28 малко известни истории за легендата Гунди

 След мач изпива няколко кани айрян, криел се в тоалетната, за да припали поредната цигара.

Нов тираж на книгата „Гунди – какъвто не го познавате“ излезе малко преди премиерата на биографичния филм за футболиста „Гунди – легенда да любовта“ (издателство „Труд”). Томът включва 28 истории за спортиста.

Авторите Кристиан Иванов, Елица Младенова, Добромир Добрев и Георги Иванов са подбрали в първата част на книгата 28 момента от живота на Георги Аспарухов–Гунди - от раждането му до датата на смъртта му - 30 юни 1971 г., когато с Никола Котков загиват в катастрофа при прохода Витиня.За изданието са предоставени авторски снимки на Петър Спасов. „Снимки за книгата изпращат и много обикновени хора, фотографски спомени са открити в чуждестранния печат, а архивни кадри от погребението му са предоставени от Антоанета Георгиева“, разказват от „Труд“. По думите им в създадената рубрика „Народът за Гунди” е събрано всичко ново, което авторите са научили за легендата на българския футбол.

„Идеята за новото юбилейно издание дойде след разговор с рекордьора по мачове за „Левски“ Стефан Аладжов. Аладжата ни разказа как привърженик на “сините” повече от половин век пази кичур с коса на Гунди. Какво по-голямо доказателство за магията, която поражда всичко, свързано с големия голмайстор?“ – споделят авторите.

В книгата има много лични истории – на съпругата на Гунди – Лита, на сина му Андрей, който се жени за дъщерята на друга легенда - Павел Панов, на Янка Рупкина, на Стефан Аладжов, на редица известни и по-малко известни хора, докоснали се до Гунди.

Специалното послание към читателите е от Лита – съпругата на Гунди: „Преди много години децата на София не знаели какво е телевизия, компютър, смартфон. Как се забавлявали? С приятели. На улицата, на полянките в крайните квартали. В игри. Различни. Интересни. С победители и победени. Едно височко тъничко момченце прекарвало всяка свободна минута навън с топка в крака. Парцалена. Ушита от баба му. Аз не съм познавала това момченце. Срещнах го години по-късно. Отново с топка, истинска… волейболна. Повярвайте ми, беше много добър. Само че неговата любов го чакаше на друго игрище – футболното. И той тръгна след голямата си любов. Носеше я в сърцето си, когато играеше за „Левски“ и за България. Любовта към великата игра и към неговия „Левски“ беше с него до края на живота му. Той е Георги Аспарухов-Гунди“.

За един от рождените дни на Гунди любимата му Лита го изненадва с малка златна топчица на синджирче. Това се оказва особено ценен подарък за него. Той също дарява бижута на съпругата си, но голяма част от тях по-късно са задигнати от апаши.

“Никога не съм обичала да нося бижута и смятам, че не ми отиват. Чувствам се като коледна елха с тях, като се накича”, споделя Лита.

Порок

Аспарухов има само един порок. Пуши цигари. Без да иска, веднъж синчето му Андрей го натопява пред треньора, като казва: “Тате пуши, ама мама повече”. После глобяват Аспарухов за това провинение. С дружката му за пушене Жоро Соколов дори веднъж се скриват в тоалетната на стадиона, за да запалят по цигара. Това се случва по времето на легендарния треньор Витлачил. Той пръв въвежда глобите за различни провинения в отбора. Гунди си пада най-вече по цигари „Марлборо“, докато Соколов пуши по-евтините „Арда“.

„Никога не е бил страстен пушач, аз бях. Както си пушим, веднъж сложи кутията „Кент“ на нощното шкафче и ми каза, че от този момент няма да палим повече цигара. Той спираше наистина, но после пак припалваше покрай мен”, признава Лита. Гунди почти не пие алкохол.

„По пиенето изобщо го нямаше. Коняк, вермут, не близваше такива неща. Тогава нямаше заведение, в което футболистите да ходят тайно. Пиеше айрян след мач. Или плодови сокове. Трябваше да има по няколко кани. Обичаше рано да си ляга. Голям Сънчо беше. Явно се е уморявал човекът. Мен това понякога ме дразнеше. Били сме на гости и тъкмо стане интересно, а той ме кара да си тръгваме”, спомня си Лита.

Апартамент

Като футболист Гунди получава тристаен апартамент, тъй като по това време вече е семеен и с дете. Имотът е в столичния квартал „Лозенец“ до Четвърто районно управление, където и до днес живее Лита. Жилището е тухлено и държи топло. Нанасят се там през 1969 година, а негов съсед е друга легенда на Левски, Добромир Жечев.

Гунди има голям афинитет към театъра и киното. Футболната легенда дори отива на пробни снимки за един от култовите от времето на соца български филми „Черните ангели“. Режисьорът Въло Радев харесва футболиста страшно много по време на кастинга.

Източник:Телеграф

Научете повече

Селекционерът Борис Ангелов след скандалния мач с Испания: "А можеше да спечелим титлата през 80-те"

На снимката:

Клекнали: Павел Дочев, Петър Михтарски, Иван Лардев, Красимиир Балъков, Пламен Петков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Димитър Васев

Прави: Борис Ангелов (старши треньор), Златко Янков, Ивайло Киров (капитан), Румен Данков, Георги Димитров, Юлиан Гарев, Любен Жилков, Димитър Калканов, Димитър Кръстев, Иван Танев (помощник треньор)

* Стоичков не участва на световното първенство в СССР, тъй като получава наказание в злополучния финал за Купата на страната

През 1985 година юношеският национален тим на България🇧🇬🇧🇬🇧🇬 се представя великолепно на световното първенство в СССР, достигайки до 1/4-финалите

Но всъщност селекционерът на брилянтния ни тим Борис Ангелов е убеден, че странични фактори спират нашите по пътя към финала на Централния стадион "В. И. Ленин" в Москва

След три силни мача в Ереван България печели трудната предварителна Група А, оставяйки зад себе си Колумбия, Унгария и Тунис. На 1/4-финалите съперник на младите ни футболисти е Испания, а "мерките" са взети още преди началния съдийски сигнал

Първоначално за рефер на съдията е назначен представител на СССР, но в навечерието на двубоя директорката на техническия комитет на шампионата, която е съпруга не на друг, а на покрилия се по-късно с мрачна слава Сеп Блатер, обявява, че мачът е поверен на англичанина Джо Уоръл

За радост на УЕФА, Испания побеждава с 2:1, след като мистър Уоръл накланя везните в равностония дуел. Той отменя "кристално чист гол" (по думите на Борис Ангелов), който всъщност е автогол, заради несъществуваща засада. Освен това в средата на втората част Ла Фурия получава дузпа, с която и стига до победата.

"Изплашиха се от нас. Специално на това първенство можеше да стигнем и до титлата," споделя с горчивина Ангелов, който година по-късно извежда България до златните медали на силния международен турнир в Тулон

А ето как изтъкнатият ни специалист Михаил Георгиев оценява играта на момчетата след равенството (1:1) с класната формация на Унгария:

Любен Жилков: с добър рефлекс, отрази коварни удари, няма вина за гола, бе концентриран през целия мач

Димитър Калканов: самоотвержен и безкомпромисен в единоборствата, но невинаги точен в подсигуряването

Павел Дочев: находчив и рационален в действията, създаде спокойна обстановка в нашата защита, бе един от най-полезните в отбора

Димитър Васев: обезличи острието на унгарския отбор Жинка, подхранваше с точни пасове атаките

Росен Пашов: без да блести игра разумно, бе твърде деен в централната зона, отне много топки, предимно чрез предугаждане на противников ход

Пламен Петков: еднакво ефективен и като дефанзивен полузащитник, и като организатор

Ивайло Киров: всеотдаен, с прецизен пас, но с възможности за още по-силни изяви

Радко Калайджиев: изразходва се докрай, игра активно във всички части на терена и докато беше свеж създаде доста неприятности на съперника

Красимир Балъков: водещата фигура в състава, техничен и разнообразен, маневрен и дееспособен, с изключителни импровизаторски качества

Петър Михтарски: прояви своя талант, беше разнообразен във финтовете и придвижването, но невинаги бе рационален в завършващия удар

Емил Костадинов: респектира преди всичко с бързината си, няколко пъти изскочи на стрелкови позиции, но не сполучи и все пак реализира важния гол

Сашо Димов и Златко Янков: Играха малко, но помогнаха на отбора за постигане на целта.

Научете повече

Стартовата единайсеторка на Сливен в незабравимия за Града под сините камъни дуел през 1990 г.

Стартовата единайсеторка на Сливен в незабравимия за Града под сините камъни дуел с италианския гранд Ювентус, състоял се на 19 септември 1990 година

Двубоят от турнира за Купата на носителите на национални купи, игран пред препълнените трибуни на стадион "Хаджи Димитър", се превръща в грандиозен празник, за който се говори и до днес

Сливналии се представят нелошо, но отстъпват на Бианконерите след гол на героя на Мондиал 1990 Салваторе Скилачи и късна дузпа, реализирана от друга голяма фигура в Скуадра адзура - Роберто Баджо

В състава на Юве са още Томас Хеслер, Жулио Сезар, както и още куп италиански звезди - Стефано Такони, Пиерлуиджи Казираги, Луиджи Де Агостини, Джанкарло Мароки, Паоло Ди Канио...

Съставът на Сливен:

Данчо Йоргов; Кирил Кирилов, Иван Митев, Васил Тинчев (капитан), Велиян Парушев, Иван Василев, Живко Келепов, Християн Пенев, Йордан Лечков, Панайот Въндев, Валери Вълков

* През второто полувреме в игра се появяват Валентин Стефанов и Румен Илиев

Източник:ФБ-Голове, метри, секунди

Научете повече

Първата в попфолка навърши 58 години. Да е честита!

Тонка Дачева Дачева, по-известна като Тони Дачева, е българска попфолк и фолклорна певица. Тя е първата българска певица, започнала да твори в жанра попфолк, поради което е считана за негов основоположник и често пъти е наричана "Първата дама на попфолка“, "Майката на попфолка“ и "Първата лястовица на попфолка“.

Тони Дачева е родена на 6 февруари 1967 г. в село Блатец, Сливенско, в музикалното семейство на Веска и Дачо Дачеви, но израства в град Сунгурларе. Майка ѝ е певица, а баща ѝ – акордеонист. Има брат – Петър, който е по-малък от нея с три години.

Първия си запис Тони Дачева прави на седем години в студио в Сунгурларе на народната песен "Отиде Янка, отиде в тая гора зелена“. По-късно, вече в пети клас, става една от солистките на самодеен състав към читалището в родния си град и там започва нейното развитие като певица. Без музикално образование и професионални уроци по пеене, единствено с таланта и умението си бързо да възприема всяка нова мелодия, Тони уверено върви по избрания път – на музиката.

Следващата крачка в своето музикално развитие прави отново в читалището на Сунгурларе с групата "Бакхус“, съставена от самодейни музиканти и заедно с тях, на 16 – 17 години, започва да изнася концерти по различни поводи в Сунгурларе и региона. Средното си образование завършва в УПК по машиностроене. След това изкарва курс за машинописка, който ѝ помага да започне работа като секретар на читалището в Сунгурларе. Две години работи там и паралелно с това, продължава да се изявява в самодейния състав на читалището. Усеща, че това не е нейното поприще и не остава дълго. Напуска.

Един ден музикант, познат на нейните родителите, ѝ предлага да напусне Сунгурларе и да заработи с един оркестър от Ямбол. На 25 ноември 1987 година Тони Дачева се запознава с ръководителя на оркестър "Кристал“ Красимир Христов. Своеобразното "прослушване“ на бъдещата солистка е в ресторанта, където работи оркестърът. Пред гостите на заведението Тони се представя с песните "Топъл дъжд“ и "Обещай ми любов“ – от репертоара на Силвия Кацарова, и "Сурова нежност“ – от репертоара на Кичка Бодурова. С тези изпълнения впечатлява "Кристал“ и започва работа при тях.

Кариерата ѝ започва именно като солистка на оркестър "Кристал“. Пее с оркестъра на участия, изнасят концерти в България и чужбина. Дебютният албум на певицата е записан с неговия съпровод през 1991 г. По-нататък записват серия албуми, два от които са дуетни – с Мустафа Чаушев и дует "Шанс“. През 1995 г. Дачева и Чаушев записват един от най-големите попфолк хитове от 90-те – "Шоколади, бонбони“, който е включен в дуетния им албум "Оркестър Кристал, Мустафа Чаушев, Тони Дачева“, музиката и аранжиментите на които са на Красимир Христов.

През 1998 г. Тони прекратява съвместната си работа с оркестъра.

През 1997 г. се запознава с Найден Милков. Живеят на семейни начала в продължение на 11 години и са дует – "Тони Дачева и Найден Милков“. Записват четири дуетни албума, пеят на участия и концерти. Разделят се през 2008 г.

През 2014 г. Тони Дачева осиновява дъщеря си Виктория.

През 2015 г. взема активно участие в юбилейните концерти на Мустафа Чаушев "50 години с песните на Мустафа Чаушев“, които се провеждат в градовете Шумен, Добрич, Русе, Бургас и София.

Научете повече

Минчо Празников: Живея като затворник

Най-дългогодишният синоптик Минчо Празников, който навършва 87 години на 9 февруари, ще отпразнува рождения си ден в домашна атмосфера само със съпругата Цанка. 

Причината е, че здравословно изобщо не се чувства добре, лежи по цял ден и не му е до празници, това сподели той пред „Галерия“. Минчо си пожелава само здраве и нищо друго.

Преди няколко години той претърпя тежка операция на пикочния мехур, но сега други проблеми са го налегнали. Пие куп хапчета, ходил е и на доктор, но няма никакви сили. Живее като „затворник между четири стени“.Преди години обожаваше зимна Витоша, но сега приоритетно се грижи за състоянието си, което не му позволява разходки, особено през студените януари и февруари. Не пропуска да гледа обаче прогнозите по всички телевизии, няма любим синоптик, смята, че всички се справят добре, като признава, че наистина навремето е обучавал и сексапилната Натали Трифонова от Би Ти Ви. Сега двамата не поддържат връзка, но пък той не изпуска изявите й на малкия екран.

Дните му минават в гледане на телевизия, документални филми, слуша радио. Преди много обичал да чете книги, да  играе шах и да решава судоку, но вече все по-рядко го прави. Плътно зад него е съпругата му Цанка. Тя е професор по медицина, патоанатом, дълги години работи в Медицинска академия, а след това и в болница „Токуда“ дори и след пенсионна възраст, но вече си е вкъщи. Двамата са заедно от над 60 години, а Минчо обича да казва, че именно жена му и семейството го крепят и се чуди какво би правил без тях. „Когато има разбирателство, и тези години не стигат.

„Моята Цанка е първата ми любов“, казва легендарният синоптик.

Двамата се запознават на студентски купон – той учи във физико- математическия факултет, а тя – медицина, а след година стават семейство. Дъщеря им Даниела е преподавател по френски език и от дълги години живее в Англия.  Зет му е англичанин и също е учител. Внучката Симона е родена в България. Дълги години живее на Острова, но сега учи антропология у нас и няма никакво намерение да напуска страната ни, която много й харесва. Често гостува на дядо си, която е най-голямата му радост.

Източник:www.plovdiv24.bg

Научете повече