Малко известен факт между „червени“ и „сини“ е, че най-голямата легенда в историята на Левски Георги Аспарухов–Гунди е играл в ЦСКА


Престоят му при „армейците“ е много кратък – само няколко седмици, в които е била е направена и тази снимка от неизвестен фоторепортер. На снимката той се намира на първия ред – предпоследният в дясно. Гунди освен футболист на ЦСКА и Левски е бил и играч на Ботев Пловдив, където отбива военната си служба. 


Треньорът на ЦСКА Крум Милев решава да пусне Гунди поне в един мач. Датата е 1 ноември 1961 г. Същия ден се играе приятелският двубой срещу съветските побратими от СКА (Ростов на Дон). С него трябва да бъде отбелязан краят на състезателната кариера на прочутия ас на армейците Манол Манолов–Симолията. Вече на 38 години, легендарният защитник ще изнесе последното си участие с армейския екип.


В титулярния състав за този двубой е включен и Георги Аспарухов. Цесекарите, които тогава играят с бели фланелки, бият 3:1 с голове на Никола Цанев, Антон Кръстев и… Димитър Ларгов! Легендата на „Славия“ точно тогава е временно в отбора на войската, взет от Крум Милев като бъдещ заместник на прекратилия по-рано кариерата си Стефан Божков. В този двубой Гунди има честта да играе редом с Гацо Панайотов, за когото е признавал, че е бил един от кумирите му.

Източник dailypress.bg



Нищо не е това, което изглежда. Това заяви Кристи часове, след като напусна Къщата на „Биг Брадър“, а от думите й става ясно, че явно доста не е показано от поведението й, а и не само нейното, в шоуто.


В рамките на нейното участие зрителите я видяха като невъздържана истеричка, която изпада в истерия, ако не пуши, а това, което казва чаровната брюнетка извън риалити формата, със сигурност ще провокира и други размисли.„


Има страшно много неща, които се случват зад кулисите. Нека хората да не съдят само по това, което виждат“, заяви щерката на ексфутболиста Росен Кирилов.„Аз съм човек, който обича живота, бунтар, който обича да опровергава“, добави още за себе си риалити героинята.


 Научих, че няма значение кой от къде е, раса, религия, пол, ако е много хубаво, когато всички сме заедно.“А дали ще продължи да гледа „Биг Брадър“ сега, когато вече е извън шоуто, Кристи отсече: „Не! Няма да продължа да гледам Брадъра, даже не знам и аз дали ще мога да се гледам. 


Ще ми трябва време“.Но все пак призна на кого ще стиска палци за крайната победа.„За мен истинският победител е Радо, когото не излъчват особено много. Не е както е в Къщата.“



На 81 години почина кинооператорът и режисьор Радослав Спасов, съобщи "Сега".


Той участва в създаването на популярните от 70-те и 80-те години филми "Вилна зона", "Мъжки времена", "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мера според мера", "Време разделно", "Последни желания", "Служебно положение ординарец", "Закъде пътувате?". Работи с режисьорите Георги Дюлгеров, Едуард Захариев, Иван Андонов, Георги Стоянов, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков.


Дебютира като режисьор след промените със "Сирна неделя" (1993). Най-успешният му режисьорски опит е "Откраднати очи" (2015) за възродителния процес, в който е и съсценарист с покойната Нери Терзиева.


Сред авторските му филми са още "Пеещите обувки" за Леа Иванова и "Живи комини".

Роден е на 14 юни 1943 г. в село Остров, Оряховско. Завършва операторско майсторство във ВГИК - Москва.


Поклонението ще е на 22 октомври, вторник, от 11.30 ч. в столичната църква "Св. Седмочисленици".



Баща ми наистина не искаше да се раздели с дома си. Но след като помисли, реших да направи най-доброто за своя любим син. Така той се премести. Отначало всичко беше наред, но постепенно семейството на сина му спря да го приема. Внучката не искаше да има нищо общо с дядо си, а съпругата на Виктор се ядоса по всякаква причина и се караше на стареца за всичко.


В резултат на това дядото просто седеше в ъгъла, определен за него, и се опитваше да не хваща окото на никого.


– Дъщеря ни скоро ще се жени. И ще трябва да се преместиш в старчески дом. Ние избрахме по-добър, където ще бъдеш добре обгрижен.Твоята стая е необходима за младото семейство, те ще живеят тук известно време. Не можем всички да се поберем тук.


Старецът се изненада и започна да плаче. Не можеше да намери думи, за да изрази чувствата си.


– Винаги съм отговарял на нуждите ти. Дори продадох къщата. Наистина не исках това, имах толкова много спомени, свързани с тази земя. Исках да умра там. Но аз го направих за теб. И сега ме пращаш в старчески дом?


– Спокойно, татко. Трябва да тръгваме сега. Няма да останеш сам, ние ще идваме.


– Много съм разочарован. Не е трябвало да станеш такъв. Иска ми се да вярвам, че майка ти сега, след смъртта, не вижда в какво си се превърнал.– Прекалено драматизираш.


Синът не остана дълго, когато стигнаха до мястото. Старецът остана сам. Известно време беше много притеснен и дори отказваше да яде. Но постепенно дядото се примири с положението си и дори свикна с новия си дом.


Шест месеца по-късно мъжът почина. Синът му така и не го посеещаваше въпреки обещанията. Старецът оставя след себе си цял милион и отгоре, който са цял живот спестявал. Той завеща тези пари на едно момиче. То се грижеше за него в старческия дом. Такова беше отмъщението на този дядо.


Виктор беше озадачен, когато не намери името си в завещанието. Адвокатът му даде бележка от баща му. В него се казваше следното:


„Просто исках да изживея спокойно годините, които ми бяха отредени. И ти се отнесе много жестоко с мен. Затова дадох всичките пари на този, който сподели моето страдание с мен. Това момиче е много добър човек. За разлика от теб. Довиждане“.




По времето на социализма в Народна република България (НРБ) мотоциклетите бяха популярно превозно средство. Ето някои от най-разпространените модели:


Чехословашки мотоциклети:

Jawa: Много популярна марка, особено моделите 350 и 250

ČZ (Česká Zbrojovka): Също широко разпространена


Съветски мотоциклети:

ИЖ (IZH): Различни модели като "Планета" и "Юпитер"

"Урал": Тежки мотоциклети, често с кош

"Днепър" (Dnepr): Подобни на "Урал", също с възможност за кош


Източногермански мотоциклети:

MZ (Motorradwerk Zschopau): Различни модели като ETZ 250

Унгарски мотоциклети:

Pannonia: По-малко разпространени, но присъстващи на пазара


Български мотопеди:

"Балкан": Произвеждани в завода в Ловеч, популярни сред младежите


Полски мотоциклети:

WSK: Не толкова разпространени, но също присъстващи


Румънски мотоциклети:

Mobra: Малки мотоциклети, подобни на мотопеди


Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки като Honda, Yamaha или Harley-Davidson беше силно ограничен и те бяха рядкост. Повечето мотоциклети идваха от други социалистически страни, като най-популярни бяха чехословашките и съветските модели.

Мотоциклетите често се използваха не само за транспорт, но и за развлечение, особено сред младежите. Те бяха символ на свобода и независимост в рамките на ограниченията на социалистическата система.


По време на социализма в Народна република България (НРБ) касетофоните бяха много популярни и желани уреди. Ето преглед на някои от най-разпространените модели:


Български касетофони:

"Мелодия": Произвеждан в завод "Електроакустика" в Михайловград (днес Монтана)

"Марица": Друг популярен български модел


Съветски касетофони:

"Весна": Различни модели, доста разпространени

"Электроника": Серия портативни касетофони

"Маяк": По-високо качество, често с радио

"Романтик": Популярен сред младежите


Източногермански (ГДР) касетофони:

"Stern": Високо ценени заради качеството си

"Bruns": Друга популярна марка от ГДР


Полски касетофони:

"Unitra": Различни модели, включително преносими


Чехословашки касетофони:

"Tesla": Известни с добро качество на звука


Японски касетофони:

Sony, Panasonic, Aiwa: Рядко срещани, но много желани заради високото си качество. Обикновено се внасяха чрез "Кореком" или от моряци и били доста скъпи.


Характеристики на касетофоните от това време:


Повечето модели имаха вградено радио.

Някои по-скъпи модели предлагаха функции като автореверс и Dolby шумопотискане.

Преносимите касетофони (т.нар. "уокмени") станаха особено популярни през 80-те години.

Качеството варираше значително, като съветските и българските модели често се смятаха за по-нискокачествени в сравнение с тези от ГДР или Япония.


Важно е да се отбележи, че достъпът до западни марки беше ограничен и те бяха рядкост на пазара. Повечето хора използваха касетофони от социалистическите страни, като най-желани бяха тези с по-високо качество, особено от ГДР.

Касетофоните играеха важна роля в културния живот, позволявайки на хората да записват и слушат музика, включително и западна, която иначе трудно се намираше по официални канали.


През периода на социализма в Народна република България (НРБ) младежите имаха различни начини за забавление, някои от които бяха:


Участие в младежки организации: Комсомолът (Димитровски комунистически младежки съюз) организираше различни мероприятия и събирания.

Танцови забави: Провеждаха се в читалища, клубове или училища, където младежите танцуваха на популярна българска и чуждестранна музика.

Кино: Посещенията на кино бяха популярно занимание, особено за гледане на български и съветски филми.

Спорт: Много младежи участваха в различни спортни дейности и състезания.

Туризъм и излети: Организирани групови пътувания до планини, морето или исторически забележителности бяха често срещани.

Читални и библиотеки: Четенето на книги и посещението на библиотеки бяха насърчавани.

Музикални групи: Някои младежи формираха свои музикални групи, макар и под строг контрол на властите.

Кафенета и сладкарници: Тези места бяха популярни за срещи и разговори.

Трудови бригади: Макар и не точно забавление, тези организирани работни групи често включваха и социални дейности.

Радио и телевизия: С нарастващото разпространение на тези медии, те станаха важен източник на забавление.

Важно е да се отбележи, че много от тези дейности бяха под контрола и наблюдението на властите, а достъпът до западна култура и забавления беше ограничен. Въпреки това, младежите намираха начини да се забавляват и да изразяват себе си в рамките на съществуващата систем


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив