Водещи на новогодишната програма на Нова телевизия ще бъдат по традиция Гала и рязко отслабналият Герасим Георгиев-Геро.Докато сега го гледаме още пълен в "Скрита самоличност", защото епизодите са снимани през пролетта, в новогодишната нощ ще се наслаждаваме на новата му фигура.


„Гала вечер с NOVA“ ще започне в от 22:00 ч и към Гала и Геро ще се присъединят актьорите Башар Рахал, Елена Атанасова, Дарин Ангелов и Иво Аръков, рапърът и участник в шестия сезон на „Игри на волята“ Павел Николов, водещата на „Съдебен спор“ Ромина Тасевска, слънчевите момичета на Прогнозата за времето на NOVA – Гери Малкоданска и Никол Станкулова, артистът Папи Ханс и вечно усмихнатата Джуджи.


Вечерта ще стане още по-вълнуващата и емоционална с изключителните изпълнения на големия Васил Найденов, любимците на публиката Братя Аргирови, Михаела Маринова, Галена, Емилия, Фики, Рафи Бохосян и неговите музиканти, както и ансамбъл Чинари.Преди това -от 20:00 ч. на 31 декември предстои незабравимо преживяване с новогодишния концерт на „Пееш или лъжеш“. Дуетите на победителите и звездите, които взеха участие във втория сезон на музикалното шоу, ще се качат на сцената с нови изпълнения на любими песни. Обичаният водещ Димитър Рачков и верните съветници ще влязат в различно амплоа и ще поднесат неочаквана музикална изненада на зрителите.


Грандиозният концерт-спектакъл на Цеца Ражнатович ще покачи настроението в първите минути на новата година. В края на октомври грандамата на сръбската музика бе в България и плени любимата си публика със своите най-големи хитове. Сутринта на първия ден от 2025-а година започва с две премиери: анимациите за „Бъгнатият Рон“ (6:00 ч.) и приключенията на чаровните тролчета в „Тролчета: Турнето“ (08:00 ч.). Историята на необикновения „Клифърд, голямото червено куче“ ще бъде излъчена в 9:45 ч., а концертът на дует Ритон „Елате ни на гости, на рожден ден“ в 12:30 ч. ще подари на публиката песните от новия им албум „Случва се нещо“, както и някои от най-големите им хитове през годините.


Какво гледахме по телевизията в новогодишната нощ по времето на соца в нрб


В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия.Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти. Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза.


Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред. Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст.


За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година.


През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП.  Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани.


Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г. Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика.


Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията. Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди.


Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца.


Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.



Изключително трагична вест срещна българския футбол в подножието на светлите коледни празници… Само на 34-годишна възраст от този свят си отиде бившият защитник на ЦСКА Мартин Дечев.


За трагичната вест съобщи неговият някогашен съотборник Тони Стоичков в социалните мрежи. Дечев е починал по време на мач на малки вратички, предаде 24 часа.


Мартин е юноша на ЦСКА. Роден е на 12 април 1990 г. През сезон 2009/10 започва да тренира с мъжете на ЦСКА, взиман е в групите, но не дебютира за тима, поради което е даден под наем в Локомотив Мездра през същия сезон. Започва следващия сезон в ЦСКА, след което през пролетта на 2011 г. е даден под наем на Лудогорец Разград.След още два сезона в ЦСКА преминава в Черно море Варна през лятото на 2012. През 2013 е в Монтана, а през 2014 е във Витоша Бистрица. През същата тази 2014 играе и за Оборище Панагюрище. През сезон 2015/16 е в Славия.


За последно работи в ДЮШ на любимия си ЦСКА.Ето съобщението и от ЦСКА:


С дълбока тъга и огромна болка съобщаваме, че днес, само на 34-годишна възраст, внезапно ни напусна треньорът на ЦСКА 2015 Мартин Дечев! Кончината настъпи по време на футболна среща, в която Дечев взе участие като играч в благотворителния турнир “30 години Златна топка – Христо Стоичков“.



Това сладко момиче днес е една от най-харесваните жени в България. Това е снимка, която дългокраката дама е публикувала преди години в личния си профил в Instagram, видя Sofia24.bg. Познахте ли я? Това е Натали Трифонова, която е родена във Велико Търново, но от малка живее в София. 


Потомка е на докторска фамилия, затова всички очаквали от нея да стане лекар. Завършва 133 СОУ "А. С. Пушкин", а след това продължава образованието си в УНСС със специалност "Бизнес информатика". В телевизията попада изненадващо, след кастинг.


Четири години е част от екипа на ТВ7. Започва като водеща на прогнозата за времето, а по-късно води две предавания. Първо "Градът", а после и "Аз обичам новини" - шоу за музика, кино, изкуство и култура.

От bTV я забелязват и през 2016 г. я канят да заеме мястото на синоптичката Станислава Цалова, която по онова време била в отпуск по майчинство. От 2019 г. журналистката е сред водещите на авторските предавания "За града" и "Важното, казано на глас" в ефира на bTV Radio.

От прогнозите за времето прескача на по-сериозен терен – предаването за светски новини и шоубизнес COOLt и новото предаване за геймъри в ефира на телевизията – "Геймър".


 Блондинката с дълги крака смята, че една жена привлича и впечатлява най-вече, когато е позитивна и весела, затова, каквото й да й се случва, се стреми да преминава с усмивка.



Преди 42 години тя изигра една от най-емблематичните роли в историята на киното. И до днес хиляди момчета и момичета по света продължават да се вдъхновяват от героинята й - танцьорката Алекс Оуен, а филмът разбира се е Флашданс.


Дженифър Бийлс навърши 61 години през декември. И без сянка на ласкателство, никой не може да отрече колко много тя е успяла да съхрани младостта си. Същата стройна фигура, дълбоки черни очи и магнетична усмивка - трудно ще я сбъркате.




Филмът на режисьора Ейдриън Лайн беше нейният триумф, трамплинът, който я изстреля към световна слава. Образът на Алекс Оуенс, която работи като оксиженистка, а вечер танцува в стриптийз клуб и мечтаещ за кариера на балерина, грабва душата на всеки зрител. Сюжетът на филма беше украсен с красива музика и разбира се, великолепни танци, изпълнени със сложни трикове и лека еротика.


Дженифър Бийлс 


И макар най-сложните танцувални сцени да се изпълняват от дубльорката и френска танцьорка Марин Жаан, именно Дженифър Бийл става емблема на лентата.



Флашданс излиза през 1982 година и до днес продължава да вълнува милиони почитатели, а не една или две звезди като Дженифър Лопес и Джери Халиуел се вдъхновиха от танците на 18-годишното момиче и ги добавиха към хореографията си./Guliver/Getty Images/



Режисьорът Евгений Михайлов се кълне, че президентът комунист щял да докара военна техника на площада, а синът на Луканов смята, че скандалната реплика е монтирана


На 14 декември 1989 г. - месец след свалянето от власт на Тодор Живков - неговият наследник начело на държавата и на БКП Петър Младенов произнася реплика, която го катурва от постовете половин година по-късно. Твърди се, че той я е произнесъл по време на митинга на протестиращите пред Народното събрание, които настояват незабавно да бъде отменен член 1 от тогавашната Живкова Конституция. А той гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия". Самият Младенов се обръща към хората с мегафон в опит да ги успокои, но те бурно го освиркват, припомня lupa.bg.


Той си тръгва ядосан и влиза в сградата на парламента, произнасяйки скандалната фраза „Нека танковете да дойдат". Но дали наистина казва тази реплика, която смътно се чува на видеозапис, направен от режисьора и оператор Евгений Михайлов, който снима в драматичната вечер на 14 декември 1989 г.


И досега обаче няма категорични доказателства, че председателят на Държавния съвет и генерален секретар на БКП, сменил Живков на пленума на 10 ноември, е произнесъл точно тази фраза.Всичко започва с шествие на Независимото студентско дружество с искане за автономия на университетите. Спонтанно край Народното събрание се образува жива верига от близо 20 000 граждани. Исканията се увеличават - множеството се обявява на незабавното премахване на член 1 Конституцията.


Макар че ден по-рано комунистите обещават да гласуват промяната, неочаквано конституционното решение се отменя в Народното събрание. Нито един политик от управляващата партия не дава разумно обяснение защо това се случва и логично се създава огромно напрежение сред обществото. Сините лидери призовават събралите се граждани да протестират мирно.


За да успокоят недоволните, от Народното събрание първо излизат председателят на парламента Станко Тодоров и депутатът от БКП Нешка Робева. Не успяват. Затова пред множеството се изправя наследникът на Тато – Петър Младенов заедно с няколко министри от правителството на Андрей Луканов и неколцина червени депутати.„С този екстремизъм вие ще вкарате България в пропастта”, заявява Младенов по мегафона. Не му е осигурен мощен мегафон, а само кола с малка уредба. Думите на държавния глава са заглушени от постоянни и мощни освирквания "У-у-у-у-у." Афектиран, генералният секретар на ЦК на БКП се отказва да говори и си тръгва, плътно обграден от охраната си от УБО.


Пред парадния вход на парламента Младенов спира, обръща се към придружаващите го, сред които е и министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров и изрича спорната реплика: „Най-добре танковете да дойдат”. „Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе: „Най-добре е танковете да дойдат”, разказва години по-късно Евгений Михайлов.Записът с прословутата танкова реплика на генералния секретар и председател на Държавния съвет на Народна република България обаче излиза на бял свят половин година по-късно - по време на предизборната кампания през юни 1990 г. за първите демократични избори след 45 години тоталитаризъм, когато бе избрано 7-то Велико Народно събрание.


Евгений Михайлов предлага скандалният запис да бъде излъчен в предизборната хроника на СДС между първия и втория тур на изборите между 10 и 17 юни, спечелени за разочарование на младата опозиция от социалистите.


Веднага след излъчването му избухва страхотен скандал и започват масови протести с искания за оставка на Петър Младенов, който на 3 април 1990 г. е избран от Народното събрание за председател (президент) на републиката.


Наследникът на Тато категорично отрича да е произнасял подобна фраза, твърдейки, че кадрите и звукът са монтирани. Веднага започва разследване, а Евгений Михайлов е разпитван многократно. На 21 юни започналите междувременно стачка студенти настояват да бъде направена експертизата на записа. Именно тогава протестиращите създават Града на истината.На 2 юли Евгени Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е автентичен. Призовава и Младенов да направи същото. Председателят на републиката не прави това. А студентите продължават да настояват с протести за оставката на комунистическия президент. В крайна сметка на 6 юли Петър Младенов подава оставка.


Според участници в драматичните събития от края на 89-та и началото на 90-те премиерът Андрей Луканов е знаел за записа още от самото начало. Освен това съветският гражданин Луканов, който активно участва в преврата срещу Живков, е бил информиран, че компрометиращата Младенов реплика ще бъде пусната от СДС в разгара на предизборната кампания и може да обърне вота през юни.


Нещо повече, източници на Lupa.bg твърдят, че Андрей Карлович умишлено е скрил истината от своите другари и най-вече от Петър Младенов и буквално го е принесъл като жертвен агнец на ядосаната опозиция. За да спаси и уреди себе си. Всъщност Луканов е министър-председател до декември 1990-та, когато е принуден да подаде оставка заради масови протести срещу правителството му.Танковата реплика костваше политическата кариера на най-дългогодишния външен министър на България. След като подаде оставка на 6 юли 1990 г. Петър Младенов се оттегли от всички заемани постове и се пенсионира. Избягваше всякаква публичност. Почина 10 години по-късно – на 31 май 2000 г. и по разпореждане на тогавашния президент Петър Стоянов Младенов бе погребан с държавни почести като бивш държавен глава.


През 2014 г. бившият председател на БАН и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 г. се намира непосредствено до Петър Младенов, разкрива, че истинската реплика на президента е била: „Какво искат тези? Танковете ли да дойдат?”.Други пък, които изследват касетата със записа твърдят, че точните думи били: „По-добре Станко да дойде”. Става дума за тогавашния парламентарен шеф Станко Тодоров. Трети внасят друг нюанс - че репликата е била "По-добре ли е танковете да дойдат?"


Тогавашният началник на Генералния щаб на БНА и първи заместник-министър на народната отбрана ген. Атанас Семерджиев твърдеше приживе, че вечерта на 14 декември 1989 г. е получил два пъти заповед от министъра на отбраната ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна баня да бъде приведена в повишена готовност. И двата пъти обаче Семерджиев отказал да се подчини.


Началникът на Генщаба ген. Атанас Семерджиев отказва на военния министър ген. Добри Джуров да приведе в повишена готовност танковата бригада в Горна баня по време на събитията от 14 декември


"Спомням си митинга на 14 декември 1989 г. на опозицията с искане да отпадне чл. 1 на Конституцията за ръководна роля на БКП. Тогава бяха издигнати лозунги "БКП на съд", "Мафия" и т. н. Площадът пред Народното събрание бе пълен. Напрежението бе много голямо. Дори вътре в сградата се чуваха заканите и заклинанията. Тъй като отвън емоциите ескалираха, напуснах Народното събрание и отидох в Министерство на отбраната.


Бях вече в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в сградата на парламента и ми нареди да приведа танковата бригада в повишена готовност. Докато говорихме, чувах в слушалката как си разменяше реплики с други хора. Той ми заповяда да направя това. Искам изрично да отбележа - в повишена, а не в бойна готовност, защото разликата е голяма и се правят спекулации", разказваше приживе ген. Семерджиев.


"Ние и друг път сме привеждали войските, не само танковата бригада, в такава готовност. Обикновено преди Нова година винаги се повишава бойната готовност на много части в страната. Така че да изпълня командата на Добри Джуров, не означаваше, че танкистите от Горна баня незабавно ще тръгнат към пл. "Народно събрание". Аз възразих на Джуров, че не трябва да правим такива стъпки," обясняваше началникът на Генщаба, който по-късно бе избран за вицепрезидент на Желю Желев.


След излъчването на записа по телевизията Главно следствено управление, начело с началника му генерал-майор Леонид Кацамунски и заместника му Коста Богацевски, започва разследване, което се води от Бойко Рашков - настоящ депутат от ПП-ДБ и бивш вътрешен министър. Сформирана е експертна комисия от звукорежисьори, режисьори, оператори, специалисти по жестомимичен превод, която след дълги изследвания решава, че Младенов е изрекъл прословутата фраза.


Съществуват обаче и свидетелства, че „танковата касета” е изнасяна от България и е манипулирана в американска лаборатория в Полша, думите в нея са технически коригирани и е невъзможно да се чуят при толкова силен звук на фона, на който е направен записът. Освен това така и не става категорично ясно какво точно изследват експертите – оригиналната касета на Евгений Михайлов или копието на записа, излъчен по БНТ в предизборната хроника на СДС.


    "Петър Младенов научи за репликата за танковете от телевизията. Според мен това е монтаж или е извадена от контекста. Цялостната му политика показва, че едва ли е искал да дойдат танковете", заяви преди години Карло Луканов – синът на покойния премиер Андрей Луканов по време на представянето на книгата за Петър Младенов "Цялата истина".


„Ако го е искал като президент, танковете щяха да дойдат. Самият факт, че не е използвана сила срещу митинга, е потвърждение”, добави Луканов-младши, коментирайки скандала от зората на прехода у нас с кадрите, заснети от режисьора Евгений Михайлов.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив