Знаехте ли, че това е младият вратар Лучано Павароти в средата на 50-те години?
По него време той иска да направи кариера като футболист. Майка му пък предпочитала той да стане учител. Послушвайки я, Лучано започва работа в училище две години, но любовта му към музиката надделява.
Тогава баща му Фернандо, със свито сърце, се съгласява да подкрепи сина си и да го издържа до 30-та му година. Но има едно условие: ако кариерата не се получи, след 30-те си години той да започне работа.
През 1961 г. 26-годишният Лучано печели Международния вокален конкурс и пред света изгрява Новата Звезда на оперната сцена, а Фернандо Павароти – бащата, въздъхва с облекчение.
Кой е Павароти:
Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.
Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд.
Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор той утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период Павроти се представя в миланската Ла Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“.
На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.
Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал през 1990 г. в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.
Освен с прекрасния си глас, Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.
През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори. Многобройните му участия в концерти на открито го принуждават да се стреми към неприсъщи за един лиричен тенор сила и обем на звука. Всичко това се оказва пагубно за гласа му. Когато през 1990 г. се появява на прочутия концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, Павароти блести като първостепенна медийна звезда, но не и като качествен вокалист.
Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.
8:13
