Малко хора си спомнят, а повечето въобще не знаят, че през 60-те години България си дели с Италия първото място в света по износ на десертно грозде. От над 2 милиона декара лозови масиви тогава около една четвърт от тях са заети с десертни сортове. Произвеждани са над 100 млн присадени вкоренени лози, от които половината за износ.
През 80-те години България пак се нарежда сред първенците като заема четвърто място по износ на десертно грозде в Европа. И това е!
Промените след 1989 г. предизвикват кардинално прекрояване и на този сектор, което предизвиква срив на продажбите. Големите промишлени лозови масиви са разпарчельосани, започва приватизация на винзаводите. В това време на световната сцена излизат вината от Новия свят, които печелят позиции с добро качество и ниски цени.
Така след 1990 г.настъпва срив на интензивните сектори в родното земеделие, сред които и производството на грозде.
Износът на десертно грозде практически спира. Намалява се и предлагането на вътрешния пазар. България губи водещите си позиции и на производител, и на износител на десертно грозде.
За сравнение – през последните 10 години сривът е катастрофален, като в България няма десертно грозде, включително и за вътрешномагазинната мрежа.
И ако това не е реалното отражение на срива на цялото българско земеделие от т. нар. реформа та до днес. Не просто е жалко, но е унизително за страната ни. Страна, която има изключително природно-климатични дадености за отглеждане на разнообразни земеделски култури. А какво се получи? Просто едно зърно. И нищо повече. Не сработиха и европейските програми, които уж трябваше да насърчат запазването на рисковите и трудни агропроизводства. Разбира се, у нас те се изкривиха и подпомогнаха „търсачите“ на субсидии. А изгледите, за съжаление, са да се продължи в тази насока. Но да се върнем към десертното грозде и реалностите при производството му.
Десертното грозде е сред най-ценните и търсени плодове. В сравнение с винените сортове десертните имат по-различна география на разпространение обаче. Те се нуждаят от по-дълъг период на узряване и изискват повече топлина, за да развият напълно качествата си. Ето защо и десертното грозде е застъпено основно в по-южните страни на Европа – Италия, Испания, Гърция.България също има тази привилегия
Да не забравяме, че у нас са селекционирани много качествени сортове, което също е голямо богатство. А разнообразието на почвата и климата позволяват в отделните райони на страната да се отглеждат различни сортове грозде, което е не по-малко ценно предимство.
И така имаме условия, имаме сортове, имаме традиции. Но какво се получава? Почти не са останали насаждения с десертно грозде, няма интерес сред производителите, но пък има търсене, тъй че пазарната ниша е налице. И въпреки това изгледите, за съжаление, не са никак оптимистични.През 70-те и 80-те години България е и сред топ износителите на вино в света, включително във Великобритания и други западноевропейски страни.
Днес експортът е на минимум, въпреки че качеството никога не е било по-добро.Причините за това са много: липса на маркетинг, малки обеми, скъпа продукция и т.н., а промяна би била повече от предизвикателна.
„О, вие сте от България. Някога имаше много българско каберне в нашите магазини. Защо изчезна?“ В подобен разговор е участвал, общо взето, всеки професионалист, журналист или винен любител, попаднал в международна тематична група. Има и друга вариация на разговора: „О, България. По едно време в магазините имаше толкова лошо българско каберне, че до ден днешен избягвам българско вино.“
И двете твърдения са факт. През 80-те години социалистическа България извършва винен подвиг и се превръща в четвъртия най-голям износител на вино в света и петия най-голям вносител на свръхконкурентния британски пазар.
В пика си експортът достига 300 млн. литра. Тази интересна история завършва с крах на стария български винен сектор, срив в качеството и в износа.Днес България има стотици нови и модерни изби, които произвеждат по-качествени вина от всякога. Но въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът е на абсолютен минимум от едва 16 млн. литра през 2022 г. За този парадокс има обяснение – малките обеми, скъпата продукция и най-вече липсата на брандинг и маркетингова стратегия превръщат качественото българско вино в неподходящо за свръхконкурентния световен пазар. А най-предизвикателният въпрос е може ли това да се промени.
14:51
