9:14
В българските социални мрежи се водят люти битки около миналото. Миналото в НРБ. Доста соцносталгици пренебрегват факта, че днес българите са в пъти по-богати и свободни в сравнение с онова време. Пренебрегват и редица детайли, за които ни подсеща една публикация във вестник „Берлинер Курир“ за странностите на ГДР. Тук разширяваме и задълбочаваме любопитния списък, подготвен от германските колеги.
1. Пазаруването с купони: феномен, който по-възрастните германци от бившата ГДР, но и по-възрастните българи помнят от средата на миналия век. В така наречените „социалистически държави“ цареше хроничен дефицит на определени продукти, поради което виещите се опашки край магазините бяха обичайна гледка. Особено в по-ранния период комунистическите правителства се опитваха да създават някаква „справедливост“ чрез купони, с които се купуваха ограничени количества основни продукти. В ГДР купонната система беше отменена чак през 1958 година, но тогава пък автоматично скочиха цените на повече основни стоки.
2. Пътуване в чужбина само с така наречената „изходна виза“. Младите германци и младите българи, които днес обикалят свободно целия свят, не могат дори да си представят, че по времето на ГДР и НРБ за пътуване в чужбина се искаше специално разрешение от милицията/полицията или от Държавна сигурност. Да не говорим, че „пътуване в чужбина“ обикновено означаваше само пътуване до друга тъй наречена социалистическа страна. Гражданите на ГДР имаха нужда от такава „изходна виза“, за да отидат на почивка в България например. Българите също имаха нужда от милиционерско разрешение за пътуване до ГДР. Туристическите пътувания в държави извън Източния блок, камо ли пък на Запад, бяха почти немислими.
3. За закупуване на автомобил се чакаше десетилетия. Поради недостига на автомобили и в ГДР, и в България се чакаше дълги години, докато „ти излезе номерът“ за покупка на кола. При това – само на коли от соцлагера, москвичи, трабанти и пр. Западна кола беше практически невъзможно да се закупи, а в България в определен период имаше наказателно мито от 200% за внос на автомобил от чужбина.В НРБ и ГДР се чакаше дълго за автомобили Снимка: picture-alliance/dpa
4. Като сме на тема автомобили: по онези времена децата пътуваха в колите без детско столче, без никакви подсигуровки. Често ги слагаха на задната седалка или пък някой от родителите ги държеше в скута си. Според съвременните норми за сигурност това е не само недопустимо – то е направо възмутително.
5. „Я изтичай да ми купиш цигари от будката!“ Тази фраза беше обичайна и в ГДР, и в НРБ. Родителите (най-вече бащите) поради мързел често пращаха малолетните си деца за цигари или алкохол – нещо, което законите днес не допускат. И правилно, защото децата трябва да бъдат предпазвани от тези „стимуланти“.Децата купуваха от будката не само захарни петлета Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
6. И пак за децата, които навремето ядяха бой от родители и учители. В ранните години на т.нар. „социализъм“, че дори и по-късно шамарите и боят бяха напълно легитимно „възпитателно средство“ в семействата и в училищата. Тогава никой не беше чувал за правата на децата и съответно никой не се замисляше по въпроса.
7. Спасителни жилетки по време на излет с лодка или корабче? За днешните деца в Германия това е напълно в реда на нещата, но по времето на ГДР такива норми просто нямаше. В България също. Хигиенните изисквания към училищата също бяха на много по-ниско равнище, отколкото са днес. Сегашните училища в Германия предлагат относително чисти тоалетни с тоалетна хартия и сапун, докато едно време за това можеше само да се мечтае.
8. По времето на ГДР и на НРБ имаше много повече „стопаджии“. Особено младите хора тогава не разполагаха със собствени автомобили, а общественият транспорт беше доста по-слабо развит, отколкото днес. Нямаше и „споделени пътувания“. И младите масово пътуваха на автостоп. Според „Берлинер Курир“ днес каузата на стопаджиите в Германия е обречена, защото почти никой не би взел чужд човек в колата си.В НРБ почти всеки имаше такава касичка у домаСнимка: Inventarbuch des Sozialismus
9. Хигиената на хората значително отстъпваше спрямо сегашната. По улиците на България често можеше да се видят храчещи хора, в един по-ранен етап имаше дори така наречените „плювалници“, които обслужваха тази „хигиенна необходимост“. Хвърлянето на фасове от цигари също беше масово и на практика безнаказано. В ранните години на НРБ банята в апартамента или къщата беше нещо много рядко. Обикновено се ходеше семейно на градска баня: един път в седмицата.
10. В годините на ГДР и НРБ нямаше не само мобилни телефони – тогава и стационарните телефони бяха нещо като лукс. В жилищата често функционираха така наречените „дуплекси“ – два съседни апартамента деляха една обща телефонна линия и не можеха да разговарят по нея по едно и също време. Тази практика продължи дори и в първите години след прехода. В по-ранния период за телефонни разговори се ходеше чак до пощата, където се даваше „поръчка“ и се чакаше дълго за връзка. Телефонните разговори с чужбина бяха почти невъзможни и невъобразимо скъпи.
Александър Андреев/АГ/БР
