Селата в България с едноцифрен брой жители е 446, а 171 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател, като сред тях е и „най-младото“ село у нас – Свети Константин. Селата без население се увеличават със 7 в сравнение с 2018 година. Общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители.


Това показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година.Към края на миналата година в страната има общо 5 257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4 998, а два са манастирите със статут на населено място – Клисурски и Рилски. Населените места през миналата година в сравнение с края на 2018 година се увеличават с едно, след като през 2019 година е създадено ново – Свети Константин в област Пазарджик.


От всички 4 998 села в България точно 617 са без население или с едноцифрен брой жители или с 26 повече в сравнение с предходната 2018 година, сочат данните.

С един жител в страната са точно 69 села. По двама души население има в 63 населени места, а по трима – в 46 села. 45 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 44 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 44 села имат по седем жители, други 55 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население.


Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в област Габрово.


Селата без население са разположени в 14 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 23 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /119/ има в Габровска област – общо 182. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.


След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 325.


В област Кърджали има 11 села без жители и 28 с едноцифрен брой население. В Смолянска област са разположени 8 села без население и 33 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 19 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 8 и 29 населени места с едноцифрен брой на жителите си. По три села в Благоевградска, Добричка, Кюстендилска и Търговищка области нямат нито един жител и съответно 23, 12, 25 и 16 населени места са с под 10 обитатели. В Бургаска област са разположени две села без постоянно население и 5 села с едноцифрен брой на обитателите. В две области – Пазарджик и Перник, има по едно село без постоянно население и съответно 2 и 19 населени места с едноцифрен брой жители.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Видин /7 села/, Пловдив /4 села/, Варна /3 села/, Монтана, Силистра и Сливен /по 2 села/, и Враца, Шумен и Ямбол – по едно село.


В 1753 населени места  жителите са под 100 души


Справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2019 година, показва още, че общо 1 753 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население – 171, общият брой на населените места под 100 жители става 1 924 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Проверката на БТА показва още, че към края на миналата година 274 села имат население между 10 и 20 души включително, като 37 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 189 села, включително и Рилският манастир със своите 30 постоянни обитатели. Общо 160 села имат от 31 до 40 жители, а 136 – от 41 до 50 обитатели. В други 129 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 121 села населението е между 61 и 70 души, а в 111 – между 71 и 80 души. В 105 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 82 – жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2019 година 13 села имат по точно 100 души население.


Най-многобройна е групата на селата с население между 101 и 200 души


Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително – 722 села, като в сравнение с края на 2018 година броят им нараства с 9. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 506 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 396 села.

В 263 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 205 – между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 140 села. В 106 села населението е между 801 и 900 жители, а в 85 живеят между 901 и 1000 души, като едно населено място – село Роза, общ. Тунджа, обл. Ямбол, има точно 1000 обитатели.

В 365 населени места постоянните жители са между 1001 и 2000. Общо 73 села попадат в групата с население между 2001 и 3000 жители. В други 18 села живеят между 3001 и 4000 души. В 4 села населението е между 4001 и 5000 души. Две села попадат в групата между 5001 и 6000 жители и още едно в групата над 6000 жители.


Най-голямото българско село – Лозен, е по-голямо от 145 града


И към края на миналата година, независимо че намалява с 20 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6168 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 145 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир /обл. Силистра/ с население 5465 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица /обл. София-град/ с 5116 души, Драгиново /обл. Пазарджик/ с 4667 жители, Казичене /обл. София-град/ със своите 4545 обитатели, Розино /обл. Пловдив/ с 4233 жители, Градец /обл. Сливен/ с 4153 жители, Труд /обл. Пловдив/ – 3961, Мало Конаре /обл. Пазарджик/ с 3849 души и Буковлък /обл. Плевен/, което със своите 3763 жители изпреварва Калипетрово /обл. Силистра/ – 3709 жители, което завършваше челната десятка в края на 2018 година.


Любопитно е да се отбележи, че цели 2489 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България – Мелник, който има 177 жители към края на миналата година. Точно девет села – Бели брод /обл. Монтана/, Бързица /обл. Варна/, Бърчево /обл. Силистра/, Желен /обл. София/, Изворово /обл. Хасково/, Каменяк /обл. Бургас/, Кукуряк и Плазище /обл. Кърджали/ и Ореше /обл. Благоевград/ имат население колкото Мелник.



"Маргарит и Маргарита" (1987, България) на Николай Волев - във Филмотечно кино "Одеон" дн3ес от 14.15! Сценарий - Николай Волев по идея на Александър Томов. Оператор - Красимир Костов. В ролите: Христо Шопов, Ирини Жамбонас, 


Рашко Младенов, Васил Михайлов, Веселин Вълков, Илия Раев. IN MEMORIAM: Николай Волев


"Филмът е готов в края на 1987. Под всякакви предлози не излиза на екран, а на режисьора се правят внушения да го премонтира. Едва в началото на ноември 1989 неочаквано е пуснат в Перник - вероятно с цел добре подготвени представители на работническата класа да се възмутят и да бъде заклеймен. 


Но идва 10 ноември 1989 и настъпва хепиендът за творбата.  


Тя се оказва точният филм в точното време. Директното показване на крайният цинизъм, безскрупулност и корумпираност на висшите началници допада на зрителите точно толкова, колкото и романтичната безкомпромисност на Маргарит." 

Александър Янакиев 



Филмът за Гунди се радва на невиждан интерес. Не само феновете на Левски щурмуват кината, за да изгледат лентата, а и привърженици на други отбори. 


Всъщност, сред зрителите има и такива, които не са почитатели на най-популярната игра. Факт, говорещ достатъчно красноречиво за харизматичността на Георги Аспарухов. В тази връзка в рубриката ХИТ БЛИЦ ви предлагаме още една публикувана в нашия сайт история.


Разказва я ветеранът Стефан Павлов-Фифи Перото, който е голямо име в тима на Левски, съотборник и приятел на Гунди. Това са откъси от интервю за Стефан Павлов пред колегата Милен Димитров, взето през 2012 година.


-Бил си близък приятел на легендите Гунди и Котков, какви бяха те като хора и футболисти?

-Това са двама велики българи. Изключителни мъже и футболисти. Обичах ги и ги обичам! Българският футбол загуби много от преждевременната им смърт. Три години съм бил в една стая с Гунди. Бяхме семейни приятели. Често го водих на риба край Годеч.


-Можеше ли да бъде избегната трагедията на 30 юни 1971 г.?

-Не зная. Понякога си мисля, че всичко е било предопределено и трагедията е била неизбежна. Но ще ти кажа нещо, което много малко хора знаят. Дясната спирачка на колата на Гунди беше повредена. Това му го казаха няколко души. Иван Попов – също бивш наш футболист, който лично се грижеше за “Алфа Ромео”-то, го дръпна настрани и му вика: “Да знаеш, че дясната спирачка не държи”.


Гунди само се усмихна по своя си начин. Явно не обърна внимание на предупреждението. И после всички знаем какво се случи. На Петрохан спират с Котето да заредят бензин. Там качват и капитанчето, дето загина на задната седалка. Това спиране може да се е оказало фатално. След трагедията милиционерите правиха следствието, което доказа всичко. Гунди прави опит да изпревари камиона отдясно обаче в последния момент вижда ремаркето. Бие спирачки, 18 метра “Алфа”-та се е движела на две гуми, и се праска в резервоара (просълзява се).


-Ако Аспарухов беше обърнал внимание на предупреждението за спирачката, всичко сигурно щеше да се размине?

-Нали ви казвам, че май всичко си е било писано. Гунди не беше и особено добър шофьор.Няма какво да се лъжем. “Алфа Ромео”-то беше твърде бърза кола, спортен модел. Не беше за нашите скапани пътища.


-И с Котков сте били неразделни…

-Уникална личност! Мъжкар! Една вечер сме се събрали приятна компания в една кръчмичка до пазара “Ситняково”. Влиза по някое време един як мъжага с огромен шаран в ръце. Дойде до нашата маса и плясна Кольо по гърба: “Мастика, те тая риба е за тебе!” Котето побесня, тегли як шут в задника на фена и поръча едно шише мастика от бара. “Давай му тая бутилка и го махай от очите ми!”. Толкова бесен не бях го виждал.Беше се ядосал, че оня го излага пред толкова хора. Смешното беше, че Котето никога не е пил мастика, а му излезе такъв прякор. Никога няма да забравя как до последно се колебаеше дали да тръгва с Гунди за Враца в оня фатален ден на 1971-ва. Лично аз бях на “Герена” и видях как Котков си биеше дузпи с Гошо Каменски. Два пъти Котето се обличаше и събличаше.


Чудеше се дали да тръгва, не му се пътуваше за Враца. Сякаш е предчувствал нещо. Ама като е писано нещо да става, то става. Накрая ни каза: ”Айде, тръгвам”, и това беше. И Сашо Костов със сина му Вальо трябваше да се качат в колата с тях, ама по някаква причина нещо закъсня и те тръгнаха без тях. Явно някой отгоре е пазил Сашо и детето./БЛИЦ/




При все, че през януари Йордан Караджов ще стане на 73 години, продължава да е сред най-активните наши музиканти. С колегите му от „Сигнал” постоянно са по участия, а им предстои и пореден мегаконцерт в зала 1 на НДК.


По повод кончината на колегата му Кирил Маричков преди броени дни, Караджов отбелязва, че всеки човек го чака това, което застигна него, но е категоричен, че не трябваше да става така с падането му. Жалко! Но пък това, че е починал на сцената, би казал, че е най-съвършеното нещо за един популярен музикант – перфектният край. В случая говорим за легенда, каквато беше той. Винаги когато го споменава, гледа да си припомня историите, с които са се забавлявали и смели. С Кирил били добри приятели от много години. Познават се още от времето, когато бил певец в легендарната за България група „Златни струни“.


С Кирил Маричков и Пеци Гюзелев от „Щурците“ имали отлични отношения. С другите от групата им – Валди Тотев и Георги Марков, е общувал по-малко през годините, но Кирчо и Пеци били отворени хора и когато се виждали, все имали поводи да се посмеят. Преди 30 години например Пеци казвал, че агитки на „Щурците“ и „Сигнал“ се бият в една градинка коя от двете групи и питал коя е по-добра.Връщайки времето назад отбелязва, че един ден Кирчо му разказал история, на която и двамата се смели много. Качил се той в такси и усетил, че шофьорът го гледа много настойчиво. Поискал да разбере с какво му е толкова интересен. „Човекът зад волана казал: „Приличате ми на Данчо Караджов“.


„Възможно е, вдигнал рамене Маричков, а онзи поискал да му изпее „Да те жадувам“. Запял Кирчо, а след като свършил, таксиджията добавил доволно: „Знаех си аз, че ми приличате на Данчо“.


След инцидента с Кирил Маричков на сцената, тръгнаха версии, че получил микроинсулт и затова е паднал, но Данчо Караджов твърди, че не е чувал да има някакви здравословни проблеми. Разбира се 80 години биха тежали на всеки един човек, който ги достигне. Единственото, което знае е, че преди 6 месеца, Маричков пак е паднал лошо и имал счупени ребра, но се възстановил и отново продължил да работи с „Фондацията“. Не е наясно с други подробности.


Предвид, че Данчо Караджов е на 72 години, все още му е трудно да отговори категорично дали го плаши мисълта, че ще дойде момент, в който ще се наложи да слезе от сцената. Отговаря, че докато Господ иска ще го държи на сцената. Хем го плаши мисълта за оттегляне, хем не. Категоричен е обаче, че ако дойде момент, в който публиката разбере, че няма нужда от „Сигнал“, от тяхното изкуство и от него самия като личност, ще се примири по някакъв начин и ще слезе тихомълком от сцената, защото няма смисъл да се раздуват подобни проблеми. Щастлив е обаче, че засега хората все още ги искат и в този ред на мисли не смята да слага край на кариерата си.


Не пропуска да отбележи, че на концерта в НДК хората в залата ще останат доволни.


„Музиката на „Сигнал“ е съвършено различна със симфоничен оркестър от тази, която изпълняваме само като рок банда. Въпреки това до изненади едва ли ще се стигне“, смята той. Разбира се и този път ще изпълнят златния си репертоар, който хората искат да слушат години наред. Освен това спрели да правят нови парчета, защото установили, че каквато и песен да пуснат в сегашно време, публиката си харесва основно старите хитове.


„Сигнал“ правят концерти със симфоничен оркестър от 2018 г., след като дошло предложение от Русенската опера да изнесат два концерта с филхармонията им. И двата концерта се получили много добре и имали голям успех. Това било достатъчно, за да отворят този проект. Имали десетина участия преди пандемията от КОВИД-19 да затвори страната и да спре работата им. Тази година концертите на „Сигнал Symphonic“ преминали при грандиозен интерес, хората харесали различния рок спектакъл, изнесен от групата, съвместно с Русенската опера с диригент Димитър Косев.


Група „Сигнал“ е създадена преди 46 години, но никога не е била пред разпадане. През всички тези години не са си и помисляли да се разделят, както направили редица други техни колеги. Не са имали и сериозни спорове помежду си, не са делили нищо… Данчо Караджов твърди, че при тях чергата е една и никой не я придърпва към себе си. Живели са и продължават да живеят като много близки хора. Винаги са правили албумите си с голямо желание, за да могат да внушат на почитателите си това, което искат.


Признава обаче, че гласът е слабото му място. Винаги, щом пипне някой вирус или настинка, го удря в гърлото. Към момента обаче няма такива проблеми. Задължително провежда адекватно лечение и до седмица успява да се справи с вируса. Именно гласът му станал причина за отпадане на концерт преди броени дни във Варна. Колегите му, са наясно, че някой трябва да изпее песните и когато има проблем с гласа, концертът отпада. При все, че както отбелязахме и по-горе, гласът е слабото му място, досега за щастие не се е налагала никаква оперативна намеса.


Първия си хонорар в размер на 17 лева взел през 1970 г. Никога не е мислил да се отказва от музиката и да поеме в друга посока, а и съпругата му твърди, че не може да прави нищо друго и ще е втората Лили Иванова като дълголетие на сцената. Никой от групата не е имал намерение да търси късмета си зад граница през годините. Знаят си мястото – на българската сцена с почитателите им. Дава си сметка, че навън едва ли щяха да постигнат това, което са успели тук.


Градската легенда носи, че социализмът е бил против рока, но всъщност според Караджов, те са дело на хора, които по онова време не успявали да се вместят в любовта на народа. Твърди, че те, „Щурците“, ФСБ и „Диана Експрес“ не са имали никакви проблеми и успехът им бил налице, не им пречили чак толкоз много. Имали проблеми с разни случайно попаднали лица в концертните зали, на които нещо не им харесвало – панталонът бил широк, обувките остри и т.н. На следващия ден се обаждали в Концертна дирекция, откъдето им забранявали да работят за 2-3 месеца, но като цяло всички музиканти са преживели такива „тъпотии“, подчертава Караджов.


Не може обаче да си криви душата, че по времето на соца им се е пречило кой знае колко и пеели както на български, така и на английски. Имали над 500 концерта в Съветския съюз, обиколили неколкократно тази огромна държава. Там всеки български изпълнител бил длъжен да изпълни по 1-2 руски песни, но те не го направили и се получил голям прецедент.


Разбира се станал проблем заради договореностите с културното министерство, но така или иначе групата осъществила концертите си, без да изпълнят и една руска песен. След това дори не били наказани. Причината да им се размине била, че имали невероятна сметка от тях и залите били винаги препълнени. По онова време в СССР били по-големи звезди, отколкото у нас.


Китарите в колекцията му, са точно 40 на брой като от известно време насам не я увеличава, тъй като си набавил всички модели китари, които искал да притежава, а и вече няма място за съхранение. Често им забърсва праха и посвирва на някоя от тях.


Към днешна дата не може да каже категорично дали някое от внучетата ще поеме по неговия път, а и подчертава, че не е задължително. За него няма да е проблем, дори и да не стане така – всеки ще прави това, което му е отредила съдбата.


И тази година не им останало време за почивка и затова с колегите му се шегували, че си почиват най-пълноценно, когато са на сцената. За малко успели да отскочат до Равда със семейството му, но и много пътувал из страната със „Сигнал“.


Прави му впечатление, че напоследък започва да става все по-сприхав по отношение на шофирането. Все повече го дразнят хората, които не знаят какво правят зад волана. Явно и при него има някаква промяна с възрастта. Преди помагал доста на съпругата си, докато сега не го прави чак толкоз. Само пазарува, когато се налага и се надява тя да не му се сърди.


Продължава да си пие хапчетата за диабета и кръвното и се чувства добре. Не спазва никакви диети и не спортува. Когато е на сцената през лятото, обикновено сваля по 2-3 килограма. Убеден е, че концертите влияят добре на формата му.


Пропуснал е да гласува и на тези избори (27 октомври) и отбелязва, че от 90-те не е ходил до урните, тъй като не вижда човек, за когото да пусне гласа си. Счита, че ако гласува за някого, той трябва да тежи в пространството. В този ред на мисли е категоричен, че „в парламента е пълно с тъпанари“. Жалко е, че ни управляват такива хора, а алтернатива няма, посочва той.


Макар да признава, че биха пели на предизборна кампания, отбелязва, че стоят далеч от популистки и проруски формации.ВИЖТЕ ОЩЕ:Злополучния концерт на група “Сигнал” в Бургас през 1982 година

Източник: Уикенд



След години Аня Пенчева направи такова умопомрачително признание в ефир, че остави с отворени уста мнозина зрители. Не за друго, а защото, освен нея, в споделената история участва и Тодор Живков!


„Аз съм първия човек, който се е явил публично в съда да благодари на другаря Живков за доброто, което ми е направил. Исках и да го целуна“, признава Аня Пенчева в интервю за Гала на 12 април 2002 година.


Видеото бе излъчено наскоро в предаването „На кафе“ по случай 30-годишнината на телевизията.

Актрисата, която дълги години бе определяна като безспорен сексимвол, споделя защо е била благодарна на социалистическия лидер, както и как е продължила историята след това.


„47 актьори имахме възможност да си закупим апартаменти заради него и ценеше работата ни. Отделно по този начин съм възпитана“, разказва Пенчева. И продължава така:


„Най-смешното беше, когато питах дали мога да целуна Тодор Живков за доброто, което ми е направил. Българската телевизия снимаше това и има запис как Рени Цанова се удря по главата, защото някаква луда актриса не само иска да му благодари, но и да го целува (смее се).


Разбрах, че не съм сбъркала, като професор Марко Семов ме поздрави. Каза ми: „Браво моето момиче, много достойно беше поведението ти.“ Това наистина ме зарадва“.

Източник:show.blitz.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив