През март 1978 той се разминава с полета и всяка година празнуваше датата като второ рождение
Почина Николай Данаилов, единият от тримата, спасили се по чудо от най-голямата и най-странна самолетна катастрофа в историята на българското въздухоплаване, съобщи сестра му Мариана. На 16 март 1978 година Ту-134 на тогавашния български авиопревозвач „Балкан“, извършващ редовен полет от София до Варшава, се разбива в дере край врачанските села Тлачене, Върбица и Габаре.
В салона му пътуват полски и български юноши спортисти. Сред тях са и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми, двама полски режисьори и световноизвестната треньорка и председателка на Българската федерация по художествена гимнастика Жулиета Шишманова. Николай също е имал билет за полета, но го изпуска в последния момент, защото от касата в предприятието му не успяват да му осигурят валута за командировката.
Още тогава случаят се превръща в огромна загадка. Освен че комунистическите медии процеждат само пет реда, в които дори не споменават имената на загиналите, има още нещо, което десетилетия наред остава необяснимо. След катастрофата не остава нито един труп. Всички пътували в самолета изчезват. Личните им вещи са налице, но властите отказват да кажат къде са отведени пътниците. Близките разбират, че са погребали празни ковчези, в които е имало само тенекии с пясък, когато след време отварят гробовете, за да полагат други отишли си близки.
Тялото на световноизвестната гимнастичка и треньорка Жулиета Шишманова никога не е предадено на близките ѝ, за да го погребат. След най-новите разкрития вече се знае, че комунистическите власти са наредили да бъде изхвърлено с останалите загинали в обща киселинна яма край Перник.
В стремежа си да крият до последно истината, властите впрягат и баба Ванга, която лъже роднините на загиналите, че техните хора са отвлечени, но живи и здрави, и скоро ще се върнат. Така комунистическата върхушка се надява, че надеждата ще държи близките на загиналите кротки и те няма да са склонни да вършат притеснителни за комунистическата държава прояви. На роднините на загиналите поляци, при които Ванга няма как да огрее, пък са изпращани анонимни писма с внушения, че хората им са отвлечени.
Януш Вилхелми (с очилата) е бил назначен за временно изпълняващ длъжността министър едва от два дни, когато загива в катастрофата. В миналото той е бил партизанин в известната прозападна Армия Крайова, но след като в Полша се настанява комунистическа диктатура, той се преобръща в марксист.
Едва миналата година, след като бяха разсекретени много от документите около катастрофата, и след признанията на някои бивши служители на Държавна сигурност, тази мистерия най-сетне бе разплетена. Оказва се, че самолетът е станал жертва на отвличане. На борда му е имало двама араби - иракчанинът Ахмед Симан и кувейтецът Фахад ал Бадер, чиято самоличност ДС успява да скрие и посмъртно му я сменя с нова - на измислената англичанка Джоузи Найтингейл.
Целта е да се скрие истината и от съветските разследващи, пратени у нас да нищят случая. След като арабите нареждат на пилота да завие към Югославия, част от пътниците се нахвърлят срещу арабите, а те започват да стрелят. Сред пътувалите има партийни работници, а полският министър е и бивш партизанин, което обяснява безстаршното им поведение. Причина за него е и като цяло малката осведоменост на хората в комунизма какво трябва да се прави при отвличане - че пътниците трябва да си кротуват по местата.
Заслужилата майсторка на спорта Нешка Робева и златното ѝ момиче Илиана Раева (тогава на 15) позират за сп. „Жената днес“ през 1978 г. Раева не се качва на самолета, защото вдига необяснима температура вечерта преди полета.
Властите на комунистическа България за нищо на света не искат някой да узнава какво се е случило на борда, затова нареждат телата с видимите по тях рани от стрелба да бъдат изхвърлени в обща киселинна яма край Перник, където бързо да се разложат, за да не останат никакви доказателства. На близките в България и Полша са изпратени заковани празни ковчези, пълни с кутии с пясък. Самите араби са били в България за оръжейни сделки със създадената от ДС фирма „Кинтекс“, която се занимава основно с контрабанда на оръжия и наркотици. През 1975 г. Николай Данаилов завършва първи випуск Информатика в Политехническия институт във Вроцлав. Три години по-късно, когато е на 26, му предстои пътуване пак до Полша. Трябва да се качи на същия злополучен самолет. Но е роден под щастлива звезда. Той е един от тримата, близнати от съдбата, които се разминават със смъртта.
Албена Петрова е повикана от Варна на мястото на Илиана Раева и загива.
Другите двама са гимнастичката Илиана Раева, сега председателка на Българската федерация по художествена гимнастика, и състезателят от полския олимпийски отбор по колоездене Лешек Сибилски. Г-жа Раева внезапно вдига необяснима температура преди полета, която изчезва на сутринта на следващия ден. Това кара треньорката ѝ Нешка Робева да я замени с варненската гимнастичка Албена Петрова (15 г.), която загива в катастрофата.
Лешек Сибилски пък не успява да пътува до България, защото има изпити в университета. По това време в Полша няма закрити колоездачни писти и спортистите през зимата летят до България, където климатът е по-мек, за да тренират.
Лешек Сибилски (в средата) пропуска полета заради изпити. Вляво от него е Марек Колаша, вдясно - Кшищоф Отоцки, и двамата са сред загиналите край Габаре полски колоездачи.
Данаилов работи като инженер в Завода за медицинска апаратура във Враца – отдавна разграбен и закрит. Трябвало служебно да лети за Варшава, а оттам - към Бидгошч, откъдето да достави части за български медицински апарати. Часове преди полета счетоводителка от бившето обединение „Приборостроене и автоматизация“ отказва да му брои преводни рубли за командировъчните – нямало в наличност, затова се налагало да изчака един ден.
По онова време в дома на Николай нямало нито телевизор, нито радио. Слушали новините от радиоточка – феномен на миналия век, който представлява говорител в кутия, свързан към кабелно радио, предаващо само една програма, обикновено съществуващата и днес „Хоризонт“.
Паметникът край с. Габаре в памет на загиналите в най-голямата самолетната катастрофа в България.
„Прибрах се с влака и бях вече в къщи, когато в 18:30 по радиоточката съобщиха, че самолетът от София за Варшава се е разбил в каменните кариери край с. Габаре, Врачанско. Това беше моят полет. Изтръпнах и цяла нощ не мигнах, но истинският шок дойде на следващия ден, когато отидох на работа в завода. Сварих бюрото ми отрупано с цветя, а колегите ми ме оплакваха“, спомня си приживе инженерът.
Той остава жив, но понеже е сред лицата закупили билети за полета, му издават смъртен акт. Отменен е няколко дни по-късно. Години наред след това Данаилов не пропуска на злокобната дата да почерпи счетоводителката, оказала се негова спасителка. Николай е починал на 5 март след неравна борба с тумор в мозъка./Флагман/
19:15
