По времето на социализма в Народна република България е имало пунктове за изкупуване на стъклен амбалаж. Това е била широко разпространена практика, която е имала няколко цели:


Рециклиране: Стъклените бутилки са били събирани за повторна употреба или рециклиране, което е било част от политиката за ефективно използване на ресурсите.

Икономия: Връщането на бутилки е било начин за намаляване на разходите за производство на нови опаковки.

Екологични съображения: Макар и екологията да не е била основен приоритет тогава, тази практика е допринасяла за намаляване на отпадъците.

Допълнителен доход: Гражданите са получавали малки суми за върнатите бутилки, което е било стимул за събирането им.


Пунктовете за изкупуване обикновено са се намирали в близост до магазините или са били част от тях. Хората са носели използваните стъклени бутилки (от безалкохолни напитки, бира, мляко и др.) и са получавали малко заплащане за тях.

Тази система е била доста ефективна за своето време и е допринасяла за висока степен на рециклиране на стъклените опаковки. След промените през 1989 г. практиката постепенно е намаляла, но в някои форми продължава да съществува и днес в България.


Приблизителна представа за цените, които са били характерни за по-голямата част от този период:


Малки бутилки (от безалкохолни напитки, обикновено 250-330 мл):

Около 5-10 стотинки

Средни бутилки (от бира, обикновено 500 мл):

Около 10-15 стотинки

Големи бутилки (от вино или други напитки, обикновено 700 мл - 1 л):

Около 15-20 стотинки

Буркани (различни размери):

От 5 до 20 стотинки, в зависимост от размера


Важно е да се отбележи, че тези суми са били значителни за времето си, когато средната заплата е била в порядъка на 100-200 лева. Събирането на стъклен амбалаж е било начин за много хора, особено деца и пенсионери, да си осигурят допълнителен доход.

Също така, системата е работела и с "капаро" - когато човек купува напитка, е плащал малко по-висока цена, която е включвала стойността на бутилката. При връщане на бутилката, тази сума е била възстановявана.

Трябва да се има предвид, че тези цени са приблизителни и са могли да варират в различните региони на страната и през различните години на социалистическия период.



Сочената за най-красива българска актриса Диляна Попова бе показана по БТВ как е изглеждала преди първия учебен ден в НРБ.


"Кой да предположи каква жена ще стане", каза водещият на 120 минути Светослав Иванов.42-годишната водеща на "Островът на 100-те гривни" доста се изненада от кадъра и разказа интересен факт.

Тя не била ходила на детска градина, защото не искала. Избягвала да говори за този пропуск пред сина, за да не му дава лош пример,пише petel.bg


Това й създало много трудности с тръгването на училище и изобщо не тръгнало по вода."Аз не бях ходила на детска градина. Просто не исках да ходя. Учителките в първи клас не ме искаха. Не бях готова. Използвахме връзки, за да ме вземе една учителка. Чувствах се много глупаво! Виждах, че не ме искаха!", разказа тя.

Нейният колега и водещ Александър Сано потвърди, че липсата на детска градина е проблем за много деца.

Той също бе показан малко преди първия учебен ден.

"Още тогава готов да бъде изпратен на Филипините", заяви Сано, визирайки мястото, където се снима продукцията.

Кадри БТВ/Източник:petel.bg



Днес са едва 50 000. За 35 години учениците са намалели наполовина, закрити са над 1 500 училища!

Днес е Първият учебен ден, по този повод ви представяме сухите числа на статистиката в българското образование от социализма до днес.


През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 селски училища. Открити са над 1000 нови училища, почти всички в градовете.


През 1989 г. в класните стаи влизат над 1 400 000 ученици, от които 120 000 първолаци. На този 15 септември за първи път ще прекрачат прага на родното училище едва 50 000 първолаци. Двоен е спадът и при броя на преподавателите. През 1989 г. в системата на образованието са работили над 150 000 учители, а сега те са под 80 000.


От 1991 г. до 2022 г. в страната са закрити 1435 училища, от тях 630 са начални училища, 776 са основни училища и 29 са средни училища. За сравнение през същия период учениците в училищната мрежа са намалели от 1 366 927 до 708 628, или с 658 299 ученици.. Това каза преди 2 години министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в отговор на парламентарен въпрос от народния представител Елена Гунчева, свързан с това колко училища – начални, основни и средни, са закрити в България от 1990 г. насам.


Равносметката не буди гордост. Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме безучастно какво се случва с българското образование.



За периода от 1952 до 1991 г. в българските Военновъздушни сили (ВВС) са станали 134 катастрофи, при които загиват летците. За този период единствено през 1973, 1984 и 1990 година няма катастрофи.


В периода 1946-2021 г. със самолети на българските ВВС са се случили над 70 катастрофи, при които са загинали над 150 пилоти.


На 28 януари 1992 г. при планови полети от летище Узунджово учебно-боен самолет МиГ-21, пилотиран от капитан-инженер Дойчин Бояджиев, се разбива на брега на язовир „Студен кладенец“ край с. Калоянци, до Кърджали. Загиват пилотът капитан-инженер Бояджиев и инструкторът – капитан-инженер Емил Тодоров.

 

На 2 септември 1993 г. самолет Злин-42-МУ на регионалния аероклуб в Сливен към Министерството на отбраната се разбива край града. Загиват двамата членове на екипажа – Анатолий Гълъбов и Валентин Кендалов.

На 3 август 1994 г. при изпълнение на специален полет – проверка на работата на двигателя и системите, аварира самолет МиГ-23 на Военновъздушните сили от поделението в с. Чешнигирово, Пловдивско, в района на град Раковски. Самолетът е разрушен напълно. Няма жертви.

 

На 29 септември 1994 г. при изпълнение на тренировъчен полет с МиГ-29 – пилотаж на малка и пределно малка височина, загива командирът на авиобазата в Равнец полковник Иван Даев. 

На 20 декември 1994 г. самолет МиГ-21 пада в морето край Балчик. Пилотът старши лейтенант Владислав Вълчев загива.

 

На 16 януари 1996 г. щурмови вертолет Ми-24 Д от поделение 46 540 в Стара Загора изгаря при тренировъчен полет над полигона в Бодрово. Двамата пилоти – майор Валери Кръстев и лейтенант Милен Хинтоларски, са спасени.

 

На 28 януари 1997 г. по време на тренировъчен полет самолет МиГ-21 на авиобаза „Добрич“ се разбива в близост до индустриалната зона. Пилотът капитан Пламен Донков катапултира.

 

На 16 юли 1998 г. самолет МиГ-21 се разбива при редовен учебно-тренировъчен полет над авиобазата край Добрич. Пилотът Радостин Димитров катапултира.

 

На 2 юни 1999 г. военен самолет МиГ-21 се разбива в землището на с. Драгомир, Пловдивско. Загиват пилотите капитан Георги Русев и старши лейтенант Сашо Николов. 

 

На 31 август 2001 г.  край с. Доброславци, Софийско, след инцидент при техническо обслужване на самолет МиГ-23 загива един военнослужещ.

 

На 16 май 2003 г. в района на Панагюрище по време на тренировъчен полет загива майор Анатолий Тодоров Полянков. Майор Полянков е изпълнявал полет на малка височина със самолет МиГ-21 БИС, излетял от Трета авиобаза в Граф Игнатиево.

На 24 юли 2003 г. край Разлог в местността Бетоловото, при потушаване на горски пожар, се разбива военен хеликоптер Ми-17 от авиобаза „Крумово“. Загиват майор Милко Пейковски, командир на екипажа, капитан Николай Радулов, втори пилот, офицерски кандидат Бойко Панайотов, борден техник, както и служителя на районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ подп. Кирил Чамишки. 

 

На 8 юли 2008 г. след тренировъчен полет възниква повреда в самолет Спартан – С 27J. Заради силен вятър на летището във Варна при пробега машината се е наклонила надясно. Вследствие на това витлото на самолета се удря в пистата. Екипажът е невредим. 

 

На 29 ноември 2010 г. самолет Пилатус РС-9М от авиобаза „Долна Митрополия“ извършва принудително кацане в района на летището, след като двигателят рязко губи мощност. Пилотите са невредими. 

 

На 26 април 2012 г.  в района на с. Царимир по време на българо-американското учение „Тракийска звезда 2012“ пада изтребител МиГ-29 – спарка. Двамата пилоти майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев катапултират, а машината се взривява на земята.

 

На 29 юли 2015 г. по време на тренировъчен полет на летище Граф Игнатиево при изпълнение на заход за кацане на самолет РС-12 от авиационно-транспортна група „Враждебна“ каца без колесник. Няма пострадали.

 

На 9 юни 2017 г. по време на тактическото учение „Черно море-2017“ вертолет AS Пантер -565 MB пада във водите на Черно море, на 7 мили източно от устието на р. Камчия. Двама от членовете на екипажа са ранени, а командирът на вертолета – капитан Георги Анастасов загива.

 

На 19 януари 2018 г. при извършване на учебна маневра на летище Граф Игнатиево са нанесени материални щети на военния транспортен самолет C-27J Спартан. Няма пострадали.

На 11 юни 2018 г.  около 20:30 ч. в района на авиобаза „Крумово“, при изпълнение на тренировъчен полет по аварийно-спасителна работа, вертолет Ми-17 пада от около 50 м височина. Загиват кап. Пламен Пантелеев и кап. Стоян Неделчев. 

 

На 21 август 2018 г., по време на тренировъчен полет за медицинска евакуация, вертолет Кугар от състава на 24-а авиобаза в Крумово извършва рязка маневра, за да избегне ято птици и закача жици на електропровод. Тричленният екипаж на вертолета е невредим.

 

На 9 юни 2021 г. самолет МиГ-29 пада в Черно море край Шабла по време на тактически нощни учения на формированията за ПВО от Българската армия и авиационни формирования от ВВС – „Шабла 2021“. Загива военният пилот майор Валентин Терзиев.

 

На 28 септември 2022 г. около 14:00 ч. военен самолет Су-25 претърпява инцидент край авиобаза „Безмер“ до Ямбол. Пилотът се е катапултирал, показва справка на Отдел „Справочна“ на БТА.



Онзи слънчев пролетен ден на 16 май 2003 година около 13.15 ч. майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, който с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг написа безсмъртна страница в славната ни военна история и национална летопис. С подвига си той е пример за родолюбие, чест, достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности като смелост, самоотверженост, професионализъм и благородство с тези добродетели посветил живота си на Българската армия.

Любов. Дълг. Отечество. На пръв поглед това са едни обикновени думи. Обикновени, но в същото време с голямо значение. Думата любов означава чувство на силна привързаност към нещо, а дългът – осъзнато задължително действие, което човек трябва да върши като член на това общество. А какво ли е значението на думата отечество? Отечеството е нашата родина. Ние имаме дълг към нея, който изпълняваме с голяма любов.

Отстъплението при изпълнение на всяка бойна задача при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!“. Той бе човек с железен характер, личност с висока самовзискателност и дисциплина.За него животът е да гледаш само напред и нагоре…Мечтите издигат човека над земята! Не всеки може истински да полети,но всеки трябва да носи тази мечта,докато диша. Повеля завещана от своя баща полковник Тодор Полянков – военен летец.

С приятели той откровено споделя: „От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма”! За него родината заема голямо място в сърцето му и изпълнявайки дълга си към нея, той изрази своята голяма любов.


В този прекрасен слънчев майски ден към върха, заобиколени от зеленина , дъхави цветя и горски здравец, където майор Полянков в последния си полет, устремен със своя МиГ-21 БИС да изпълни задачата – зона, сложен пилотаж, на малка височина са се устремили школници от отряд „Млад спасител” от състава на СУБ „Васил Левски” гр. Панагюрище, с командир подполковник от запаса Михаил Неделев. В групата бяха генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и много приятели. Тук бяха и членове на Об.С на СОСЗР гр. Панагюрище-Димитър Богоев и Танчо Заеков. И тогава бе същата пролет зажадняла за живот. Но съдбата отне живота на младия летец и го превърна в герой! Защото небето го искаше само за себе си!

На този връх майор Анатолий Полянков с последния си полет устремен със своя МиГ-21 БИС даде ярък пример за родолюбие и изпълнен дълг към своето Отечество, но прекъсна пламъка на неговия младежки живот .Не, това не е последен полет над този връх! „Летците изпитатели не умират, те отлитат” – това са думи на един от асовете на българската авиация. Майор Анатолий Полянков отлетя в небесния въздушен отряд и оттам, заедно с други български летци-герои, пази небето на България”.

„ Ех небе, небе, небе – късче радост,късче жал. Младости да имах две,пак на тебе бих ги дал!“

Михаил ЗиновиевКъм този връх на безсмъртието са се устремили следовници от СУБ „Васил Левски” от ПГИТМТ гр.Панагюрище, с командир подполковник Михаил Неделев, като походът „Непокорно смелите умират в полет” е посветен на патрона на отряд „Млад спасител” инж. майор Анатолий Полянков.

Паметникът бе почистен от учениците поели отговорност за обгрижването му ! На 13.05.2009 г. със заповед № 543 на командира на поделение 28000 с.Граф Игнатиево бригаден генерал Румен Радев на отряд „Млад спасител” е присвоено името на инж. майор Анатолий Полянков.

В знак на признателност беше поднесен венец от генерал-майор Димитър Петров-командир на „Военновъздушните сили” и букети цветя от военнослужащи, приятели, колеги и школници. Цветя поднесоха съпругата Женя и двете му дъщери Ася и Ева. Застъпвайки на пост и отдавайки почит, с преклонени глави пред подвига на летеца – герой майор Анатолий Полянков застанаха възпитаници от СУБ „Васил Левски”-ефрейтор школник Александра Димитрова и ефрейтор школник Костадин Карабойчев, ефрейтор школник Стоян Петришки и ефрейтор школник Петко Христосков. По късно ефрейтор школник Александра Димитрова сподели , „че се гордее с това гласувано доверие , което ме прави по отговорна. А това доверие на моите ръководители ще оправдая с чест в училище като смятам да бъда още по мотивирана като повиша успеха си и активно се включа във всички мероприятия”. При мен нещата вече са по ясни, споделя ефрейтор школник Костадин Карабойчев „От този момент моето решение се оформя, след завършване на образование си по късно ще продължа във ВВВУ „Георги Бенковски” гр. Долна Митрополия. Желая да бъда летец-изпитател. В Българската армия смятам да се изградя като личност и вярвам, че ще го постигна.”

Отиде си един смел летец-непреходен символ на съвременната българска авиация, майор Анатолий Полянков, който посвети живота си на авиацията, на небето и звездите. Като такъв ще го запомним-верен на себе си,верен на Българската армия,верен на България!

Неговото дело остава и ще продължава да вдъхновява следовниците от отряд „Млад спасител” носещи неговото име и поколение смели мечтатели. С тези думи завърши днешния урок по родолюбие подполковник Михаил Неделев.


НЕ ПЛАЧЕТЕ


Приятели не плачете за мене с глас

Трагично в последен полет съм загинал аз

До последно Женя

съм усещал любовта,

Да сме щастливи-

бе моята мечта!

Клетва

на своята Родина

за обет тържествен

пред знаме дадох

изпълних ,

но живота свой

го аз отдадох!


Дълбок поклон пред подвига!


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив