Спомен и жалба на софиянци за три култови места останали в спомените на мнозина

Софиянци часове наред жалят за кино „Иван Вазов“, сладкарница „Мимоза“ и за алеята с кестените

Едно и също място, но в различно време. Sofia24.bg ще ви разкаже за бул. „Скобелев“ в рубриката „Назад във времето“. Фотографиите бяха публикувани в голяма група във Facebook и предизвикаха множество коментари. Кадрите са направени с поглед от „Петте кьошета“ в посока „Руски паметник“. 

„Генерал Михаил Д. Скобелев“, наричан за кратко „Скобелев“, е централен булевард в София. Наречен е на руския генерал.

Намира се в същинския център и в близост до тунела под НДК и Петте кьошета в източната си част.Ето част от коментарите на софиянци:

– Беше много приятно да се ходи по алеята с дърветата преди автомобилите да превземат София.

– И кино „Иван Вазов“, и сладкарница „Мимоза“.

– На мястото на „Мимоза“-та сега има заведение за бързо хранене и готвят страхотно.- Съсипаха киното и го замениха с това грозно казино.

– Страхотният булевард с красивите кестени, унищожен от алчните управници, наричащи се демократи, съсипаха цялата държава!

– Тук се родих, тук израснах, оттук взимах тролея, за да ходя на лекции в СУ.

– До болка познато място! Преди 2 години минах. Бившето кино „Иван Вазов“ е превърнато в игрално казино, сградите надраскани с графити…Спирам до тук! София моя, здравей!

Научете повече

Как с пясък от Варна в китно родопско село се ражда Българският Дубай с минерален плаж и басейн с олимпийски размери

Днес щеговито наричат Велинград – Българския Дубай заради високите цени.

Има обаче и зрънце истина, ако се съди по размаха на мечтите, които са превърнали това място в притегателен център за стотици хиляди туристи днес.

Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери се ражда в едно

Той е вторият голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София, предаде Блиц.

Плажът е завършен през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. 

По разказ на сина на Йосиф Шнитер то е станало по следния начин :

Заседава Селския общински съвет, който трябва да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка. Съветниците са искали с кредита да се павират няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа.

По време на заседанието влиза местен търговец кмета да му подпише някакъв документ.

Съветниците гласуват с парите от кредита да се построи плажа. Има два два басейна – един 50 метров и един 33 метров. На големия басейн са изградени три трамплина, дълбочината му е съобразена с тяхното използване.

Построени са солидни съблекални с индивидуални кабини, както и общи. Специално от Варна е докаран морски пясък за зоната за слънчеви бани. Заедно с пясъчната ивица е засята и тревна ивица.

Монтирани са дървени скари, които да осигурят комфорта на плажуващите. Поставено е специално осветление, за да може плажът да се използва и нощем. Край басейна са поставени душове, използвани преди и след къпане в него.

Централният минерален плаж се намира в центъра на Велинград (б.р тогава е построен в село Лъджене, настоящ квартал на града). Големият басейн е пълен със студена вода, загрявана от слънцето, а 33-метровият е пълен със минерална вода. Плажният комплекс на открито и е най-големият в града.

Разполага с 3 басейна – малък много топъл, среден топъл и голям с олимпийски размери. Водата на малкия и средния се сменя всеки ден. Просторно е и с хубава гледка към Боров парк. В комплекса се предлагат чадъри и шезлонги, водна пързалка и паркинг. Там също има заведения за хранене, лекар и спасител.

Научете повече

Митьо Пищова имал пророчески сън, предрекъл смъртта си

 

© Булфото, архив

„Зле съм, приятелю. До няколко дни ще си отида!“, казва Митьо Пищова на свой близък, който му се обажда на 1 март, за да му честити Баба Марта. Само два дни по-късно, навръх националния празник на България – 3 март, колоритният болярин издъхва.

Димитър Василев Маринов, както е името на бизнесмена по паспорт, умря в известна столична болница, където прекара последните дни от живота си под наблюдението и грижите на сина си Юлиан.

Пищова до последно се държал мъжката и дори криел от повечето си познати своя здравословен статус. Искал хората да го запомнят такъв, какъвто имидж си изграждал през целия живот на здравеняк, веселяк, голям женкар и горд собственик на най-големия 24-метров питон в страната. 

Нещата обаче стояли съвсем по съвсем друг начин. Здравословните му проблеми нараствали с всеки изминал ден. Митьо непрекъснато ходил по докторски прегледи, редовно бил хоспитализиран от една болница в друга, но сърцето отказвало да работи в правилния ритъм. Поради тази причина се наложило да му поставят пейсмейкър, който да го поддържа във форма. Операцията била поета от негов приятел. И макар че интервенцията минала успешно, „моторчето“ забуксувало и Маринов пак постъпил в здравно заведение.За беля дошло времето на карантината и Ковид-19. В края на 2020 г., Пищова изкарал тежко коронавируса и дори бе хоспитализиран. Спасили го по чудо, но месеци по-късно започнал да диша трудно. Изкачването на стълби започнало да му е проблем. Налагало се да спира за почивки, а това никак не пасвало на динамичната му натура, пише "Блиц".

Митьо Пищова си записал час да преглед, а медиците го шокирали с новината, че има сериозен проблем. Кръвните проби показвали, че хемоглобинът му е 60, т.е. кръвта му съдържа двойно по-малко кислород, отколкото трябва. 

"Притесних се, защото съм набожен човек, и сънувах един страшен сън. Много ярки образи видях и идваха за мен, искаха да ме вземат. Помолих ги за отсрочка. Беше страшно! Не се описва с думи, защото би било грях".

Сънят на набожния Маринов се оказал пророчески. Четири години и два месеца по-късно той почина. Явно толкова е била получена отсрочка.

Кръвните му изследвания били изключително лоши. Синята кръв на болярина не се съсирвала. Бил слаб като скелет, защото отказвал да слага в устата дори любимите мандарини. Говорело се, че има опасна бактерия в кръвта, с която организмът му не можел да се пребори. Осен това получил усложнения от диабета, с който е диагностициран още преди 22 години Нещата така се навързали, че довели до фатален край.

Източник:novini.bg

Научете повече

Нови подробности за бруталното убийство на Мариян убит по особено жесток начин

20-годишният мъж от Видинско, обявен за издирване преди четири дни, бе убит по особено жесток начин. Извършителите са установени, но държавното обвинение отказва да дава каквито и да е било подробности за тежкото престъпление пред медиите.

„От хората чуваме от града, че той е бил тормозен, но той лично не ни го е казвал това нещо. Питали сме го, но той не е искал да ни споделя, явно не е искал да ни притеснява“, казва приемната му майка – Павлинка.Мариян е отглеждан от приемните му родители – Павлинка и Валери Вътови. Напуска дома им през лятото на 2023 година, но понякога се отбивал при тях. Мести се на различни адреси в града, опитал е да работи и в чужбина.

„На 23 февруари последно идва вкъщи, дадох му пари, храна, но той не ни споделя нищо. От хората чуваме, че е бил тормозен. Много е добър, но не искаше да ни слуша, искахме да е при нас, но настоя да е сам“, каза още Павлина.Къщата, в която последно е живял Мариян, е била обитавана от няколко души. В момента в нея няма никой. А следи от това, че е била претърсвана, още личат по тротоара пред нея.

Изясняването на фактите и обстоятелствата по случая продължава.

Междувременно излезна информаия,че двама души са задържани за жестокото убийство на 20-годишния Мариян Пасков от Кула, Видинско. Това съобщава БНТ, позовавайки се на свои източници.

Изплува и сексуално насилие в бруталното убийство на Мариян.Във Видинско са ужасени от зверското престъпление с 20-годишното момче, зоват за справедливост.Това гласи информация, споделена от в групите Кула без цензура и Гражданско Движение - АЗ ОБИЧАМ ВИДИН.

Според непотвърдена информация престъплението е извършено с изключителна жестокост и подчертава тежък проблем – какво се случва с уязвимите младежи, които навършват пълнолетие, но не са напълно готови да се справят сами?Липсата на защита и подкрепа за такива хора ги оставя изложени на опасности, а този трагичен случай поставя въпроси, които не можем да подминем.Все още няма официално потвърждение от полицията, но десетки граждани пишат в социалните мрежи за престъплението. Много от тях споделят, че предпочитат да са анонимни, тъй като градът е малък и се притесняват.

„Брутално убийство в град Кула област Видин.

Нека запалим по една свещичка днес в памет на това добро и наивно момче Мариян Пасков!

Почивай в мир!

Трагедията на Мариян и въпросите, които не можем да отминем.

Тази седмица научихме за ужасяващата смърт на Мариян – едно от децата, които пораснаха в приемна грижа. Той беше едва на 20 години.

Вероятно убит по особено жесток начин. Според непотвърдена информация от общността, престъплението е съпроводено със сексуално насилие, с прорезни рани, обгорен. Вероятно става дума за изключителна жестокост.

Мариян беше абитуриент миналата година – един от онези млади хора, които след години в приемно семейство правят първите си стъпки към независим живот. Приемните му родители искаха да го подкрепят в намирането на работа и дом, но той настоя да се справя сам. Въпреки всички опити за помощ, той отказа.

И тук идва най-големият въпрос: какво правим като общество за тези млади хора, които не са напълно самостоятелни, но по закон са пълнолетни?

Мариян е бил уязвим. Дете с интелектуални затруднения, което попада в онази опасна “сива зона” – правно достатъчно голям, за да взема сам решения, но не достатъчно защитен, за да избегне злоупотреби.

За такива като него опасностите са навсякъде. Много младежи с лека или умерена умствена изостаналост стават лесни жертви на експлоатация – използвани за просия, принуждавани да проституират, вкарвани в дългове или изолирани от обществото.

Този случай отново поставя труден, но неизбежен въпрос: къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?

Социалните работници не могат да задължат един пълнолетен човек да остане в защитено жилище. Държавата не може да го принуди да търси помощ. Но когато такъв млад човек остане сам, без подкрепа, без контрол, без защита – последствията могат да бъдат фатални.

В град Кула много хора са знаели, че с Мариян нещо не е наред. Че е сам, че е уязвим.

Трагедията на Мариян е аларма, която ни напомня, че има хора, оставени в нищото – твърде уязвими, за да оцелеят сами, и твърде “самостоятелни”, за да получат нужната защита.

Не можем да си позволим да затворим очи. Но какво можем да направим?,“ пишат от гражданското движение./Блиц/

Научете повече

Невена Коканова: Онемях, когато Ванга набра само бели цветя за гроба на Людмила Живкова

Актрисата посещавала пророчицата преди всяка нова роля

Невена Коканова (1938-2000) – жената, която с едно присвиване на очите и усмивка, криеща в себе си тъга, можеше да разкаже повече, отколкото хиляди страници текст. Една от най-големите актриси в българското кино, тя остава завинаги в сърцата на зрителите със своите магнетични роли, които понякога се оказват отражение на собствения ѝ живот.

Родена в семейство с благороднически корени – майка ѝ е с австрийска аристократична кръв, а баща ѝ е бивш царски офицер, Коканова е изправена пред сериозни предизвикателства още в началото на кариерата си. Потеклото почти ѝ коства възможността да се реализира в киното, но въпреки всичко тя успява да се наложи със своя талант.

 

Големият ѝ пробив идва с ролята на Ирина в „Тютюн“ (1962), режисиран от Николай Корабов. Въпреки че тя напълно въплъщава духа на героинята, първоначално за ролята е избрана друга актриса. В крайна сметка обаче безспорните ѝ качества надделяват, проправяйки ѝ път към голямото кино.

 

Сюжетът на някои от филмите ѝ предсказва съдбата, а животът ѝ сам по себе си е като излязъл от сценарий – изпълнен с обрати, неизживени любови и предопределени срещи.

Още в началото на кариерата си Невена Коканова влиза в ролята на героиня, чийто живот по странен начин предвещава собствения ѝ. В „Спомен за близначката“, заснет през 70-те години, тя изиграва жена, която напуска града, за да се оттегли на село в самота. Героинята ѝ умира от рак на гърдата – трагичен завършек, който по ирония на съдбата сполетява и самата Коканова в реалния живот.

 

Но може би най-известният пример за тази зловеща симбиоза между киното и живота е „Крадецът на праскови“ – филмът, който я превърна в легенда. Любовта между Лиза и сръбския военнопленник, изигран от Раде Маркович, остава невъзможна на екрана. В живота тя също остава само авантюра, която оставя дълбока следа. Коканова и Маркович изживяват роман и извън снимачната площадка, но заради обстоятелствата и личните им животи той никога не се превръща в истинска любовна история.

 

„Отклонение“ (1967) е друг знаков филм за Невена Коканова. Историята за двама влюбени, които се срещат след години, но осъзнават, че времето е отнело възможността им да бъдат заедно, носи онази горчивина, която е присъствала и в личния живот на актрисата.Ако има нещо, което прави Невена Коканова още по-мистична личност, това е близкото ѝ приятелство с пророчицата Ванга. Двете не просто се познават – те споделят силна духовна връзка. Невена вярвала например, че цветята имат душа и че да откъснеш цвете е равносилно на отнемането на човешки живот – вярване, което напълно съвпадало с разбиранията на Ванга. 

При една от визитите си при Ванга Невена станала свидетел на невероятна сцена. Случило се малко след смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 г., за която е известно, че постоянно е ходила да се съветва с Баба Ванга. Невена заварила пророчицата ужасно разстроена от кончината на дъщерята на бившия Първи. Ясновидката отправила необичайна молба към гостенката си. Въпреки че не давала да се откъсне нито едно цвете, тя поискала актрисата да занесе цветя от градината на Рупите на гроба на Людмила Живкова.

И нещо повече – излязла в двора на къщата си и пред смаяната Коканова, въпреки че била незряща, откъснала единствено и само бели цветя. Не сбъркала нито веднъж. По какво шесто чувство се е водила и как ги е подбрала, остава абсолютна мистерия. Но знаела, че приживе Людмила много обичала белия цвят. „Онемях“, разказала Невена на своя близка за момента, в който видяла как Ванга подминава другите цветя, които не са бели.

 

Коканова често посещавала петричката пророчица, като всеки път, когато получавала нова роля или започвала работа по нов филм, отивала при нея, за да получи благословия. Ванга усещала съдбата ѝ, но никога не ѝ говорела директно за това, което предстои. Вместо да прави категорични предсказания, тя я напътствала с думи, които само една жена с дълбока душевност като Невена можела да разбере.

През 1979 г. актрисата преживява една от най-големите загуби в живота си – съпругът ѝ, режисьорът Любомир Шарланджиев, си отива от този свят. Въпреки болката Коканова намира сили да довърши последния му филм – „Трите смъртни гряха“, превръщайки се за пръв и последен път в режисьор./Ретро.бг/

Научете повече