Починал е Марко Марков, български ЛГБТИ активист и основател на Sofia Pride Film Fest. 

Тъжната новина в социалните мрежи съобщиха негови близки и приятели.


"Марко трябва да остане в паметта и историята на българското ЛГБТИ движение, в която записа с ярки букви куража на едно ново поколение активисти, отказало да изостави каузата за равноправие на ЛГБТИ хората у нас. 

С него не винаги сме вървели по една пътека, но вървяхме в една и съща посока. С новаторските си иниациативи и информационни кампании, той е един от онези, които направиха така, че обществото ни да види човешкото лице на г*й, би, транс и интерсекс хората в България и да бъде чут нашият глас. 

Без него нямаше да сме днес тук, където сме", пише в своя възпоменателен пост за него адвокат Радослав Стоянов.


Софиянци часове наред жалят за кино „Иван Вазов“, сладкарница „Мимоза“ и за алеята с кестените


Едно и също място, но в различно време. Sofia24.bg ще ви разкаже за бул. „Скобелев“ в рубриката „Назад във времето“. Фотографиите бяха публикувани в голяма група във Facebook и предизвикаха множество коментари. Кадрите са направени с поглед от „Петте кьошета“ в посока „Руски паметник“. 


„Генерал Михаил Д. Скобелев“, наричан за кратко „Скобелев“, е централен булевард в София. Наречен е на руския генерал.


Намира се в същинския център и в близост до тунела под НДК и Петте кьошета в източната си част.Ето част от коментарите на софиянци:


– Беше много приятно да се ходи по алеята с дърветата преди автомобилите да превземат София.


– И кино „Иван Вазов“, и сладкарница „Мимоза“.


– На мястото на „Мимоза“-та сега има заведение за бързо хранене и готвят страхотно.- Съсипаха киното и го замениха с това грозно казино.


– Страхотният булевард с красивите кестени, унищожен от алчните управници, наричащи се демократи, съсипаха цялата държава!


– Тук се родих, тук израснах, оттук взимах тролея, за да ходя на лекции в СУ.

– До болка познато място! Преди 2 години минах. Бившето кино „Иван Вазов“ е превърнато в игрално казино, сградите надраскани с графити…Спирам до тук! София моя, здравей!



Днес щеговито наричат Велинград – Българския Дубай заради високите цени.


Има обаче и зрънце истина, ако се съди по размаха на мечтите, които са превърнали това място в притегателен център за стотици хиляди туристи днес.


Първият в Европа и България минерален плаж с басейн-олимпийски размери се ражда в едно


Той е вторият голям минерален плаж в България след „Дианабад” в София, предаде Блиц.


Плажът е завършен през лятото на 1937 г. Благодарение на усилията, които полага кметът Йосиф Шнитер за идигането на курорта. 


По разказ на сина на Йосиф Шнитер то е станало по следния начин :


Заседава Селския общински съвет, който трябва да вземе решение за какво да бъде употребен отпуснат кредит от банка. Съветниците са искали с кредита да се павират няколко улици. Шнитер е държал да се направи плажа.


По време на заседанието влиза местен търговец кмета да му подпише някакъв документ.


Съветниците гласуват с парите от кредита да се построи плажа. Има два два басейна – един 50 метров и един 33 метров. На големия басейн са изградени три трамплина, дълбочината му е съобразена с тяхното използване.


Построени са солидни съблекални с индивидуални кабини, както и общи. Специално от Варна е докаран морски пясък за зоната за слънчеви бани. Заедно с пясъчната ивица е засята и тревна ивица.


Монтирани са дървени скари, които да осигурят комфорта на плажуващите. Поставено е специално осветление, за да може плажът да се използва и нощем. Край басейна са поставени душове, използвани преди и след къпане в него.


Централният минерален плаж се намира в центъра на Велинград (б.р тогава е построен в село Лъджене, настоящ квартал на града). Големият басейн е пълен със студена вода, загрявана от слънцето, а 33-метровият е пълен със минерална вода. Плажният комплекс на открито и е най-големият в града.


Разполага с 3 басейна – малък много топъл, среден топъл и голям с олимпийски размери. Водата на малкия и средния се сменя всеки ден. Просторно е и с хубава гледка към Боров парк. В комплекса се предлагат чадъри и шезлонги, водна пързалка и паркинг. Там също има заведения за хранене, лекар и спасител.


 

© Булфото, архив

„Зле съм, приятелю. До няколко дни ще си отида!“, казва Митьо Пищова на свой близък, който му се обажда на 1 март, за да му честити Баба Марта. Само два дни по-късно, навръх националния празник на България – 3 март, колоритният болярин издъхва.


Димитър Василев Маринов, както е името на бизнесмена по паспорт, умря в известна столична болница, където прекара последните дни от живота си под наблюдението и грижите на сина си Юлиан.


Пищова до последно се държал мъжката и дори криел от повечето си познати своя здравословен статус. Искал хората да го запомнят такъв, какъвто имидж си изграждал през целия живот на здравеняк, веселяк, голям женкар и горд собственик на най-големия 24-метров питон в страната. 


Нещата обаче стояли съвсем по съвсем друг начин. Здравословните му проблеми нараствали с всеки изминал ден. Митьо непрекъснато ходил по докторски прегледи, редовно бил хоспитализиран от една болница в друга, но сърцето отказвало да работи в правилния ритъм. Поради тази причина се наложило да му поставят пейсмейкър, който да го поддържа във форма. Операцията била поета от негов приятел. И макар че интервенцията минала успешно, „моторчето“ забуксувало и Маринов пак постъпил в здравно заведение.За беля дошло времето на карантината и Ковид-19. В края на 2020 г., Пищова изкарал тежко коронавируса и дори бе хоспитализиран. Спасили го по чудо, но месеци по-късно започнал да диша трудно. Изкачването на стълби започнало да му е проблем. Налагало се да спира за почивки, а това никак не пасвало на динамичната му натура, пише "Блиц".


Митьо Пищова си записал час да преглед, а медиците го шокирали с новината, че има сериозен проблем. Кръвните проби показвали, че хемоглобинът му е 60, т.е. кръвта му съдържа двойно по-малко кислород, отколкото трябва. 


"Притесних се, защото съм набожен човек, и сънувах един страшен сън. Много ярки образи видях и идваха за мен, искаха да ме вземат. Помолих ги за отсрочка. Беше страшно! Не се описва с думи, защото би било грях".


Сънят на набожния Маринов се оказал пророчески. Четири години и два месеца по-късно той почина. Явно толкова е била получена отсрочка.


Кръвните му изследвания били изключително лоши. Синята кръв на болярина не се съсирвала. Бил слаб като скелет, защото отказвал да слага в устата дори любимите мандарини. Говорело се, че има опасна бактерия в кръвта, с която организмът му не можел да се пребори. Осен това получил усложнения от диабета, с който е диагностициран още преди 22 години Нещата така се навързали, че довели до фатален край.

Източник:novini.bg



20-годишният мъж от Видинско, обявен за издирване преди четири дни, бе убит по особено жесток начин. Извършителите са установени, но държавното обвинение отказва да дава каквито и да е било подробности за тежкото престъпление пред медиите.


„От хората чуваме от града, че той е бил тормозен, но той лично не ни го е казвал това нещо. Питали сме го, но той не е искал да ни споделя, явно не е искал да ни притеснява“, казва приемната му майка – Павлинка.Мариян е отглеждан от приемните му родители – Павлинка и Валери Вътови. Напуска дома им през лятото на 2023 година, но понякога се отбивал при тях. Мести се на различни адреси в града, опитал е да работи и в чужбина.


„На 23 февруари последно идва вкъщи, дадох му пари, храна, но той не ни споделя нищо. От хората чуваме, че е бил тормозен. Много е добър, но не искаше да ни слуша, искахме да е при нас, но настоя да е сам“, каза още Павлина.Къщата, в която последно е живял Мариян, е била обитавана от няколко души. В момента в нея няма никой. А следи от това, че е била претърсвана, още личат по тротоара пред нея.


Изясняването на фактите и обстоятелствата по случая продължава.


Междувременно излезна информаия,че двама души са задържани за жестокото убийство на 20-годишния Мариян Пасков от Кула, Видинско. Това съобщава БНТ, позовавайки се на свои източници.


Изплува и сексуално насилие в бруталното убийство на Мариян.Във Видинско са ужасени от зверското престъпление с 20-годишното момче, зоват за справедливост.Това гласи информация, споделена от в групите Кула без цензура и Гражданско Движение - АЗ ОБИЧАМ ВИДИН.


Според непотвърдена информация престъплението е извършено с изключителна жестокост и подчертава тежък проблем – какво се случва с уязвимите младежи, които навършват пълнолетие, но не са напълно готови да се справят сами?Липсата на защита и подкрепа за такива хора ги оставя изложени на опасности, а този трагичен случай поставя въпроси, които не можем да подминем.Все още няма официално потвърждение от полицията, но десетки граждани пишат в социалните мрежи за престъплението. Много от тях споделят, че предпочитат да са анонимни, тъй като градът е малък и се притесняват.


„Брутално убийство в град Кула област Видин.


Нека запалим по една свещичка днес в памет на това добро и наивно момче Мариян Пасков!


Почивай в мир!


Трагедията на Мариян и въпросите, които не можем да отминем.


Тази седмица научихме за ужасяващата смърт на Мариян – едно от децата, които пораснаха в приемна грижа. Той беше едва на 20 години.


Вероятно убит по особено жесток начин. Според непотвърдена информация от общността, престъплението е съпроводено със сексуално насилие, с прорезни рани, обгорен. Вероятно става дума за изключителна жестокост.


Мариян беше абитуриент миналата година – един от онези млади хора, които след години в приемно семейство правят първите си стъпки към независим живот. Приемните му родители искаха да го подкрепят в намирането на работа и дом, но той настоя да се справя сам. Въпреки всички опити за помощ, той отказа.


И тук идва най-големият въпрос: какво правим като общество за тези млади хора, които не са напълно самостоятелни, но по закон са пълнолетни?


Мариян е бил уязвим. Дете с интелектуални затруднения, което попада в онази опасна “сива зона” – правно достатъчно голям, за да взема сам решения, но не достатъчно защитен, за да избегне злоупотреби.


За такива като него опасностите са навсякъде. Много младежи с лека или умерена умствена изостаналост стават лесни жертви на експлоатация – използвани за просия, принуждавани да проституират, вкарвани в дългове или изолирани от обществото.


Този случай отново поставя труден, но неизбежен въпрос: къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?


Социалните работници не могат да задължат един пълнолетен човек да остане в защитено жилище. Държавата не може да го принуди да търси помощ. Но когато такъв млад човек остане сам, без подкрепа, без контрол, без защита – последствията могат да бъдат фатални.


В град Кула много хора са знаели, че с Мариян нещо не е наред. Че е сам, че е уязвим.


Трагедията на Мариян е аларма, която ни напомня, че има хора, оставени в нищото – твърде уязвими, за да оцелеят сами, и твърде “самостоятелни”, за да получат нужната защита.


Не можем да си позволим да затворим очи. Но какво можем да направим?,“ пишат от гражданското движение./Блиц/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив