Съпругата на Котков със стряскащи думи за отношенията между Гунди и жена му

Катя Коткова е вдовица на големия футболист от близкото минало Никола Котков, който загива в катастрофа в прохода „Витиня“ на 30 юни 1971 година. Тогава той и Георги Аспарухов пътуват за Враца, където са поканени за честването на 50-годишнината от основаването на местния клуб „Ботев“. На завой в прохода „Витиня“ автомобилът на Гунди се удря в ЗИЛ с ремарке в резервоара. Оттам се разлива гориво и леката кола лумва в пламъци.

Днес вдовицата на Аспарухов Лита живее в София, а тогавашната жена на Котков Катя се премести в дунавското село Бъзовец. Там отглежда 18 котки и няколко кучета и съжителства с бивш състезател по ръгби. Лита и Катя избягват да се явяват заедно на помени на мъжете си.В ексклузивно интервю за вестник „Галерия“ Катя Коткова разкрива сензационни факти за трагедията пред журналистката Кристина Патрашкова.

- Катя, на 30 юни се навършват 50 години от фаталната катастрофа на Гунди и Котков. Мъката едва ли е намаляла.

– Проследете как се изопачиха нещата през последните години. Навремето пишеха, че двамата са страшна двойка, едва ли не щяха да ги описват в учебници. А така се случи, че името на единия почти вече не се споменава.– Искате да кажете, че Никола Котков е забравен?

– Общо взето излиза, че Котето не е бил на белия свят. Обидно е! Преживяла съм какво ли не – дори обиди от майката на Лита (съпругата на Гунди – бел.ред.) на гробищата. Плакала съм. Караха ме нашият гроб да не е засаден с цветя като този на Гунди. Със сегашния ми съпруг Митко в един дъждовен ден ходихме на гроба да садим над 100 бройки цветя.

Отиваме след два дена и половината от цветята бяха извадени от нашия гроб и засадени в гроба на Гунди. Не знам кой го направи, но беше ужасно.

– Това ли е причината за огорчението в душата ви?

– Синът ми Борислав беше на три, когато баща му си отиде. Непосредствено след това един мъж от съседния блок си вареше буркани в междублоковото пространство. Борислав нещо гледаше там и изведнъж един маркуч, много нагорещен, го удари между крачетата. Този белег му остана завинаги. Когато стана този инцидент, от Пето районно назначиха за вещо лице бащата на Лита. От цяла България него ли намериха?

– Това вероятно е било случайно. Има ли друга причина за конфликта ви с Лита?

– Много неща за отношенията й с Гунди не се знаят, те всъщност се жениха два пъти, защото бяха в официален развод. Когато нашите футболисти участваха на Европейското, някъде 1969-1970 г., пътувахме в Лисабон, Марсилия, Бремен. Тогава Гунди ме молеше да спя с Величка в една стая и да й говоря да не се развеждат. Лита ми обясняваше, че баща й й уредил да замине да специализира в Швеция, и явно тогава е мислела да се разделят. След това подписаха втори път.

– Все пак двамата с Котков са били близки приятели.

– Имаше период, когато Гунди идваше всяка сутрин да взима Котков с колата за тренировки на „Герена“. Често вечеряхме в стария „Берлин“, общувахме.

– Какво си спомняте от деня на катастрофата?

– Гунди мина да вземе Котето с колата. Имахме тогава един бял ангорски котарак, който след смъртта на мъжа ми изчезна. Котето бил с котарака в детската стая и чакал Гунди. Аз бях до бакалията, той казал на дъщеря ни Муца, че заминават. Обсъждали с Аспарухов идеята дали да не пътуват за Враца с децата, но мъжът ми отказал.

– Има версия, че в колата е пътувал трети човек.

– Да, качили са един военен на бензиностанцията на Витиня. Когато отидохме там, бензинджийката каза: „Ох, ужас, ужас, не съм виждала по-страшна катастрофа…“. Може би десетина дни по-късно, вече се бях прибрала вкъщи, се обади една жена – съпругата на военния. Каза ми къде живее и поиска да се видим. Казах й: „Те лежат един до друг и аз не мога никакво отношение да взема“.

– Защо толкова дълго прикриваха смъртта на третия човек?

– Защото не искаха да се говори за вината на Гунди. Спомням си, че когато отидохме на Витиня след трагедията, може би на 200-300 метра от мястото на произшествието имаше военен патрул, който ни спря. Тогава покрай нас мина бежова линейка с матирани стъкла. Вътре са били труповете им.

– Как живеете днес?

– Живеем скромно в стара къща в село Бъзовец. Гледаме 18 котки, а животът ми винаги е бил толкова динамичен. Навремето бях заместник-председател на федерацията по ръгби, играех женски футбол. Сега на гробища, като отида, и се разстройвам. Не искам да се виждам и чувам с Лита… Трудно ми е, защото съм от много интелигентно музикално-артистично семейство. Майка ми е завършила Музикална академия при Иван Вулпе. Трето поколение софиянка съм. Старото руско посолство беше на ъгъла на „Раковска“, като тръгнеш надолу, имаше една огромна къща. Тя беше на баба ми Анка, сестрата на баба ми. Нейният мъж е бил зъболекар на цар Борис. Вуйчо ми Христо беше женен за румънка. Андрей Чапразов ми е чичо – на мама братовчед. Бяха големи приятели с големия син на Георги Трайков. Последния път, когато бях с тях, Котето си беше отишъл. Жената на Андрей беше Лили Барева. Беше най-добрата леля на света. Сега ми останаха само спомените за всичко това.

Източник:БЛИЦ

Научете повече

Млада жена излиза от вкъщи през 1961 г. и никога повече не се връща-истината излиза наяве цели 52 години по-късно

 

След 52 години дъщеря й узнава истината

Понякога животът ни предлага толкова неочаквани обрати, че дори майстор на перото не би могъл да измисли подобно развитие на нещата. Като историята, която ще ви разкажем – една майка напуска дома си през далечната 1961 г, за да не се завърне никога повече при децата си.

Истината излиза наяве цели 52 години по-късно !

Луси Ан Джонсън била обикновена жена от Аляска (САЩ), която след няколко премествания се установила в Съри (Канада). Тя живеела там със съпруга си Марвин и две малки деца, Линда и Даниел. Те били щастливо семейство, преди да се случи инцидентът, който променил целия им живот.

Странното изчезване

През септември 1961 г. 25-годишната тогава Луси внезапно изчезва безследно. Странно, но едва 4 години по-късно съпругът й съобщава на полицията за изчезването на жена си. Именно заради тази подробност полицията нямало как да не заподозре, че става въпрос за убийство, а Марвин бил главният заподозрян.

Всички съседи на Луси и съпругът й били призовани да дадат показания, но това било безполезно за разследването. Мистър Марвин не бил осъден, а местонахождението на Луси оставало загадка.

През следващите години се случили много неща: Марвин починал през 90-те години. През 2013 г. Линда, тогава на 59 години, почувствала, че трябва да се откаже от надеждата и да приеме изчезването на майка си завинаги. Но нещо й подсказало, че е твърде рано да се отказва.

Тайна, недаваща покой

Линда казва: „Не си спомням много за майка ми. След като баща ми се ожени повторно, брат ми и аз никога повече не я споменахме. Имах само три снимки.“

През юни 2013 г. Кралската канадска конна полиция обявила изчезването на Луси в публичния си регистър като едно от най-забележителните изчезвания през 50-те години на миналия век.След като видяла този проект, Линда решила по всякакъв начин да разбере повече за изчезването на майка си. Това я довело до информация, която била изключително полезна. Най-голямата улика била свидетелството за брак на родителите й, в което се посочва, че истинският дом на майка й е Юкон, Канада.

Линда приложила информацията за майка си, баба и дядо си и се свързала с местния вестник Yukon News, за да пусне реклама и да намери роднините си. По-късно Линда получила обаждане от жена от Юкон. Тя казала, че е видяла снимки на Луси във вестника и че знае коя е майка й.

Разгадаването

Оказало се, че това била полусестрата на Линда, Ронда Глен. Тя казала, че майка им Луси е още жива. Линда, разбира се, била шокирана от информацията, която току-що била получила. Ронда също.

„Никога не съм знаела, че майка ми е изчезнала. Винаги съм искала да имам по-голяма сестра и много се радвам, че Линда вече знае, че майка ни е още жива. Съжалявам за нея, защото тя не е е знаела нищо през цялото това време“, казва Ронда.

Събирането

След като получила телефонния номер, Линда се обадила на майка си. Въпреки че била изоставена от нея, тя очаквала с нетърпение да разговора им след всичко години на раздяла.

Линда избухнала в сълзи по време на първия си разговор с майка си. Тя отлетяла за Уайтхорс, Юкон, за да се събере отново с роднините си по майчина линия, включително по-малката си сестра Ронда. Изчезналата майка веднага разпознала момичето.

Линда прекарала няколко седмици с майка си и сестра си, преди да научи истината за миналото си. „Майка ми ми каза, че баща ми е бил насилник, че я е унижавал и е имал връзки с много жени, когато те все още са били женени. Тя каза, че баща ми я е изгонил от къщата. Тя се върнала, но татко забранил да вземе дъщеря си и сина си със себе си и тя си тръгнала сама “, казва Линда.

Това била трогателна среща. Сега Линда планира да се премести в Юкон, за да живее с майка си. Най-накрая тя намерила собствената си душа, с чиято загуба почти се била примирила.

Научете повече

На 30.10 Кирил Маричков щеше да навърши 80 години

 

Докато има щурци, има надежда, че светът съществува.

От малък Кирил Маричков свири на пиано, кларинет, бас китара и китара. Като своя житейска грешка отчита факта, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката все пак побеждава.

Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в рок групата „Бъндараците“,  в началото на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 г. групата се разпада, той създава „Щурците“. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. Името на групата е избрано след конкурс в радиопредаване. Интересен факт е, че то идва под влияние на ливърпулската група The Beatles (от английски – бръмбари или буболечки).

„Щурците“ съществува активно 30 години и има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „Зодия щурец“ (1997), „Искам да кажа“ (2002) и „75“ (2019).

АВТОР Е НА НАД 150 ПЕСНИ

Кирил Маричков е автор на повече от 150 песни. В списъка на създадените от него хитове са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ . На въпроса дали сега младите хора идват при него да искат съветите му, той отговаря: „Да, питат ме как се правят хитове. А аз им казвам: „Ей, Боже, не знам!“. Никога предварително не знам коя песен ще стане хит и коя – не“.

Маричков се изявява и като филмов композитор – във филмите „Вчера“ (песента „Клетва“), „Адио, Рио“, „Индиански игри“, „Вампири-таласъми“, „Дунав мост“ (песента „Моят свят“). Автор е на музиката към 14 български филма.

Депутат е в седмото Велико народно събрание. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията: „Аз не съм комунист и никога няма да бъда. Аз не съм нихилист и никога няма да бъда. Аз не съм антихрист и никога няма да бъда. Аз съм просто човек. Аз съм просто човек!“.

На въпроса „Когато се смени времето, за кратко заменихте китарата с политиката, станахте депутат във Великото народно събрание“, Маричков отговаря: „Не, не съм я сменил. Просто реших, че това е мое задължение, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия момент, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах“. На въпрос „Съгласен ли сте с идеята партиите да се обединят в името на обща кауза?“, казва „Абсолютно. Не точно да се обединят, по-скоро, да има съгласие между тях по няколко национални приоритета. Има национални каузи, които трябва да седят много по-високо от партийните различия и боричкания“.

През 1992 г. Кирил Маричков, заедно с басиста на група „Тангра“ – Константин Марков, основават рок радио „Тангра“.

ФОНДАЦИЯТА

През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците“), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („Б.Т.Р.“) и Венко Поромански („Те“)“ създават група „Фондацията“. Изпълняват песни на собствените си формации, като в репертоара им са над 20 емблематичните парчета. Списание „ЛИК“ на БТА посвети броя си през август 2023 г. на десетата годишнина от сформирането на „Фондацията“.

„На Дони му хрумна идеята, след като проектът „Бийтълс“ се оказва успешен (в проекта участват Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, обясняват ми и се съгласих. Само че им казах: „Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ“. А те се засмяха: „Иван Лечев вече се присъедини“. Нарекохме групата „Фондацията“, пак по идея на Дони, защото това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората“, разказва Кирил Маричков.

Първият голям концерт на „Фондацията“ е на 2 април 2014 г. в зала 1 на НДК. „Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един начин, а когато погледнеш в миналото – то вече ти изглежда по друг. Много е хубаво, че човек си спомня най-вече хубавите неща от миналото. И дори те да не са били толкова приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, отвратително беше, но сега, като се сетя, голям смях пада… Иначе си някакъв мизантроп и само викаш „Ууу“. Та и с „Щурците“ е така – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, но аз си спомням веселите и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски активисти – нали после трябваше да докладват – пристъпваха, покашляха се: „Хм, ще свирим ли, ще свирим ли?“. И аз отговарях: „Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето“. Имаха и дежурен лаф по повод дългите коси: „Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте!?“. Глупава смешка. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 г., трима от нас бяхме с бради и мустаци и поредният комсомолец май се обърка и каза: „Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте?“. Не издържах и го попитах: „Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни спряха концерта. Тогава никак не беше весело, но сега точно това си спомням“, разказва Кирил Маричков.

ПРИЗНАНИЕ

Кирил Маричков е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен) през 2010 г., на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Музика“, съвместно с група „Щурците“ (2017). През 2020 г. получава „Икар“ за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти.

На 31 януари 2020 г. Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. „Човек излиза на сцената, ако има да каже нещо много важно. Това ме е водило през годините – да казвам на хората нещо, да ги гледам в очите от сцената и да им казвам неща, които са важни за тях“, казва Маричков по време на награждаването.

На 10 май 2023 г. официално е представена автобиографичната книга на Кирил Маричков – „На прага на времето“. С нея авторът отбеляза и 55 години от основаването на „Щурците“. Книгата представя подробно житейския и творчески път на музиканта – от детството му до на най-силния период в историята на „Щурците“ – 80-те години на 20-и век.

На 8 септември 2024 г., „Фондацията“ и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „Аполония“. Маричков посочва, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, му връчва статуетка – знака на „Аполония“, с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала.

Източник:dariknews.bg

Научете повече

Карта на три хиляди години разкрива къде е Ноевия ковчег

 

Снимка:Пиксабей

Учени дешифрираха най-старата карта в света, издълбана в глинена плоча преди около 3000 години, като откриха, че тя включва местоположението на „Ноевия ковчег“ сред рисунките.

Вавилонският артефакт, известен като Imago Mundi, показва кръгла диаграма със система за писане, която използва клиновидни символи, за да опише ранното създаване на света, предаде Дейли мейл.

Изследователи от Британския музей, където се съхранява плочата, разкриха какво са дешифрирали миналия месец , но по-задълбочен анализ на тяхната работа разкри библейската препратка в рамките на древния език.Гърбът на таблета действа като ключ, описващ какво ще види пътникът по време на пътуването си, като една част казва, че трябва да минат през „седем левги... [за да] видят нещо, което е дебело като парсикту-съд“.

Думата „парсикту“ е открита на други древни вавилонски плочки, специално за да обясни размера на лодката, необходима за оцеляване на Големия потоп.

Изследователите следват инструкциите, намирайки пътека до „Урарту“, където древна месопотамска поема твърди, че мъж и семейството му са кацнали ковчег, за да запазят живота.

Местоположението е асирийският еквивалент на „Арарат“, еврейската дума за планината. Ной разби библейския кораб , който беше конструиран за същата цел.

Д-р Ървинг Финкел, куратор на Британския музей, каза: „Това показва, че историята е била една и съща и разбира се, че едната е довела до другата, но също така, че от гледна точка на Вавилон това е факт.

„Че ако тръгнеш на това пътуване, ще видиш останките от тази историческа лодка.“Библията твърди, че ковчегът се е установил на „планините Арарат“ в Турция след 150-дневно наводнение, което е удавило Земята и всяко живо същество на нея, което не е било настанено в дървения кораб. А въпросната планина  се отличава с връх, който отговаря на формата и размерите на Ноевия ковчег. 

Твърди се, че плавателният съд е с размери „300 лакътя, 50 лакътя, на 30 лакти“, което означава до 515 фута дължина, 86 фута ширина и 52 фута височина.  

Идеята, че ковчегът е кацнал на Арарат, е заобиколена от противоречия, тъй като някои учени твърдят, че образуванието е образувано от природата, а други са сигурни, че е дошло от по-висша сила.

Научете повече

Едва ли ще познаете Веселка от Биг Брадър преди да качи 50 килограма отгоре

 

Кадър Нова тв и ФБ

Plus size моделът Веселка Маринова от "Биг Брадър“ е била доста по-слаба преди 10-ина години. Година преди абитуриентския си бал през 2019-а инфлуенсърката е била поне с 50 килограма надолу, а в лице е почти неузнаваема.

Тогава е наричала себе си "леко закръглена“, а през 2016-а е била дори още по-слаба. Близки до Веси разкриват, че по онова време е спазвала диети и е полагала сериозни усилия да отслабне.

Към днешна дата се случвало точно обратното – като търсен и популярен Plus size модел дебеланката не се ограничавала в нищо и си хапвала в изобилие. 

Веселка от "Къщата на Инфлуенсърите": Хора, не си снимайте храната, ЯЖТЕ Я!

"Плащат ми, за да съм в тези килограми и с това тяло си изкарвам хляба. Не виждам причина да отслабвам“, разсъждавала Веси.

По-запознатите ще си спомнят Веселка от един от сезоните на "Къщата на инфлуенсърите“, в който бе заедно с друга участничка в "Биг Брадър“ – Анджела. Алекс Гърдева от "Ергенът“ също бе част от въпросния формат, а днес нейният баща Пламен Гърдев е съквартирант с Анджела и Веси, пише Intrigi.bg.

Научете повече