Кой беше Володимир Зеленски в миналото

Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.

Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.

На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.

Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на президентските избори в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.[10] Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.

След встъпването си в длъжност, той предприема редица реформи, насочени към борба с корупцията, подобряване на икономическата ситуация и модернизиране на правните институции. Въпреки усилията му за укрепване на демократичните процеси, политическата ситуация в страната се променя след 2022 г., когато Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна.

Ранни години

Роден е на 25 януари 1978 г. в еврейско семейство в град Кривой рог, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947) е математик, програмист, доктор на техническите науки, професор. Живял и работил 20 години в Монголия, където е строил минно-обогатителен комбинат в град Ерденет.

След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл.

В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование. По специалността си никога не е работил.

На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г.

На 21 януари 2019 г. партията „Слуга на народа“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.

След встъпването в длъжност

Администрацията му прави реформи против корупцията и тежката икономическа ситуация в страната. Направени са важни дипломатически връзки със Запада.

На 24 февруари 2022 г. Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна, което води до сериозни разрушения и хуманитарна криза. Зеленски остава в Киев и поема лидерството на страната по време на войната, като активно участва в дипломатически усилия за получаване на международна помощ и санкции срещу Русия. Той се свързва с международни лидери и организира срещи с представители на различни държави, включително със Сирия и други страни от Близкия изток, за да укрепи позициите на Украйна на глобалната сцена. Въпреки тези усилия, конфликтът ескалира и военните действия продължават, водейки до хуманитарни и икономически щети.

През цялото време на военния конфликт, Украйна не провежда нови президентски избори, поради продължаващото извънредно положение и войната. Това поставя под въпрос легитимността на властта на Зеленски, като част от опозицията и международната общност изразяват опасения относно демократичния процес в страната. Липсата на избори води до спорове дали президентът притежава пълномощията, които му дават гражданите в условия на мир. Зеленски и неговата администрация обаче поддържат тезата, че тези обстоятелства са неотложни и че новите избори ще бъдат възможни само след края на конфликта.

Източник:bg.wikipedia.org

Научете повече

Съветник на Тръмп с нов укор по Зеленски

Държавният секретар Марко Рубио е предупредил украинския президент, че „времето не е на негова страна“ и че „американската помощ не е безкрайна“

Президентът на Украйна Володимир Зеленски не е подходящият лидер за уреждане на конфликта с Русия, заяви съветникът по националната сигурност на Доналд Тръмп Майк Уолц, пише "Украинская правда".

По негови думи, след спора между Зеленски и Тръмп в Овалния кабинет, държавният секретар на САЩ Марко Рубио е препоръчал на Тръмп да прекрати срещата, а на украинския президент – да напусне Белия дом.

Какво се случи в Овалния кабинет?

Според Волц, след като журналистите напуснали залата, представители на администрацията на Тръмп единодушно препоръчали да не продължават преговорите.

„След обидите в Овалния кабинет просто не виждаме как можем да продължим напред“, заяви съветникът.

Държавният секретар Марко Рубио е предупредил Зеленски, че „времето не е на негова страна“ и че „американската помощ не е безкрайна“.

Критики към Зеленски

Уолц поставя под въпрос ангажимента на украинския лидер към мирното уреждане на конфликта:

„Не е ясно дали Зеленски действително иска да прекрати бойните действия. Той дори не беше облечен подходящо за такъв тип преговори. Вицепрезидентът каза: „Достатъчно“.

Президентът каза: „Достатъчно“. А аз ще ви кажа, че това беше неправилен подход, неправилен момент в историята и със сигурност – неправилният президент за такава стъпка.“

Как се стигна дотук?

Зеленски напусна Белия дом преждевременно в петък, след напрегната среща с Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс.

В отговор Тръмп заяви, че Зеленски „презира“ САЩ и че „не е готов за мир“.

Европейските лидери и висши представители на ЕС публично подкрепиха Украйна след инцидента.

В интервю за Fox News Зеленски защити позицията си, заявявайки, че Украйна не е направила нищо погрешно.

Руският президент Владимир Путин продължава да настоява, че промяната на украинското ръководство е условие за мирни преговори, поставяйки под съмнение легитимността на Зеленски.

Източник и превод: БЛИЦ

Научете повече

Черно море – странни факти и легенди за него : Защо моряците не обичат да минават през центъра на Черно море

 

Според някои теории, Черно море е наречено, така, защото ако пуснеш в дълбините метален предмет, с времето той става черен на цвят. През историята, името на морето е сменяно много пъти – Понтско, Руско, Кимерско, Скитско, Синьо и Свято море.

Според моряците, точно в центъра на Черно море те изпитват някакво тягостно чувство, все едно плуват над мъртво дъно. Затова местни моряци му дали названието „Морето на мъртвите дълбини“

На дълбочина, повече от 100 метра в Черно море няма живи същества

В Черно море има само 2 500 вида фауна, за сравнение в Средиземно море има повече от 9 000 вида.

В Черно море няма морски звезди, морски таралежи, октоподи и никакви корали и акули /освен един вид дребна черноморска акула/.

На дъното на Черно море, поради огромното количество сероводород живеят само няколко вида бактерии.

На 88% морето е фактически мъртво

Преди 7 000 години на мястото на Черно море е имало сладководно езеро и затова водите на морето и днес не са толкова солени,

колкото другите морета, около 17%. За пример в океана солеността е около 35%.

Древното сладководно езеро на мястото на днешното море е било заобиколено от селища на хора. Според някои легенди потопът, описан в Библията се е случил именно в Черно море. И днес на дъното на Черно море може да се видят фундаменти на къщи, кули и други белези на цивилизацията

Според легендите под водите на Черно море има мрежа от тунели.През 1980 година румънски работници са намерили входа на такъв тунел, там където е делтата на река Дунав. Съществува хипотеза, че на дъното на морето, преди хилядолетия са добивали руди и минерали.

Според най-смелата теория, дъното на Черно море е всъщност открита мина за добив на метали, с огромни размери, разработена от древна цивилизация /гиганти?/

При навлизането на огромно количество солена вода от Босфора, под формата на солен водопад, нахлулата вода е предизвикала катаклизъм и много човешки колонии не са могли да избягат от идващата водна стихия, която покрила 150 000 квадратни километра. Затова на дъното на Черно море се е образувало огромно гробище от трупове на животни и хора, които впоследствие, разядени от бактерии са предизвикали натрупването на сероводород

Черно море и до днес е сравнително малко изучено и крие още много изненади на дъното си

През последните 1.7 млн. години на Земята е имало 4 заледявания – гюнц, миндел, рис и вюрм, със съответните междуледникови епохи. Преди около 12 500 години на територията на Източна Европа започнал малък ледников оптимум. Температурите се понижили, дъждове падали рядко, изпарението превишавало количеството на постъпващите води и равнището на Черно море започнало да спада. В резултат на това връзката със Средиземно море е прекратена. Черно море се превръща в сладководен басейн – Черноморско езеро.

Катастрофата за Черноморското езеро настъпила преди 7600 години след скъсване на Босфорската преграда поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. По това време средиземноморското равнище било с около 80 метра по-високо от това на Черноморското езеро. Стимулатор на събитията може да са били и честите земетресения, понякога с катастрофален характер.

Последствията за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Нивото на Черно море се повишавало с около 12 cm на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. Този процес продължил до изравняване на равнището на Черно море с това на Средиземно море и Световния океан, след което повишаването на черноморското равнище се определяло от това на Световния океан. Много учени свързват тези геокатастрофални събития с Библейския потоп. Разбира се теорията има и своите опоненти.

Повечето от животните имат средиземноморски произход – проникнали са през Босфора

след последното свързване на Черно море със Средиземно море, станало преди около 7600 години. Само малка част от обитателите на Черно море (около 150 вида) живеят в него от древни геоложки времена.

На дъното на Черно море тече най-голямата подводна река в световния океан. Названието „река“ в случая е съвсем условно. Това е придънно течение, носещо вода с висока плътност и соленост от Мраморно море през Босфора и по дъното на по-слабо соленото Черно море. Уникалното подводно явление се дължи на проникването на по-солената вода от Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море.

Подводната река притежава много от елементите, характерни за реките на повърхността. Не липсват бързеи и водопади. Дължината ѝ е 37 морски мили. Широка е към километър. Скоростта на течението ѝ е към седем и половина километра в час. Прокопала е корито на дъното на морето. На места то е дълбоко 35 метра. Необикновено голямо е и количеството на пренасяната водна маса – 22 хиляди кубически метра за секунда. Ако течеше на сушата, по този показател морската река би се наредила на шесто място в света.

Една от най-големите мистерии, родила легендата за огромно съкровище на дъното на Черно море, е свързана с английския кораб „Черният принц”. Именно тази легенда може да се счита за най-достоверна, тъй като все пак почива на безспорния исторически факт, че преди близо 170 години този кораб попада в силна буря и потъва, разказва подводният археолог доц. Преслав Пеев от Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ – БАН във Варна.

„Корабът е участник в Кримската война и според легендата изчезва със заплатите на цялата английска войска, която е в Черноморския басейн. Дотук е исторически факт.

Трудно може да бъде установено дали е бил пълен със съкровища и заплати, но легендата гласи, че корабът не е потънал все още, а се носи като призрак. Само че не по повърхността на Черно море, а на определена дълбочина. Тук има и малко логично обяснение, тъй като всяко тяло има отрицателна или положителна плавучест – съответно може да потъва или да не потъва. Има момент, когато се постига уравновесяване и в легендата се предполага, че корабът се намира на дълбочина между 50 и 300 метра. От време на време при неизяснени и за разказвачите на легендата обстоятелства корабът изплава на повърхността на водата и след това отново се потапя”.

Много повече легенди за несметни богатства са свързани с българското крайбрежие на Черно море. Най-древната от тях е свързана с пълководеца на Александър Македонски Лизимах. „Съкровището на Лизимах според легендите е някъде в района Калиакра. За съкровището на Вълчан войвода мога да изброя поне десет места, където според легендите се намира. Това е един легендарен пласт, който трудно може да намери връзка с историческата действителност”.

На дъното на Черно море лежат няколко хиляди кораба от различни епохи, смята Преслав Пеев. Той обяснява каква е причината те да бъдат изцяло запазени.

„Уникалното на Черно море е, че на дълбочина под 150 метра няма кислород, това е т.нар. сероводородна зона. Няма кислород и микроорганизми, които да разлагат органична материя и затова наричаме дъното на Черно море „музей на място”. По време на мои експедиции сме намирали кораби, които са в същото състояние, в което са потънали – дори корабните въжета стоят, дървените корпуси също, всяка органична материя е напълно запазена. В Световния океан няма друг такъв воден басейн. Най-древните запазени кораби са от почти всички периоди на античната епоха, средновековни, от 17., 18.,19. век, както и съвременни

Научете повече

Първият човек в историята, който обикаля с велосипед цяла Европа е българин

Зад това голямо постижение стои Христо Бучекчиев, когото съвременниците осмиват и се съмняват в смелостта и уменията му, но нашенецът им показва, че българският дух и ентусиазъм никога не трябва да бъдат подценявани.

„Най-големият спортен подвиг на 20 век е от наранена национална гордост и чист български инат. Той е направил огромно нещо и неговото име не го знаят 99% от българите. За 79 дни той прави почти 10 000 км с колело. На него няма кръстен булевард, нито улица, а трябва”, заяви в ефира на Нова Михаил Кунчев. Той запозна зрителите с историята на великия българин, който е роден на 14 февруари 1875 г. в Севлиево.

Когато Христо навършва 18 години, получава повиквателна за румънската армия. Твърдо решен да неслужи на чужда държава, се завръща в родното Севлиево, за да открие, че родителите му са се преселили в София. В столицата научава, че баща му е починал. Остава да живее там и започва да работи първо като бояджия, а след това и като търговец, от което натрупва значителни средства.

През цялото това време Христо Бучекчиев има една мечта, която иска да осъществи. Винаги, когато разговаря с приятели, става дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Развълнуван от тези разговори, Христо си мечтае един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Първата крачка, която прави, за да превърне мечтата си в реалност - решава да се научи да кара колело и да се запише в колоездачното дружество.

През лятото на 1900 г. Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Бързо усвоява тънкостите на колоезденето и се запалва все повече по идеята.

Христо Бучекчиев поема на своето пътешествие на 10 юни 1901 г. В България е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е изминал близо 9932 км с велосипед само за 79 дни.На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул.

В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин.

На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство  и той е един от тях.

Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.

На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.

Пътуването му започва от София въпреки лошото време. Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни се озовава нарумънска земя. След това последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция,Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария,Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 г.

През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово, и го изпращат тържествено.

Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.

Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си. През 1929 – 1930 г. Христо  Бучекчиев вече като член на  Татарпазарджишкото съюзно колоездачно  дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г.  отново с велосипед стига до Божи гроб в  Йерусалим и става Хаджия.

През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.

Христо Бучекчиев почива през 1941 година.

Научете повече

Как Невена Коканова превърна Ирина от „Тютюн“ в легенда

Невена Коканова, наричана първата дама на българското кино, остави незаличима следа с ролята на Ирина във филма „Тютюн“. Тази емблематична адаптация по романа на Димитър Димов се смята за един от върховете в българската филмова история.

Коканова, която не притежава класическо актьорско образование, впечатлява зрителите и критиците със своята естественост и дълбочина. Нейната интерпретация на Ирина – жена, разкъсвана между любовта и амбициите, остава незабравима за поколения зрители.

Снимките на „Тютюн“ обаче не са били лесни. Ролята на Ирина първоначално е предвидена за друга актриса, но Коканова успява да убеди режисьора Въло Радев, че тя е правилният избор. Нейната отдаденост и талант придават автентичност на героинята и я превръщат в икона.

„Тютюн“ и ролята на Ирина не само утвърждават Коканова като водеща актриса, но и поставят нови стандарти за женските образи в българското кино. Днес тя е вдъхновение за много млади актьори, които мечтаят да оставят същата ярка следа в културното ни наследство.

Тази история на сила, талант и решителност е символ на това, което българската култура може да постигне, когато изкуството се превърне в страст.

Научете повече