Журналистът, бивш партиен лидер и ексевродепутат Николай Бареков повежда листата на т.нар. ДПС-Доган във Враца. Новината съобщи самият той в своята фейсбук страница. Бареков е заменил в последния възможен ден за промени в депутатските листи досегашната водачка в северозападния град Ализан Яхова.


Документите за смяната са внесени около 16 часа. С решение 54 РИК Враца заличава регистрацията на Ализан Нихат Яхова регистрирана под № 1 в листата и на нейно място регистрира Николай Тихомиров Бареков. Яхова е заличена и от листата на алианса в Русе, където беше десета.„Приятели, днес станах водач на листата на д-р Ахмед Доган и на АПС (ДПС) в 6-и МИР – Враца!


Влизам в тази битка на правилната страна на Историята и на страната на България с един мотив! Бъдещето на Отечеството ни е само без Пеевски, а само ние с вас можем да отрежем пъпната хранителна връв на чудовищния модел #КОЙ с държавата. Всички други партии искат да смучат от нея и да ограбват злощастния ни народ заедно с Пеевски! Ние сме обречени да събудим цяла България и да я спасим“, написа Николай Бареков. Той публикува и снимка, на която позира, прегърнал черна котка, на фона на номера на АПС за предстоящите предстрочни парламентарни избори:Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 година в град Пловдив. Завършва българска филология в Пловдивския университет, специализира телевизионна журналистика.


Започва кариерата си като радиожурналист през 1992 година в пловдивското радио „Канал Ком“. През 2000 година заминава за София и става водещ на политическо токшоу в телевизия „Европа“. Седем години е лице на сутрешния блок на bTV. През 2010 година става директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. По-късно става и изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7.Работи като изпълнителен директор на телевизията до 10 септември 2013 г., когато напуска, защото влиза в политиката.На 25 януари 2014 година Бареков учредява партия „България без цензура“. Впоследствие става и евродепутат, като е включен в групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП.


Източник:action-newsbg.eu


 


Реквием за миналата слава...


Знам, че дежурните хейтъри са заредени с ,,бренеке“ и чакат на гюме да обстрелят всеки, който дръзне да напише нещо хубаво за живота ни по ,,онова време“. Младите хора трябва да знаят обаче, че освен добре развито селско стопанство, България тогава е произвеждала и широка гама промишлени стоки на средно европейско ниво.


През месец октомври се навършват 40 години от започването на серийното производство на цветни телевизионни приемници в град Велико Търново. Преди това от 1980 година се произвеждаха само в завод ,,Климент Ворошилов“ София.Как се роди гордостта на старата ни столица – цветният телевизор ,,Велико Търново“?

На 1 октомври 1984 година в цех ,,Телевизия“ на КРТА (Радиозавода) започна масовото производство на приемника, като до закриването му бяха произведени общо близо 2 000 000 цветни и черно-бели телевизора „Велико Търново“.


Как започна всичко?


През 1975 година бе поставено началото на производството на телевизори в тогавашния Радиозавод. Започнахме с хибридните лампови приемници ,,Мизия“ и ,,София 11″. По-късно в цех ,,Телевизия“ усвоихме производството на моделите ,,София 21″, ,,София 31″, ,,Царевец“ и портативни ,,София 31″, които вече бяха изцяло с интегрални схеми. Тук искам да спомена имената на някои от основателите на цеха като Димитър Данев, Стоян Стоянов, Милка Лалева, Магдаленка Цонева, Иван Цонев, Тончо…


Когато понатрупахме вече опит в производството на черно-бели телевизори, възникна и идеята за производството на цветни. Предприятието вече се беше разраснало и от радиозавод се превърна в КРТА (Комбинат за радиотехническа апаратура). Сформира се и институт, който започна усилено развойна дейност. През 1983 година на група млади ентусиасти от ,,Бюро телевизия“ начело с покойният вече инж. Атанас Иванов и ръководените от него инженери Райчо Митев, Венко Венков, Марин Маринов, Косьо Момчилов и др. бе възложена задачата да конструират прототип на цветен телевизор.


За няколко месеца моделът беше готов и на изложението на пролетния промишлен международен панаир в Пловдив през месец май бяха представени два броя мостри. Изделието спечели златен медал и държавното ръководство даде благословията си за започване на производството му.Едва ли има човек по това време, допринесъл за града ни и хората толкова, колкото тогавашният директор Димо Йончев.


Мнозина са били състуденти и приятели с Белчо Белчев (20 години финансов министър), но само Димо Йончев обаче успя да го убеди да отпусне необходимото количество валута, за да внесем необходимите кинескопи ,,Тошиба“, интегрални схеми и оборудването по ,,второ направление“. Ставаше въпрос за милиони долари.


Веднага след Пловдивския панаир започна подготовката за серийното производство. Дизайнер на изделието беше Пепа Дукова от Института по промишлена естетика в София. Дървените кутии се произвеждаха в Тетевен, пластмасите в Белица, тунерите в Перник, полупроводниците в Ботевград, кондензаторите в Кюстендил, а резисторите (съпротивленията) в Айтос. Насищането и спойването (чрез спойка вълна) на платките и отделните възли и детайли се извършваше в комбината и ЗВД (Стария радиозавод). Имаше работа за всички, а заплащането много добро. Оборудването беше от фирмата ,,ФИЛИПС“ и мнозина си мислеха, че телевизорът е разработка на тази фирма, но това не е така. Изделието изцяло е разработка на споменатите по-горе наши специалисти.


Към него имаше интерес от ,,ISKRA“ – Любляна, RFT – Източна Германия, а варианти на телевизора бяха сглобявани в Турция под името ,,BILTON“. Къде бяхме ние, къде бяха те?  Къде сега сме ние, а сега къде са те?


Обособен бе нов цех с ново оборудване, с нови уреди и апаратура. По това време бях на 29 години и бях организатор по производството на един от конвейрите за производство на черно-бели телевизори. Никой от колегите ми не прояви интерес да се захване с тази нова работа. Аз, като най-млад от всички реших, както сега е модерно да се казва, да се захвана с новото предизвикателство. Докато се изработваше екипировката и оборудването на новия цех определих трийсетина работника, които да се подготвят за новото производство. Вечер след работно време те оставаха на курсове за обучение и квалификация. Тук искам да спомена имената на някои от основателите на новия цех – Георги Димитров, Йордан Атанасов, Иван Косев, Мирослава Бонева, Стефан Венков, Веселин Кунев, Георги Герджиков….Към края на месец септември всичко вече беше готово и на 1 октомври започна производството.


Качеството беше над всичко. Телевизорите работеха на форсиран режим 48 часа и след това се окачествяваха. Въведен бе строг контрол и се вземаха постоянно мерки за подобряване на надеждността. Към гаранционата карта прибавяхме и писмо с обратен адрес, за да може да се набира и информация, за да отреагираме веднага при възникнал проблем.


През месец октомври бяха произведени 100 броя, през ноември 200 броя, а до 22 декември бяха произведени 250 броя телевизори. За Коледа около 500 броя (2 тира) бяха закарани в София. Продаваха се в 2 магазина – в магазин ,,Рубин“ и в магазина на ЦУМ на последния етаж. Спомням си, че управител на магазин ,,Рубин“ и сервизът към него беше една гъркиня, която се оказа, че е майка на Томас Лафчис. Народът грабеше без дори да ги пробва дали работят. За сведение, дори и фирмата ,,Филипс“ допускаше предпродажбена дефектност. Ние обаче бяхме подготвени. Заводът ни имаше служебен апартамент, в центъра на София. На всеки кашон беше залепен етикет, на който беше записан телефонът от апартамента. На него отговаряха два екипа, които стояха в жилището и очакваха обаждания за възникнал дефект.  До 20-ата минута при повикване пристигаше един от екипите и веднага решаваше проблема. Тогавашният ни шеф Емил Петров, Наско Иванов, Георги Димитров и аз се справихме отлично. До този момент софиянци не бяха виждали такова отношение към клиента. Прибрахме се чак на 1 януари 1985 година.


Пропуснах да отбележа, че през лятото по БНР се проведе и конкурс за даване име на телевизора. От различните предложения около 250 бяха за ,,Велико Търново 84″. След жребий за печеливша, доколкото си спомням бе обявена една жена от Пловдив. Наградата й беше телевизор


,,Велико Търново 84″. Коледните продажби направиха голяма реклама на телевизора. Започна голямото търсене. По това време, малко след Нова година имаше друг интересен случай. Една вечер небезизвестната журналистка Диляна Грозданова в предаването си ,,Актуална антена“  заяви следното: ,,Търновци да си гледат краставиците и доматите, а телевизорите да се правят само в София.“


Подскочих от възмущение и веднага написах протестно открито писмо до БНТ, в-к ,,Работническо дело“ и в-к ,, Народна младеж“ . Писмото бе придружено и с подписка. Съдържанието на писмото долу-горе бе, че София не е България и нека всеки да прави това, на което е способен. На другият ден въпреки, че някои се страхуваха с бай Стоян Калчев събрахме около 350 подписа и писмото беше пратено. Хората бяха възмутени. Два-три дни по-късно Диляна Грозданова пристигна със служебна кола на телевизията и се извини лично на директора Димо Йончев. На едно от събранията той ни предаде извиненията й.През лятото на 1985 година започнахме производството и на ,,Велико Търново 85″.


Нашият цех бече лицето на завода и града ни. Почти всеки ден цехът ни беше посещаван от височайши делегации. Посрещали сме Георги Атанасов, министри, членове на Политбюро, членове на ЦК на БКП, дипломати и др. Няколко пъти цехът бе награждаван като МТК – национален първенец, грамоти, флагове, значки и тн. Ласка Минчева прави 2 документални филма от по 30 минути за цеха. На няколко пъти Бригита Чолакова също беше наш гост и направи репортажи от цеха. Постепенно цехът се разрасна и през 1986 година сформирахме шест конвейера на две смени. Производството се увеличаваше с бързи темпове.


През 1984 г. бяха произведени 550 броя, 1985 г. – 7900 броя,1986 г.-16900 броя, 1987 г. – 30000 бр. От 1988 г. до 1991 г. се произвеждаха вече по около 40000 броя телевизори ,,Велико Търниво“ годишно. Бяха пуснати в производство моделите ,,SUNTER“, 882, 884, 872, 89, 5119, 5122 и др.


Въпреки това обаче, не успявахме да задоволим нарастващите потребности на хората. За ликвидирането на дeфицита през 1988 година бе сформиран цех ,,Електрон“, на който станах началник. В него сглобявахме телевизорите ,,Електрон 380″ и Рубин. До 1991 година от тях бяха произведени около 400 000 броя.


Това е накратко историята за производството на телевизори във Велико Търново, разказана от Цоньо Цонев. Записал Стилян Найденов



По времето на социализма Дупница, тогава гр. Станке Димитров , е бил градът на пушещите заводски комини, строените роти на площада, наливната кока-кола в сладкарниците и славните победи на футболния „Марек”. 

През 70-те години футболният тим на забутаното градче в Югозападна България прави фу­рор на европейската сцена. На плашещия си стадион „Бончук“ отборът на „Марек“ взима скалповете на „Ференцварош” „Байерн“ и водения от Алекс Фъргюсън „Абърдийн“. Напере­ните гости от чужбина пристигат с големи на­дежди, но си тръгват с разбити мечти и кости. „Марек“ печели и трите си домакински мача и е единственият български отбор с пълен актив на свой терен в евротурнирите.През 1977 г. Станкето е имал щастието да разполага с един от най-силните отбори в България. „Марек“, което в абревиатура означава „Марксист, ан­тифашист, революционер, емигрант, комунист“,  всъщност е прозвището на легендарния кому­нистически деец Станке Димитров, говорител на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ преди 9 септември 1944 г. Станке загинал в са­молетна катастрофа край Брянск малко преди съвет­ските войски да влязат в България. На негово име кръстили град Дупница, а футболният тим получил за име прозвището му Марек. Стадионът в Станке Димитров пък бил наречен „Бончук„ в чест на заги­налия зам.-командир на дупнишкия партизански отряд Никола Чуковски – Бончук.

В онези години било цяло чудо 30-хилядно градче като Станке Ди­митров да има отбор в „А“ група. Считало се, че това е привилегия само на най-големите градове.  Докато обаче окръжният център Кюстендил стигал най-много до „Б“ група със своя „Велбъжд“, комшиите от Станкето не само ритали в елита, но и Докопали бронзовите медали през 1977 г. Треньорът разполагал със свирепи играчи, готови да се раз­правят с всекиго. Вратата на „Марек“ пазел митичният Стоян Стоянов-Пантерата. Пред него играела най-бру­талната защита в България: Севдин, Колев, Караколев, Вуков, Палев и Райнов имали на сметката си дузина изпочупе­ни крака, посинени глезени и разбити капачки на колене. Нападението се водело от двама близнаци от Чепинци – Иван и Вен­цислав Петрови. Душата на „Марек“ бил легендарният Сашо Паргов – офанзивен халф, от когото треперела цялата „А“ група. В Стан­кето под ножа минавали всички начело с ЦСКА и „Левски“.

Стадион „Бончук“, 14 септември 1977 г. “Марек”- „Ференцварош” 3:0Наложило се обаче и на футболна Европа да разбере какво е да играеш в ада на „Бончук“. Славната евроистория на “Марек” почва през 1977 г. Отборът участва за първи път в европейски турнир, след като предишния сезон като новак в елита завършва с бронз. Първи в жертва паднали нафуканите унгарци от „Ференцварош” (Будапеща) за Купата на УЕФА. Планът на стратега Янко Дин­ков бил да нанесе своя удар в първия мач в Станкето, а на реванша да устискат със зъби и нокти. Треньорът на „Ференцварош“ Ерньо Далноки пък довежда на „Бончук“ половината наци­онален отбор на Унгария начело с халфа от световна класа Тибор Нилаши.  14 септември 1977 г. оба­че се оказва много студен ден. Разбира се, в съблекалнята за гости печката не е запалена „Ще има топла вода да се избаняте след мача“, обяс­няват „любезните” домакини. За да не зинзикат, унгарците поискали по чашка коняк. Янко Динков поръчал да занесат в съблекалнята на гостите цял кашон от култовия “Плиска”. Ударили по едно за кураж, онези излезли решени да се разправят с „Марек“. Загрелите унгарци са разбити на терена, а от коняка останал само горчивия привкус. Сашо Паргов им скъсал мрежата с първия гол за тима си в Европа, а след него близнаците Петрови направили 3:0! На реванша в Будапеща хората от Стан­ке Димитров се бранили като опълченци, загубили само с 0:2 и продължили във втори кръг.

Стадион „Бончук“, 2 ноември 1977 г. “Марек”- „Байерн” 2:0За беля им се паднал един от най-силните отбори в Европа – „Байерн“ (Мюн­хен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място. Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. По онова време за „Байерн“ играели най-силните национали на Западна Германия – вратарят Сеп Майер, защитниците Грубер и Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, голмайсторът Герд Мюлер, Ули Хьонес и Клаус Аугенталер, плюс югославският национал Бране Облак. 

Никой не предполагал, че Сашо Паргов и весела­та компания от Станкето могат да направят нещо. Преди реванша от „Байерн“ великодушно подарили на „Марек“ пет кашона чисто нови екипи на „Адидас“ и футболни обувки последен модел. Техен пратеник прис­тигнал в Станке Димитров, за да огледа стадиона. Немецът останал потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?“, запитал тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен“, възпитано отговорили стопаните от Станкето. Ден преди мача идва и съдийската тройка начело с турски рефер.Пристигането на „Байерн“ се приело от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. За реванша в града е истински празник! Мачът е в сряда, но предишната неделя била работен ден за целия град, за да може денят на двубоя да бъде почивен.  На 2 ноември 1977 г. автобусът на “Байерн” пристига 2 часа преди мача. Но те дори не подозирали за футболният ад, който ги очаквал. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. 

Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг „Велбъжд“, или един от най-славните клубове в света.Двубоят е от 15 ч, но още преди обед стадион “Бончук” е препълнен от над 30 000 запалянковци. Времето е лошо, вали дъжд. Някои от феновете са си взели и храна, други играят карти в очакване на големия двубой. Германците начело с Майер, Герд Мюлер, Ули Хьонес, Шварценбек и Румениге, които са виждали всичко във футбола, излизат да се разтъпчат на терена и са удивени от препълнените трибуни час и половина преди началото на мача. Дори по клоните на дърветата около стадиона са накацали с хора. От Югославия идват над 2000 запалянковци заради Бранко Облак. Словенецът е от първите от социалистическия блок, пуснати да играят на Запад. Стадион „Бончук” е щял да рухне от рева на екзалтираната публика. Станкедимитровци започват мача толкова силно, че не дават шанс на немците да се осъзнаят.

Малко след като по радио „София“ завършило предаването за нивото на река Дунав в сан­тиметри, включили пряко в ефир коментатора от мача в Станке Димитров Тихомир Бенчев. „Драги слушатели, на стадион „Бончук“ става истинско чудо! „Марек“ води на „Байерн“ с 2:0!“, изревал Бенчев в ефира.В това време на терена не можело да се познае кой отбор е германското страшилище и кои са рендетата от България. „Марек“ емнал баварците още от началото. Сеп Майер удържал без гол около половин час, но след това капитулирал при удара на Иван Петров – 1:0 за „Марек“, Няма и 5 минути след това Сашо Паргов изстрелял една бомба и направил Майер без­помощен 2:0! До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката „белите“ от „Байерн“ се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна. Само още един  гол трябва­ло, за да докарат мача  до продължения.

Прогнозите, че „Байерн“ ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. Общо взето се повтаря картинката от първата част, с далеч по-креативна игра на „червено-сините“ домакини. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. „Байерн“ все пак оцелява по чудо, но „Марек“ е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че „Марек“ разчита само на брутални действия и груби нарушения. 

Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.Всички на „Бончук“ ревали от щастие – победили отбор от световна класа, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион. Германците остават много впечатлени от сърцатата игра на „Марек“. Треньорът им Дитмар Крамер дълго стискал ръка­та на Янко Динков. Сеп Майер пък подарява на колегата си от „Марек“ Сто­ян  Стоянов ръкавиците си, които и до днес стоят в трофейната витрина на клуба. А парите, които получава отборът…, всъщност кой тогава говори за пари. Момчетата играят за чест и слава. „Германците играха за по 10 000 марки премия, ние – за по 80 лева”, спомнят си Венци и Иван Близнаците. От “Байерн” проявили интерес към братята, но по онова време подобен трансфер е немислим.  Победата на „Марек“ и начинът, по който е постигната, са без аналог не само в българската футболна история, но дори и в световната. 

Силата на отбора е в колектива, момчетата и треньорите са били като едно сплотено и дисциплинирано семейство. С местни футболисти „Марек“ постига феноменални резултати. А играчите от този период стават легенди, чиито имена и до днес предизвикват носталгия не само у местните фенове. Братята Петрови, Паргов, Кючуков, Роман Караколев, вратарят Стоянов, Севдин са се превърнали отдавна в незабравими герои. Те са живото доказателство, че с дух, вяра, желание и честност към играта могат да се покоряват мечтите. Най-великата страница в историята на клуба е написана със златни букви и сребърно мастило.

Ето какво пише в. „Народен спорт” за мача:МАРЕК – БАЙЕРН МЮНХЕН 2:0

Без да бъде респектиран от шумното име на съперника, станкедимитровският отбор разумно и хладнокръвно премина през трудните перипетии на първото полувреме. Запомнихме удар на В. Петров с глава в напречната греда. После в обстрела на противниковата врата взеха участие Е. Кючуков и Райнов. Вярно е, че Мюлер и Дюрнбергер също се озоваха на стрелкови позиции, но станкедимитровци ликвидираха надвисналите опасности с присъщата им самоотверженост. Постепенно обръчът около Майер започна да се затяга. Трикратният европейски шампион губеше в някои важни преки двубои: Ив.Петров – Шварценбек, В.Петров – Аугенталер, Караколев – Хьонес. Румениге се явяваше в острието на мюнхенското нападение, но Севдин все пак успяваше да застане на пътя му и да го принуди другаде да търси пукнатини. И ето настъпи минутата на първата радост!

Стенкедимитровци преминаха в разгърнато настъпление. Топката се пренесе от крак на крак от левия фланг чак вдясно на ъгъла на наказателното поле и попадението на Ив.Петров бе „като по конец” – 1:0. С удвоена радост малко по-късно публиката поздрави и бомбения удар на Паргов в горния ъгъл – 2:0.двубой получи своята интересна развръзка. Щеше ли да се стигне и до щастливата развръзка? Трябва да кажем, че станкедимитровските футболисти вече почти се бяха добрали до нея. Дъхът на зрителите спря, когато мюнхенската отбрана, включително и Майер, гледаха като слисани атракцията на братя Петрови – само 2-3 метра от голлинията! Иван ловко прехвърли куп от пазачи (може би сам трябваше да стреля?) и Венцислав засече топката с глава, но – уви! – улучи напречната греда.

После „Байерн” реагира като ужилен. Почувствал възможността за нова угроза, подобри организацията си. Румениге, Аугенталер, Рауш разшириха периметъра си на действие. Шварценбек бе по-сигурен във високите центрирания пред вратата на Майер. Особено ярко изпъкна и игровата интелигентност на Капелман. Няколко пъти Стоянов трябваше да се изпъва по дължината си, за да отбива далечни удари. „Марек” не можа да поддържа предишното високо темпо, но се оказа достоен за победата, която издига престижа му, макар че с едни гърди напред в осминафиналите прекрачи „Байерн”.

Ето какво казаха треньорите. Д.Крамер („Байерн”): „Не може да има и съмнение в заслужения успех на домакините. В продължителен период разочаровахме – особено в нападение. Показахме на какво сме способни в последните 20 минути.

Я. Динков („Марек”): Победихме силен противник. Това повишава самочувствието ни, помага за международното ни реноме. Най-висока оценка бих поставил на Стоянов, Палев, Караколев, Райнов, Томов, братя Петрови.

„Марек”: Стоянов, Севдин, Вуков, Караколев, Палев, Райнов, Паргов, Томов (82-Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Е.Кючуков

„Байерн”: Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер, (46-Капелман), Румениге, Облак, Г.Мюлер, Хьонес (65-Кьонкел), Аугенталер

Голмайстори: 1:0 Ив.Петров (33), 2:0 Паргов (38)

Съдия – Е.Дилек (Турция); стадион „Бончук” – 32 000

Гр. Станке Димитров

1978 г. „Марек” прави за смях ЦСКА и грабва Купата на Съветската армияПрез 1978 година „Марек“ завършва 14-и в първенството, но печели една знаменателна Купа на България (тогава Купа на Съветската армия), като прави за смях ЦСКА насред стадион „Народна армия”. Двубоят е навръх 30-ата годишнина от създаването на армейския клуб и никой не се съмнява, че „червените“ ще вземат трофея по случай юбилея си  Цял Станке Димитров се изнася на мача в София. Тръгва виц, че в града останал само един милиционер и един сакат дядо, който също мислел да тръгва за столицата, но внукът му скрил патериците. 

Половината стадион реве за „Марек“. ЦСКА е повален с гол в 30-ата минута. Десният бек Любен Севдин изстрелва страшна тупалка от 30 метра и носи по­бедата с 1:0. Купата е връчена на капитана Сашо Паргов от съветския военен аташе генерал Гиви Орджоникидзе, докато омърлушените „цесекари“ напускат стадиона като след погребение. Успехът на „Марек“ остава в историята с числото 30 – гол от 30 метра в 30 минута пред 30 000 зрители в чест на 30-ата годишнина на ЦСКА. Този успех се превръща в истински мит, защото малкият „Марек“ разваля удоволствието на най-титулувания български клуб в сезона на неговата 40-годишнина. Това прави тима за втори пореден път евроучастник, този път за КНК.

Стадион „Бончук“, 13 септември 1978 г. “Марек”- „Абърдийн” 3:2Жребият отново е безмилостен и им праща шотландския“ „Абърдийн“.И отново на „Бончук“ пристига знаменит отбор, предвождан от новоназначения им мениджър Алекс Фъргюсън. Сприхавият Алекс Фъргюсън минавал за обещаващ млад специалист, но бил уволнен от предишния си тим „Сейнт Мирън“ с мотив за „непочтително ругаене на клубната се­кретарка“.  Това на практика е първият европейски мач за сър Алекс Фъргюсън, който по-късно ще спечели всичко с „Манчестър Юнайтед“. „Нашите български противници могат да бият всекиго у дома. Само преди година там е падал „Байерн“ с 0:2 и „Ференцварош“ с 0:3. 

Затова трябва да вни­маваме…“, предупреждава шотландецът.„Гостуването беше истински кошмар. Високите 6 фута близнаци Петрови направо разпиляха отбраната на Абърдийн. Някой счупи крака на Уили Гарнър…“, пише Йън Пол, пратеник на вестник „Глазгоу Хералд“. Клетникът Гар­нър е изнесен на носилка и закаран за гипс в местната болни­ца. По-късно шот­лан­дците ще научат, че през 1966 г. на същия стадион кракът на Георги Соколов от „Левски” е бил строшен на три места с един-единствен удар. Все пак Ярви извежда „Абърдийн“ напред с бърз гол. След почивката обаче „Марек“ се развихря. Близ­наците Петрови обръщат резултата до 2:1, преди Харпър да изравни за 2:2. В последната минута обаче 20 000 запалянковци  хвърлят шапки – Иван Петров пробива вратаря Лейтън –  3:2   за „Марек“!

 Алекс Фъргюсън е бесен. На реванша на стадион „Питодри“ Фърги слага в съблекалнята на „Марек“ екипа на жертвата от „Бончук“ Уили Гарнър, за да накара българите да се срамуват. До почивката тимът на Янко Динков удър­жа без гол. През второто полувреме Страхън, Ярви и Харпър обаче са точни за 3:0 и „Абърдийн“ продължа­ва напред.

1982 г. – Футболната приказка за „Марек” свършва

 Футболната приказка за град Станке Димитров завършва четири години по-късно. Всичко почва с това, че Янко Динков е уволнен.  На 13 юни 1982 г. „Марек“ изпада от „А“ група след загуба с 1:2 в баража с „Розова долина“ в Казан­лък. До последните минути резултатът 1:1, което оставя „Марек“ в елита. Смъртната резерва на казанлъчани Кънчо Кънев – Дупката обаче вкарва гол накрая и подписва присъ­дата – „Марек“ отива в „Б“ група. Десетилетия наред тимът гние във втора и трета дивизия. И до днес обаче на „Бончук“ помнят онзи славен тим, който можеше да бие дори и „Байерн“.



Предстоящата зима ще бъде топла, но ще има студен период, в който се очакват сериозни количества снеговалежи, големи преспи и екстремно ниски температури. Това заяви в ефира на Нова нюз климатологът Симеон Матев.

„Буря като урагана „Борис“ не се очаква. Има голяма вероятност на много места в страната, особено в Северозападна и Централна България да паднат значителни валежни количества от порядъка на 30-40 до 70-80 литра на кв.м. Очакваме за 24 аса да падне една месечна норма“, каза климатологът.

„Неприятното в случая е, че днес е в сряда и има време до неделя – понеделник. С наближаване на тези дни, ще се разбере точно къде ще паднат тези валежни количества“, заяви експертът.

„При нас винаги има проблем с нещо, затова трябва да подчертаем, че може да има наводнения“, подчерта той.

Ситуацията в Европа

„Наводненията, които бяха в Централна Европа – много мащабни и с огромно количество дъжд можем само да се радваме, че този дъжд не удари и страната ни“, коментира Матев.

„В Европа се случват неща, които са се случвали и преди – наводнения и пожари. Честотата, с която обаче се случват и това, че се случват едновременно абсолютно противоположни явления, не се е наблюдавало в рамките на това човешко съвремие – 150-200 години“, каза той.„Това буди тревога сред хората“, призна климатологът.

Какво ни чака през следващите години?

„Трябва да сме готови за тези събития, защото изчисленията на моите колеги показват, че през следващите години, ще ставаме все по-често свидетели на дълги интензивни суши, така и на наводнения. Те ще вървят ръка за ръка“, прогнозира Матев.Той онагледи казаното с пример за горещо и сухо лято, последвано от дъждовна есен, носеща наводнения.„Това сега е най-горещото лято, което сме виждали, но то идва след най-горещата зима, която сме виждали. Предишното лято също бе най-горещото до тогава“, каза той.

По думите му това е нещо уникално, което преживяваме.Каква зима можем да очакваме?

„Според народното поверие, ако видим цъфнали люляци и други растения, които сега не трябва да растат, то ще имаме сурова зима. Науката обаче вече обори всички тези твърдения“, каза Матев.

„С последните модели, които разполагаме, изглежда, че зимата ще бъде по-топла от обичайното. Ще има и студен зимен период, който не сме имали в последните 5-6 години“, обеща той.

„Ще усетим тази година зимата така, както сме свикнали ние в нашите спомени. В съвремието деца на по 7-8 години не знаят какво е истински дебел сняг с люта зима – снегът да скърца от ниските температури“, каза Матев.



Внезапно напусна земния свят известната журналистка и политик от БСП Ева Маринова, една от най-красивите жени и любима преподавателка в Плевен.


Ева Маринова беше кореспондент на национални медии като стария син „Стандарт” от родния си град, общински съветник там и председател на групата съветници от БСП.


До последно беше сред любимите преподаватели по български език на чуждестранните студенти в Медицинския университет, пише novini.bg.


Осиротяха верният й съпруг, син и внук.


Поклонението пред Ева Маринова ще се състоя в сряда, 25 септември, от 11:00 часа в църквата „Свети Никола”.


Сбогом, Ева! Съболезнования на нейните близки и роднини!


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив