22:03
Влак, пълен с пионери, потеглил към станция Канелярви, където трябвало да пристигне в летен лагер. Но съдбата имала други планове за тях...
Според свидетелствата на началник-гарата и диспечера, влакът профучал покрай перона в 13:30 часа местно време. По някаква необяснима причина не спрял, което веднага било докладвано. На следващата спирка, където вече чакали машиниста за обяснения, влакът така и не пристигнал.
Имайки предвид, че по този участък имало само един коловоз, влакът не можел да завие никъде. Минали близо 4 часа, преди да започне специална проверка. Ситуацията била изключително сериозна - вагоните превозвали голям брой деца. Към разследването се присъединили служители на КГБ и МВР. Информацията за изчезналия влак с деца бързо стигнала до Берия, а след това и до Сталин. Йосиф Висарионович заявил, че в рамките на три дни трябва да намерят всички участници в инцидента живи, а виновните да бъдат наказани.
Влакът буквално се изпарил от релсите.
Стотици милиционери, служители на КГБ и доброволци били привлечени за оглед на железопътната линия и издирване на влака. Целият участък, където можел да се намира съставът, бил претърсен от опитни служители на държавна сигурност и милицията. Не успели да открият никакви следи. След два дни, в ранно мъгливо утро, неочаквано за всички, влакът се появил на релсите. Разпознали го по включените прожектори и фарове.
Издирвачите и следователите не можели да повярват на очите си. Само няколко часа по-рано го нямало там. А като се има предвид, че този участък от железопътната линия бил обграден от около 400 души, привлечени за издирването, влакът по никакъв начин не можел да мине оттам. В доклада така и било посочено: появил се от нищото. За щастие, всички деца били на място и в добро здраве.
За обяснения били задържани всички пътници и служители на Министерството на съобщенията (Съветските железници), които се намирали във влака. И възрастните, и децата в един глас твърдели, че влакът бил обгърнат от плътна сребристо-бяла мъгла. Тя се отличавала от обикновената с постоянно движещите се големи кълба. Било невъзможно да се види каквото и да било, толкова гъста била мъглата. Когато мътната пелена се разсеяла, се оказало, че влакът вече е пристигнал на перона. Но не в Канелярви, а в Санкт Петербург!
Кондукторката веднага заподозряла нещо нередно и отишла при машиниста. Той, без да разбира нищо, й посъветвал да говори с началника на гарата. Оказало се, че влакът не само се е преместил в пространството, но и във времето! Околната среда плашещо се различавала от това, с което съветските граждани били свикнали. Влакът се оказал в 1992 година на Финландската гара.
Децата изпаднали в истерия. Управляващата влака, в полусъзнание, преразказала получената информация на машиниста. Той крещял силно и я обиждал, но накрая се успокоил и без да чака нечие решение, тръгнал обратно през депото. Опитали се да го спрат, твърдейки, че по този път се движи друг влак, но мъжът твърдо решил да се върне в своето време.
Удивително, но той успял. Само че завръщането не донесло радост. Машинистът на влака Сечкин бил осъден на доживотен затвор. Началничката на влака получила 15 години лишаване от свобода. Възпитателят и служителят от детския лагер, които били във влака по време на събитията, получили по 10 години затвор. Дежурният на гара Канелярви също бил осъден на 10 години.
Пристигането на стария влак на Финландската гара било документирано.
Как машинистът на влака успял да се върне обратно в 1952 година? Той влязъл в същия облак мъгла и спрял влака в него, пренебрегвайки всички правила за безопасност. Само благодарение на стечение на някакви фантастични обстоятелства, мъжът успял. А най-удивителното в тази история е, че в архивите на Финландската гара наистина има запис за пристигането на неотчетен влак на 7 юни 1992 година. Той е описан като раритетен съветски парен локомотив ИС20 с дървени вагони. Бил украсен с портрети на Ленин и Сталин и множество червени знаменца.
Пристигайки на гарата, от него слезли около 200 деца, облечени в пионерски униформи, а заедно с тях - подозрително държащи се възрастни. Изглеждало сякаш се страхували от нещо. След това всички се качили обратно във вагоните и парният локомотив, пренебрегвайки всички норми и правила, се втурнал напред. Опитвайки се да предотврати катастрофа на железопътната линия, диспечерът на гарата Ксения Мишкина уведомила служителите на милицията за всичко. Но въпреки поредицата от странни събития, авария не се случила. А влакът ИС20 буквално се изпарил.
Историята познава няколко подобни случая, когато хора, попаднали в гъста мъгла, се премествали както в пространството, така и във времето. Този феномен е изключително рядък и поради ефекта на изненадата все още е слабо изучен. Съществуват няколко хипотези по този въпрос, но всички те се считат за псевдонаучни сред академичните физици. Изглежда, че такива пътувания са възможни, но днес човечеството все още е далеч от разбирането на тези явления.
Дали това е било просто странно съвпадение или нещо по-зловещо? Може би съветските власти са знаели повече, отколкото са признавали? И най-важното - колко още подобни случаи са останали неразкрити, погребани в тайните архиви на КГБ? Истината, както изглежда, остава скрита в мъглата на времето, чакайки някой да я разкрие...
Източник:Издателство "Распер"
