Знаехте ли, че това е младият вратар Лучано Павароти в средата на 50-те години?

По него време той иска да направи кариера като футболист. Майка му пък предпочитала той да стане учител. Послушвайки я, Лучано започва работа в училище две години, но любовта му към музиката надделява.

Тогава баща му Фернандо, със свито сърце, се съгласява да подкрепи сина си и да го издържа до 30-та му година. Но има едно условие: ако кариерата не се получи, след 30-те си години той да започне работа.

През 1961 г. 26-годишният Лучано печели Международния вокален конкурс и пред света изгрява Новата Звезда на оперната сцена, а Фернандо Павароти – бащата, въздъхва с облекчение.

Кой е Павароти:

Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.

Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. 

Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор той утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период Павроти се представя в миланската Ла Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“. 

На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал през 1990 г. в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.

Освен с прекрасния си глас, Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.

През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори. Многобройните му участия в концерти на открито го принуждават да се стреми към неприсъщи за един лиричен тенор сила и обем на звука. Всичко това се оказва пагубно за гласа му. Когато през 1990 г. се появява на прочутия концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, Павароти блести като първостепенна медийна звезда, но не и като качествен вокалист.

Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.



Актьорът Джон Аштън, известен с ролята си на Джон Тагарт във филмите за ченгето от Бевърли Хилс, почина на 76-годишна възраст след битка с рака, потвърди неговият мениджър Алън Сомърс в изявление за TMZ.


Джон оставя след себе си наследство от любов и всеотдайност каза неговият мениджър.


Споменът за него завинаги ще бъде ценен от съпругата, децата, внуците му, както и от брат му, сестрите му и всички, които го обичаха“, каза Сомърс.Аштън участва заедно с Еди Мърфи в три от четирите филма за Ченгето от Бевърли Хилс, включително продължението на Netflix Ченгето от Бевърли Хилс: 


Аксел Ф, игра по-рано тази година, в ролята на твърдоглавия детектив Тагарт.  Актьорът е част от повече от 200 сценични, филмови и телевизионни продукции по време на своята над 50-годишна кариера, която включва филмите Midnight Run заедно с Робърт де Ниро и Чарлз Гродин; Some Kind of Wonderful на Джон Хюз заедно с Ерик Столц; и Gone Baby Gone на Бен Афлек заедно с Кейси Афлек, както и телевизионния сериал M*A*S*H.



Бригада е руски мини-сериал, създаден през 2002г., който проследява живота на млад руснак, който между 1989г. и 2001г. от дребен гангстер се превръща в бос на мафията и бива избран в „Думата.“Сергей Безруков споделя в интервю за сериала, че никога преди това не е играл подобна роля.


„Роля в такъв план досега не съм играл. В театъра съм играл много героични роли, но в киното са ме използвали само като характерен актьор. Доколкото касае театъра мога да се похваля: обикновено младите актьори играят епизодични роли, а аз започнах в „Табакерка” направо с главна роля. Сценарият на „Бригада” съм прочел отдавна, наистина интересно написан. Моята роля е сериозна, на сериозен човек, въпреки младостта му. Играя ролята на жесток човек, но нелишен от обаяние. Той не е просто убиец, не. Аз оправдавам своя герой. Аз, като актьор се вживявам в своя герой, но да не дава Бог да се вживея”, споделя Безруков.


Втора голяма телевизионна роля също му донася и небивал успех – в сериала „Участък”, където актьорът играе селски полицай – честен, раним и принципен човек. За ролята си като лейтенант Кравцов, Безруков е награден през 2005 г. с престижната награда „Златен орел” и номинацията „За най-добра мъжка роля в телевизионен филм“. Въпреки успеха, актьорът се отказва да продължи снимките в този сериал, и е заместен от друг актьор. Безруков веднага започва работа в киното – играе в комедията „Ключ от спалнята”. През 2017 се завръща отново към сериалите където играе  в „Tроцкий“



Още същата година получава главната роля – на Есенин в едноименния тв сериал. Приема тази роля с голямо въодушевление, защото носи името на поета и защото Есенин е любимият поет на баща му. Изиграва ролята перфектно. Следва ново предложение – пак за сериал – в „Майсторът и Маргарита”, където играе… Иисус.


През 2015г., звездата на съвременно руско кино мина под венчило с изгората си Анна Матисон. Неговият приятел Вадим Верник, който е телевизионен водещ и журналист, разкри какъв есемес е получил малко след церемонията.



„Вадик, скъпи, подписахме. Но не правим гръмки изявления. Тихо, без шумотевица. Не искаме да ни питат: кога, къде и прочие. Пазим си щастието“, разказа телевизионерът.


През юли 2016г. се ражда и дъщеричката им Маша.

Източник:www.debati.bg



Тaзи нeвeрoятнa иcтoрия зaпoчвa прeди пoчти 40 гoдини. Прeз 1977 г., гeрoинятa нa нaшaтa иcтoрия, Амaндa, e caмo нa 3 мeceцa. Един дeн рoдитeлитe й я ocтaвят caмa в cпaлнятa, кaтo пуcкaт в нeпocрeдcтвeнa близocт дo лeглoтo ѝ oвлaжнитeл c пaрa.


Слeд извecтнo врeмe oт cтaятa нa дeтeтo идвa cмрaзявaщ кръвтa пиcък. Окaзa ce, чe Амaндa ce e cъбудилa, изпълзялa e oт лeглoтo и e пaднaлa върху гoрeщия урeд …С тeжки изгaряния, мoмичeнцeтo e oтвeдeнo в дeтcкoтo oтдeлeниe нa Albany Medical Center, Ню Йoрк. Тaм Амaндa имa нeвeрoятния къcмeт дa cрeщнe чoвeк, кoйтo щe ocтaнe зaвинaги в пaмeттa й.


Мeдицинcкa cecтрa Сюзън Бeргeр рeaгирa нa мoмичeнцeтo мнoгo пo-тoплo, oткoлкoтo нa oбикнoвeн пaциeнт. Тя ce грижи зa мaлкoтo дeтeнцe c тaкъв трeпeт, cякaш тoвa e дъщeря й. Сюзън ce грижи зa Амaндa c иcтинcкa любoв и ceбeoтрицaниe, пocвeщaвaйки ѝ цялoтo cи cвoбoднo врeмe.Трoгaтeлнaтa oбич нa тaзи мeдицинcкa cecтрa към мaлкия ѝ пaциeнт e улoвeнa нa лeнтa oт прoфecиoнaлeн фoтoгрaф, кoйтo прaвил дoклaд зa бoлницaтa.


Амaндa cкoрo e изпиcaнa. Въпрeки, чe мoмичeнцeтo нe мoжe дa cи cпoмни вcичкo, кoeтo ce e cлучилo c нeя, рoдитeлитe ѝ зaпaзили cнимки oт бoлницaтa. Кoгaтo Амaндa пoрacнaлa мaлкo, тe ѝ рaзкaзaли, чe дължи живoтa cи нa мeдицинcкa cecтрa нa имe Сюзън.


Тeзи cнимки cтaнaли зa нaшaтa гeрoиня иcтинcки тaлиcмaн. Пoрaди фaктa, чe кoжaтa нa мoмичeнцeтo билa oбeзoбрaзeнa oт бeлeзи, в училищe тя чecтo билa пoдигрaвaнa oт връcтницитe cи.


Кoгaтo Амaндa бягaлa вкъщи цялaтa в cълзи oт oбичaйнитe пoдигрaвки нa други дeцa, тя вaдeлa cнимкитe и ги глeдaлa c чacoвe. Иcтинcкaтa любoв и привързaнocт, кoятo млaдaтa мeдицинcкa cecтрa пoкaзвaлa нa мaлкo дeтe, дaли cили нa Амaндa дa прoдължи нaпрeд и дa нe oбръщa внимaниe нa дрaзнитeлитe cи.Изрacтвaйки, Амaндa прeживялa някoлкo плacтични oпeрaции, кoитo я cпacили oт бeлeзитe. Нo блaгoдaрeниe нa грижитe cи, мeдицинcкaтa cecтрa щe ocтaнe зaвинaги в cърцeтo нa Амaндa.


Нaближaвaйки чeтиридeceтaтa cи гoдинa, Амaнд рeшилa дa нaмeри cпacитeлкaтa cи. Тя нaпиcaлa прoчувcтвeн пocт нa cтрaницaтa cи във Фeйcбук, къдeтo рaзкaзaлa cвoятa иcтoрия и пoмoлилa хoрaтa дa й пoмoгнaт дa нaмeри блaгoдeтeлкaтa cи.


Ощe прeз първитe 12 чaca, тoзи пocт бил cпoдeлeн oт пoвeчe oт 5 000 души, a бивш кoлeгa нa Сюзън cкoрo я нaмeрил пo cнимкaтa.


Дългooчaквaнaтa cрeщa нa мeдицинcкaтa cecтрa и бившaтa ѝ пaциeнткa ce cъcтoялa нa cъщoтo мяcтo – в Мeдицинcки цeнтър Олбъни cлeд 38 гoдини! Амaндa и Сюзън нe мoгли дa cдържaт cълзитe cи, кoгaтo ce видeли.


Кoгaтo рeпoртeритe зaдaли нa Амaндa въпрoca дaли тяхнaтa cрeщa щe прeрacтнe в приятeлcтвo, тя кaзaлa: „Ниe бяхмe приятeли дългo прeди дa ce cрeщнeм. Прocтo Сюзън нe знaeшe зa тoвa.“


Тaзи иcтoрия ни кaрa дa пoвярвaмe в cилaтa нa чoвeшкитe дoбрoдeтeли. А aкo тaзи прeкрacнa cрeщa мeжду Сюзън и Амaндa ви e дoкocнaлa, cпoдeлeтe я c приятeли!



В българските медии има много информация за любимата жена на Новак Джокович- Йелена Джокович (с моминско име Ристич).

Тя е неговата ученическа любов, а от 2014 г. негова законна съпруга, майка на двете му деца и както Джокович не веднъж е казвал „опора в живота“ му.

В живота на великия тенесист обаче има още една изключително важна жена с името Йелена, която в едно от своите интервюта Джокович нарече „втора майка „.

Това е неговата първа треньорка, която разпознава в него бъдещ шампион в тениса и го взима под крилото си, когато той е едва пет годишен. Тренира го до 12 годишна възраст, когато по нейните собствени думи „вече не можела да му намира в Белград сериозни спаринг- партньори“.

Тази съдбовна среща на малкия Ноле с прочутата треньорка по тенис – Йелена Генчич, поставя началото на приказката на Новак Джокович.

За тази интересна и забавна първа среща между нея и Джокович, разказва самата Йелена Генчич, малко преди да си отиде от този свят през 2013 г., в студиото на ТВ предаване Агапе, където тя е гост на ТВ водещ Александар Гайшек.



Преди да стигнем до разказа на Йелена Генчич за нейната първа среща с Новак Джокович, няколко думи за самата Генчич.


Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „


Когато Новак гледал нейните купи, все я питал „Йецо, дали някога ще спечеля поне 1 купа „

А тя му казвала „Един ден ще трябва да си купиш къща и в нея да имаш една огромна стая, в която да събереш всичките си трофеи „


Йелена Генчич е родена на 9 октомври 1936 г. в Белград. Произхожда от род на високообразовани и интелигентни хора.

Нейният дядо по бащина линия Лазар Генчич е един от първите хирурзи в Сърбия.

Самата Генчич има завършени две висши образования – история на изкуството и философия.

Има 32 първи места от тенис турнири на Югославия, но най-голямата си слава печели като треньорката открила за тениса Моника Селеш и Новак Джокович.

Известно време е тренирала и Горан Иванишевич, който в последствие става треньор на Новак.

Освен със способността си да открива огромни таланти у невръстни деца, Генчич е известна и с нетрадиционите си тренировъчни методи.

Вместо фитнес в зала, тя е правила по два часа преходи в планината Копаоник с възпитаниците си и им е обяснявала за растителните видове, които срещали по пътя си.

Специално от Джокович е изисквала да знае английски език и поне още един чужд език.

Често го е карала да си представя, че току що е спечелил турнира Уимбълдън. Получавал е от нея някаква импровизирана купа и след това е трябвало да произнесе реч на победителя на английски език.

Когато са сядали за почивка по време или след тренировка, Генчич го е карала да и чете Пушкин и често Джокович е тренирал на фона на класическа музика, която тя му пускала.

Тя разказва, че Джокович е бил силно впечатлен от овертюрата на Чайковски 1812 г.

Казвал й е, че „тази музика го кара да настръхва „.

Тогава тя му казала „Ако по време на мач почувстваш, че не ти достига адреналин- спомни си за тази музика. Тя е толкова мощна, че може да вдигне мъртвец „

Дали в критични моменти по време на мачове, Джокович си тананика Чайковски все още остава загадка.

Йелена Генчич си отива от този свят на 76 годишна възраст, на 1 юни 2013 г, което е силен удар за Джокович.

В едно от многото интервюта по повод смъртта на Генчич, Джокович каза „Отиде си човекът който ме създаде не само като спортист, но и до голяма степен като човек „На въпроса на ТВ водещия Александар Гайшек „Как успява да забележи таланта у някое дете?“, Йелена Генчич отговаря следното:

– За разлика от повечето си колеги треньори, аз не гледам толкова колко бързо тича едно дете, дали удря силно топката и други подобни.

Разбира се гледам и тези неща, но за мен най-важно е да разбера колко точно, едно дете е заинтересовано от тениса.

Следя дали може да се концентрира и дали ме слуша. Ако едно дете на 5-6 годишна възраст, не може да се концентрира и да ме слуша внимателно какво му говоря поне 4-5 минути, аз вече знам, че това дете трудно ще пробие в тениса.

Тенисът е игра която изисква пълна концентрация. Без концентрация нищо не става.

Често на новите деца, прилагам един елементарен тест.

Карам ги да събират топките от игрището за да може да играем утре отново с тях.

Обикновено по игрището има пръснати по 20-30 топки. Ако детето събере 5-6 топки и се откаже, това говори за мързел и не достатъчен интерес към тениса.Александар Гайшек:

– Бихте ли разказали за проблема който сте имали по време на един от тренировъчните лагери с Моника Селеш и Горан Иванишевич, защото били много злояди?

Йелена Генчич (смее се)

– Да, те и двамата бяха много злояди и почти не ядяха. Аз им говорех, че не може така и трябва да се хранят.

Един ден сме в столовата и аз чувам Моника Селеш да казва на Горан Иванишевич „Какво ме зяпаш, вместо да ядеш? И на мен не ми харесва, но трябва да го изям, защото искам да стана най-добрата на света!“


Александар Гайшек:

– Нашите зрители с нетърпение очакват да научат историята около първата Ви среща с Новак Джокович. Вие вече я разказахте на мен и смея да твърдя, че това е една невероятна история, която на моменти звучи като приказка.

Моля Ви, разкажете я отново за нашите зрители.

Ето какво разказва Йелена Генчич за съдбовния ден, в който Новак Джокович я срещнал в планината Копаоник.


-Имахме тренировъчен лагер на Копаоник.

Един ден докато тренирахме с децата, аз забелязах малко момче, което стоеше от външната страна на телената ограда на лагера. Беше вплел пръстите си в мрежата, подпрял чело на оградата и около час и половина дори два часа не изпускаше от поглед тренировката ни.

Понеже беше малко дете и видимо само, реших да се приближа до него и да го заговоря. Попитах го :

– Как се казваш душице?

– Новак.

– А фамилията?

– Джокович.

– На колко си години?

– На 5 и половина.

– А какво правиш тук?

– Ами ето, гледам вие какво правите.

– А ти знаеш ли какво правим ние?

– Разбира се! Играете тенис.

– Ти играл ли си някога тенис?

– Само малко…Понякога.

– Би ли искал да играеш тенис при нас?

– Аз през цялото време чаках да ме повикате!

– С удоволствие бих те поканила да поиграеш днес с нас душице, но нямаш тенис ракета.

– Грешите! Имам пълна екипировка!

– Добре тогава, ела тук днес в 14ч .

След тези мои думи, Ноле изхвърча като стрела на някъде.

Аз обядвах и се прибрах в стаята си. По едно време забелязвам същото момче да стои мирно като войник пред портата на лагера и до него лежи едно бездомно куче.

Поглеждам часовника – 13.30 ч! Беше подранил с половин час.

Отидох бързо да му отворя портата и го попитах:

– Новаче, защо подрани толкова много? – а, той изключително сериозно ми отговори:

– Не съм подранил въобще.

Заведох го на корта и когато той си остави сака на земята, някакво любопитство ме накара да надникна в него.

Какво да видя там!

В сака му имаше приготовление достойно за Големия шлем – тенис ракета, топка, резервна тениска, кърпа, шапка, шише с вода и дори 1 банан.

Казах му:

– Новаче, майка ти много хубаво ти е приготвила нещата. Браво!

А той така лошо и сърдито ме погледна и каза:

– Извинявайте, но аз играя тенис, а не мама. Аз сам си приготвих нещата!

Попитах го:

– Откъде знаеш какво трябва да си сложиш в сака?

– Така правят Сампрас и Агаси.

Това беше първият път, когато в главата ми нещо щракна и помислих, че у това момче има нещо…

В продължение на още няколко дни, Новак идваше в лагера и аз се занимавах с него.

Забелязах че той е способен да се концентрира изключително добре върху това което му говоря и не се разсейва докато се упражнява.

В деня преди да си тръгнем от Копаоник за Белград аз му казах, че бих искала да поговоря с неговите родители, които държаха заведение в непосредствена близост до лагера. Забележете какво ми отговаря той:

– Освобождавате ли ме от тренировка, за да ги доведа сега?

На 5 години и половина, той специално ми искаше разрешение да напусне тренировката!

Казах му, че го освобождавам и той се втурна като стрела към заведението на родителите си.

След малко се върна с тях, държейки майка си за ръка.

Без да губя излишно време им казах:

– Здравейте! Аз съм Йелена Генчич и това което ще ви кажа сега, съм го казвала единствено на родителите на Моника Селеш.Ако това момче бъде тренирано правилно по програма, която аз ще изготвя за него, до 17-тата му година, той ще бъде сред първите 5 най-добри тенесисти в света.

Родителите му бяха видимо шокирани и объркани от думите ми и не знаеха какво да кажат.

В това време, Ноле пусна ръката на майка си и със ситни стъпчици се приближаваше към мен, докато накрая се гушна в мен, в очакване какво ще отговарят родителите му.

Разбрахме се да си помислят.

И както Ноле обича да казва, че „нищо случайно няма на този свят „, на следващия ден на Копаоник пристигна снимачен тв екип от Белград и някои от членовете му, влезли в заведението на родителите на Джокович.

Сърджан (баща му) решил да ги попита „дали случайно знаят някава си Йелена Генчич? Била им надрънкала, че синът му е бъдещ шампион и какво ли още не „.

Един човек от снимачния екип го прекъснал с думите:

„Човече, ти луд ли си? Йелена Генчич е най- успешната югославска тенисистка, а в момента един от най- добрите треньори по тенис!Тя не говори празни приказки!“

Тогава бащата на Ноле ме намери, извини ми се, че не са знаели коя съм и каза, че мога да поема тренировките му.

Скоро след като се прибрахме в Белград, свиках на среща в ТК „Партизан“, свои колеги треньори и заведох Новак на срещата.

Сложих го да седне на един стол, на централно място в помещението.

Толкова беше малък, че крачетата му висяха във въздуха, не можеше да стигне земята.

Обърнах се към тях и им казах:– Колеги, това е Новак Джокович, който притежава изключителен талант. Той е бъдещ шампион на Големия шлем.



Той ще победи във всички турнири.

Знам го! Затова моля ви нека заедно да изготвим един тренировъчен план за него.

Колкото по- развълнувана ставах аз, докато им говорех за бъдещето на Новак , толкова повече студенина усещах у колегите си. В един момент, един от тях вдигна ръка за да ме прекъсне и каза:

– Извинявай Йелена, ама какви ги дрънкаш ти?!

Какъв шампион на Големия шлем, какъв номер 1, какви Уимбълдъни?

Това дете е на 5 години и половина!

Отново повторих:

-Колеги повярвайте ми!Сигурна съм! Усещам го!

Всички напуснаха залата един по един и останахме само аз и Новак. Тогава му казах:

– Новаче, не бой се! Ще се справим и сами!

Александар Гайшек:

– От 5 годишната му възраст до 12 г, Вие сте дала на Новак Джокович над 3000 безплатни часа, както и безплатни тенис ракети и топки, което доста е намалило разходите на родителите му около тениса.

– Аз не броя такива неща. Други го правят.

Аз видях у Ноле едно малко момче, с огромни мечти и направих всичко по силите си, за да му помогна да ги осъществи.

Помолена за финални думи, в края на предаването Йелена Генчич, завършва със следните думи:

„Талантът на Новак, не е от този свят. „

Превод от сръбски: Таня Малкович /източник: socbg.com/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив