Разсекретиха последните думи на загиналите преди повече от 50 г. космонавти от кораба "Союз-11"

"Ще се срещнем утре, подгответе коняка" - това казал Владислав Волков един час преди трагедията.

Русия отбеляза 53 години от най-трагичния инцидент в космическата си история, като публикува текста на последното радиосъобщение на загиналия екипаж на кораба "Союз-11", предаде ДПА.Екипажът на кораба "Союз-11"

"Ще се срещнем утре, подгответе коняка" - това са последните думи на космонавта Владислав Волков, изпратени един час преди трагедията. Досега Роскосмос ги пазеше в тайна, уточнява dir.bg.

Волков заедно с Георгий Доброволски и Виктор Пацаев са открити мъртви в капсулата на "Союз-11" на 30 юни 1971 г. при завръщането им от орбиталната космическа станция "Салют".

"Союз-11" се разхерметизира по време на обратния полет към Земята заради повредила се дюза. Тримата космонавти на борда са открити мъртви.

Това е най-трагичният инцидент от началото на руските пилотирани мисии в космоса.

Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – Салют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.

30 юни 1971 г. Връзката с екипажа на "Союз 11" - съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция - "Салют-1" - е прекъсната. Корабът се приземява в определения за целта район – степта на Караганда.

Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установяват, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.

При завръщането настъпва разхерметизиране на кораба и за секунди въздухът изтича. Космонавтите в тази и в предишните космически мисии не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

Това е първият и до този момент единствен случай на смърт в Космоса.

Научете повече

Гунди през 1965 година: България може и трябва да се нареди между първите футболни сили в света

Няма непреодолим вратар. Иска се само едно – да си в изгодна позиция за стрелба и да можеш да сториш това, категоричен е великият голмайстор

Изминаха 53 години от трагичната смърт на Георги Аспарухов -Гунди и Никола Котков.

За да си спомним за великия Гунди, „Тема Спорт“ ви предлага сбор от въпроси, задавани му в периода от 1965 до 1970 година, публикувани на сайта brato.bg.

За Георги Аспарухов – Гунди се е казало и изписало много, но истината е, че никога няма да е достатъчно. Дори световният футболен сайт Goal.com го казва: “Геният, който малко хора знаят, но малцина никога няма да забравят”. Ние със сигурност го помним. Именно това е причината на днешния ден да публикуваме едно интервю на Гунди – футболист номер 1 на 20 век за България и 40-ият най-добър на планетата според ФИФА.

– Г-н Аспарухов, кога за първи път обухте футболните обувки?

– Като 14-годишен.

– Кой е първият ви мач?

– За първи път излязох на терена с детския oтбор на „Левски”. Тогава играхме срещу “Славия”, а аз бях централен защитник.

– Спортните журналисти ви определиха за най-добър спортист на България за 1965 година. Считате ли, че е така?

– Моля ви, задраскайте този въпрос. Недейте толкова ме превъзнася. Какво съм аз без приятелите от отбора?

– Добре тогава, с какво ще запомните 1965 година?

– Случиха ми се три много хубави неща – роди ми се син, “Левски” стана шампион, България победи Белгия и се класира за световното първенство в Англия.

– Къде ви е по-лесно – в “Левски” или в националния отбор?

– В “Левски”, макар че и едната, и другата публика искат винаги победа.

– Кой е най-трудният съперник на “Левски”?

– Варненският „Черно море”.

– А срещу кой вратар ви е най-трудно?

– Няма непреодолим вратар. Иска се само едно – да си в изгодна позиция за стрелба и да можеш да сториш това.

– Кой защитник ви е опазил най-добре?

– Димитър Пенев.

– С кого се чувствате най-добре като партньор в нападението на националния отбор?

– С Никола Котков стигнахме до разбирателство, което беше от полза за националния отбор. Сетне трябваше да се обиграваме с Димитър Якимов. И в това отношение стигнахме до полезно сътрудничество. После във въртележката бе включен Петър Жеков, но с него не се сработихме по терените на световното първенство в Англия през 1966 година.

– Оценката ви за световното първенство в Англия?

– Знам колко горчивина причинихме на нашите сънародници. И то в оня мач, на който най-много разчитахме – срещу Португалия. Няма оправдание за нас. Картината на терена бе отчайваща. Голямото ни оръжие – волята, се беше изпарила от нас. И тук за сетен път се появи една наша основна слабост – неравномерната и непостоянна игра. След извоювания престиж срещу Бразилия ние заличихме хубавите впечатления. Ето задача за бъдещето – тези, които ще обличат националната фланелка, винаги в готовност. Имаме един хубав пример – Александър Шаламанов. Той даде всичко, на каквото е способен, а в някои моменти надмина себе си.

– Имаше ли деление в нашия отбор?

– При нас колективът не беше чак толкова лош, но е вярно, че се деляхме. Спяхме в стаите, хранехме се на групи според клубната ни принадлежност. Жалко, че малко се правеше, за да бъде прогонена скуката от нашето всекидневие. Иначе не можем да се оплачем. Полагаха се грижи за отбора.

– Как оценявате своето представяне в Англия?

– Играх слабо (б.а. – Гунди бележи единственият гол за България на Мондиал 66? срещу Унгария 1:3), въпреки че много се разчиташе на мен. Има обективни и субективни причини. Сам почувствах, че съм изостанал в редица отношения. Липсваше ми бързина, рязък старт, скоростна издръжливост, бойкост. Оказа се, че ми изневери и тактическата съобразителност. Обикновено се движех в един ограничен периметър, без да търся начини да се освобождавам от опеката на съперника. Изпадах в ролята на статист. И трябваше с горчивина да констатирам, че подобен маниер е анахронизъм. Футболисти като Пеле, Еузебио, Алберт и Торес се отличаваха с широк диапазон на действие, с неизчерпаема енергия и изобретателност, с големия си принос към колективната игра.

– Какво трябва да се направи за развитието на националния отбор?

– Нужен е наш, български стил във футбола. Засега подобно нещо не сме постигнали. В играта на отделните състезатели си личат различни влияния и стилове. Това е хубаво, но само ако цялата смесица бъде подчинена на едно общо начало и да се премахне разноезичието на терена.

– Кое според вас е основното във футболната игра?

– Игровата дисциплина. Само с дисциплина на терена, може да се постигне победа.

– Какво е футболът за вас?

– Незаменимо удоволствие, вълнение, което никога не ме напуска. Не знам какво точно преживява един артист преди да се появи пред публиката. Лично аз съм неспокоен, събуждам се по няколко пъти през нощта преди мача, ръцете ми са влажни. Това състояние не ме напуска и след края на играта. Все се питам: „Дали създадох удоволствие на зрителите?”

– На какво посвещавате свободното си време?

– На семейството си, на следването във ВИФ, на приятелите. Обичам да гледам филми, посещавам театрални представления.

– Кой е любимият ви писател, актьор и певец?

– Обичам книгите на Павел Вежинов. Много актьори обичам, но Георги Калоянчев ми е любимият. В областта на музиката най-много ми допадат песните и изпълненията на Пепино ди Капри.

– Аскет ли сте извън терена?

– Запалвал съм цигара, но не можах да се увлека. Смятам, че една чашка при специален случай също не е беда. Стига да не се повтаря.

– Щастлив ли сте в личния си живот?

– Да. Смущава ме само големият шум, който се вдига около мен.

– През миналата година (1970) бяхте контузен тежко. Как се чувствате сега?

– Ще направя всичко възможно да съм полезен и занапред и да върна старата си форма. Вярно е, че понякога усещам болки. Старая се да ги забравям. И, откровено казано, не искам да ми се повтаря непрекъснато за това.

– Вярвате ли, че отново можете да водите своя отбор, да решавате сам някои мачове, както правехте в миналото?

– Убеден съм, че сега играта ми може да бъде по-зряла и затова по-полезна за моя отбор. Футболът е колективен спорт.

– На кой треньор дължите огромната си популярност?

– На покойния бате Коце Георгиев и на Рудолф Витлачил.

– Какви са амбициите ви, след като свършите със състезателната кариера?

– Да стана преподавател или треньор. Знаете ли какво удоволствие за мен е, като видя малки момчета да ритат топката край клубния ми стадион. Винаги се спирам да ги погледам, да им се порадвам. Опитвам се понякога да им покажа нещо, без да им се натрапвам излишно.

– Колко години смятате да играете още на футболната сцена?

– Ще играя, докато публиката ме гледа с възторг, а не с досада.

– Ако се опитате да погледнете напред във времето, какво ще е бъдещето на българския футбол?

– Винаги съм вярвал, че България може и трябва да се нареди между първите футболни сили в света. И това ще стане тогава, когато всеки младеж, обул футболните обувки, заживее с тази мечта. Ние имаме толкова хубави и надарени момчета. Важното е да ги привлечем, да ги научим да играят красиво, всеотдайно и честно, да гледат на футбола като на изкуство, да го превърнат в непрекъснат труд и удоволствие, удоволствие от самата игра…

Научете повече

Помните ли Ася от супершоу „Невада“? Ето как изглежда и какво се случва с нея днес

Ако сте от поколението на 90-те, със сигурност си спомняте най-култовото шоу по родната телевизия от онова време – супершоу „Невада“, което изстреля в небосклона на славата Къци Вапцаров, Гала и Ива Екимова.

Но сред най-популярните фигури в предаването бе русата и синеока Ася Статева, за която дълго време не бяхме чували. Красавицата, която в момента е на 57, отдавна не се занимава с телевизия.

Също така е управляващ директор в „Енереджи инвестмънт“, която построи един от първите соларни паркове у нас. 57-годишната блондинка е запазила стройната си и елегантна фигура, въпреки че е майка на трима сина. 

Единият от тях я придружи на светската вечеря заедно с баща си Димитър Станчев, продуцент на „Невада“.

Откъс от "Супершоу Невада" с Къци Вапцаров (1993)

Ася започва като обикновен стилист в шоуто. Манекенката обаче се налага като основно лице в него. Станчев нашумя като телевизионен продуцент, но и до днес е сред най-успешните строителни предприемачи у нас.

Научете повече

От старата българска кухня:Сложете тази подправка в бидона при зелето и то ще стане още по-вкусно

 

Бъдете сигурни, че всеки път ще ви се получава перфектно

Започва периода на киселото зеле и всякакви други зимнини, които сме свикнали да похапваме през зимните месеци. Зелето е сред най-харесваните, защото освен на салата, с него можем да си приготвим десетки ястия – от вкусни по-вкусни. Днес ще споделим с вас една страхотна рецепта за кисело зеле. Бъдете сигурни, че всеки път ще ви се получава перфектно.

Как се приготвя перфектното кисело зеле в бидон?

Добрата новина е, че кисело зеле можете да си приготвите както в бидон, така и в буркан. Домакините обаче предпочитат зелето в бидон, защото рецептата е много по-лесна, не се налага предварително да режат зелките.Ето и какви продукти са нужни:

зеле – 30 кг

сол – 1 кг

хрян – 200 г

Начин на приготвяне:

Зелето се почиства, а след това се откъсват и първите зелеви листа. Коренът се вади, изрязва се дълбоко и се пълни със сол. Зелевите глави се пълнят в бидона.

Празните пространства може да запълните с четвъртини. Хрянът се поставя между зелето.

Зелето се затиска с камък, ако е нужно. След това се залива с вода.

Всеки ден е желателно да хвърляте по един поглед. Ако е нужно, може да приготвите още саламура.

Така се приготвя най-лесното кисело зеле с хрян. Задължително трябва да тествате тази рецепта.

Най-честите грешки при слагане на кисело зеле

Киселото зеле е най-популярнa зимна туршия по нашите ширини. Освен вкусно, то е изключително полезно заради огромното количество витамин С, съдържащо се в него. Приготвянето на кисело зеле не е никак трудно, но не всяка домакиня успява да го приготви по правилния начин. Ето кои са най-честите грешки при слагане на кисело зеле и начините да ги избегнете, за да постигнете желания резултат, изброява "Аctualno".

Избор на зеле, което не е подходящо за туршия

Първо, трябва да сте наясно, че не всяко зеле е подходящо за приготвянето на туршия. Идеалният вариант е късно узряващото зеле, което е най-хрупкаво и сочно. Но презрялото зеле също не е добра опция, защото след ферментацията няма да запази хрупкавостта си. Ако не сте сигурни в избора си, най-добре се консултирайте с продавача. Заложете на зеле "кьосе" и няма да сгрешите. Важно е то да е родно производство. Българското зеле не само ферментира по-бързо, но и запазва хрупкавостта си. Туршията, приготвена с него, е готова след 30-40 дни. Ако изберете гръцко зеле ще трябва да изчакате около два месеца. 

Лигаво зеле

Друга често допускана грешка води до получаването на т.нар. лигаво зеле. И това може да се избегне с избора на зеле, което е с ниско нитратно съдържание. Получаването на слуз по време на ферментацията е показател за високо съдържание на нитрати. Химикалите, които се използват при отглеждане на зелето, пречат на полезните бактерии да се размножават. В резултат от това ферментация не протича активно и зелето става лигаво. И в този случай съветът ни е да заложите на зеле родно производство, което е с по-ниско нитратно съдържание.

Грешка в пропорциите

Друг важен момент при приготвянето на кисело зеле е спазването на пропорциите в рецептата. При добавянето на недостатъчно количество сол зелето става меко. Но трябва да внимавате и да не прекалите със солта. Едва ли ще ви е приятно да консумирате прекалено солена туршия.Най-правилният начин за определяне на количество сол е спрямо обема на бидона, в който приготвяте зелето. Препоръчително е солта да е между 2 и 4% от него.Например, ако вашият бидон е с вместимост от 100 л, солта за саламурата трябва да е между 2 и 4 кг. Ако не искате зелето да е прекалено солено, сложете 2 кг сол. Ако предпочитате по-солено, тогава може да добавите 3-4 кг сол. 

Грешка в избора на сол

Киселото зеле се приготвя само и единствено с морска сол или така наречената едра сол. Йодираната сол не е подходяща за приготвяне на този вид туршия. В никакъв случай не използвайте сол от пакет, който е стоял отворен дълго преди приготвянето на киселото зеле, защото йодът в нея се е изпарил. 

Неразтворена сол

Много домакини добавят солта директно към зелето в бидона и често тя не се разтваря напълно, а резултатът е меко зеле. Препоръчително е част от водата да се затопли до 30 градуса и в нея да се разтвори солта. След това се прибавя към останалото количество вода, което ще се използва за приготвянето на саламурата.

Плесен на повърхността

За да избегнете образуването на плесен по повърхността, задължително поставете специална пластмасова решетка върху последния ред зелки. Може да използвате и голяма чиния. Целта е зелето да се притисне и да не може да изплува на повърхността. Важно е също така нивото на саламурата да е 10-15 см над зелето от последния ред. 

Други често срещани грешки

За любителите на моркови ще поясним, че те не трябва да се добавят в големи количества, защото пречат на ферментацията. Допустимото количество е 30 грама моркови на 1 кг зеле. Ако приготвяте кисело зеле в буркан, не забравяйте, че след като е готово, то се съхранява в хладилник. В този случай периодичното дупчене на зелето с вилица е задължително по време на ферментацията, защото съдейства за отделяне на въглеродния диоксид. Това оказва влияние не само върху вкуса, но и върху хрупкавостта на туршията.Докато трае ферментацията, не се поставя капак на буркана. Гърлото му се покрива единствено с парче марля.

Научете повече

Всички говорят за Гунди, а защо забравихме големия Котков

Изминаха 85 години от рождението на легендарния футболист Никола Котков.

През кариерата си е играл за Локомотив (София) (1956-1968), ЖСК Славия (1969) и Левски (1969-1971). Има 322 мача и 163 гола в „А“ група (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за ЖСК Славия). 

Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски.През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след Петър Жеков от Берое, който вкарва 31 гола.

 Има 26 мача и 12 гола за „А“ националния отбор (1961-1969), за „Б“ националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през 1959 г. Участва на СП-1966 в Англия. В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в КЕШ – 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив; 5 мача с 3 гола за Левски в КНК).

„Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г.

През 1964 г. е избран за Футболист № 1 на България. Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата.

Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. 

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа на прохода “Витиня”./БЛИЦ

Научете повече