Всички пораснали деца и до днес си спомнят добре Лили Вучкова – Кака Лили, водещата на интересни детски предавания.


Кариерата на кака Лили като водеща стартира с рубриката „ Седем дни за вас, деца!“ през 1983 г. Следва предаването „ Милион и едно желания“, където представя сериалите „ Ласи „, „ Синьо лято“, „Бенджи, Закс и звездния принц”.

Лилия Вучкова - Детски екран / Разучете тази песен (архивни кадри)


Нейният съпруг Любен Кънчев е отдал 32 години от своя живот също на националната телевизия като сценарист в Детска редакция. 



Дъщеря им Елица, израснала сред камерите в студиото, сега работи като репортер също в телевизията. Тя е омъжена за известния политолог Димитър Ганев.



Филмът за Гунди се радва на невиждан интерес. Не само феновете на Левски щурмуват кината, за да изгледат лентата, а и привърженици на други отбори. Всъщност,  сред зрителите има и такива, които не почитатели на най-популярната игра. Припомняме потресаващ разказ на жената, заснела трагедията на прохода „Витиня“.


На 30 юни 1971 г. при катастрофа в прохода загиват Георги Аспарухов и Никола Котков. Автомобилът „Алфа Ромео“ на Гунди се забива в камион ЗИЛ, който идва от Арабаконак.

Двамата, плюс трети пътник на задната седалка, загиват на място, почти напълно обгорени. За катастрофата и погребението на двете легенди се знае всичко. Счита се, че поклонението на “Герена” е посетено от почти половин милион души.Властта изпада в паника, тъй като заради трагедията с футболистите никой не обръща внимание на смъртта на тримата съветски космонавти същия ден. Това е екипажът на “Съюз 11”, съставен от Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев.

Фотографката Петра Атанасова от Пазарджик е единствената, която прави снимки на трагедията. Така се случва, че МВР използва нейните снимки в делото. Уникалните кадри са запечатали минутите след трагедията.


Връщах се от командировка в Плевен с такси, когато в далечината на прохода Витиня се видя пушек. Шофьорът каза, че има катастрофа и спря. 


Бяхме втората или третата кола. В този момент видях пламъци, които излизаха от една кола, която се беше блъснала в камион. Дойдоха някакви хора от близката бензиностанция и казаха, че Георги Аспарухов-Гунди е катастрофирал. Изведнъж избухна резервоар и всичко бе обхванато от още по-големи пламъци. Взех си фотоапарата и започнах да снимам, разказва Петра пред „Монитор“ през 2015 г.

Тя прави няколко кадъра, когато на мястото пристига милиция и приканва всички да се отдръпнат. Минути по-късно обаче се оказва, че милиционерският фотограф е забравил да си вземе филми и няма кадри, за да заснеме произшествието. Сещат се, че някаква жена е снимала допреди малко и я викат отново край догарящата кола на Аспарухов.

“Направих 22 кадъра от катастрофата. Оригиналният филм все още си е у мен. Първоначално снимах от страната на бензиностанцията. След като пожарникарите пристигнаха и угасиха пламъците, започнах да снимам и овъглените тела. 


Виждаше се оголеният череп на Гунди. Върху скелета на Котков бяха останали необгорени части от карираното му сако. На третия човек в колата, по-късно разбрах, че е военен, когото качили случайно на автостоп, се виждаше само единият крак. Гледката беше страшна. Шофьорът на камиона седеше отстрани и се беше хванал за главата, сякаш го бе обзела лудост”, връща се в спомените си Петра Атанасова.

Източник:БЛИЦ



3 ноември 1957 – Кучето Лайка: Първото живо същество, полетяло в Космоса.Как едно обикновено улично куче от Москва проправи пътя за пилотираните космически мисии и предизвика етичен дебат за експериментите с животни


На 3 ноември 1957 година съветските учени постигат важен етап в космическите изследвания, като изпращат първото живо същество в орбита около Земята – кучето Лайка. Мисията е историческа и предоставя на учените първите доказателства за реакциите на жив организъм в условия на космически полет и безтегловност. За съжаление, Лайка оцелява само около седем часа, като загива от стрес и прегряване малко след изстрелването и няколко обиколки на планетата.


Лайка е намерена на московските улици и избрана за мисията. Малките ? размери и издръжливостта я правят подходящ кандидат за тесните пространства на „Спутник-2“. Преди мисията Лайка и още две кучета – Албина и Мишка – са подложени на продължителни тренировки. Те прекарват седмици в тесни клетки и преминават през симулации на изстрелване, което помага на учените да подготвят животните за суровите условия в космоса. Изборът пада на Лайка заради нейната издръжливост и спокойствие в критични ситуации.


Няколко дни преди старта Лайка е настанена в кораба. Заради необичайно студеното време за сезона, в капсулата е поставен климатик, който поддържа стабилна температура за животното. „Спутник-2“ е оборудван не само с оборудване за Лайка, но и с инструменти за измерване на слънчевата радиация и космическото лъчение. Въпреки успешното излизане в орбита, дефект в топлинната изолация довежда до повишаване на температурата в кабината, което става фатално за кучето.


Историята на Лайка предизвиква огромен световен интерес и поставя важни етични въпроси. За първи път животно става „пътешественик“ в космоса, но на цена, която поражда спорове за използването на животни в научни експерименти. През 1998 г. един от учените, отговорни за мисията – Олег Газенко, изразява съжаление за съдбата на Лайка. Впоследствие, през 2005 г., едно място на повърхността на Марс е наречено на нейно име – символ на историческия подвиг и жертвата, която едно животно прави в името на научния напредък.



Култово име от соц киното днес мизерства и гаснe в нищета. Няма свой дом, няма приятели и семейство. Остават и контейнерите като шанс за оцеляване. А някога блестяла под прожекторите и я ухажвал първият партиен и държавен лидер на соц републиката.

Красавицата

Най-фаталната жена на бивша Югославия, в която бил влюбен дори Тито – Оливера Катарина, днес е на ръба на бедността. Някога всички се възхищавали на красотата й, а сега тя разпродава вещите си, за да си плати сметките.

Оливера Катарина била мечтата на много мъже с гласа и осанката си,. Българският зрител я помни от култовите киноленти „Кощана“, „Събирачи на пера“,„Дервишът и смъртта“, „Сън“ и др.Родена е през 1940 г. и е завършила Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград. Ролята й на "Кощана" в театъра е легендарна, а след това идват и успехите й на екрана, уточнява "Телеграф". 

Среща с Тито

В своята автобиография тя описва срещата си с Йосип Броз Тито, генералисимусът, несменяемият "първи" на СФРЮ: “Срещнах Тито за първи път, когато снимах "Нишка баня". Изведнъж чух, че Тито е в студиото, той седна до камерата и ме загледа. Уволни оператора, за да ме снима сам. Вторият път беше, когато чакахме Нова година със съпруга ми Миладин Шакич. Милан Вукос се приближи до нас и каза, че Тито иска да му пея. Нямаше начин да кажа „не“.


Оливера Катарина пее една от култовите си песни през 70-те


„Винаги реагираше добре, когато пеех и ме харесваше като външен вид. Веднъж, когато се появих, Йованка (б.р. Съпругата на Тито) го бутна и каза: „Ето я, давай“. Така чух. Може би е ревнувала, той изглеждаше като женкар, беше истински мъж, това е сигурно“, добавя някогашната звезда.

Тормозът

„Тормозът, който преживях там, дори не беше заради филма. Поканиха ме да му пея и щях да откажа, ако не бях омъжена, но не исках да създавам проблеми на съпруга си по този начин. Безпрецедентно тормозът започна там, на снимачната площадка. Разни служби - хърватската, федералната SUP, републиканската и военната, всички ме притискаха и казваха, че трябва да му пея.

Упражнявах се с тромпетистите от рано сутринта, докато пресипнах. Изведнъж идва Тито, а оркестъра изчезна. Хора в цивилни дрехи се приближиха до мен и ми казаха, че трябва да пея. Нямаше дума за учтивост, бяха много груби. Крещяха да изляза и да пея пред Тито,“, спомня си още Оливера.

Отровата

По нейните спомени, по това време са се опитали да я отровят: „ Дадоха ми нещо, от което получих афти в устата. Гърлото, устата, всичко беше в рани. Хранеха ме капка по капка. Не знам кой точно ме отрови", разказва още тя, като неведнъж е споделяла, че подозира за отровата ревнивата съпруга на Тито.

През последните години за някогашната ослепителна красавица се знае малко, тя не се появява публично, а веднъж споделя, че е много самотна и от 20 години няма никой до нея, припомня сръбската преса.

На ръба

Както се писа в медиите, в един момент тя живеела в апартамент под наем в Белград и се наложило да разпродаде мебелите, за да плати сметките си.

"Сама съм между четири стени, забравена от повечето си приятели и колеги. Запазих обаче достойнството си и не съм в депресия. Няма да моля никого за нищо", споделя Оливера пред медиите, докато над нея виси тревогата ще има ли какво да сложи на трапезата си и ще може ли да посрещне утрешния ден без дългове.




Ангел Георгиев внасял бутилки, крадял част от оборота и пробутвал красиви момичета на богати западни туристи .Измамите и кражбите не са от вчера. Архивите на съда пазят историята на една от най-крупните далавери, станали в Слънчев бряг по времето на соца в нрб.


Живеел като цар 


Тогава, само за година и девет месеца, барманът на бар „Бургас“ и един от сервитьорите присвояват толкова много пари, че живеят с тях като царе.


Барманът се казва Ангел Иванов Георгиев. Той е роден през 1946 г. в Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в Слънчев бряг като сервитьор. От 1973 г. е барман, като от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. разлива питиета и върти игри в известния тогава бар „Бургас“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели…За стандартите на соца Ангел Георгиев е доста богат. Има двустаен апартамент в Пловдив, който дава под наем, а парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Кара не лада или москвич, а нов мерцедес! През 1983 година започнал строеж на огромна вила в с. Порой.


Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии в Западна Германия, където престоява по около месец. Притежава собствена радиоуредба, която ползва в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколони. Докато обикновените хора блъскат цял месец за 200 лева, барманът купува западногермански марки за около 3500 лв.


Схемата е класическа - алкохол, оборот, жрици на любовта


Старите хора казват, че парите са като въшките – не можеш да ги скриеш. Ангел Георгиев попада в полезрението на милицията, тъй като официалната му заплата варира между 110 и 210 лева, а той харчи като шейх.Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само от 1 януари 1983 г. до 30 септември 1984 г. разходите му надвишават с 10 386 лв. законните му приходи.


Ангел Георгиев печели от най-различни машинации. Една от тях е тайно да внася напитки в бара. Легалните шишета са маркирани с щемпела на „Балкантурист“.Той купува водка или коняк от магазина, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. Започва сам, после привлича и един от сервитьорите - Брайчо Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен.


Два пъти седмично те внасят купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др.„Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки.


По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер“, признава по-късно пред съда Велев.Майсторлъка в цялата работа е не само внасянето на бутилките, а верният усет към клиента. Например на кого може да се пробута евтина полска водка вместо „Смирнофф“, без да се усети, както и други подобни мошеничества.


Лъвския пай от печалбата остава за бармана, сервитьорът се задоволява с трохи. В края на всеки месец Ангел му дава по 200 лв. отгоре, в края на юни 1983 г. му прави спестовна книжка, в която внася 1000 лв., през юли му брои още 1000 лв., до края на сезона му дава още 1000.Ангел Георгиев не се задоволява само с внасянето на алкохол. Той включва в играта и касовия апарат.Практиката тогава е всеки сервитьор да маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата.


По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират.Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Той от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти.


Какво обаче правел Ангел Георгиев? След като взема от сервитьорите отчетената от тях сума, той унищожава контролната лента, нулира апарата и наново маркира своеволни поръчки, но значително в по-нисък размер. И така всеки ден внася много по-малка сума от действителната.Според заключението на счетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 лева държавни пари. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Големите пачки остават за бармана.


Ангел Георгиев си докарва сериозни суми и чрез най-древната професия. Ролята на жрица изпълнява хубавицата Димитра Димитрова от София, която става постоянно присъствие в бар „Бургас“, където лови основно богати западногерманци. Обслужва ги в наета от нея стая в хотел „Бургас“.Изискана от следствието справка от ТК  „Балкантурист“ — Слънчев бряг показва, че за 3 месеца и половина Димитрова е нощувала  67 пъти в хотела и е платила огромната за онези времена сума от 1004 лв.В същото време официално красавицата е безработна. За ласките си иска основно валута – таксата й е 100 западногермански марки, от доволните клиенти получава и корекомски подаръци.


Съдът е строг към крадците от държавата. Ангел Георгиев е осъден на 15 години затвор, конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса. Брайчо Велев се „отървава“ само с 5 години, а Димитра Димитрова - 1 година и 6 месеца, 1000 лева глоба и задължително заселване.

Текста е препечатан от сп."Общество и право", 1986 г.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив