Със странен ход нов тото милионер в България удари джакпота в 6 от 49

 

България има своя нов тотомилионер.

В тираж 80 на Български спортен тотализатор беше спечелен джакпота от ТОТО 2 – 6/49 в размер на 4 374 037 лева   

Щастливата комбинация от 13, 17, 23, 30, 34 и 48 е в основата на спечелването на милионерската сума в гр. Сандански.Вълнението от спечелването на джакпота в тираж 80 се усети още при изтеглянето на петото число, когато 6 залога имаха шанс да донесат заветната печалба. Късметлийското “23” отреди кой да се превърне в милионер №139 на Български спортен тотализатор. Участникът е попълнил с по 6 числа само две области от фиша, цитира Блиц.  

Появата на нов тото милионер е доказателство, че големите суми са едно от предимствата на игрите на Спорт Тото.

Всяко участие също така допринася и за подкрепата на спорта и културата на България.

Припомняме, че милионерският джакпот в  Тото 2 – 6/49 присъства във всеки тираж, като се очаква този четвъртък - 10 октомври -  той да надвиши 2 000 0000 лева.  

Спорт Тото - 139 тото милионери пишат история!, посочват от тотализатора. 

138-ят милионер беше от Добрич, когато фиш за 4,60 лв. донесе голямата печалба в 64-ия тираж, 

Участникът бе попълнил 3 области с по 6 числа и 3 позиции за тото джокер. Освен джакпота в "6 от 49“ взема и четворка за 82,10 лв. и така общата печалба стана 3 009,186 лв.

Кадър БНТ/Източник:БЛИЦ

Научете повече

Как се живееше в един български град през 1987 г. като млад специалист със 130 лева заплата

Напоследък в социалните мрежи гледам моите набори. Повечето от тях искат онова време да се върне. Времето преди 1989. Та си представям. Времето се връща, ама аз съм на тия години.

Град Михайловград. 1987 година. На квартира съм. Плаща я предприятието. Млад специалист съм. Със 130 лева заплата. Ставам рано. Отивам на работа. Работя. Свършвам работа. И тръгвам да се прибирам. Пеш. Трябва да напазарувам нещо.

Първо влизам в ПЛОДЗЕЛЕНЧУКА. А в него три гнили ябълки. Като асортимент. И две кила сбръчкани картофи. А по стелажите препускат зелени гладни гъсеници. Купувам кило картофи. Нещо требва да се яде. И влизам в смесения магазин. Във витрината за месо два зеленясали кокала. Единственото месо са стотината зелени мухи. Свършило е на обяд. Утре ще докарат. Излизам. Гледам-опашка. Есен е. 

Хората купуват захар. Дават по две кила на човек. Цели фамилии стоят на опашката. Компоти ще слагат. Захар не ми трябва. Не ми трябват и капачки за буркани. Затова подминавам следващата опашка. Но третата не мога да подмина. Книжарница. Пуснали са ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Редя се. Идва моя ред. И книжарката ми иска бележка от вторични. Че съм предал 20 кила хартия. После ми намига. Намигам и аз. Знаем се. Ще ми задели една. А аз ще я уредя с фитинги от предприятието. На пазара са дефицит. Тръгвам. Влизам в смесения магазин до нас. 

В целия град има пет магазина. Купувам салам. Кучешка радост. Другият е свършил. Утре ще има. Купувам и цигари. Мамка им. Увеличили са ги пак. Прибирам се към нас. На паркинга жигулата. Мамка им! Свили са ми чистачкате. И нали съм счетоводител, сметам наум. Дотук съм изхарчил 5 лева. Около 4% от заплатата. Ако така харча, няма да ми стигнат 20 лева в края на месеца. Ако взема и книгата от 7 лева, нема да ми стигнат 27. Ако платя тока и водата, нема да ми стигнат 47.

Ако заредя гориво, нема ми стигнат 77. Добре, че държавата плаща на жената майчинство. От моите данъци.Детето нема умре от глад.Влизам и пускам телевизора. Дават поредния конгрес на КПСС. Жената готви картофите и пържи салама. 

И пускам новините. А там нема утрепани и изнасилени. Една дои крави, един прави хляб, а трети строят панелки за трудещите се. И у Америка бият знаете кои. Свършват новините и почва РОБИНЯТА ИЗАУРА. Жената седа с плетката и се приготвя да гледа. И токът спира. Мамка му. Да бехме млади, иди-дойди. Ще я метна на спалнята и ще подобрим демографското състояние. Ама на тия години кво!? Палим свещите и чакаме да дойде токът. Той идва, ама програмата по телевизора е свършила. И съм бесен. Това не е живот.

Посегам да зема лаптопа или телефона, та да напиша, че това не е живот и се усещам. Нема ни лаптоп, ни телефон. Мамка му. Що ми требваше да се връщам у това време. Това не е живот. Не е. Къв живот е, ако не може да напишеш у нета:

Искам си моето време! Таа демокрация и тиа управници, опа, тоя социализъм и тоа овчар ми баа мамата. „

*Източник интернет/Без редакторска намеса/ :Пътува във времето Роси Антов.

Научете повече

Пътят на една девойка от Михайловград до САЩ – с дързост, талант и красота

Нели Рангелова може и да е в отлична спортна форма, но като се родила била много едро бебе. Тежала 5 кг. Затова по снимките, на които е на около 3 месеца изглеждала като на годинка.Донесъл я не щъркелът, а ломският влак.Това е смешна история. Когато питам майка ми в колко часа е станало, тя казва, че не знае, но тогава изсвирил влакът“, смее се певицата.

Казва че красотата й е наследствена. но и баба й има заслуги за хубавата й кожа и за правите крака. „На бебешка снимка краката ми са вързани с повой, за да станели прави. Освен това са ме къпали само с жълтък“, смее се певицата.

От дете тя е човек на изкуството. „Стоя сама на дунавския бряг, а вятърът с косите ми играе. За тебе, за тебе мисля пак…“ Така започва нейно стихотворение от ученическите години. Винаги щом се влюбвала в момче изливала чувствата си в някоя поема. За кратко прописала и когато се запознала с последната си и най-голяма любов – съпруга си Георги.Като малка Рангелова не била палава, макар че играела основно с момчета. 

Летата прекарвала в компанията на четирима връстници при баба си в Лом, където е родена майка й. „Бях глезена и все ми се обръщаше внимание. Но това продължи докато не се влюбих в едното момче и настана конкуренция. Но като цяло бяхме разумни деца и не правехме щуротии. По цял ден бяхме на плажа“, спомня си тя. Баба й месела питка всяка сутрин и още топла им я давала със сирене и домати, за да я ядат край реката.

По-палава станала в училище и най-вече в гимназията. В девети клас нейна снимка с още две съученички била разлепена из цялото училище, а най-отдолу имало порицателен надпис: „ПУШАЧКИ“.„Отиваш до училище с тропосана престилка, после в тоалетната разшиваш, за да влезеш в час с къса“, смее се Рангелова.Баща й Марко бил военен – старшина в Гражданска отбрана, и я държал изкъсо. Вечерният й час в гимназията бил 19,30 и дори и на 10 мин закъснение не гледал с добро око.

Бил скептичен и по отношение на певческата й кариера, защото не искал дъщеря му да работи по заведенията. А музиката й била страст още от детската градина. „Той ми казваше: Никога няма да позволя да те щипят по дупето в кръчните“, спомня си Рангелова.Гласял я за някоя сериозна професия, като например счетоводител. А точните науки не й вървели. Обичала само разказвателни предмети и музика.

За да угоди и на себе си, и на него, завършила Икономическия техникум. „Защото там имаше хубав самодеен оркестър, в който да пея“, казва Нели.За разлика от повечето жени, тя си спомня абитуриентския бал и с малко тъга. Скарала се с баща си заради мечтата й да е на сцената и не отишла на тържеството в добро настроение. „Колко съм била глупава, дори след бала спах у една ученичка и се прибрах на другия ден. След години си дадох сметка колко много съм отнела на родителите си“, признава Рангелова.

Дразгите с баща й за кариерата продължили до 25-ата й година. После отношенията им се изгладили, а тя продължила да пее. И така до днес – 34 г. след като спечели голямата награда от „Златния Орфей“ и първо място на фестивала Neewollah в Индипендънс в САЩ.

Научете повече

Живков урежда първата розова прожекция за възрастни у нас още през 1952 година

 

Розовият сладострастен  филм бил италиански

Учудващо, но още в далечната 1952 г. Тодор Живков е организирал гледането на първата по*нопрожекция у нас. Макар и тайно, епохалното събитие се е състояло в затворения комплекс на елита край Панорамния път в „Бояна“. Тогава в Секретариата на ЦК Тодор Живков отговарял за културномасовата програма на Политбюро.

„В онези години и ние живеехме във вила на Панорамния път – спомня си Дамян Дамянов. – В комплекса имаше грамадна кинозала само за правоимащите, в която се прожектираха западни филми. Най-големият любител на филми беше Тано Цолов, а ние стояхме да гледаме. Понеже компартиите бяха силни във Франция и в Италия, имаше техни. Испански и португалски нямаше, защото там бяха Франко и Салазар – заклеймени режими като фашистки. 

Имаше еротични филми също, но не порно. Единствено – без американско кино. На първите кресла седяха най-големите шефове, а пред тях имаше фъстъци, дребни сладки и безалкохолни. Ние като деца се промъквахме в тъмното и се пресягахме да си вземем, а Тано Цолов ни плясваше през ръцете.

За въпросната прожекция през 1952 г., на която не са били поканени съпругите, а само мъжете, пред мен си разправяха майка ми и Станка Димова. Порнографският филм бил италиански и бил донесен лично от Тодор Живков. Той бил душата на компанията.

Научете повече

Тази дата е черна и най-тъжна за фамилията на Тодор Живков

Датата 21 юли е най тъжната и черна за семейството на Тодор Живков. На тази дата преди години си отиват и двете му деца. Дъщеря му Людмила умира мистериозно на 21 юли 1981 г., а четири десетилетия след нея на 21 юли 2021 г. почива и по-малкият ѝ брат Владимир, пише вестник Ретро.

От Община Правец, където има поставен паметник на Людмила Живкова в родната къща на баща ѝ, превърната в музей, уведомиха „Ретро“, че специални възпоменателни събития за нея тази година не са организирани. По всяка вероятност паметта на Людмила и Владимир ще бъде почетена от техните роднини в най-тесен кръг.

И двамата са погребани на Централните софийски гробища. За гроба на Людмила се грижат нейните деца Жени Живкова и Тодор Славков, както и трите ѝ внучки Людмила, Андреа и Катерина. Вечният дом на брат ѝ Владимир се поддържа от вдовицата му Валентина. Неговите две деца живеят отдавна в чужбина. Синът му Тодор Живков-младши от първия му брак с плевенчанката Маруся Мирчевска е от две десетилетия в Америка, където е женен за рускиня и има две деца от нея. Сестра му Елизабет от втория брак на Владимир Живков с Валентина пък живее в Италия, сгодена е за италианец и има моден бизнес на Ботуша. И двамата рядко се прибират у нас, но бяха на погребението на баща си през 2021 г. въпреки изключително сложните семейни отношения в рода им.

Синът на Тодор Живков бе тежко болен в последните години от живота си. Той бе в критично състояние и прикован за леглото в наследствения си дом в квартал „Бояна“, а в последните си дни бе настанен в столична болница, където почина на 69-годишна възраст. Усложненията, които го ударили в сърцето и краката, дошли от силната форма на диабет, от която страдал дълго време преди кончината си. След 10 ноември синът на бившия Първи се бе скрил от обществото и не се появяваше публично почти никъде. През 90-те години развиваше частен бизнес, който впоследствие фалира.

Докато обстоятелствата около неговата кончина са напълно ясни, смъртта на сестра му Людмила продължава да тъне в мистерия и абсолютна мъгла вече 42 години. Ранната ѝ кончина само на 39 г. става повод за различни хипотези. Баща ѝ, макар да смята смъртта ѝ за резултат от тежкото ѝ състояние от предходните месеци, в мемоарите си не изключва да е имало и някакво „външно вмешателство“. Руският журналист Аркадий Ваксберг смята, че Людмила може да е била убита от съветските тайни служби, позовавайки се на недоверието, с което се отнасяли към нея в съветското правителство, и опасенията, че в близко бъдеще тя можела да наследи баща си начело на режима. Някои от близките ѝ, като Любомир Левчев, също подозират, че тя е отровена. Според друга хипотеза, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива след депресия.

Официалната версия за преждевременната ѝ кончина е инсулт. В заключението си лекарската комисия казва: „В последно време в резултат на голямо напрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето ѝ доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 г.“

В последните месеци преди смъртта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгва на обиколка – първо в Индия, а после в Мексико. В Делхи припада. А на американския континент вече е толкова зле, че изпращат правителствения самолет да я върне в София. Самият Тодор Живков прекарва почти цял месец с дъщеря си в резиденцията на Боровец с надежда, че там тя ще се почувства по-добре. Ден преди смъртта си обаче Людмила се завръща без предупреждение от курорта в София. Открита е мъртва от камериерка в резиденция „Бояна“ в банята на покоите си там. Погребана е на 23 юли, а на траурната церемония се стичат над 100 хиляди души от цялата страна. Осем години преди края на живота си Людмила Живкова преживява тежка катастрофа. Тя трябвало да изпрати баща си на летището за официална визита в Полша. На Околовръстното в София правителствената кола се сблъсква с москвич. Дъщерята на Живков едва оцелява, но преживяното я променя из основи.

Източник:Фалгман

Научете повече