29 г. след разстрела на трима полицаи в „Люлин“: Убиецът заплашва надзиратели и осъди България!

Канонада от изстрели отеква сред панелните блокове на столичния жк „Люлин“ в ранното утро на 3 май 1996 година. Минути по-късно във вход В на блок 329 окървавени издъхват трима полицаи – Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София, и колегата им от Девето РПУ Ангел Ангелов. Край телата им е единственият оцелял – старши сержантът от Девето РПУ Пламен Варадинов, който е ранен.

Двамата стрелци се измъкват от входа и побягват между сградите. След миг районът почернява от полиция, но от тях няма следа.

Три месеца и половина отнема на разследващите, за да стигнат до единия от стрелците – 32-годишния Иво Кашавелов. Той е арестуван, след като извършва ново брутално престъпление – пребива жена, която му направила забележка, че е паркирал неправилно, затова блъснала лекия му автомобил „Фолксваген Джета“. Съпругът й вижда това от балкона и го догонва с кола. Кашавелов обаче вади пистолет и стреля.

Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на издирвания за убийството на тримата полицаи. На 5 август 1996 г. на автобусна спирка в жк „Младост“ Иво Кашавелов е арестуван. При разпитите обаче той отказва да говори или отрича всичко.

За да открият доказателства, разследващите залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него е настанен арестант, който трябва да бъде пуснат скоро. Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. „Слатина“, като му казва, че може да вземе всичко от вътре, само да унищожи всички улики.

Така криминалистите откриват скривалището на тройния убиец, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се установява, че именно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

Плочата в памет на убитите служители на МВРСнимка: СДВР

Смъртоносно съвпадение

При разследването на зловещото престъпление се оказва, че животът на тримата полицаи е отнет в резултат от случайно, но смъртоносно съвпадение. Всъщност четиримата служители на МВР не са отишли в „Люлин“, за да търсят Кашавелов и съучастика му. А по сигнал на лекарката Юлия Машалова, която се оплакала, че след тежкия развод на сина й, е станала жертва на рекет. В жалбата си медичката описала, че е видяла съмнителни млади мъже около дома си. 

Заповедта към четиримата полицаи е да задържат рекетьорите и да ги отведат в районното управление. В същата фатална сутрин Иво Кашавелов, който се занимава основно с кражби на коли, и негов съучастник планират да отмъкнат лъскавия джип на съсед на лекарката. Двамата са въоръжени с автомат „Калашников“ и пистолети.

Така полицаи и крадци се озовават едни срещу други пред блок 329. Служителите на МВР тръгват към двамата мъже, които пък хукват да бягат и влизат в един от входовете. Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов ги последват, а на Пламен Варадинов казват да изостане малко. Това спасява живота му.

Във входа избухва стрелба, а години по-късно следователят Емил Иванов разказва, че при огледа са открити две шепи гилзи. Красимир и Йордан издъхват на място. Ангел успява да стреля няколко пъти по Кашавелов и го ранява, но умира преди да дойде линейката. 

„Аз отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. По-високият държеше в дясната си ръка по-дълго оръжие. Не мога да твърдя дали е малък „Калашников“ или „Скорпион“. С това оръжие той даде още няколко изстрела по колегите от близко разстояние. Двамата побягнаха през колите между детската градина и жилищния блок“, казва пред разследващите простреляният, но оцелял Пламен Варадинов.

Най-страшното е децата да си отиват преди родителите, казват почернените близки

Той обяснява, че не е стрелял по тях, защото срещу него имало жилищен блок и може да нарани невинен гражданин.

Доживотна присъда без право на замяна

Месец, след като е задържан, Иво Кашавелов е обвинен в убийството на трима полицейски служители, а на 4 юни 1997 г. са му повдигнати обвинения по най-малко десет други престъпления. През следващата година делото влиза в Софийския градски съд. 

Безскрупулният престъпник трябва да отговаря пред магистратите за убийството на трима полицейски служители, няколко опита за убийство, обири, кражби, незаконно лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия. 23-годишният Ангел Ангелов, 34-годишният Йордан Бинев и 46-годишният Красимир Трошанов са погребани в София. 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Между май 1999 и 8 март 2000 г. СГС провежда най-малко седем заседания, като на последната дата осъжда Кашавелов за убийство при отегчаващи вината обстоятелства, хулиганство, опит за въоръжен обир, лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия и го оправдава по другите обвинения. Наказанието е най-тежкото предвидено в закона – доживотен затвор без право на замяна при усилено строг тъмничен режим – т.нар. „специален режим“.

Присъдата окончателно е потвърдена от Върховния касационен съд през август 2004 г. Съучастникът му пък така и остана неразкрит.

Мъката остава за близките

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път младши лейтенант Ангел Ангелов, старши лейтентант Красимир Трошанов и капитан Йордан Бинев. 

„Най-страшното е децата да си отидат преди родителите“, казва през сълзи бащата на Ангел – Александър Ангелов.Погребението на тримата полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

23-годишният Ангел е започнал работа в Девето РПУ след мисия в Камбоджа. Той все още не е семеен. 46-годишният Красимир Трошанов и 34-годишният Йордан Бинев оставят синовете си сираци. Момченцето на психолога Йордан е само на 6 години. 

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път тримата убити полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

11 шефове в МВР бяха наказани, защото са изпратили неподготвени служители. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка само седмица след тройния разстрел, след като бе заснет от журналисти как се весели в компанията на манекенки часове след трагедията. 

26 г. по-късно: Заплахи към надзиратели и отказ от работа, но с право на фитнес

Нежелаещ да комуникира, наказван за заплахи към надзиратели и други лишени от свобода и отказващ да работи. Така звучи част от личното досие на осъдения на доживотен затвор без право на замяна Иво Кашавелов, съобщиха за Dir.bg от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“

Според затворническата администрация тройният убиец демонстрира явно нежелание да общува със служители, подлагайки на съмнение всеки опит за комуникация. Това силно затруднява ежедневните опити за въздействие и реализиране на социално-възпитателни дейности. Отношението му към лишените от свобода в групата не се различава особено от това към служителите на затвора, допълват пред Dir.bg от ГДИН. Вече 58-годишният Кашавелов не желае да участва в общогруповите мероприятия на затвора, включително му е предлагана работа, която също е отказал.

Преди години е наказван за заплахи към служители от надзорно-охранителния състав и физическа саморазправа с друг затворник. Към момента няма актуални наказания. Продължава обаче да бъде на специален режим. 

Именно заради условията в Софийския централен затвор и систематичното поставяне на белезници при извеждането му от неговата килия, през 2011 г. тройният убиец успя да осъди България в съда в Страсбург. Той получи обезщетение от 7000 евро.

Сега от ГДИН казаха, че Кашавелов е настанен в самостоятелно помещение, в зоната с повишена сигурност на Софийския затвор, където разполага с 8 кв. м. жилищна площ, с достъп до пряка слънчева светлина и възможност за проветряване. През студените месеци спалните помещения се отопляват с монтирани радиатори. В помещението има обособен санитарен възел с тоалетна и подвижен душ с топла и студена вода. Разполага с легло, шкаф, маса и стол.

Той ползва правото си на престой на открито, в рамките на минимума определен от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ежедневно в размер на час и половина. На територията на групата, в която е настанен, функционира оборудвана фитнес зала, която той има право да посещава още един час ежедневно. 

Автор : Надежда Христова dnes.dir.bg

Научете повече

За времето когато в училище предавахме вторични суровини

Беше си цяло преживяване! Събирахме стари вестници, бутилки, метални отпадъци и ги носехме в пунктовете за вторични суровини. А най-хубавото беше, че понякога можеше да се изкара и някой лев от това. 

Имаше дори училищни инициативи, в които събирахме хартия и се надпреварвахме кой клас ще събере повече.

Сега всичко е по-цивилизовано – рециклирането е организирано, има цветни контейнери, но сякаш го няма онзи живец, с който цялата махала се събираше да товари кашони с вестници.

Мери Николова

Научете повече

Серийния убиец който хвърля в ужас русенци през 90-те/Видео/

На 6 октомври 2000 г. Здравко Петров  и съучастникът му Пламен Радков  бяха осъдени от Окръжния съд на доживотен затвор за 5 кървави убийства, кражби, отвличане, грабежи ,  изнасилване и побои, припомня столичен вестник. На процеса двамата отрекоха вината си и обявиха , че престъпленията са дело на мъртвец и на мистериозен руснак.

Ако Здравко Петров проговори , той ще посочи поръчителите на 2 убийства  през 1998/1999 г. в крайдунавския град, казаха криминалисти. Тогава той застреля митничаря Калоян Миховски /26 г./ и началникът на смяна на  ТЕЦ "Изток" , бившият полицай Йордан Йорданов /36 г./ . Килърът беше задържан след друго двойно убийство в кафе-бар "Севастопол" на 22 май 1999 г., когато гръмна бившия бодигард Ангел Димитров /24 г./ и барманката Венета Николова /26 г/. 

Съучастникът му Пламен Радков пък уби сарафа Георги Георгиев /60г./ в асансьора на бл. "Сердика"  на 2 февруари 1999 г.

През 2002 г. Здравко Петров бяга от конвоя на гара Мездра, докато го прехвърлят от Софийския централен затвор в Белене. Опасният престъпник е заловен дни по-късно след мащабна полицейска хайка.

Научете повече

Суперкомпютър предрече края на човечеството, който според него е доста близо

Причините ще са околната среда, глобалното затопляне, увеличените емисии на парникови газове и пренаселеността

Суперкомпютърът World One, разработен през 1973 г. за Римския клуб, прогнозира, че краят на човешката цивилизация ще настъпи между 2040 и 2050 г.

Причините за този процес ще бъдат влошаването на околната среда, глобалното затопляне, увеличените емисии на парникови газове и пренаселеността.

Според изчисленията на машинния интелект, до посочената дата нивото на замърсяване ще достигне граница,

отвъд която животът на Земята ще стане невъзможен.

Предвид сегашния темп на влошаване на ситуацията и нарастващия брой бедствия, тази перспектива е съвсем реална.

Експертите предупреждават, че значителна част от

човечеството може да измре поради липса на чиста вода, храна

и въздух и че населението може да се върне към нивата от XIX век, дори ако се вземат мерки за намаляване на емисиите и контрол на раждаемостта.

World One взема предвид много фактори и използва сложни алгоритми, което накара някои учени да се съгласят с заключенията му.

Ако човечеството оцелее, светът ще бъде коренно различен./БЛИЦ/

Научете повече

Гробницата на Георги Димитров отвътре и любопитни подробности за мавзолея в снимки от 80-те

Тялото на най-скъпия покойник е поставено на 10 юли 1949 г., но през нощта е извадено за трайна балсамация.

Преди 1989 г., той е място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов – 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал.

Веднъж на 18 месеца екипът отговарящ за поддръжката на мумията е правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята.

Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор.

Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни.

После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала.

Обличали го в комбинезони от латекс, за да не се изпарява, над тях наполеонки, фланелка и нов костюм, ушиван все от личния шивач на Димитров по мерките му.

Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете.

При ребалсамацията правели профилактика на светлината и тогава слагали за малко пластмасовия торс.

Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C.

Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло.

Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.

През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея – разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.

С краха на комунизма мумията изчезва. На 12 юли 1990 г. премиерът Андрей Луканов обявява, че мавзолеят ще бъде опразнен.

Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Научете повече