Когато искам да бъда с някоя, или да я целуна, ще е по мое желание, каза той


Прочетох неща за себе си, които изненадаха и мен. Разбрах, че имам приятелка от една година, в която съм много влюбен и ще й предложа тук брак. Това сподели ергенът Мартин.


След като обаче една от красавиците в реалито възкликна „Честито“, той побърза да каже, че това не е вярно. 


„Сериозни отношения с момиче нямам. Идвам тук с изцяло свободно сърце. Нямам жена в живота. Ако някоя от вас успее да натисне правилните бутони, мога да се отдам на тази емоция тук“,сподели той.


"Аз няма да съм типичния ерген, който сте гледали досега по телевизията. Аз тук сам ще взимам решенията и сам ще преценявам какво да правя. Когато искам да бъда с някоя от вас, когато искам да целуна някоя, когато искам да прегърна или поканя някоя на среща – ще е по мое желание. И за мен е важно това да го знаете", заяви бизнесменът. 


Той подари първата роза на Мартина с мотива, че тя първа го е поканила на среща. 


Най-важното нещо е да имам доверие в жената, каза й той, а тя добави, че и за нея то е най-важно. 


След това я трогна с комплимент. „Трябва и жената да е красива. Ти отговаряш на това качество“, заяви ергенът. 


Роза получи и бургазлийката Силвия. „Тя излиза от тежка раздяла. Оставила е децата си. Искам да се чувства добре“, сподели той.


Източник:Флагман



Екшън и полицейска гонка в Ботевград, а зад волана се оказва 13-годишно дете. В автомобила е пътувало и друго 12-годишно момче.


Минути след 2 часа през нощта срещу 11 февруари, извършвайки обход, автопатрул на РУ-Ботевград забелязал как при движение на заден ход лек автомобил се удря в метален стълб.


При вида на униформените водачът бързо потеглил.


Автомобилът преминал през паркинга на супермаркет и на кръстовището на улиците „Витоша“ и „Г.С. Раковски“ блъснал четири паркирани автомобила.


На място служителите на реда установили, че зад волана е 13-годишно момче. Невръстният водач и неговият 12-годишен спътник са отведени в районното управление и след медицински преглед са предадени на техните близки.


На местопроизшествието е извършен оглед и по случая е образувано досъдебно производство.

Източник: бТВ



Кухнята на ученическия стол в миналото беше място, което носеше своя уникален чар и атмосфера. Миризмата на прясно сготвена храна се разнасяше из коридорите, а големите алуминиеви казани къкреха върху старите печки. Леличките с бели престилки и мрежи на главите сновяха между тях, приготвяйки обяд за стотици ученици.


Менюто беше просто, но питателно – супа, основно ястие и десерт. Често се сервираха класики като леща, грах, мусака или кюфтета с бял сос , а за десерт – грис ,мляко с ориз или крем.


 



Понякога децата носеха свои прибори и метални канчета, в които им сипваха чай или компот.


Спомените за ученическата столова често носят носталгия – тракането на таблите, бърборенето на съучениците, опашките за допълнителна филия хляб и топлината на домашно приготвената храна. Макар че не винаги всички харесваха всичко в менюто, вкусът на онези времена остава незабравим.



Ако имаше, бяха СЛЕД, или РЕДОМ с българския. С българска писменост, не на шльокавица.

НЯМАШЕ ЗАМЪТНИТЕЛИ И ОЦВЕТИТЕЛИ.

Затова течността в бутилките е полупрозрачна в повечето случаи. Правеше се от истински български плодове.

НЯМАШЕ (ТОЛКОВА МНОГО) БОКЛУК.

При население в 2 пъти повече от днес боклукът беше над 5 пъти по-малко от сега. Защото тези еднакви бутилки тип „за безалкохолно“ бяха по БДС (Български държавен стандарт).

Един от признаците за наличие на държава, а не колониално-експлоатирана корпоратокрация.

И тези бутилки се рециклираха постоянно, беше отлично организирано във ВСЕКИ хранителен магазин във ВСЯКО населено място в България. Без необходимост от различни разноцветни пластмасови контейнери за уж разделно събиране на боклука, който в крайна сметка не само се увеличи в пъти, но и внасяме от ЕС.

НЯМАШЕ ИЗМАМА.

Ако следите за надписите, всичко това беше направено от БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ води (не от чужди частни концесионери, като в София), и от БЪЛГАРСКИ плодове, които се обработваха, изкупуваха и преработваха в БЪЛГАРСКИ държавни предприятия и с ДЪРЖАВНИ гаранции за изкупуването и продаването на продукцията. Даже Кока кола се бутилираше в България, и надписите бяха на български (ако забелязахте).

Още много неща нямаше, но е трудно да се събере в една страница, в една статия, в една книга, и ще излезем от темата на снимката.



През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.



Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.


В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:


„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“


Източник:ccokimi.ru


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив