21:39
“Майският вятър свири в електропреносната мрежа, надига леки облачета прах между блеснатите релси и шумът се слива с грохота на натоварените влакове. Трудовият живот на рудника не е спрял, но днес всичко е по-хубаво, по-празнично.”
Това е откъс от репортаж, публикуван в окръжния вестник на Стара Загора “Септември” на 16 май 1962 г. В него е отразена визитата на съветска партийно-правителствена делегация начело с първия секретал на ЦК на КПСС и председател на МС Никита Сергеевич Хрушчов ден по-рано в комплекса “Марица-изток”.
По онова време в комплекса съществуват само ТЕЦ “Марица-изток 1” и рудник “Трояново 1”, и то без да са официално открити. Съветските другари посещават и двата обекта на 15 май 1962 г. Идеята е да се демонстрира подкрепа на СССР за мощната индустриализация на тогавашна България.Гостуващата делегация е на възможно най-високо равнище - освен Хрушчов в нея са включени секретарят на ЦК на КПСС Борис Паномарьов, министърът на външните работи Андрей Громико и председателят на Дружеството за съветско-българска дружба акад. Андрей Туполев, прочут авиоконструктор.
От българска страна на “Марица-изток” идват първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, премиерът Антон Югов, външният министър Карло Луканов, вътрешният министър Дико Диков.
Настроението е приповдигнато. Хиляди хора от Гълъбово и околните селища са обградили площада пред теца от сутринта, макар височайшите гости да идват чак към обяд. Те пристигат с влак до гарата в Гълъбово, след това с открита лимузина изминават разстоянието от 3-4 км до централата, а след митинга и разглеждането на командната зала на теца продължават с правителствената дизелова мотриса към рудника.Пред множеството Хрушчов държи реч, той има славата на пламенен оратор. На 15 май заявява: “За успешното строителство на социализма и комунизма е необходимо добре да се трудим. Работата - това е животът. Само с труд човек добива всичко необходимо за живота.
Социализмът и комунизмът не могат да бъдат построени без усърден труд!”.
След “Марица-изток” височайшата делегация посещава с влака си и Стара Загора, където “се издига друг гигант, рожба на българо-съветската дружба” - Азотно-торовият завод, след което продължава по пътя си из страната.
Местните партийни и държавни ръководители начело с първия секретар на ОК на БКП Христо Шанов могат спокойно да си отдъхнат. Само няколко дни преди това са имали неприятности, които можели да доведат до нечуван за онова време международен скандал между “братски” страни като България и Съветския съюз.
Главни действащи лица в скандала се оказват жепейци от рудник “Трояново 1”.
“От Стара Загора до рудника са около 40 км. По онова време бяхме млади и ентусиазирани, повечето от хората предпочитаха да живеят близо до работата си - в рудничното селище в Трояново. Все пак някои като мен живеехме в града и трябваше да пътуваме по-дълго до работните си места”, разказа преди няколко години пред "24 часа" ветеранът Иван Карабойчев.
Само че тогава не пътували, както сегашните миньори и енергетици с ведомствени автобуси, а имали безплатни карти, с които се возели в рейсовете на междуградския транспорт заедно с другите пътници между денкове с багаж и кошници с живи птици в тях.
“Обикновено пътувахме с един раздрънкан рейс “Чепел”, който пускаха по линията към селата в района на “Марица-изток”, спомня си бай Иван.
Рейсът бил толкова стар, че пътниците се шегували с шофьора: “Бай Андрей, пусни валяка зад теб, че напира да ни изпревари.” И все пак всички несгоди по пътуването се понасяли, но не и факта, че често на връщане чепелът се развалял още в с. Могила, на 5-6 км преди Стара Загора.
А пътниците в него трябвало да се прибират пеша по домовете си след уморителната смяна в рудника.
Така се случило и през оня ден - автобусът пак ги оставил насред Могила и хората спонтанно си казали, че ако и утре им изпратят същия рейс, няма да се качат в него.
“На следващия ден бяхме нощна смяна - 15-ина машинисти, помощник-машинисти, ръководители движение, стрелочници. Тогава извозваха въглищата от рудника до централата само с влакове и ние, жепейците, бяхме сред най-важните”, казва Иван Карабойчев, който завършил полувисшия институт за машинист и по онова време вече бил инструктор в локомотивите.
Отишли те, както обикновено, да хванат от автогарата рейса в 16 ч за рудника, но насреща им се задал пак познатият чепел, на който се били зарекли да не се качват. Речено-сторено. Мъжете отказали да се качат и седнали демонстративно на тротоара до автобуса. Останали там, никой не си тръгнал за вкъщи. А шофьорът на рейса ги подканил с клаксона, но като видял, че няма да се качат, тръгнал без тях.
Когато стигнал без половината хора от нощната смяна до Трояново, шефовете там били изумени: “Как? Стачка? И то дни преди посещението на съветската делегация?”.
Това било нечувано и невиждано според тогавашните стандарти. Участници в онези събития разказват, че после всичко се развило с главоломна бързина: за недоволните изпратили друг автобус - май “Чавдар”, който бил по-нов и по-комфортен. Докарали мъжете в управлението на рудника, но не за да ги изпратят по работните им места, а за да проведат бързо следствие.
“Питаха едно - кой ни подучи да стачкуваме точно в този момент”, помни Иван Карабойчев. Първият секретар на окръга Христо Шанов стигнал и по-далеч: “Знаете ли, че радио
“Свободна Европа” вече съобщи за вашата стачка като акт на протест срещу предстоящото посещение на съветската делегация начело с другаря Хрушчов?”.
Малко е да се каже, че жепейците, дръзнали да протестират, били като ошашавени. “Даже и не бяхме чували, че ще идва Хрушчов. Каква стачка? Бяхме все кротки хора, които искаха работата им да върви нормално, а този раздрънкан рейс ни спъваше. Нищо повече”, допълва Карабойчев. Това и написали тогава в показанията си. И докато пишели, организаторът на Централния съвет на профсъюзите за обекта Петко Желев не издържал и дори извадил пистолета си срещу тях, свидетелства участник в събитията.
Заради инцидента спешно от София със самолет пристигнал и зам.-председателят на Комитета по промишлеността Константин Попов, който има ранг на министър на енергетиката. Тук бил и пълномощникът на ЦК на БКП за “Марица-изток” Русан Вълков.
После обстановката се успокоила, може би ръководителите на рудника и окръга наистина са разбрали, че протестът на жепейците бил спонтанен и искрен, и всичко се разминало с понижението на протестиращите в длъжност за по 1 месец.
Имало и партийни наказания. Но не уволнили никого - хората били ценени като работници, особено пък тези с квалификацията на жп специалисти. Нещо повече “стачката” се оказала успешна, защото след онези събития старият “Чепел” изчезнал, а на неговото място се появил нов, който не се повреждал. Но до работните им места в онази нощ така и не ги допуснали.
“Тогава шефовете извършиха едно нарушение на Кодекса на труда. Предната нощ аз и моите колеги бяхме нощна смяна и по кодекс не можехме да караме влаковете втора поредна нощ. Но въпреки това ни извикаха - бяхме на кино в Трояново и прекъснаха прожекцията, за да ни питат можем ли да поемем ние смяната”, спомня си и локомотивният машинист Йордан Станчев.
“Разбира се, че приехме. После ни наградиха с 50 лв., което си беше много пари за времето”, допълва Станчев. Той си спомня още, че бил сред хората, които се оказали най-близко до Никита Хрушчов при визатата му в рудника. Дори успял да го снима с личния си фотоапарат на площадката на един от движещите се ескалатори, а снимката, която пазил в личния си албум досега, предостави за тази публикация.
“Хрушчов слезе от мотрисата с бялата си шапка, погледна ни и попита: “Уголь, да?” (Въглища, нали?), после се върна във влака. През това време през прозорците гледаха съпругата му Нина и жената на Тодор Живков Мара Малеева - този спомен се е запечатал в съзнанието на машиниста.
Дългогодишният началник на отдел “Жп транспорт” в рудник “Трояново 1” Димитър Балабанов разказва друга история от същата визита на Хрушчов. Било решено българската и съветската делегация да пропътуват разстоянието от 15 км между ТЕЦ “Марица-изток 1” и рудник “Трояново 1” с правителствената мотриса, която дошла от Пловдив. А по целия път като стрелочници и железничари разставили само членове на БКП, на титулярите безпартийни нямали доверие. Даже началникът на гара Трояново Стати Тричков “играл” началник-влак. Тъкмо той забелязал по време на движение, че стрелочникът Петко Събев от близкото с. Обручище е сбъркал и насочва влака с високите гости в глух коловоз.
А в локомотива стоят хора от ДС, следят за всяко движение, няма шега. Само Стати си знае как със свирката и флагчето убедил стрелочника, че е сбъркал и го накарал да обърне стрелките.
Във влака, разбира се, никой не разбрал за гафа, но 5-6 г. след това по партийни събрания само това повтаряли: “И гледайте да не се объркате като Петко Събев с Хрушчов!”
Източник:spomen.bg
