През 1950 г. като студент във Великотърновския учителски институт участвах и завърших курс за футболни съдии, организиран и провеждан от физкултурното дружество в града. 


В продължение на няколко месеца специалисти по великата игра ни изнасяха лекции, като наблягаха на футболните правила и прилагането им. След завършването на курса се проведе изпит. Комисията, пред която се явихме, се състоеше от трима души. На масата в изпитната стая бяха наредени билетчета с въпроси от сферата на футбола. Ето какви се паднаха на моя:


Ако след удар топката се спука и влезе във вратата, има ли гол?


Кога се отсъжда засада?


Кога се отсъжда авантаж?


Дадох следните отговори:


Ако при удар топката се спука и влезе във вратата, не се дава гол, защото топката е в ненормален вид.


Когато играч от единия отбор отправи удар към свой съиграч, който в момента на удара е зад противниковите играчи след централната част на стадиона, се отсъжда засада.


Ако даден играч е фаулиран и топката попадне и се овладее от негов съотборник, фаул може да не се даде. Получилият топката продължава да играе.

След това ми бяха зададени и няколко допълнителни въпроса плюс един шеговит. Член на комисията извади една табла, на която бе разчертано футболно игрище. В едната му половина бяха наредени 11 бели бобови зърна, а в другата 11 тъмни. В средата на игрището бе поставено едно малко дървено човече в черен цвят, изпълняващо ролята на съдия. Изпитващият зададе въпрос:


- Може ли да започне срещата?


- Може - отговорих аз.


- Не може, защото съдията няма свирка - възрази той.


- Ще му дам моята свирка - отговорих аз.


Така изпитът приключи. На другия ден отново ни събраха и ни раздадоха съдийските карти. Благодариха ни за участието и старанието и ни пожелаха успехи в съдийската работа. През учителстването ми ръководих доста срещи между училищни отбори и между класовете в двете тревненски училища, както и между отрядите в пионерските лагери.

 

Пенчо Пенчев, Трявна



Вдовицата му първоначално не била съгласна, че е сложил сам край на живота си, но после замълчала.


На 13 юни 1986 г. в Източен Берлин изчезва Дийн Рийд – най-популярният рокмузикант в страните от социалистическия лагер. Колата му е намерена празна. Четири дни по-късно мъртвото тяло на певеца е извадено от дъното на езерото Цойхнер, само на няколко километра от къщата му. 


Тогава като причина за смъртта е посочено "случайно удавяне"вследствие на автомобилен инцидент, но в наши дни съществуват множество съмнения. Набързо, още на 24 юни, го кремират, а медиите в Източния блок излизат със съвсем кратка информация за кончината на известния певец, филмов актьор и борец за мир, в която се споменава единствено за трагичен инцидент. Вероятно заради това още навремето веднага се появяват и слухове, че тялото му било открито на дъното, затрупано с камъни и с няколко прободни рани. 


Хората шушукат, че певецът е бил част от голямата игра между свръхсилите в Студената война и затова е станал жертва на ЩАЗИ – прословутата източногерманска тайна полиция. Успоредно с това излиза и твърде вероятната версия за самоубийство след прием на сънотворни лекарства.


От трите версии най-слаба изглежда първата –тази за нещастния случай.


Най-силният аргумент на привържениците на версията за самоубийството е прощалното писмо намерено в архива на ЩАЗИ след обединението на Германия. То съдържа 15 страници и е адресирано до близък на певеца комунистически функционер от ГДР. В него са описани подробностите около вземането на окончателното решение. Впоследствие експертизи, направени не само в Европа, а и отвъд океана, потвърждават автентичността на почерка, с който е написано.


Вероятен мотив за суицидните действия е угасващата слава на звездата, както и вече видимия разпад на комунистическата система. Докато преди се е радвал на любовта на публиката, с навлизането на все повече западна музика през 80-те години, както продажбата на албумите му, така и публиката на неговите концерти намалява драстично. Затова певецът започва да се появява единствено в забавните програми на телевизията на ГДР. Секват и участията му в киното. А почти всички биографични книги и документални филми наблягат на факта, че певецът бил болезнено славолюбив.


А може би се е погубил сам, защото не е могъл да се завърне в САЩ? Рокзвездата никога не се е отказвал от американското си гражданство и редовно е плащал издръжката на дъщеря си от първия си брак в САЩ. В тази връзка някои припомнят, че само няколко седмици преди фаталната дата той е взел участие в популярното предаване на CBS „60 минути“ от Москва. Може да се предполага, че е очаквал след появата си пред широката американска публика, обикновените хора в родината ще го приемат с отворени обятия и той ще се завърне на бял кон. Уви, подобен шанс явно никога не е имало – ефектът е обратен. Програмата е залята от гневни писма на недоволни американци, които го заклеймяват като предател.


Тезата за самоубийството на Рийд споделя и Бисер Киров.


Приживе, в телевизионното предаване «Прямой ефир» по руската телевизия от 2013 г., посветено на смъртта на Дийн Рийд, нашият певец, който е и единственият чужденец, удостоен със званието заслужил артист на Руската федерация, е категоричен, че се касае за самоубийство. При това освен на оставеното прощално писмо, Киров се позовава и на личните впечатления от колегата си: «Няма никаква мистификация – просто той беше истински мъж и като такъв е решил сам да сложи край на живота си. Какво по-естествено от това?»


Бисер Киров пази дълго време подарената му от Дийн Рийд каубойска шапка.


Година след смъртта му, дъщерята на Дийн – Рамона Хименес Гевара, която живее в Съединените щати, съди ГДР. Искът е за обезщетение в размер на 2,5 милиона долара за смъртта на баща й. Има толкова много неясноти и противоречия. Искам да знам как почина баща ми, заявява тя тогава. Но в крайна сметка от делата няма резултат.


Един от неговите приятели – чехословашкият певец и актьор Вацлав Некар също отхвърля версията за самоубийство и твърдо вярва, че Дийн е убит.


Според други американският емигрант е имал контакти с върхушката на Източна Германия, знаел е неудобни тайни, които да сподели след евентуалното си завръщане в САЩ, и това също е възможен мотив за ЩАЗИ да нареди на своите агенти да го убият.


Така или иначе, независимо от полярните мнения и различните доводи, загадката за смъртта на Дийн Рийд остава и до наши дни.


Как Червеният Елвис се превърна в идол на соцлагера


Дийн Рийд е от Денвър, Колорадо и ако е бил роден под щастлива звезда, то тя е била червена и с пет лъча. В продължение на близо 20 години Дийн Рийд е един от идолите на соцлагера. Той пълни цели стадиони в Аржентина, Чили, Съветския съюз, Чехословакия, ГДР, Югославия, а неговите записи в тези страни се издават в многомилионни копия. Пред работници и онеправдани изпълнява с жар Bella Ciao, Венсеремос и други ангажирани песни. И те боготворят „Гринго“-то.


През 1976 г. гостува с голям успех и у нас. Дори научава и изпълнява на български песента „Имала майка едно ми чедо“.Филмовата продукция „Кръвни братя“, заснета по негов сценарий, в която си партнира с Гойко Митич, също го прави много популярен у нас. Рийд е честният каубой, а Гойко Митич отново е смел и благороден индианец.


Но как се стига до тази главоломна кариера на американец, и то в музикален стил, който е меко казано недолюбван в Източния блок?


Причините, разбира се, са политически.


Още на Световната мирна конференция в Хелзинки през 1965 г. Дийн Рийд влиза в орбитата на комунистите. „Открива го“ един от съветските делегати и го кани да свири в Москва. В САЩ, въпреки че направил някои записи в Кепитъл рекърдс, кариерата му не била много убедителна. Но имал успешно турне в Южна Америка. Една от песните на Рийд „Нашата лятна романтика“ даже заема първото място в класацията на Аржентина.


Местните власти обаче не харесвали политическите му възгледи и през 1966 г. е депортиран от Аржентина за Рим. Там се снима в някои второразрядни спагети-уестърни. През 1970 г. Рийд отива в Чили да подпомага кампанията на Салвадор Алиенде. Певецът Виктор Хара и комунистическият лидер Луис Корвалан стават негови близки приятели. След преврата на Пиночет, той е арестуван и само благодарение на застъпничеството на международната общност е освободен.


През есента на 1971 г. гостува на филмов фестивал в Лайпциг и малко по-късно окончателно се установява да живее в ГДР.В по късните си години Дийн Рийд е имал милиони почитателки в Източна Европа, но първият му брак е по любов. През 1964 г. двадесет и шестгодишният певец се жени за холивудската актриса Патриша (Пати) Хобс.


Следват бурни скандали, а след като вече се били развели през 1967 г. в Италия, те продължават да живеят заедно и се ражда дъщеря им Рамона.Всъщност окончателно ги разделя политиката – съпругата не приела подкрепата на Рийд за кампанията на Салвадор Алиенде в Чили.


После заминал за ГДР и набързо се оженил за 21-годишната Вибке Дорндрек. Мнозина смятат, че на „внезапната любов от пръв поглед“ на красивия изпълнител са асистирали агентите от ЩАЗИ. През 1976 г. на Вибке и Рийд се ражда дъщеря – Наташа. Въпреки това, неочаквано бързо, още на следващата година, те се развеждат. Любопитното е, че след това Вибке прави главозамайваща кариера в бъканото с агенти външно министерство на ГДР.


Истината е, че след като е приел ролята, която му е отредил режмиа в Източен Берлин той е бил имал астрономически доходи и много добра партия за всяка соцдевойка.След години в свое интервю Вибке си спомня: Дийн беше велик романтик. Живеейки в Източна Германия, той знаеше каква е реалността, но не искаше да я види. Той беше много наивен. Мисля, че е бил използван от режима, но и той вярваше в него. А от начина, по който той живееше в ГДР, можеше много лесно да стигне до извода, че социализмът предлага най-добрите условия за живот.


През 1981 г. Рийд се жени за третата си и последна съпруга – актрисата Ренате Блуме. Непосредствено след намирането на тялото на Рийд се намесват и някакви истории за ревност и семейни свади. Но странното е, Ренате Блуме мълчи за тях. След като веднъж е изразила съмнения, впоследствие тя коренно променя оценката си за събитията. За някои обяснението е, че от тайните служби са купили мълчанието й. И наистина след смъртта на съпруга й, кариерата на Блуме, която е позната на българската публика от сериала „Младежките години на Карл Маркс“, продължава много успешно.



Отиде си Кирил Мaричкoв. Отиде си внезaпнo и ужaснo рaнo. Тoй беше истински мъж. Беше бунтaр и симвoл пo времетo нa кoмунизмa. 


Тoвa нaписa Слaви Трифoнoв в личния си прoфил във Фейсбук пo пoвoд внезaпнaтa зaгубa нa легендaтa Мaричкoв. Хиляди изкaзaхa свoите събoлезнoвaния.


„Беше вкусът нa времетo зa цялo еднo пoкoление. Живя и ни нaпуснa кaтo истински рицaр! Дo крaя! Ти си вечен, приятелю!,“ нaписa oще шoуменa нa свoятa стенa в сoциaлнaтa мрежa.Освен Трифoнoв, мнoгo други известни личнoсти, сред кoитo Лили Ивaнoвa, Ники Кънчев и други в рaзлични сфери oтдaдoхa пoчит към внезaпнaтa зaгубa нa Мaричкoв.



Тoй публикувa в личния си фейсбук пoследнoтo си интервю с пoчинaлия при инцидент нa сценaтa певец.


Песента "Вълшебен цвят" на "Щурците" е любима на поколения българи. На 21 септември ни напусна големият поет и текстописец Димитър Керелезов. Той е автор на песента "Вълшебен цвят" и кръстник на "Щурците".


"Написах песента - без текст само мелодията. Исках да е на три гласа. Обадих се на Димитър Керелезов и му казах: "Ти си много голям специалист, бива те да направиш хубав текст по мелодия. Я, вземи и чуй тази мелодия и ако ти хареса, направи текст". Той ми се обади и ми каза, че е чудесна, но сега заминава за Монголия и ще я вземе с него да си я слуша. Явно тази страна го е вдъхновила много силно", спомня си Кирил Маричков.


"Последна дума винаги има публиката. Каквото и да мисли един автор или музикант, или певец, каквото каже публиката, това става. За нея всичко се прави. Всъщност вълшебният цвят е един вълшебен свят, който променя човека. 


Може да му върне младостта, може да му върне любовта, а може и да му ги отнеме", споделя авторът на текста Димитър Керелезов.

Източник:БТВ



България скърби за своя любим „щурец“ Кирил Маричков. Към опечалените се присъедини звездното семейство на Мими Иванова и Развигор Попов.

Инцидентът се е случи в петък вечерта в село Селановци, Врачанско, където е трябвало да има празничен концерт по случай традиционния събор. Символът на родния рок почина след падане.


 Златния Орфей

„Безмълвни сме при всяка загуба! Бог да прости моят колега и приятел Кирил Маричков


Може би съм от малкото певици, които имат дует с него. Той написа музиката на песента „Гласове“, с която се явихме на „Златния Орфей“ точно преди 50 години. Споделям изпълнението в негова памет.Аз и Развигор изказваме искрени съболезнования на семейството и близките на този обичан „щурец“!“, написаха те в общия си профил.


Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово звездата от „Щурците“, който скоро щеше да празнува 80-годишнината си, е починал.Новината за смъртта на Маричков разтърси не само музикалните среди, но и цялото българско общество. Феновете и колегите му споделят своята скръб и спомени в социалните мрежи, отдавайки почит на неговото творчество и принос към българската култура.


Кирил Маричков остави богато музикално наследство, включващо множество хитове с „Щурците“ и солови проекти, които ще продължат да вдъхновяват поколения напред. Неговата музика и харизматично присъствие на сцената ще липсват на всички почитатели на българската рок музика.


Очаква се повече подробности около трагичния инцидент да бъдат разкрити в следващите дни. Междувременно, музикалната общност и феновете се обединяват в скръбта си, спомняйки си за невероятния талант и човешките качества на Кирил Маричков./БЛИЦ/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив