На 81 години почина кинооператорът и режисьор Радослав Спасов, съобщи "Сега".


Той участва в създаването на популярните от 70-те и 80-те години филми "Вилна зона", "Мъжки времена", "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мера според мера", "Време разделно", "Последни желания", "Служебно положение ординарец", "Закъде пътувате?". Работи с режисьорите Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.


Дебютира като режисьор след промените със "Сирна неделя" (1993). Най-успешният му режисьорски опит е "Откраднати очи" (2015) за възродителния процес, в който е и съсценарист с покойната Нери Терзиева.


Сред авторските му филми са още "Пеещите обувки" за Леа Иванова и "Живи комини".

Роден е на 14 юни 1943 г. в село Остров, Оряховско. Завършва операторско майсторство във ВГИК - Москва.


Поклонението ще е на 22 октомври, вторник, от 11.30 ч. в столичната църква "Св. Седмочисленици".



Баща ми наистина не искаше да се раздели с дома си. Но след като помисли, реших да направи най-доброто за своя любим син. Така той се премести. Отначало всичко беше наред, но постепенно семейството на сина му спря да го приема. Внучката не искаше да има нищо общо с дядо си, а съпругата на Виктор се ядоса по всякаква причина и се караше на стареца за всичко.


В резултат на това дядото просто седеше в ъгъла, определен за него, и се опитваше да не хваща окото на никого.


– Дъщеря ни скоро ще се жени. И ще трябва да се преместиш в старчески дом. Ние избрахме по-добър, където ще бъдеш добре обгрижен.Твоята стая е необходима за младото семейство, те ще живеят тук известно време. Не можем всички да се поберем тук.


Старецът се изненада и започна да плаче. Не можеше да намери думи, за да изрази чувствата си.


– Винаги съм отговарял на нуждите ти. Дори продадох къщата. Наистина не исках това, имах толкова много спомени, свързани с тази земя. Исках да умра там. Но аз го направих за теб. И сега ме пращаш в старчески дом?


– Спокойно, татко. Трябва да тръгваме сега. Няма да останеш сам, ние ще идваме.


– Много съм разочарован. Не е трябвало да станеш такъв. Иска ми се да вярвам, че майка ти сега, след смъртта, не вижда в какво си се превърнал.– Прекалено драматизираш.


Синът не остана дълго, когато стигнаха до мястото. Старецът остана сам. Известно време беше много притеснен и дори отказваше да яде. Но постепенно дядото се примири с положението си и дори свикна с новия си дом.


Шест месеца по-късно мъжът почина. Синът му така и не го посеещаваше въпреки обещанията. Старецът оставя след себе си цял милион и отгоре, който са цял живот спестявал. Той завеща тези пари на едно момиче. То се грижеше за него в старческия дом. Такова беше отмъщението на този дядо.


Виктор беше озадачен, когато не намери името си в завещанието. Адвокатът му даде бележка от баща му. В него се казваше следното:


„Просто исках да изживея спокойно годините, които ми бяха отредени. И ти се отнесе много жестоко с мен. Затова дадох всичките пари на този, който сподели моето страдание с мен. Това момиче е много добър човек. За разлика от теб. Довиждане“.




По времето на социализма в Народна република България (НРБ) мотоциклетите бяха популярно превозно средство. Ето някои от най-разпространените модели:


Чехословашки мотоциклети:

Jawa: Много популярна марка, особено моделите 350 и 250

ČZ (Česká Zbrojovka): Също широко разпространена


Съветски мотоциклети:

ИЖ (IZH): Различни модели като "Планета" и "Юпитер"

"Урал": Тежки мотоциклети, често с кош

"Днепър" (Dnepr): Подобни на "Урал", също с възможност за кош


Източногермански мотоциклети:

MZ (Motorradwerk Zschopau): Различни модели като ETZ 250

Унгарски мотоциклети:

Pannonia: По-малко разпространени, но присъстващи на пазара


Български мотопеди:

"Балкан": Произвеждани в завода в Ловеч, популярни сред младежите


Полски мотоциклети:

WSK: Не толкова разпространени, но също присъстващи


Румънски мотоциклети:

Mobra: Малки мотоциклети, подобни на мотопеди


Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки като Honda, Yamaha или Harley-Davidson беше силно ограничен и те бяха рядкост. Повечето мотоциклети идваха от други социалистически страни, като най-популярни бяха чехословашките и съветските модели.

