Тъжна вест: Отиде си известна актриса!

Нa 89-гoдишнa възрaст е пoчинaлa aктрисaтa Мaги Смит, съoбщи Sky News.

Еднa oт нaй-известните ѝ рoли е кaтo прoф. Минервa Мaкгoнaгъл в пoредицaтa „Хaри Пoтър“. Игрaе и в „Имениетo Дaунтън“. Тя е нoсителкa нa Злaтен глoбус, БАФТА и 2 пъти нa нaгрaдa „Оскaр“.

В свoетo изявление те кaзвaт: 

Тя беше изключителнo зaтвoрен чoвек, нo в крaя нa живoтa си беше с приятелите и семействoтo си. Тя oстaви двaмa синa и петимa любящи внукa, кoитo сa съкрушени oт зaгубaтa нa свoятa неoбикнoвенa мaйкa и бaбa.

Бихме искaли дa се възпoлзвaме oт възмoжнoсттa дa блaгoдaрим нa прекрaсния персoнaл нa бoлницa „Челси и Уестминстър“ зa грижите и безрезервнaтa дoбрoтa през пoследните ѝ дни. 

Блaгoдaрим ви зa всички любезни пoслaния и пoдкрепa и ви мoлим дa увaжите личнoтo ни прoстрaнствo в тoзи мoмент“.

Научете повече

Най-накрая реших и аз да си направя скъп подарък, но сега мъжът ми и децата не ми говорят! Разказвам цялата история

След сватбата с мъжа ми заживяхме с майка му. Свекърва ми не ме обичаше и не го криеше.

Опитвах се да не привличам погледа й.

Но Лилия просто обожаваше моите дъщери, нейните внучки, и ми помагаше да ги отглеждам.

В нашето семейство се разви странна традиция: всеки биваше поздравен за рождения си ден и получаваше подаръци, но аз винаги оставах без внимание.Съпругът ми и свекърва ми всяка година получаваха поздравления и подаръци. За децата се организираха празници с гости и лакомства.

Но за мен всичко винаги звучеше по един и същ начин:

– „Защо ти трябват цветя? Какво още ти липсва? Имаш всичко“.

Разбира се, обиждах се.След време заминах да работя в Германия. Пращах всички спечелени пари вкъщи.

Тази година през септември навърших 60 години и реших да отпразнувам тази дата подобаващо. Резервирах ресторант, поканих семейството си, поглезих се, купих си нови дрехи. В крайна сметка през последните две години само работех и сега за първи път от много време исках да почувствам истинска почивка.

Както винаги, никой нищо не ми подари освен кумовете, които ми подариха гривни. Очевидно всички смятаха, че аз като „работеща жена“ нямам нужда от нищо. Но не се обидих, защото сама си направих подарък – планирах ваканция в чужбина и си купих качествена косачка.

Решението ми шокира всички. Децата очакваха да върна парите на семейството. Дъщерите ми си тръгнаха, без да се сбогуват, а съпругът ми вече не говори с мен. Но не съжалявам за избора си и се подготвям за почивката си.

Мислите ли, че постъпих правилно?

Научете повече

Защо „Оркестър без име“ е филм легенда

Всеки път гледам с интерес и вълнение този български шедьовър с прекрасни актьори като Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, по сценарий на големия Станислав Стратиев и с режисьор Людмил Кирков. 

И се питам защо няма вече такива български филми, които са направени с талант и с любов за публиката. Може би защото няма такива актьори, сценаристи и режисьори. А защо няма – отговор да дадат специалистите.

Навремето кината се пълнеха, когато прожектираха наш филм, творческите екипи обикаляха страната на срещи с публиката и виждахме на живо някои от големите звезди от малкия и големия екран. Сега такива великани нямаме. Мощни силни таланти като Любомир Кабакчиев, Гец, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Наум Шопов...

Какво стана след избухването на демокрацията, не знам, но не мога да се сетя за нито един нов филм, който да се е запечатал в съзнанието ми. Нито за български сериал, който да съм следил докрай. 

А едно време вечер заставахме пред телевизора и чакахме епизодите на „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“, „Дом за нашите деца“ и много други. Вместо това сега чакаме да започне турската сапунка, която за съжаление е по-интересна и по-добре направена от българската. Явно киното ни лежи на стари лаври вече десетилетия. 

Затова е хубава рубриката на БНТ в неделя вечер, от която можем да си спомняме за големи постижения на филмовото ни изкуство.

Научете повече

Историята на певицата от ансамбъл „Филип Кутев“ Добринка Шангова

Добринка Шангова е родена на 11 август 1936 г. в с. Шишковци, Кюстендилска област, в бедно селско семейство. Майка ѝ Анка и баща ѝ Георги Шангови през повечето от времето работеха като наемни работници при по-заможните съселяни. Първоначалното си образование е завършила в с. Шишковци, а гимназиалното в Кюстендил. Още от ранна възраст, почти дете, учителката Зора Лисичева в прогимназията на Шишковци ѝ предричаше голямо бъдеще като певица. Добринка редовно пееше в хора на гимназията, най-често соловите изпълнения бяха възлагани на нея. През 1954 г. завърши средното си образование с отличен успех. Проблемът как да продължи образованието си опираше до финансовите възможности на семейството. Майка ѝ Анка Шангова, известна певица, разказвачка на приказки и вицове, заболя сериозно и през 1956 г. почина. Добринка беше всичко на света за майка си и тя за нея. Нейните песни „Зажни, Ружо, тебе лека ръка“, „Сади мома бела лоза“, „Ранко ми е, море, слънце, огреяло“ и др. тя изпълняваше с голямо удоволствие и след смъртта на майка си.

На фестивалите за народни песни в Кюстендилска околия и в национални надпявания Добринка винаги беше класирана на първо място. Вече като известна изпълнителка на народни песни, тя бе избрана да представи България през 1957 г. на Международния младежки фестивал в Москва. Изпълнението на песента ѝ бе продължително аплодирано от многохилядната публика, а журито единодушно ѝ отреди златен медал. Непосредствено след този голям успех тя спечели конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“-София, където като певица и солистка работи до края на своята творческа кариера.

През 1959 г. Добринка намери своя избраник – инж. Димо Дяков от Ямбол, с когото свърза живота си. Семейството се обогати с дъщеря Ана и син Иво. Но много често щастието и нещастието вървят ръка за ръка. Съпругът ѝ инж. Димо Дяков, пътувайки в такси, катастрофира и умира. Пред нея стоеше сложната задача да съвмести семейните грижи, двете си невръстни деца и тежко болен баща с артистичните си певчески ангажименти. Тя е участвала във всички турнета на ансамбъла в страната и чужбина. Тежко понесе и смъртта на баща си. За осиротялата родна къща в с. Шишковци тя започна да се грижи. Достатъчно време отделяше и за битовия хор в селото.

На честването на 60-годишнината ѝ в Шишковци присъстваха представители на ансамбъл „Филип Кутев“, певчески колективи от съседни села… Не след дълго здравословното ѝ състояние се влоши. Наложи се да се пенсионира и отдаде на почивка. След дълги размисли тя се върна в родното си село. Силно вярваше, че ще победи коварната болест, неприятностите в живота и умората. Но уви! През 2006 г. тя почина. Нейното погребение беше един траурен митинг, на който присъстваха почти цялото население на селото, колежки и колеги от ансамбъл „Филип Кутев“, приятели и близки. В алманаха „Стойно му, малай моме“ на Светла Цветкова, композиторката и авторка на много народни песни, пише: „Песните на Добринка Шангова, нейният глас ще останат за поколенията с тяхното проникване и стилно изкуство, а гласът ѝ за мен ще остане ненадминат дълги години“.

Милчо Спиров, с. Шишковци

Научете повече

Пастирите в село Шишковци и срещите с Майстора

Спомените ме връщат назад във времето през 40-те години на миналия век, когато бях наеман за овчарче при местния чорбаджия Димитър Лихарски. Родителите ми бяха бедни, малоимотни, без образование, което налагаше за изхранването на 4-те си деца да работят като надничари в по-заможните семейства. Непрестанните разговори, които водеха те за недоимъка, са дали отражение за мечтите ми – час по-скоро да порасна и да започна да помагам, за да облекча финансовото състояние на семейството. Като традиция в нашето с. Шишковци беше установено да се наемат овчарчета над 10-годишна възраст. 6 май 1945 г. остана в спомените ми като ден, в който аз бях ангажиран като пастир в стадото на нашия съсед Димитър Лихарски.

Времето за работа беше половин година от 6 май до 7 ноември и се заплащаше в натура – едно ученическо костюмче, чифт обувки и храна за този период от чорбаджийската къща. Близо до кошарата за пренощуване на овцете собственикът на имота приготвяше колиба, в която имаше сламена рогозка, възглавничка и 2 одеяла. Ние, овчарчетата, бързо установявахме приятелски взаимоотношения, особено привечер, когато прибирахме стадата. По това време се беряха дини, пъпеши, захарна царевица, чушки, домати. Собствениците на овцете ни зареждаха колибите с дини и пъпеши. Правехме си и овчарски огньове, на жаравата печахме царевица и чушки, а в пепелта – картофи. Често се случваше рано сутрин при изкарването на овцете да забележим присъствието на най-добрия български художник Владимир Димитров-Майстора. Станал по-рано и от нас, за да се наслаждава на природната красота, която майсторски пренасяше с четката и палитрата върху платното.

Спомням си едно момченце на име Стойне Георгиев – син на търговец, което молило родителите си да му разрешат да преспи на полето, в овчарските колиби, които обитавахме ние. Удовлетвориха желанието му, но му направиха „специална“ по-голяма колиба. В нея имаше пружинено легло с дюшек, чаршафи и мека възглавница. На следващата сутрин баща му дойде и ни каза, че майката не успяла да заспи, тъй като се е безпокояла да не би детето ѝ да се отвие и простине.

Социалната несправедливост между хората ги отчуждава помежду им. Затова винаги съм мечтал да видя справедливо общество, в което законите на държавата са валидни за всички. А човек да кове съдбата си със своите знания и умения, без вмешателството на родствени, политически и финансови мотиви. Това, разбира се, не изключва общество с бедни, средно богати и богати хора, но тогава, когато, за да влезе във всяка такава категория, човек се е трудил честно и упорито. Това бяха и идеите на най-социалния художник Владимир Димитров-Майстора, който след завършването на средното ми образование сподели в личен разговор, че в обществото трябва да има социална справедливост, но и конкуренция в областта на науката, професионалните умения и навици.

Милчо Спиров, с. Шишковци

Научете повече