Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-ти пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.

 

През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. Следващата година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-и артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. По-късно, през 1900 година капитан Нерезов е инспектор във Военното училище, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.

 

От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник. На 1 юни 1909 година поема командването на 8-ми пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник.

 

През Балканската война (1912-1913), полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел е и помощник-началник на щаба на действащата армия.


През Междусъюзническата война (1913) замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.

 

На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.


В началото на Първата световна война (1915-1918), генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. 


На 15 август 1917 година е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 1917-1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция. От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.


След края на войната е началник на 1-ва военно инспекционна област, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата и преминава в запаса.


Генералът от пехота Стефан Нерезов загива при атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 година.



Неговата история започва през далечната 1954 г., когато български геолози откриват край тогавашното село Кремиковци, находище на желязна руда – сидерит, барит и олово. След Априлския пленум на следващата години започва да се коментира строителството на металургичен комбинат. 


По искане на Тодор Живков, Хрушчов изпраща съветски специалисти. Те, обаче излизат със становище, че става въпрос за комплексна руда, за която нямат технология. Предлагат, ако се строи завод да е само за валцуване на стомана, като СССР ще доставя стоманени блокове. Българската страна не се съгласява.

 

Тодор Живков лично настоява пред Хрушчов за построяването на завода и в следствие на това, СССР изготвят проект. Българското политбюро го одобрява. По време на обсъжданията, някои български специалисти и част от съветските се аргументират, че продавайки добития в завода барит и олово, ще се покрият всички производствени разходи и добиването на желязо ще бъде безплатно.

 

„Впоследствие се оказа, че баритът не е търсен продукт на световния пазар, а оловото не може да се отдели, и финансовите резултати не се потвърдиха. Фактически, металургичния комбинат започна да работи като нерентабилен“, коментира Огнян Димитров, зам.-председател на Плановия комитет през 50-те години, отговарящ за капиталното строителство.

 

Високата цена на взетото политическо решение се обуславя от провежданата от Живков политика на „скок в икономическото развитие“. Изготвеният план е заменен с ускорен, с който не е съобразена икономическата рентабилност от изпълнението му.

 

Още преди завода да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени, поради липсата на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. Тодор Живков не взема под внимание предупрежденията на специалистите.



Неразгаданият и до днес феномен Слава Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, си отива преди точно 30 години, през 1991 г.


В последната година от своя живот тя споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г., пише pirinsko.com.


Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.


Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които се разпространяват и 30 години след кончината ѝ.


„В Библията е казано: „Последните ще бъдат първи“.


Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест.


Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.


Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността.


Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим све­та. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.


„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне.


От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура.


Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе.


Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката, родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България.


Дарбата ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.


От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България, но ясновидските ѝ занимания ѝ носят опасности до края на житейския ѝ път. Преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.



54 000 лева са необходими за изграждането на рампа за Мануела Горсова, за да може младата жена да излиза с инвалидната количка извън жилището си. Това съобщи за „Телеграф“ актьорът Владислав Карамфилов – Влади Въргала.


На 5 август тази година се навършиха 17 години от фаталната катастрофа, при която Мануела пострада тежко и оттогава продължава да е в будна кома.


„Баща й претърпя две операции, предстои му трета на кръста. Пренася я всеки ден на ръце. Инвалидната количка е много тежка. Представете си, това са години наред, в които Краси (Красимир Горсов – б.а) всеки ден слиза и качва тази количка, за да може детето му да излиза на хубавото време навън, на слънце, което е необходимо за нея“, обясни Въргала.Получихме пълно съдействие от кмета на район „Триадица“ Димитър Божилов. 


Той прие присърце инициативата да се изгради рампа и уреди всички необходими документи за това нещо. Рампата струва 54 000 лева и ударихме на камък с парите. Оказа се, че нито една от тези организации, социални институции, фирми, които иначе правят кампании и се бият в гърдите, че помагат на хората в нужда, нямат средства“, разясни ситуацията актьорът. „Отиваме и казват, ми то беше кампания, програмата приключи. Това как може да е кампанийно? Все едно отиваш в хлебарницата и искаш хляб, а те имат, но ти казват, не можем да ти дадем“, допълни той. „Правеха кампания от тази Комисия за защита от дискриминация, как на всяка обществена сграда, на всеки жилищен блок да има рампа, достъпна за хора в неравностойно положение, а сега изведнъж за Мануела няма пари“, недоумява той.


На фаталния 5 август 2007 г. Мануела е едва 18-годишна. През ноември тази година младата жена ще навърши 34 години. Всяка година баща й Красимир Горсов си пожелава за рождения й ден единствено тя да проходи. „Това ще бъде най-големият подарък“, коментира Горсов за „Телеграф“. Фаталният инцидент е предизвикан от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки. Това става на завой в близост до Приморско.


Стависки е зад волана на мощен и тежък джип „Хамър“, а Горсова пътува в малка „Хонда“ с приятеля си 23-годишнияа боксьор Петър Петров, който загива на място при сблъсъка. Стависки се оказва, че е употребил алкохол. По думите му – две глътки домашна ракия, минути преди да се качи и потегли с хамъра. Фаталният завой на пътя край река Ропотамо и до днес е популярен с прозвището Завоя Стависки. Поставени са допълнителни мантинели, а ограничението на скоростта е снижено до 20 км/ч. Но уви.


След сблъсъка младото момиче оживява по чудо, но остава в будна кома и до днес. Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел. Рехабилитацията й продължава и в момента в България.


Въпреки тежкия инцидент с жертва и трайно пострадал с увреждания фигуристът Стависки се отървава напълно невредим. През януари 2008 г. в Бургаския окръжен съд започва дело за катастрофата. Стависки е обвинен в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда. Според Наказателния кодекс го грозят от три до десет години затвор. Стависки обаче се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура, което му гарантира присъда под минимума.


Постановена е 2,5-годишна условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.


На 7 май апелативните съдии в Бургас потвърждават условната присъда на Стависки. Паричното обезщетение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела е увеличено на 2 млн. лева.


През октомври Върховният касационен съд връща делото на Бургаския апелативен съд с тежки констатации за слаб анализ на фактите и липса за ясна мотивация за решенията на магистратите. На 5 януари 2009 г. апелативните съдии в Бургас излизат с ново решение, което изменя присъдата на Стависки от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за семействата на убития и пострадалата.


По-късно през май присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който окончателно заменя ефективната присъда на Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок. След края на съдебния процес фигуристът предпочита да се покрие и избягва среща с медиите. Той изплаща цялото присъдено обезщетение. Първата публична изява на Стависки след процеса е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика. Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. По време на пандемията през 2020 г. Стависки и Денкова се изнесоха трайно в Русия и към настоящия момент продължават да живеят в Москва, където са отворили школа за млади надежди във фигурното пързаляне.


Хитър ход на адвокатите спаси Максим Стависки от затвор. През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта след катастрофата. Адвокатите му обаче през цялото време на делото поддържаха тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи. Фигуристът беше лице на нашумялата в онзи момент кампания за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”. Освен че не се доказа кога точно е употребил ракия, Стависки призна напълно вината си, с което Върховният касационен съд му определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.



Полският предсказател Анджей пророкува мрачно бъдеще за човечеството. Според него, Земята ще бъде все по-често засегната от природни бедствия, които ще унищожат цели градове. 


Той предсказва, че в резултат на мощни земетресения и разломи планетата ще погълне градове като Ташкент, Ню Йорк и Бразилия. 


Градовете, които няма да бъдат разрушени от земетресенията, ще потънат под водата – например Лос Анджелис. Анджей твърди, че Калифорния ще се отдели от континенталната част на САЩ, а Норвегия и Швейцария ще бъдат наводнени. Италия ще се раздели на множество острови, а Средиземно море ще се превърне в езеро. 


Анджей също така вярва, че небето ще потъне в мрак, осветявано единствено от ярки светкавици. Според неговите видения, краят на света ще бъде съпътстван от непрекъснати природни катаклизми и страдания.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив