Бившият съпруг на Венета Райкова – Тихомир Георгиев, изуми всички с външния си вид днес. Когато двамата бяха семейство, Тишо беше строен и поддържан, но изглежда, че в последните години се е занемарил значително.


Скорошна снимка показва, че бившият мъж на тв водещата, който е и баща на детето й, изглежда значително по-възрастен – поне с 10 години над реалната си възраст. Тихомир вече има видимо коремче и е оплешивял драстично. За да прикрие липсата на коса, той е обръснал главата си нула номер.


Миналата седмица Тихомир е бил засечен от папараци в центъра на София, докато си купува храна. Той е напуснал магазинче за бързи закуски с 2 сока и кроасани, пише „Уикенд“.


Откакто се разведе с Венета Райкова преди 3 години, Тишо не е афиширал сериозна връзка с друга жена. Същото важи и за самата Венета, която също не се е показвала публично с нов мъж. „Той все още е първият, на когото звъня, когато ми се случи нещо хубаво или лошо. Никога не сме си изневерявали, просто рутината уби брака ни,“ е споделяла Венета през годините.




И до днес Слави Трифонов открито изразява възхищението си към Жоро Илиев и брат му Васил Илиев.


Бивш гард на Главния разкрива истинската природа на връзката между шоумена и висаджиите. Според него двамата братя никога не са уважавали Дългия – просто той бил перфектният инструмент за реализиране на целите им, научи ексклузивно 


Телохранителят твърди, че Слави Трифонов е бил съучастник на братята Илиеви, които са основоположници на рекета и контрабандата на забранени вещества в България. В началото на 90-те стотици българи, опитващи се да стартират собствен бизнес, са били брутално смазани от тях. ВИС изнудвала всеки, дръзнал да влезе в предприемаческия свят, без значение от сферата.А тези, които отказвали да се подчинят, плащали с живота си.


Голяма част от милионите на ВИС били изпрани именно чрез Слави Трифонов, като неговата музикална компания играела ключова роля. Братята Илиеви имали амбицията да създадат могъща музикална империя, през която да легализират огромните си приходи.


Фаталният ден, когато Васил Илиев бе застигнат от куршуми, не бил случаен – той е имал среща с Дългия, за да обсъди детайлите около бъдещата музикална мрежа.


Неслучайно музикалната компания продуцира единствено изпълнители, близки до двамата братя – Кали, Марко и Снежина, Сашо Роман, Сашка Васева.


Но връзката на Слави Трифонов с ВИС не спира дотук. През 1995 г. Жоро Илиев решава да завземе и модния бизнес, а съпругата му Мая Илиева, заедно с Дим Дуков, основава модна агенция „Ексграунд“. Към нея се присъединяват не само красиви млади момичета, но и моделки, избягали от „Визаж“, сред които и Цеци Красимирова.


Истинската цел на агенцията била създаването на каталог от красавици, които да задоволяват желанията не само на братята Илиеви, но и на техните приближени. Слави Трифонов, вече добре познато лице, активно препоръчвал момичетата на свои познати, пише ПИК.



Легендарният български щангист Норайр Нурикян почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване. Това съобщи семейството му.


Ноно, както го наричаха приятели и познати, е първият олимпийски шампион и единствен двукратен златен олимпийски медалист по вдигане на тежести на България.


Той е роден на 26 юли 1948 в Сливен, като започва първо да тренира баскетбол, но поради ниския си ръст се насочва към щангите. Нурикян има късмета по онова време Иван Абаджиев да бъде в родния му град и той започва да тренира при него.


Това сътрудничество дава началото на една спортна легенда, която донесе на България две олимпийски и две световни титли - в Мюнхен 1972 и Монреал 1976 (тогава Олимпиадите бяха и световни първенства).


Нурикян има и требъл през 1976, когато завоюва и европейското злато в Берлин. В бляскавата си кариера той спечели още един сребърен и два бронзови медала от световни първенства, по два пъти е вицешампион и трети в Европа, а пет пъти бе на върха в балканските първенства.


Нурикян е спечелил общо 55 медала от всички състезания (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови). Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в двубоя (по онова време имаше три упражнения -  изхвърляне, изтласкване и двубой).Нурикян е сред едва шестимата български спортисти, спечелили по две олимпийски титли.


След края на спортната си кариера той стана помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, а след това и старши треньор (1989-1993). Като такъв Нурикян изведе България до общо 4 олимпийски медала в Барселона 1992 - титла на Иван Иванов, сребро на Николай Пешалов и Йото Йотов, както и бронз на Стефан Ботев.


Нурикян бе и опитен и вещ администратор. Той работи успешно като генерален секретар на Българска федерация по вдигане на тежести (1995-2004), бе и един мандат вицепрезидент на международната федерация (2001-2005). Той работи и като изпълнителен директор на спортния тотализатор. Беше и индивидуален член на БОК.


За постиженията си Нурикян е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 получи и орден "Стара планина".


Избран бе за почетен професор на Ереванския университет. През 2022 той дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести.


Поклон пред светлата му памет!



Задължителни психологически тестове за подновяване на шофьорската книжка.

От януари 2024 г. в страните от Европейския съюз влизат в сила нови правила за водачите над 65 години, съобщава inPoland.


Според новите регулации, всички шофьори на 65 и повече години ще трябва да преминават задължителен психологически преглед, за да подновят шофьорската си книжка. Ако не преминат успешно теста, ще загубят правото си да шофират.


Част от стратегията Vision Zero за по-безопасни пътища

Тези по-строги изисквания са част от плана Vision Zero, чиято цел е драстично намаляване на пътните инциденти и повишаване на безопасността на пътя в Европа.


Какви ще бъдат тестовете?

Психологическите изследвания ще оценяват:

1.Способността за концентрация

2.Рефлексите и реакциите в неочаквани ситуации

3.Психичното състояние и когнитивните способности



Ако тестът покаже сериозни нарушения, съответният водач няма да получи разрешение да управлява автомобил.


Опреснителни курсове за шофьори над 70 години

За шофьорите над 70 години ще бъдат въведени задължителни опреснителни курсове, които ще помогнат за подобряване на шофьорските умения и по-безопасно поведение на пътя.


Според експерти, възрастните водачи по-често участват в пътни инциденти, което налага допълнително обучение.


Ограничаване валидността на шофьорските книжки


Очаква се валидността на шофьорските книжки за по-възрастните шофьори да бъде намалена:

След 70 години – книжката ще се подновява на всеки 5 години, като психологическият преглед ще се изисква на всеки 2 години.

След 75 години – подновяване всяка година.


Какво предстои?


Всички страни от Европейския съюз ще трябва да въведат тези промени в законодателството си в близко бъдеще.


Ако сте шофьор над 65 години, бъдете подготвени за новите изисквания, които ще окажат влияние върху възможността ви да продължите да управлявате автомобил.



През март 1978 той се разминава с полета и всяка година празнуваше датата като второ рождение


Почина Николай Данаилов, единият от тримата, спасили се по чудо от най-голямата и най-странна самолетна катастрофа в историята на българското въздухоплаване, съобщи сестра му Мариана. На 16 март 1978 година Ту-134 на тогавашния български авиопревозвач „Балкан“, извършващ редовен полет от София до Варшава, се разбива в дере край врачанските села Тлачене, Върбица и Габаре.


В салона му пътуват полски и български юноши спортисти. Сред тях са и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми, двама полски режисьори и световноизвестната треньорка и председателка на Българската федерация по художествена гимнастика Жулиета Шишманова. Николай също е имал билет за полета, но го изпуска в последния момент, защото от касата в предприятието му не успяват да му осигурят валута за командировката.


Още тогава случаят се превръща в огромна загадка. Освен че комунистическите медии процеждат само пет реда, в които дори не споменават имената на загиналите, има още нещо, което десетилетия наред остава необяснимо. След катастрофата не остава нито един труп. Всички пътували в самолета изчезват. Личните им вещи са налице, но властите отказват да кажат къде са отведени пътниците. Близките разбират, че са погребали празни ковчези, в които е имало само тенекии с пясък, когато след време отварят гробовете, за да полагат други отишли си близки.

Тялото на световноизвестната гимнастичка и треньорка Жулиета Шишманова никога не е предадено на близките ѝ, за да го погребат. След най-новите разкрития вече се знае, че комунистическите власти са наредили да бъде изхвърлено с останалите загинали в обща киселинна яма край Перник.

В стремежа си да крият до последно истината, властите впрягат и баба Ванга, която лъже роднините на загиналите, че техните хора са отвлечени, но живи и здрави, и скоро ще се върнат. Така комунистическата върхушка се надява, че надеждата ще държи близките на загиналите кротки и те няма да са склонни да вършат притеснителни за комунистическата държава прояви. На роднините на загиналите поляци, при които Ванга няма как да огрее, пък са изпращани анонимни писма с внушения, че хората им са отвлечени.



Януш Вилхелми (с очилата) е бил назначен за временно изпълняващ длъжността министър едва от два дни, когато загива в катастрофата. В миналото той е бил партизанин в известната прозападна Армия Крайова, но след като в Полша се настанява комунистическа диктатура, той се преобръща в марксист.

Едва миналата година, след като бяха разсекретени много от документите около катастрофата, и след признанията на някои бивши служители на Държавна сигурност, тази мистерия най-сетне бе разплетена. Оказва се, че самолетът е станал жертва на отвличане. На борда му е имало двама араби - иракчанинът Ахмед Симан и кувейтецът Фахад ал Бадер, чиято самоличност ДС успява да скрие и посмъртно му я сменя с нова - на измислената англичанка Джоузи Найтингейл.


Целта е да се скрие истината и от съветските разследващи, пратени у нас да нищят случая. След като арабите нареждат на пилота да завие към Югославия, част от пътниците се нахвърлят срещу арабите, а те започват да стрелят. Сред пътувалите има партийни работници, а полският министър е и бивш партизанин, което обяснява безстаршното им поведение. Причина за него е и като цяло малката осведоменост на хората в комунизма какво трябва да се прави при отвличане - че пътниците трябва да си кротуват по местата.

Заслужилата майсторка на спорта Нешка Робева и златното ѝ момиче Илиана Раева (тогава на 15) позират за сп. „Жената днес“ през 1978 г. Раева не се качва на самолета, защото вдига необяснима температура вечерта преди полета.

Властите на комунистическа България за нищо на света не искат някой да узнава какво се е случило на борда, затова нареждат телата с видимите по тях рани от стрелба да бъдат изхвърлени в обща киселинна яма край Перник, където бързо да се разложат, за да не останат никакви доказателства. На близките в България и Полша са изпратени заковани празни ковчези, пълни с кутии с пясък. Самите араби са били в България за оръжейни сделки със създадената от ДС фирма „Кинтекс“, която се занимава основно с контрабанда на оръжия и наркотици. През 1975 г. Николай Данаилов завършва първи випуск Информатика в Политехническия институт във Вроцлав. Три години по-късно, когато е на 26, му предстои пътуване пак до Полша. Трябва да се качи на същия злополучен самолет. Но е роден под щастлива звезда. Той е един от тримата, близнати от съдбата, които се разминават със смъртта.

Албена Петрова е повикана от Варна на мястото на Илиана Раева и загива.

Другите двама са гимнастичката Илиана Раева, сега председателка на Българската федерация по художествена гимнастика, и състезателят от полския олимпийски отбор по колоездене Лешек Сибилски. Г-жа Раева внезапно вдига необяснима температура преди полета, която изчезва на сутринта на следващия ден. Това кара треньорката ѝ Нешка Робева да я замени с варненската гимнастичка Албена Петрова (15 г.), която загива в катастрофата.


Лешек Сибилски пък не успява да пътува до България, защото има изпити в университета. По това време в Полша няма закрити колоездачни писти и спортистите през зимата летят до България, където климатът е по-мек, за да тренират.


Лешек Сибилски (в средата) пропуска полета заради изпити. Вляво от него е Марек Колаша, вдясно - Кшищоф Отоцки, и двамата са сред загиналите край Габаре полски колоездачи.

Данаилов работи като инженер в Завода за медицинска апаратура във Враца – отдавна разграбен и закрит. Трябвало служебно да лети за Варшава, а оттам - към Бидгошч, откъдето да достави части за български медицински апарати. Часове преди полета счетоводителка от бившето обединение „Приборостроене и автоматизация“ отказва да му брои преводни рубли за командировъчните – нямало в наличност, затова се налагало да изчака един ден.


По онова време в дома на Николай нямало нито телевизор, нито радио. Слушали новините от радиоточка – феномен на миналия век, който представлява говорител в кутия, свързан към кабелно радио, предаващо само една програма, обикновено съществуващата и днес „Хоризонт“.


Паметникът край с. Габаре в памет на загиналите в най-голямата самолетната катастрофа в България.


„Прибрах се с влака и бях вече в къщи, когато в 18:30 по радиоточката съобщиха, че самолетът от София за Варшава се е разбил в каменните кариери край с. Габаре, Врачанско. Това беше моят полет. Изтръпнах и цяла нощ не мигнах, но истинският шок дойде на следващия ден, когато отидох на работа в завода. Сварих бюрото ми отрупано с цветя, а колегите ми ме оплакваха“, спомня си приживе инженерът.


Той остава жив, но понеже е сред лицата закупили билети за полета, му издават смъртен акт. Отменен е няколко дни по-късно. Години наред след това Данаилов не пропуска на злокобната дата да почерпи счетоводителката, оказала се негова спасителка. Николай е починал на 5 март след неравна борба с тумор в мозъка./Флагман/


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив