват своето „благодаря!“. Може би първите, които тук, на този площад, бяха завързали червени връзки на Димитров, сега скромно вървят сред редиците на орденоносците – работници, селяни, интелигенти. Днес тяхната колона потвърждава неопровержимата истина – социализмът е златният век на България. Те, именно те, носят портретите на първоучителите на пролетариата Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев, Димитров, прозрели в историята: в борбата срещу реакцията комунистите трябва да се сплотят.
Над хиляда синеблузи работници крачат непоколебимо зад своите учители по вяра. Върху подвижна платформа голям фриз сочи успехите на Народна република България за 25 години народна власт.
Създаването на съвременна промишленост е едно от най-гордите завоевания на социалистическата ни революция. От последната – 24-та празнична манифестация – е изминала само една година, но цифрите и диаграмите по таблата и плакатите остаряха с по няколко години. Затова боята на днешните е прясна, както е прясна земята на Кремиковци. Съдете сами – за 25 завъртвания на Земята около Слънцето малка България извърши чудеса. Пет пъти увеличи националния си доход, 30 пъти промишлената си продукция, 2 пъти продукцията на селското стопанство. Разви най-прогресивните отрасли на икономиката – машиностроенето, химията, енергетиката, металургията… Днес по добив на електроенергия на глава от населението тя върви пред своите съседи, по производство на електрокари, олово, цинк заема съответно първо, трето и шесто място, в една от първите редици е по добива на цимент, калцинирана сода, сярна киселина. Ще стигне ли празничният ден за разкриване на онези величини, които отмерват ръста на преобразената ни Родина! В сравнение с 1952 година реалните доходи на народа ни се увеличиха около два пъти и половина, средната продължителност на живота от 52 години за периода 1935 – 1939 г. порасна на 71 за периода 1965 – 1967 година. Пет пъти нарасна броят на лекарите, 19 пъти на кината, 24 пъти на радиоапаратите. Цифрата 1 350 000 неграмотни в миналото бе заличена от новите жалони на социалистическото ни образование – днес в образована и културна България се учат 1 560 710 деца, над 80 хиляди студенти – 8 пъти повече, отколкото през 1939 година.
Преди около две години на митинг в София първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев каза искрено и просто: „Ако ни запитат какво значи социалистически интернационализъм, ние бихме отговорили: „Вижте отношенията между България и Съветския съюз. Ето това е социалистически интернационализъм в действие“.
За нас, българите, едва ли има по-точна оценка за мислите, чувствата и взаимопомощта, които свързват двата братски народа от векове и за векове. Това за нас не е и не може да бъде обикновена връзка между две приятелски държави, това е смисълът и съдбата ни, основата на нашата победа, на нашето развитие.
Слва на КПСС!“, „Слава на БКП!“, „КПСС – БКП!“ – издигат лозунги трите поколения българи, закърмени с обичта към Русия.
Приижда нова колона от стотици работници и работнички, хванати за ръце, вдигнати високо. Сред тях е макет на земното кълбо със сърп и чук, опасано от червена лента с надпис: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Затрептяват безброй червени знаменца, като че ято боядисани от безименни патриоти гълъби се кани да излети над разлюлените колони… „Работници, работнички…“ се понася по редиците скъпата песен, преминала дръзко през класовата борба, социалистическата революция, за да дойде в нашия ден мирна и вдъхновяваща, бодра и неостаряваща.
В три успоредни потока се люшват колоните на отделните столични райони – Благоевски, Ленински, Кирковски, Ботевски, Димитровски, Коларовски, Кремиковски, „Васил Левски“. Манифестират работници, селяни и народната интелигенция, обединени и сплотени под победното знаме на Отечествения фронт, изграден и ръководен от славната наша Комунистическа партия. Единство и сплотеност, които непрекъснато укрепват в хода на строителството на социализма, в хода на борбата за създаване на повече материални блага, за успешно изпълнение докрай на решенията на Деветия конгрес и Юлския пленум на партията.
Песни и приветствени възгласи, знамена и цветя покоряват за двадесет и пети път площада, който помни стъпките на партизаните, падането на короната, народното ликуване.
Денят на България тръпне в спомени и неподозирано самочувствие.
Хиляди спортисти, пионери, танцьори изпълняват символични упражнения и танци, подчинени на една идея, на едно дълбоко осмисляне: „Слава на нашата партия, слава!“.
ДАМЯН ОБРЕШКОВ, МАРИЯ
ТОШКОВА, ВЕЛИНА НАЧЕВА
в. Отечествен фронт, 10 септември 1969 г.
