Екшън и полицейска гонка в Ботевград, а зад волана се оказва 13-годишно дете. В автомобила е пътувало и друго 12-годишно момче.


Минути след 2 часа през нощта срещу 11 февруари, извършвайки обход, автопатрул на РУ-Ботевград забелязал как при движение на заден ход лек автомобил се удря в метален стълб.


При вида на униформените водачът бързо потеглил.


Автомобилът преминал през паркинга на супермаркет и на кръстовището на улиците „Витоша“ и „Г.С. Раковски“ блъснал четири паркирани автомобила.


На място служителите на реда установили, че зад волана е 13-годишно момче. Невръстният водач и неговият 12-годишен спътник са отведени в районното управление и след медицински преглед са предадени на техните близки.


На местопроизшествието е извършен оглед и по случая е образувано досъдебно производство.

Източник: бТВ



Кухнята на ученическия стол в миналото беше място, което носеше своя уникален чар и атмосфера. Миризмата на прясно сготвена храна се разнасяше из коридорите, а големите алуминиеви казани къкреха върху старите печки. Леличките с бели престилки и мрежи на главите сновяха между тях, приготвяйки обяд за стотици ученици.


Менюто беше просто, но питателно – супа, основно ястие и десерт. Често се сервираха класики като леща, грах, мусака или кюфтета с бял сос , а за десерт – грис ,мляко с ориз или крем.


 



Понякога децата носеха свои прибори и метални канчета, в които им сипваха чай или компот.


Спомените за ученическата столова често носят носталгия – тракането на таблите, бърборенето на съучениците, опашките за допълнителна филия хляб и топлината на домашно приготвената храна. Макар че не винаги всички харесваха всичко в менюто, вкусът на онези времена остава незабравим.



Ако имаше, бяха СЛЕД, или РЕДОМ с българския. С българска писменост, не на шльокавица.

НЯМАШЕ ЗАМЪТНИТЕЛИ И ОЦВЕТИТЕЛИ.

Затова течността в бутилките е полупрозрачна в повечето случаи. Правеше се от истински български плодове.

НЯМАШЕ (ТОЛКОВА МНОГО) БОКЛУК.

При население в 2 пъти повече от днес боклукът беше над 5 пъти по-малко от сега. Защото тези еднакви бутилки тип „за безалкохолно“ бяха по БДС (Български държавен стандарт).

Един от признаците за наличие на държава, а не колониално-експлоатирана корпоратокрация.

И тези бутилки се рециклираха постоянно, беше отлично организирано във ВСЕКИ хранителен магазин във ВСЯКО населено място в България. Без необходимост от различни разноцветни пластмасови контейнери за уж разделно събиране на боклука, който в крайна сметка не само се увеличи в пъти, но и внасяме от ЕС.

НЯМАШЕ ИЗМАМА.

Ако следите за надписите, всичко това беше направено от БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ води (не от чужди частни концесионери, като в София), и от БЪЛГАРСКИ плодове, които се обработваха, изкупуваха и преработваха в БЪЛГАРСКИ държавни предприятия и с ДЪРЖАВНИ гаранции за изкупуването и продаването на продукцията. Даже Кока кола се бутилираше в България, и надписите бяха на български (ако забелязахте).

Още много неща нямаше, но е трудно да се събере в една страница, в една статия, в една книга, и ще излезем от темата на снимката.



През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.



Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.


В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:


„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“


Източник:ccokimi.ru



Комплексът е създаден през далечната 1939 г. като най-голямата и модерна къпалня за времето на Балканския полуостров. 


Построен е в най-високата част на Борисова градина, сред прохладна борова гора. Градският плаж се състои се от четири басейна за плувци, любители и деца, а капацитетът на проекта е 5 000 души. Красиви зелени поляни обграждали съоръженията, а кафе-ресторант обслужвал граджаните. Водата се затопляла с пара и се пречиствала ежедневно.


Снимка от 60-те години на миналия век.


Разположението на басейновия парк в Борисова градина не е случайно. Идеята за построяването му именно там е била създаването на възможност за качествена почивката в сърцето на София, сред „белите дробове“ на града. Къпалнята изпълвала с живот Борисова градина, а създаването на подобни пространства и в други столични паркове било обсъждано в бъдещите планове за модернизиране и облагородяване на София.


Заради добрите условия, които комплексът предлагал, базата му се използвала за провеждане на държавните шампионати по плуване. Градският плаж оцелява по време на военни действия и след политическите промени в страната ни.


Но днес вече не е така.



Собствеността на къпалнята към днешна дата е поделена между частен собственик и Столична община. Въпреки заявените преди две години намерения за реконструкция на имота и възраждането на дейността му, промяна в тази посока не се забелязва и съоръженията продължават да се рушат.


Източник: TrueStory.bg


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив