В българските медии има много информация за любимата жена на Новак Джокович- Йелена Джокович (с моминско име Ристич).Тя е неговата ученическа любов, а от 2014 г. негова законна съпруга, майка на двете му деца и както Джокович не веднъж е казвал „опора в живота“ му.
В живота на великия тенесист обаче има още една изключително важна жена с името Йелена, която в едно от своите интервюта Джокович нарече „втора майка „.
Това е неговата първа треньорка, която разпознава в него бъдещ шампион в тениса и го взима под крилото си, когато той е едва пет годишен. Тренира го до 12 годишна възраст, когато по нейните собствени думи „вече не можела да му намира в Белград сериозни спаринг- партньори“.
Тази съдбовна среща на малкия Ноле с прочутата треньорка по тенис – Йелена Генчич, поставя началото на приказката на Новак Джокович.
За тази интересна и забавна първа среща между нея и Джокович, разказва самата Йелена Генчич, малко преди да си отиде от този свят през 2013 г., в студиото на ТВ предаване Агапе, където тя е гост на ТВ водещ Александар Гайшек.
Преди да стигнем до разказа на Йелена Генчич за нейната първа среща с Новак Джокович, няколко думи за самата Генчич.
Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „
Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „
А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „
Йелена Генчич е родена на 9 октомври 1936 г. в Белград. Произхожда от род на високообразовани и интелигентни хора.
Нейният дядо по бащина линия Лазар Генчич е един от първите хирурзи в Сърбия.
Самата Генчич има завършени две висши образования – история на изкуството и философия.
Има 32 първи места от тенис турнири на Югославия, но най-голямата си слава печели като треньорката открила за тениса Моника Селеш и Новак Джокович.
Известно време е тренирала и Горан Иванишевич, който в последствие става треньор на Новак.
Освен със способността си да открива огромни таланти у невръстни деца, Генчич е известна и с нетрадиционите си тренировъчни методи.
Вместо фитнес в зала, тя е правила по два часа преходи в планината Копаоник с възпитаниците си и им е обяснявала за растителните видове, които срещали по пътя си.
Специално от Джокович е изисквала да знае английски език и поне още един чужд език.
Често го е карала да си представя, че току що е спечелил турнира Уимбълдън. Получавал е от нея някаква импровизирана купа и след това е трябвало да произнесе реч на победителя на английски език.
Когато са сядали за почивка по време или след тренировка, Генчич го е карала да и чете Пушкин и често Джокович е тренирал на фона на класическа музика, която тя му пускала.
Тя разказва, че Джокович е бил силно впечатлен от овертюрата на Чайковски 1812 г.
Казвал й е, че „тази музика го кара да настръхва „.
Тогава тя му казала „Ако по време на мач почувстваш, че не ти достига адреналин- спомни си за тази музика. Тя е толкова мощна, че може да вдигне мъртвец „
Дали в критични моменти по време на мачове, Джокович си тананика Чайковски все още остава загадка.
Йелена Генчич си отива от този свят на 76 годишна възраст, на 1 юни 2013 г, което е силен удар за Джокович.
В едно от многото интервюта по повод смъртта на Генчич, Джокович каза „Отиде си човекът който ме създаде не само като спортист, но и до голяма степен като човек „На въпроса на ТВ водещия Александар Гайшек „Как успява да забележи таланта у някое дете?“, Йелена Генчич отговаря следното:
– За разлика от повечето си колеги треньори, аз не гледам толкова колко бързо тича едно дете, дали удря силно топката и други подобни.
Разбира се гледам и тези неща, но за мен най-важно е да разбера колко точно, едно дете е заинтересовано от тениса.
Следя дали може да се концентрира и дали ме слуша. Ако едно дете на 5-6 годишна възраст, не може да се концентрира и да ме слуша внимателно какво му говоря поне 4-5 минути, аз вече знам, че това дете трудно ще пробие в тениса.
Тенисът е игра която изисква пълна концентрация. Без концентрация нищо не става.
Често на новите деца, прилагам един елементарен тест.
Карам ги да събират топките от игрището за да може да играем утре отново с тях.
Обикновено по игрището има пръснати по 20-30 топки. Ако детето събере 5-6 топки и се откаже, това говори за мързел и не достатъчен интерес към тениса.Александар Гайшек:
– Бихте ли разказали за проблема който сте имали по време на един от тренировъчните лагери с Моника Селеш и Горан Иванишевич, защото били много злояди?
Йелена Генчич (смее се)
– Да, те и двамата бяха много злояди и почти не ядяха. Аз им говорех, че не може така и трябва да се хранят.
Един ден сме в столовата и аз чувам Моника Селеш да казва на Горан Иванишевич „Какво ме зяпаш, вместо да ядеш? И на мен не ми харесва, но трябва да го изям, защото искам да стана най-добрата на света!“
Александар Гайшек:
– Нашите зрители с нетърпение очакват да научат историята около първата Ви среща с Новак Джокович. Вие вече я разказахте на мен и смея да твърдя, че това е една невероятна история, която на моменти звучи като приказка.
Моля Ви, разкажете я отново за нашите зрители.
Ето какво разказва Йелена Генчич за съдбовния ден, в който Новак Джокович я срещнал в планината Копаоник.
-Имахме тренировъчен лагер на Копаоник.
Един ден докато тренирахме с децата, аз забелязах малко момче, което стоеше от външната страна на телената ограда на лагера. Беше вплел пръстите си в мрежата, подпрял чело на оградата и около час и половина дори два часа не изпускаше от поглед тренировката ни.
Понеже беше малко дете и видимо само, реших да се приближа до него и да го заговоря. Попитах го :
– Как се казваш душице?
– Новак.
– А фамилията?
– Джокович.
– На колко си години?
– На 5 и половина.
– А какво правиш тук?
– Ами ето, гледам вие какво правите.
– А ти знаеш ли какво правим ние?
– Разбира се! Играете тенис.
– Ти играл ли си някога тенис?
– Само малко…Понякога.
– Би ли искал да играеш тенис при нас?
– Аз през цялото време чаках да ме повикате!
– С удоволствие бих те поканила да поиграеш днес с нас душице, но нямаш тенис ракета.
– Грешите! Имам пълна екипировка!
– Добре тогава, ела тук днес в 14ч .
След тези мои думи, Ноле изхвърча като стрела на някъде.
Аз обядвах и се прибрах в стаята си. По едно време забелязвам същото момче да стои мирно като войник пред портата на лагера и до него лежи едно бездомно куче.
Поглеждам часовника – 13.30 ч! Беше подранил с половин час.
Отидох бързо да му отворя портата и го попитах:
– Новаче, защо подрани толкова много? – а, той изключително сериозно ми отговори:
– Не съм подранил въобще.
Заведох го на корта и когато той си остави сака на земята, някакво любопитство ме накара да надникна в него.
Какво да видя там!
В сака му имаше приготовление достойно за Големия шлем – тенис ракета, топка, резервна тениска, кърпа, шапка, шише с вода и дори 1 банан.
Казах му:
– Новаче, майка ти много хубаво ти е приготвила нещата. Браво!
А той така лошо и сърдито ме погледна и каза:
– Извинявайте, но аз играя тенис, а не мама. Аз сам си приготвих нещата!
Попитах го:
– Откъде знаеш какво трябва да си сложиш в сака?
– Така правят Сампрас и Агаси.
Това беше първият път, когато в главата ми нещо щракна и помислих, че у това момче има нещо…
В продължение на още няколко дни, Новак идваше в лагера и аз се занимавах с него.
Забелязах че той е способен да се концентрира изключително добре върху това което му говоря и не се разсейва докато се упражнява.
В деня преди да си тръгнем от Копаоник за Белград аз му казах, че бих искала да поговоря с неговите родители, които държаха заведение в непосредствена близост до лагера. Забележете какво ми отговаря той:
– Освобождавате ли ме от тренировка, за да ги доведа сега?
На 5 години и половина, той специално ми искаше разрешение да напусне тренировката!
Казах му, че го освобождавам и той се втурна като стрела към заведението на родителите си.
След малко се върна с тях, държейки майка си за ръка.
Без да губя излишно време им казах:
– Здравейте! Аз съм Йелена Генчич и това което ще ви кажа сега, съм го казвала единствено на родителите на Моника Селеш.Ако това момче бъде тренирано правилно по програма, която аз ще изготвя за него, до 17-тата му година, той ще бъде сред първите 5 най-добри тенесисти в света.
Родителите му бяха видимо шокирани и объркани от думите ми и не знаеха какво да кажат.
В това време, Ноле пусна ръката на майка си и със ситни стъпчици се приближаваше към мен, докато накрая се гушна в мен, в очакване какво ще отговарят родителите му.
Разбрахме се да си помислят.
И както Ноле обича да казва, че „нищо случайно няма на този свят „, на следващия ден на Копаоник пристигна снимачен тв екип от Белград и някои от членовете му, влезли в заведението на родителите на Джокович.
Сърджан (баща му) решил да ги попита „дали случайно знаят някава си Йелена Генчич? Била им надрънкала, че синът му е бъдещ шампион и какво ли още не „.
Един човек от снимачния екип го прекъснал с думите:
„Човече, ти луд ли си? Йелена Генчич е най- успешната югославска тенисистка, а в момента един от най- добрите треньори по тенис!Тя не говори празни приказки!“
Тогава бащата на Ноле ме намери, извини ми се, че не са знаели коя съм и каза, че мога да поема тренировките му.
Скоро след като се прибрахме в Белград, свиках на среща в ТК „Партизан“, свои колеги треньори и заведох Новак на срещата.
Сложих го да седне на един стол, на централно място в помещението.
Толкова беше малък, че крачетата му висяха във въздуха, не можеше да стигне земята.
Обърнах се към тях и им казах:– Колеги, това е Новак Джокович, който притежава изключителен талант. Той е бъдещ шампион на Големия шлем.
Той ще победи във всички турнири.
Знам го! Затова моля ви нека заедно да изготвим един тренировъчен план за него.
Колкото по- развълнувана ставах аз, докато им говорех за бъдещето на Новак , толкова повече студенина усещах у колегите си. В един момент, един от тях вдигна ръка за да ме прекъсне и каза:
– Извинявай Йелена, ама какви ги дрънкаш ти?!
Какъв шампион на Големия шлем, какъв номер 1, какви Уимбълдъни?
Това дете е на 5 години и половина!
Отново повторих:
-Колеги повярвайте ми!Сигурна съм! Усещам го!
Всички напуснаха залата един по един и останахме само аз и Новак. Тогава му казах:
– Новаче, не бой се! Ще се справим и сами!
Александар Гайшек:
– От 5 годишната му възраст до 12 г, Вие сте дала на Новак Джокович над 3000 безплатни часа, както и безплатни тенис ракети и топки, което доста е намалило разходите на родителите му около тениса.
– Аз не броя такива неща. Други го правят.
Аз видях у Ноле едно малко момче, с огромни мечти и направих всичко по силите си, за да му помогна да ги осъществи.
Помолена за финални думи, в края на предаването Йелена Генчич, завършва със следните думи:
„Талантът на Новак, не е от този свят. „
Превод от сръбски: Таня Малкович /източник: socbg.com/