Мотоциклетите често се използваха не само за транспорт, но и за развлечение, особено сред младежите. Те бяха символ на свобода и независимост в рамките на ограниченията на социалистическата система.


По време на социализма в Народна република България (НРБ) касетофоните бяха много популярни и желани уреди. Ето преглед на някои от най-разпространените модели:


Български касетофони:

"Мелодия": Произвеждан в завод "Електроакустика" в Михайловград (днес Монтана)

"Марица": Друг популярен български модел


Съветски касетофони:

"Весна": Различни модели, доста разпространени

"Электроника": Серия портативни касетофони

"Маяк": По-високо качество, често с радио

"Романтик": Популярен сред младежите


Източногермански (ГДР) касетофони:

"Stern": Високо ценени заради качеството си

"Bruns": Друга популярна марка от ГДР


Полски касетофони:

"Unitra": Различни модели, включително преносими


Чехословашки касетофони:

"Tesla": Известни с добро качество на звука


Японски касетофони:

Sony, Panasonic, Aiwa: Рядко срещани, но много желани заради високото си качество. Обикновено се внасяха чрез "Кореком" или от моряци и били доста скъпи.


Характеристики на касетофоните от това време:


Повечето модели имаха вградено радио.

Някои по-скъпи модели предлагаха функции като автореверс и Dolby шумопотискане.

Преносимите касетофони (т.нар. "уокмени") станаха особено популярни през 80-те години.

Качеството варираше значително, като съветските и българските модели често се смятаха за по-нискокачествени в сравнение с тези от ГДР или Япония.


Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки беше ограничен и те бяха рядкост на пазара. Повечето хора използваха касетофони от социалистическите страни, като най-желани бяха тези с по-високо качество, особено от ГДР.

Касетофоните играеха важна роля в културния живот, позволявайки на хората да записват и слушат музика, включително и западна, която иначе трудно се намираше по официални канали.


През периода на социализма в Народна република България (НРБ) младежите имаха различни начини за забавление, някои от които бяха:


Участие в младежки организации: Комсомолът (Димитровски комунистически младежки съюз) организираше различни мероприятия и събирания.

Танцови забави: Провеждаха се в читалища, клубове или училища, където младежите танцуваха на популярна българска и чуждестранна музика.

Кино: Посещенията на кино бяха популярно занимание, особено за гледане на български и съветски филми.

Спорт: Много младежи участваха в различни спортни дейности и състезания.

Туризъм и излети: Организирани групови пътувания до планини, морето или исторически забележителности бяха често срещани.

Читални и библиотеки: Четенето на книги и посещението на библиотеки бяха насърчавани.

Музикални групи: Някои младежи формираха свои музикални групи, макар и под строг контрол на властите.

Кафенета и сладкарници: Тези места бяха популярни за срещи и разговори.

Трудови бригади: Макар и не точно забавление, тези организирани работни групи често включваха и социални дейности.

Радио и телевизия: С нарастващото разпространение на тези медии, те станаха важен източник на забавление.

Важно е да се отбележи, че много от тези дейности бяха под контрола и наблюдението на властите, а достъпът до западна култура и забавления беше ограничен. Въпреки това, младежите намираха начини да се забавляват и да изразяват себе си в рамките на съществуващата систем


Никита Хрушчов и Тодор Живков пристигат в ТЕЦ “Марица-изток 1” от гарата в Гълъбово с открита лимузина, очаквани от хилядно множество.Сними: Архив на Регионалния исторически музей в Стара Загора


“Майският вятър свири в електропреносната мрежа, надига леки облачета прах между блеснатите релси и шумът се слива с грохота на натоварените влакове. Трудовият живот на рудника не е спрял, но днес всичко е по-хубаво, по-празнично.”


Това е откъс от репортаж, публикуван в окръжния вестник на Стара Загора “Септември” на 16 май 1962 г. В него е отразена визитата на съветска партийно-правителствена делегация начело с първия секретал на ЦК на КПСС и председател на МС Никита Сергеевич Хрушчов ден по-рано в комплекса “Марица-изток”.


По онова време в комплекса съществуват само ТЕЦ “Марица-изток 1” и рудник “Трояново 1”, и то без да са официално открити. Съветските другари посещават и двата обекта на 15 май 1962 г. Идеята е да се демонстрира подкрепа на СССР за мощната индустриализация на тогавашна България.Гостуващата делегация е на възможно най-високо равнище - освен Хрушчов в нея са включени секретарят на ЦК на КПСС Борис Паномарьов, министърът на външните работи Андрей Громико и председателят на Дружеството за съветско-българска дружба акад. Андрей Туполев, прочут авиоконструктор.


От българска страна на “Марица-изток” идват първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, премиерът Антон Югов, външният министър Карло Луканов, вътрешният министър Дико Диков.


Настроението е приповдигнато. Хиляди хора от Гълъбово и околните селища са обградили площада пред теца от сутринта, макар височайшите гости да идват чак към обяд. Те пристигат с влак до гарата в Гълъбово, след това с открита лимузина изминават разстоянието от 3-4 км до централата, а след митинга и разглеждането на командната зала на теца продължават с правителствената дизелова мотриса към рудника.Пред множеството Хрушчов държи реч, той има славата на пламенен оратор. На 15 май заявява: “За успешното строителство на социализма и комунизма е необходимо добре да се трудим. Работата - това е животът. Само с труд човек добива всичко необходимо за живота.


Социализмът и комунизмът не могат да бъдат построени без усърден труд!”.


След “Марица-изток” височайшата делегация посещава с влака си и Стара Загора, където “се издига друг гигант, рожба на българо-съветската дружба” - Азотно-торовият завод, след което продължава по пътя си из страната.


Местните партийни и държавни ръководители начело с първия секретар на ОК на БКП Христо Шанов могат спокойно да си отдъхнат. Само няколко дни преди това са имали неприятности, които можели да доведат до нечуван за онова време международен скандал между “братски” страни като България и Съветския съюз.


Главни действащи лица в скандала се оказват жепейци от рудник “Трояново 1”. 


“От Стара Загора до рудника са около 40 км. По онова време бяхме млади и ентусиазирани, повечето от хората предпочитаха да живеят близо до работата си - в рудничното селище в Трояново. Все пак някои като мен живеехме в града и трябваше да пътуваме по-дълго до работните си места”, разказа преди няколко години пред "24 часа" ветеранът Иван Карабойчев.


Само че тогава не пътували, както сегашните миньори и енергетици с ведомствени автобуси, а имали безплатни карти, с които се возели в рейсовете на междуградския транспорт заедно с другите пътници между денкове с багаж и кошници с живи птици в тях.


“Обикновено пътувахме с един раздрънкан рейс “Чепел”, който пускаха по линията към селата в района на “Марица-изток”, спомня си бай Иван.


Рейсът бил толкова стар, че пътниците се шегували с шофьора: “Бай Андрей, пусни валяка зад теб, че напира да ни изпревари.” И все пак всички несгоди по пътуването се понасяли, но не и факта, че често на връщане чепелът се развалял още в с. Могила, на 5-6 км преди Стара Загора.


А пътниците в него трябвало да се прибират пеша по домовете си след уморителната смяна в рудника.


Така се случило и през оня ден - автобусът пак ги оставил насред Могила и хората спонтанно си казали, че ако и утре им изпратят същия рейс, няма да се качат в него.


“На следващия ден бяхме нощна смяна - 15-ина машинисти, помощник-машинисти, ръководители движение, стрелочници. Тогава извозваха въглищата от рудника до централата само с влакове и ние, жепейците, бяхме сред най-важните”, казва Иван Карабойчев, който завършил полувисшия институт за машинист и по онова време вече бил инструктор в локомотивите.


Отишли те, както обикновено, да хванат от автогарата рейса в 16 ч за рудника, но насреща им се задал пак познатият чепел, на който се били зарекли да не се качват. Речено-сторено. Мъжете отказали да се качат и седнали демонстративно на тротоара до автобуса. Останали там, никой не си тръгнал за вкъщи. А шофьорът на рейса ги подканил с клаксона, но като видял, че няма да се качат, тръгнал без тях.


Когато стигнал без половината хора от нощната смяна до Трояново, шефовете там били изумени: “Как? Стачка? И то дни преди посещението на съветската делегация?”.


Това било нечувано и невиждано според тогавашните стандарти. Участници в онези събития разказват, че после всичко се развило с главоломна бързина: за недоволните изпратили друг автобус - май “Чавдар”, който бил по-нов и по-комфортен. Докарали мъжете в управлението на рудника, но не за да ги изпратят по работните им места, а за да проведат бързо следствие.


“Питаха едно - кой ни подучи да стачкуваме точно в този момент”, помни Иван Карабойчев. Първият секретар на окръга Христо Шанов стигнал и по-далеч: “Знаете ли, че радио


“Свободна Европа” вече съобщи за вашата стачка като акт на протест срещу предстоящото посещение на съветската делегация начело с другаря Хрушчов?”.


Малко е да се каже, че жепейците, дръзнали да протестират, били като ошашавени. “Даже и не бяхме чували, че ще идва Хрушчов. Каква стачка? Бяхме все кротки хора, които искаха работата им да върви нормално, а този раздрънкан рейс ни спъваше. Нищо повече”, допълва Карабойчев. Това и написали тогава в показанията си. И докато пишели, организаторът на Централния съвет на профсъюзите за обекта Петко Желев не издържал и дори извадил пистолета си срещу тях, свидетелства участник в събитията.


Заради инцидента спешно от София със самолет пристигнал и зам.-председателят на Комитета по промишлеността Константин Попов, който има ранг на министър на енергетиката. Тук бил и пълномощникът на ЦК на БКП за “Марица-изток” Русан Вълков.


После обстановката се успокоила, може би ръководителите на рудника и окръга наистина са разбрали, че протестът на жепейците бил спонтанен и искрен, и всичко се разминало с понижението на протестиращите в длъжност за по 1 месец.


Имало и партийни наказания. Но не уволнили никого - хората били ценени като работници, особено пък тези с квалификацията на жп специалисти. Нещо повече “стачката” се оказала успешна, защото след онези събития старият “Чепел” изчезнал, а на неговото място се появил нов, който не се повреждал. Но до работните им места в онази нощ така и не ги допуснали.


“Тогава шефовете извършиха едно нарушение на Кодекса на труда. Предната нощ аз и моите колеги бяхме нощна смяна и по кодекс не можехме да караме влаковете втора поредна нощ. Но въпреки това ни извикаха - бяхме на кино в Трояново и прекъснаха прожекцията, за да ни питат можем ли да поемем ние смяната”, спомня си и локомотивният машинист Йордан Станчев.


“Разбира се, че приехме. После ни наградиха с 50 лв., което си беше много пари за времето”, допълва Станчев. Той си спомня още, че бил сред хората, които се оказали най-близко до Никита Хрушчов при визатата му в рудника. Дори успял да го снима с личния си фотоапарат на площадката на един от движещите се ескалатори, а снимката, която пазил в личния си албум досега, предостави за тази публикация.


“Хрушчов слезе от мотрисата с бялата си шапка, погледна ни и попита: “Уголь, да?” (Въглища, нали?), после се върна във влака. През това време през прозорците гледаха съпругата му Нина и жената на Тодор Живков Мара Малеева - този спомен се е запечатал в съзнанието на машиниста.


Дългогодишният началник на отдел “Жп транспорт” в рудник “Трояново 1” Димитър Балабанов разказва друга история от същата визита на Хрушчов. Било решено българската и съветската делегация да пропътуват разстоянието от 15 км между ТЕЦ “Марица-изток 1” и рудник “Трояново 1” с правителствената мотриса, която дошла от Пловдив. А по целия път като стрелочници и железничари разставили само членове на БКП, на титулярите безпартийни нямали доверие. Даже началникът на гара Трояново Стати Тричков “играл” началник-влак. Тъкмо той забелязал по време на движение, че стрелочникът Петко Събев от близкото с. Обручище е сбъркал и насочва влака с високите гости в глух коловоз.


А в локомотива стоят хора от ДС, следят за всяко движение, няма шега. Само Стати си знае как със свирката и флагчето убедил стрелочника, че е сбъркал и го накарал да обърне стрелките.


Във влака, разбира се, никой не разбрал за гафа, но 5-6 г. след това по партийни събрания само това повтаряли: “И гледайте да не се объркате като Петко Събев с Хрушчов!”

Източник:spomen.bg



По времето на социализма в Народна република България (НРБ) са били изградени големи поливни системи. Това е било част от стратегията за модернизация и интензификация на селското стопанство.


Основните характеристики на тези поливни системи включват:


Мащабни напоителни проекти: Изградени са големи язовири и канали за напояване на обширни земеделски площи.

Централизирано планиране: Проектите са били планирани и изпълнявани от държавата като част от петилетните планове.

Механизация: Използвани са модерни за времето си технологии за напояване, включително дъждовални машини и помпени станции.

Увеличаване на поливните площи: Значително е разширена територията на обработваемата земя, която може да бъде напоявана.

Фокус върху определени култури: Системите са били проектирани за подпомагане на отглеждането на стратегически култури като царевица, памук и зеленчуци.


Тези системи са допринесли за увеличаване на селскостопанското производство, но също така са имали и някои негативни последици, като преразход на вода и в някои случаи влошаване на почвените характеристики.


Обща площ: Към края на 80-те години на XX век, поливните площи в България са достигнали около 1.2 милиона хектара. Това е представлявало приблизително 25% от обработваемата земя в страната.

Големи язовири: Изградени са множество големи язовири за напояване, като например:


Язовир "Искър" - най-големият в България с обем 655 милиона кубически метра

Язовир "Копринка" - с обем 142 милиона кубически метра

Язовир "Тича" - с обем 311 милиона кубически метра


Напоителни канали: Изградена е мрежа от главни и второстепенни напоителни канали с обща дължина над 20,000 км.

Помпени станции: Построени са стотици помпени станции за осигуряване на вода за напояване.

Регионални системи: Създадени са големи регионални поливни системи, като например:

Системата "Средна Тунджа" в Южна България

Напоителната система "Видинска низина" в Северозападна България


Инвестиции: Значителни държавни средства са били вложени в изграждането и поддържането на тези системи, което е било приоритет в селскостопанската политика.

Технологии: Внедрени са различни технологии за напояване, включително гравитачно напояване, дъждуване и капково напояване в по-късните години на периода.


Важно е да се отбележи, че след 1989 г. много от тези системи са изоставени или частично разрушени поради промени в собствеността на земята и липса на поддръжка. Въпреки това, мащабът на изградените по време на социализма поливни системи е бил значителен за размерите на страната и е оказал съществено влияние върху селскостопанското производство през този период.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив