„Беше гордо божие творение, съчетало в себе си стихията на темперамента с проникновението на духа… – казва за него приживе колежката му Ванча Дойчева. – Достойнство и величие лъхаше от осанката му, но същевременно той се разкъсваше от огъня на собствените си емоции, противоречия и страдания. Той беше един самотен Крал Лир, само че неговата държава беше Изкуството, а неговите поданици – Зрителите“.
Точно заради неговия Иван Шишман (по едноименната пиеса на Камен Зидаров) постановката е наречена „епохалният спектакъл на Народния театър“ и е играна над 400 пъти. Над 300 пъти се играе пиесата „Лес“ на Александър Островски, в която е Нещастливцев, 200 пъти – „Прокурорът“ на Георги Джагаров, а гастролите му в цялата страна са над 700, припомня БНР. И нито веднъж в живота си актьорът не е имал дубльор, защото колегите му се боят да мерят ръст с него. „Никога не съм изживявал докрай радостта на нито един мой успех, защото винаги съм се съмнявал в него“, споделя Стефан Гецов.
Роден е на 3 юли 1932 г. в Мъглиж, Старозагорско. След дипломирането си във ВИТИЗ през 1954 г. Стефан Гецов постъпва в Бургаския театър. Година по-късно се появява с гръм и трясък на сцената на Народния театър. Откроява се още с дебюта си в „Майка на своите деца“ (1956), постановка на Филип Филипов. Но неговият цар Иван Шишман се оказва едно сценично чудо, каквото въобще не било виждано. Публиката плаче с глас при монолога му.
После идва неговият Егор Буличов от пиесата на Максим Горки и всички решават, че Стефан Гецов е най-големият драматичен артист в българския театър. А когато по-късно го виждат и в Големанов на Ст. Л. Костов, разбират, че той не е само драматичен, а и голям комедиен актьор.
Едва 21-годишен, Стефан Гецов прави своя дебют в киното във филма на Борислав Шаралиев „Песен за човека“. Сред най-ярките му филмови герои са Георги Димитров в „Наковалня или чук“, Юрталана в „Снаха“, полковник Саваков в „На живот и смърт“, Александър Стамболийски в „По дирята на безследно изчезналите“, бащата в „Дъщерите на началника“…
В съсловието често се коментира близостта му с властниците – с Вълко Червенков (министър-председател, а впоследствие заместник министър-председател на България в периода 1956-1961 г.), с Тодор Живков. Набеден за любимец, той е сигурен, че е заслужил почитта с големия си талант и както се казва – не цепи басма на никого. Нерядко се случва да се кара с други, видни за времето си политически дейци – Георги Йорданов и Стоян Михайлов, да критикува Людмила Живкова. Колегите и близките му го характеризират като човек избухлив и едновременно с това страшно взискателен както към себе си, така и към останалите, който винаги казва каквото мисли.
Самочувствието на актьора оприличават с ръста му – огромно. Единствен той от трупата на Народния театър си позволява да ругае режисьорите Енчо Халачев и Кръстьо Мирски. Гласът му излиза като вулкан и като стихия помита всичко наоколо. Сам се определя като взискателен, дисциплиниран и отговорен човек, а не властен.
Стефан Гецов е едва 33-годишен, когато става народен артист – най-младият в историята на почетното звание. След десетките бележити превъплъщения Гецов е поканен в Пушкинския театър в Москва да изиграе ролята на Борис Годунов. А по повод на коронния му Егор Буличов големият руски режисьор Сергей Бондарчук казва: „Такъв актьор се ражда веднъж на 300 години!“.
При среща в Англия, където Гецов е изпратен за годишнина на Шекспир (1966), легендарният Лоурънс Оливие казва на българския си колега: „Вие трябва да играете Отело!“. И действително Гецов получава десетилетие по-късно ролята на трагичния Шекспиров герой под режисурата на англичанина Клифърд Уилямс.
За последен път актьорът с най-мощния бас и богатирска осанка играе в Народния театър през 1991 г. През 1992-ра е пенсиониран. Тогавашният директор Васил Стефанов изпраща в пенсия мнозина от звездите на първата ни трупа в творческия им разцвет – Наум Шопов, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Славка Славова, Виолета Бахчеванова.
Оттогава кракът на Гецов не е стъпвал там, където прекарва 36 театрални сезона. Последните години се затваря в дома си. Не участва в никакви обществени прояви и не ходи на театър. „Театър имаше по мое време и аз бях най-добрият в него. Няма го вече, по-скоро се превърна в боклукчийница“, казва Гецов. Инфаркт принуждава големия актьор да забави ритъма, но привикнал на друго темпо, огненият темперамент трудно се побира в обикновеното всекидневие.
В едно от последните си интервюта Стефан Гецов признава: „Аз бях буен жребец и не всеки можеше да ме язди“. Инфарктът го застига отново – този път смъртоносно, датата е 10 ноември 1996 г./РЕТРО.БГ/
7:40
