По времето на социализма в Народна република България (НРБ) са били изградени големи поливни системи. Това е било част от стратегията за модернизация и интензификация на селското стопанство.
Основните характеристики на тези поливни системи включват:
Мащабни напоителни проекти: Изградени са големи язовири и канали за напояване на обширни земеделски площи.
Централизирано планиране: Проектите са били планирани и изпълнявани от държавата като част от петилетните планове.
Механизация: Използвани са модерни за времето си технологии за напояване, включително дъждовални машини и помпени станции.
Увеличаване на поливните площи: Значително е разширена територията на обработваемата земя, която може да бъде напоявана.
Фокус върху определени култури: Системите са били проектирани за подпомагане на отглеждането на стратегически култури като царевица, памук и зеленчуци.
Тези системи са допринесли за увеличаване на селскостопанското производство, но също така са имали и някои негативни последици, като преразход на вода и в някои случаи влошаване на почвените характеристики.
Обща площ: Към края на 80-те години на XX век, поливните площи в България са достигнали около 1.2 милиона хектара. Това е представлявало приблизително 25% от обработваемата земя в страната.
Големи язовири: Изградени са множество големи язовири за напояване, като например:
Язовир "Искър" - най-големият в България с обем 655 милиона кубически метра
Язовир "Копринка" - с обем 142 милиона кубически метра
Язовир "Тича" - с обем 311 милиона кубически метра
Напоителни канали: Изградена е мрежа от главни и второстепенни напоителни канали с обща дължина над 20,000 км.
Помпени станции: Построени са стотици помпени станции за осигуряване на вода за напояване.
Регионални системи: Създадени са големи регионални поливни системи, като например:
Системата "Средна Тунджа" в Южна България
Напоителната система "Видинска низина" в Северозападна България
Инвестиции: Значителни държавни средства са били вложени в изграждането и поддържането на тези системи, което е било приоритет в селскостопанската политика.
Технологии: Внедрени са различни технологии за напояване, включително гравитачно напояване, дъждуване и капково напояване в по-късните години на периода.
Важно е да се отбележи, че след 1989 г. много от тези системи са изоставени или частично разрушени поради промени в собствеността на земята и липса на поддръжка. Въпреки това, мащабът на изградените по време на социализма поливни системи е бил значителен за размерите на страната и е оказал съществено влияние върху селскостопанското производство през този период.