Имаше дори и тарифи - 100 лева за „Велико Търново" и 150 - за „София”. Екранът определяше мизата, ако искаш плащай, ако не — чакай, докато ти дойде редът. Някои стояха на опашка по цели нощи, докато вземат „номер". Скандали те обаче не свършваха с придобиването на място в списъка. Телевизорът идваше внезапно, ако не те намерят, губиш си реда. А и самото купуване бе пълно с неприятни и непристойни сцени.
Напоследък това явление като че ли поизчезна. Дали специализираните органи успяха да се справят с наглите мошеници, доставящи стоката „франко" дома, или производителите успяха най-сетне да задоволят търговците? Всъщност отговорът е много по-прост. Ако са достатъчно цветните телевизори по магазините, корупцията няма да има върху какво да вирее.
За 1987 г. търговските заявки са за около 160 хиляди цветни телевизора, докато производствените ни възможности са за 125-130 хиляди. Така че ножица пак ще има, но няма да е толкова голяма. Може би това дава увереност на ръководителите от СО „Битова електроника" да смятат, че до две години гладът за цветни телевизори напълно ще изчезне. Вече отпаднаха предварителните списъци. Никой ие знае кога ще дойде следващата партида. Който се случи в момента с пари, той ще си купи. На пръв поглед така е по-справедливо, макар че най-справедливо би било такъв проблем да не съществува. Не е тайна, че Комбинатът за радиотелевизионна апаратура във Велико Търново бе създаден да произвежда около 250 хиляди телевизора, но и сега прави два пъти по-малко. Държавата има нужда и от други уреди, а да не забравяме, че немалък брой от частите, които монтираме на нашите телевизори, се внасят по второ направление. За да купим, трябва да сме продали нещо,и то на сметка. Така стигаме до неприятния въпрос защо нямаме пари, за да задоволим исканията и желанията си. За да получим дваж no-неприятния отговор: защото работим не така, както се иска.
В страната засега има два завода, които произвеждат цветни, а и черно-бели телевизори. Това са комбинатът във Велико Търново и завод „Климент Ворошилов" в София. От следващата година обаче всички телевизори ще се произвеждат в старопрестолния град и, без да обиждаме столичани, това ще е по-добре за сервизното обслужване. Пак там, в старата столица, ще продължат да се правят както моделите от „София и „Велико Търново"