Невена Коканова: Онемях, когато Ванга набра само бели цветя за гроба на Людмила Живкова

Актрисата посещавала пророчицата преди всяка нова роля

Невена Коканова (1938-2000) – жената, която с едно присвиване на очите и усмивка, криеща в себе си тъга, можеше да разкаже повече, отколкото хиляди страници текст. Една от най-големите актриси в българското кино, тя остава завинаги в сърцата на зрителите със своите магнетични роли, които понякога се оказват отражение на собствения ѝ живот.

Родена в семейство с благороднически корени – майка ѝ е с австрийска аристократична кръв, а баща ѝ е бивш царски офицер, Коканова е изправена пред сериозни предизвикателства още в началото на кариерата си. Потеклото почти ѝ коства възможността да се реализира в киното, но въпреки всичко тя успява да се наложи със своя талант.

 

Големият ѝ пробив идва с ролята на Ирина в „Тютюн“ (1962), режисиран от Николай Корабов. Въпреки че тя напълно въплъщава духа на героинята, първоначално за ролята е избрана друга актриса. В крайна сметка обаче безспорните ѝ качества надделяват, проправяйки ѝ път към голямото кино.

 

Сюжетът на някои от филмите ѝ предсказва съдбата, а животът ѝ сам по себе си е като излязъл от сценарий – изпълнен с обрати, неизживени любови и предопределени срещи.

Още в началото на кариерата си Невена Коканова влиза в ролята на героиня, чийто живот по странен начин предвещава собствения ѝ. В „Спомен за близначката“, заснет през 70-те години, тя изиграва жена, която напуска града, за да се оттегли на село в самота. Героинята ѝ умира от рак на гърдата – трагичен завършек, който по ирония на съдбата сполетява и самата Коканова в реалния живот.

 

Но може би най-известният пример за тази зловеща симбиоза между киното и живота е „Крадецът на праскови“ – филмът, който я превърна в легенда. Любовта между Лиза и сръбския военнопленник, изигран от Раде Маркович, остава невъзможна на екрана. В живота тя също остава само авантюра, която оставя дълбока следа. Коканова и Маркович изживяват роман и извън снимачната площадка, но заради обстоятелствата и личните им животи той никога не се превръща в истинска любовна история.

 

„Отклонение“ (1967) е друг знаков филм за Невена Коканова. Историята за двама влюбени, които се срещат след години, но осъзнават, че времето е отнело възможността им да бъдат заедно, носи онази горчивина, която е присъствала и в личния живот на актрисата.Ако има нещо, което прави Невена Коканова още по-мистична личност, това е близкото ѝ приятелство с пророчицата Ванга. Двете не просто се познават – те споделят силна духовна връзка. Невена вярвала например, че цветята имат душа и че да откъснеш цвете е равносилно на отнемането на човешки живот – вярване, което напълно съвпадало с разбиранията на Ванга. 

При една от визитите си при Ванга Невена станала свидетел на невероятна сцена. Случило се малко след смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г., за която е известно, че постоянно е ходила да се съветва с Баба Ванга. Невена заварила пророчицата ужасно разстроена от кончината на дъщерята на бившия Първи. Ясновидката отправила необичайна молба към гостенката си. Въпреки че не давала да се откъсне нито едно цвете, тя поискала актрисата да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.

И нещо повече – излязла в двора на къщата си и пред смаяната Коканова, въпреки че била незряща, откъснала единствено и само бели цветя. Не сбъркала нито веднъж. По какво шесто чувство се е водила и как ги е подбрала, остава абсолютна мистерия. Но знаела, че приживе Людмила много обичала белия цвят. „Онемях“, разказала Невена на своя близка за момента, в който видяла как Ванга подминава другите цветя, които не са бели.

 

Коканова често посещавала петричката пророчица, като всеки път, когато получавала нова роля или започвала работа по нов филм, отивала при нея, за да получи благословия. Ванга усещала съдбата ѝ, но никога не ѝ говорела директно за това, което предстои. Вместо да прави категорични предсказания, тя я напътствала с думи, които само една жена с дълбока душевност като Невена можела да разбере.

През 1979 г. актрисата преживява една от най-големите загуби в живота си – съпругът ѝ, режисьорът Любомир Шарланджиев, си отива от този свят. Въпреки болката Коканова намира сили да довърши последния му филм – „Трите смъртни гряха“, превръщайки се за пръв и последен път в режисьор./Ретро.бг/

Научете повече

Как Москва отбеляза 3-ти март

Офицалната гвардейска рота също е участввала в събитието, а това без подпис на Путин не става!

Националният празник беше отбелязан в Москва с тържествена церемония пред Паметника на гренадирите, загинали в битката за Плевен през Руско-турската освободителна война.

Церемонията започна със заупокойна молитва в памет на загиналите за освобождението на България руски воини.

В словото си посланика ни там заяви, че българският народ дълбоко почита паметта на руските воини, пролели кръвта си в името на неговото освобождение.

Въпреки трудностите Русия и България продължават конструктивното си сътрудничество в сферите от взаимен интерес, посочи Филип Воскресенски от руското министерство на външните работи:

“Води се ритмичен диалог на високо и най-високо равнище. Имаме с какво да бъдем взаимно полезни. Най-важното е да запазим политическа воля за реализиране на съществуващия потенциал и от двете страни“.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя пред Паметника на гренадирите и с изпълнение на националните химни на Русия и на България.

Научете повече

Скръбна вест! Почина Митьо Пищова

Почина Димитър Маринов, известен с прякора Митьо Пищова. Той е починал тази нощ, съобщава lupa.bg, като се позовава на семейството му.

Той си е отишъл в Александровска болница, където е бил от около седмица в тежко състояние. Конкретната причина за смъртта му е полиорганна недостатъчност.

В последните мигове до него е бил синът му - Юлиян.

Бохемът бе много отслабнал през последните месеци, но се готвеше да отбележи с бурни тържества своя 70-и рожден ден през август.

Животът на Пищова е низ най-вече от здравословни проблеми през последните години. В началото на декември 2020 г. Митьо даде теле за курбан, след като мина изключително тежко през коронавируса. Година и половина по-рано се подхлъзна и нарани тежко три прешлена на гърба. В Израел лекари му имплантират пластини с болтове в гръбнака, които да го придържат. Преди това Митьо преживява два инфаркта, едва не му ампутираха крака заради гангрена, месеци наред бе лекуван във великотърновската болница, придвижваше се с проходилка вкъщи и успя да се пребори за живота си. А след това лежа в болница и заради кръвоизлив в дебелото черво.

Кой беше той:

Митьо Пищова е известен с публичната демонстрация на гордост от познанството с хора като Илия Павлов, Дон Цеци, Дмитрий Минев – Руснака и други. В публичните си изяви се обявява още и за приятел на бедните, инвалидите, ромите и че помага на социално слабите. Самопровъзгласява се за „любимеца на народа“.

През пролетта на 2006 г. участва в първия сезон на VIP Brother. Именно оттогава става известен в цялата страна като комичен и пародиен образ на риалити герой.Първият му опит в политиката е свързан с Християнрадикалната партия. През 2003 г. е кандидат за кмет на Велико Търново, като получава 1,7% от вота (509 гласа).

На изборите за парламент през 2005 г. е водач на листата в Кърджали на ПД Евророма, която не прескача 4-процентната бариера.

На изборите за президент през 2006 г. Пищова не успява да се регистрира като кандидат, заедно с Росен Николов, поради това, че инициативният комитет не успява да събере необходимите по закон 15 000 подписа.

През 2015 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, но губи изборите, привличайки скромен електорат.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент в тандем с Радо Шишарката (кандидат-вицепрезидент).

През 2019 г. отново е кандидат за кмет на Велико Търново, като резултатът му е рекордно слаб – 0,65% от вота (203 гласа).

Поклон пред паметта му!

Научете повече

През 1957 г. е поставен недостижим рекорд:300 хиляди качват Шипка!

300 хиляди души качват Шипка по случай 80-ата годишнина от отбелязването на Шипченската епопея. Събитието, което едва ли има аналог в 141-годишните чествания на епичните боеве на легендарния връх, се е състояло през 1957 година. За това свидетелства картичка, която е била притежание на известния деец на културата в Казанлък Веселин Шивачев, който я предоставя на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства.

И тъй като това се случва в средата на миналия век, в годините на най-усиленото утвърждаване на социализма у нас, на гърба на картичката, изобразяваща внушителното множество, е изписано: „300-хиляден митинг на българо-съветската дружба на връх Столетов за 80-годишнината на Шипченската епопея, 1957 година”. Надписът е на руски и на френски език.

Каквито и да са били мотивите, като например идеологемата българо-съветска дружба, присъствието на повече от четвърт милион души на върха е наистина знаменателно събитие в историята на честванията и заслужава уважението на днешните поколения.

Паметника е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г. Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.

Научете повече

Кой беше Володимир Зеленски в миналото

Президент на Украйна и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г.

Преди да бъде избран за президент придобива известност като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания Студия „Квартал-95“ (Студія Квартал-95), занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност (2003-2019), а между 2010 и 2012 г. е член на борда и генерален продуцент на телевизионния канал „Интер“ (Інтер) от 2010 до 2012 г.

На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.

Започва политическата си кариера през 2019 г. и се кандидатира на президентските избори в Украйна през същата година. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април 2019 г.[10] Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г., ставайки шестия президент на Украйна.

След встъпването си в длъжност, той предприема редица реформи, насочени към борба с корупцията, подобряване на икономическата ситуация и модернизиране на правните институции. Въпреки усилията му за укрепване на демократичните процеси, политическата ситуация в страната се променя след 2022 г., когато Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна.

Ранни години

Роден е на 25 януари 1978 г. в еврейско семейство в град Кривой рог, тогава в Украинската съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947) е математик, програмист, доктор на техническите науки, професор. Живял и работил 20 години в Монголия, където е строил минно-обогатителен комбинат в град Ерденет.

След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл.

В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование. По специалността си никога не е работил.

На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г.

На 21 януари 2019 г. партията „Слуга на народа“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.

След встъпването в длъжност

Администрацията му прави реформи против корупцията и тежката икономическа ситуация в страната. Направени са важни дипломатически връзки със Запада.

На 24 февруари 2022 г. Русия започва мащабно военно нападение срещу Украйна, което води до сериозни разрушения и хуманитарна криза. Зеленски остава в Киев и поема лидерството на страната по време на войната, като активно участва в дипломатически усилия за получаване на международна помощ и санкции срещу Русия. Той се свързва с международни лидери и организира срещи с представители на различни държави, включително със Сирия и други страни от Близкия изток, за да укрепи позициите на Украйна на глобалната сцена. Въпреки тези усилия, конфликтът ескалира и военните действия продължават, водейки до хуманитарни и икономически щети.

През цялото време на военния конфликт, Украйна не провежда нови президентски избори, поради продължаващото извънредно положение и войната. Това поставя под въпрос легитимността на властта на Зеленски, като част от опозицията и международната общност изразяват опасения относно демократичния процес в страната. Липсата на избори води до спорове дали президентът притежава пълномощията, които му дават гражданите в условия на мир. Зеленски и неговата администрация обаче поддържат тезата, че тези обстоятелства са неотложни и че новите избори ще бъдат възможни само след края на конфликта.

Източник:bg.wikipedia.org

Научете повече