С Указ на Държавния съвет № 2932 от 27. IX. 1983 г. е изграден нов, XII столичен район "Искър". В състава на района се включват ж.к. "Дружба" и промишлената зона Гара Искър.



Очертанията му вървят по южната граница на летищния комплекс и продължението й до околовръст-ния път, по околовръстния път до бул. "Ленин", по бул. "Ленин" до караулната, по досегашната граница между Ленински район и район "Васил Левски" и по бул. "Хо Ши Мин" и бул. "Фестивален", до летищния комплекс.




Олимпийските игри в Москва през 1980 година носят на българския спорт най-много отличия. Нашите представители печелят 41 медала, като 8 са шампионите.


Стоян Делчев е първият олимпийски шампион на България в спортната гимнастика.


Той триумфира на висилка на игрите в Москва през 1980, като добавя и бронзово отличие в многобоя.В детските си години пловдивчанинът се изявява като отличен футболист. Когато идва моментът да избира между футбола и гимнастиката, момчето естествено се насочва към футбола. Баща му, който е бивш борец, обаче го кара да промени посоката с думите, че в гимнастиката зависиш само от себе си, а във футбола от още 10 души.


Едва 16-годишен Делчев дебютира на Олимпийските игри в Монреал 1976, където се нарежда на 12 място с тима на България. Още следващата година става европейски шампион на висилка, като изпълнява ново прелитане, което по-късно получава неговото име. През 1978 г. печели и европейската титла в многобоя, като добавя и злато на земя. Следващата година му носи злато на земя от Световната купа в Токио.


Подготовката му за Олимпийските игри в Москва е тежка – месец преди заминаването стъпва накриво при отскок и получава контузия в глезена – лекари и физиотерапевти правят чудеса и Делчев отпътува с лонгета на крака, която сваля в деня на състезанията. За да направи феноменално представяне. Бронз в многобоя, 4 финала на уредите. Печели злато на висилка, завършва пети на успоредка, кон с гривни и халки.


След игрите в Москва Делчев е сполетян от поредица травми – къса ахилесово сухожилие на десния крак. Форсиран в подготовката, половин година преди игрите в Лос Анджелис 1984 къса ахилеса отново и това слага – твърде рано – край на блестящата му спортна кариера.


Отказва се на 23 години, а на 25 вече е старши треньор на националния отбор. Извежда отлично подготвен български отбор в Сеул 1988, където Любомир Герасков печели титлата на кон с гривни. През 1991 година заминава за САЩ и след много трудности основава своя гимнастическа школа в Рино, Невада. През 2008 година Стоян Делчев става 64-ият член на гимнастическата Зала на славата в Оклахома сити.



Синдикатът КТ „Подкрепа“ стартира инициатива за възстановяване на възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, известно като „клас прослужено време“, за държавните служители.


Подписка вече се организира във всички синдикални структури, съобщи Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация на КТ „Подкрепа“ във Варна.


Отнета добавка от 2012 година


Държавните служители са лишени от тази добавка към заплатите си от 2012 г., което според Василев е довело до сериозно демотивиране на този професионален сегмент. „Повече от десетилетие тези хора са подложени на безпрецедентни унижения и обществен натиск,“ подчерта той.


Обидни етикети и подценяване


Според Василев политиците често засилват негативното отношение към служителите, като ги наричат „бюрократи“ и „паразити“. Въпреки това той подчерта, че държавните служители са високо квалифицирани експерти, без чиято работа държавната администрация не би функционирала ефективно.


Финансови загуби за служителите


Липсата на „клас прослужено време“ ощетява служителите с 200-400 лева месечно, изчислява Василев. Той отбеляза, че това е парадоксално, тъй като опитът и експертизата са ключови за нормалното функциониране на институциите.Атестационната система – инструмент за контрол

Друг проблем е атестационната система, въведена със Закона за държавния служител. Тя гарантира само 70% от заплатата на служителите, а останалите 30% се отпускат според годишната оценка на резултатите им. Според Василев този механизъм е форма на контрол и санкции, който демотивира служителите.


Какво предстои?


С подписката КТ „Подкрепа“ цели да привлече вниманието на обществото и политиците към необходимостта от възстановяване на „клас прослужено време“. Василев изрази надежда, че тази стъпка ще доведе до справедливо отношение към държавните служители и ще стимулира професионалното им развитие.



При екзекуцията дъщерята на вносителя на беларуски камиони преживява и катастрофа на колата

Посред бял ден пред очите на дъщеря му е застрелян бизнесмен, докато управлява колата си. В автомобила се вози 15-годишната му дъщеря. Полицията няма сведения Румен Юруков да е свързан с криминалния контингент, но показното убийство е нагло и извършено професионално, а такива екзекуции не се правят случайно.


Около 14 часа на 1 октомври 2005 г. 44-годишният бизнесмен Румен Рангелов Юруков излиза от дома си в столичния кв. „Лагера“ заедно с 15-годишната си дъщеря. Двамата се качват в лек автомобил „Хонда Прелюд“ и той потегля бавно, защото е в малка пряка между блоковете. В този момент към колата приближава мъж и открива огън по шофьора. Три от куршумите го уцелват в тялото, момичето е невредимо, но изпада в шок. Макар и прострелян, Юруков продължава да кара още 200 метра, след което колата се блъска в оградата и бетонните саксии с цветя на кафене „Червеното“ в квартала. Ударът не е особено силен, тъй като предната част на колата не е силно деформирана. Юруков умира на място, а килърът успява да избяга.


Според очевидци убиецът е бил висок мъж с черно яке, черна шапка и слънчеви очила. Предполага се, че е чакал близо до детска градина на ул. „Баба Илийца“, на метри от блока, където живее Юруков, след което стрелял в него. После килърът избягал в посока улица „Житница“. 


По думите на тогавашния заместник-директор на СДВР полк. Стоян Велчев убиецът е стрелял отляво на жертвата три пъти, а куршумите са излезли от дясната страна на тялото. 


Бизнесът


За разлика от голяма част от жертвите на показните убийства Юруков не е криминално проявен и се е занимавал с легален бизнес, съобщават от МВР.


Справка във фирмените регистри показва, че Румен Юруков е съдружник в две фирми - „Белаз-Балкан“ ООД, в която държи 50%, и „Булдийлс“ ООД, в която има дял от 25%. „Булдийлс“ е с предмет на дейност вътрешна и външна търговия. 


Двете фирми се занимават с търговия на едро и посредничество с разнообразни стоки, но не са свързани със сделки извън закона. Съдружници на убития обаче имат интерес в хотелиерския бизнес и търговията с горива. В „Булдийлс“ Юруков е със своята сестра близначка, както и с Илиян Рангелов, а той според регистрите е собственик на хотели на Слънчев бряг. Предметите на дейност на „Белаз-Балкан“ са външнотърговска дейност, търговско представителство и посредничество на физически и юридически лица, комисионерство и лизингови сделки. 


По това време „Белаз-Балкан“ е изключителен дилър на беларуския автомобилен завод „Белаз“ за България, Гърция и Македония. Заводът е един от най-големите производители на механизация за открит добив и за едромащабни строителни работи. „Белаз-Балкан“ има ремонтни бази и складове за резервни части при най-големите открити рудници у нас като „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ и осигурява сервизното обслужване на самосвалите „Белаз“. Основният съдружник на убития има друга фирма, която се занимава с търговия на твърди, течни и газообразни горива. В нея 10 процента държи руският гражданин Сергей Смирнов. 


Семейство


След шока от убийството на баща си и последвалата катастрофа дъщерята на Юруков ще се срещне с психолог, съобщават тогава от столичното следствие. Съпругата на бизнесмена, която работи като личен лекар в района, отказва да говори за бизнеса на мъжа си. Според съседи на Юрукови те правили сериозен ремонт на жилището си. Две години по-рано апартаментът на семейството бил обран, а колата на Юруков - запалена. Тогава той твърдял, че знае кой стои зад това. Вероятно се е досещал откъде идва отмъщението или предупреждението.


Разследването


След разстрела на бизнесмена разследващите проверяват фирмите и възможните му връзки с подземния свят, но не откриват данни за престъпления. „За периода 2001-2005 г. имаше по 22-25 показни убийства годишно. От 2005 до 2008 г. тези показни убийства са свити на 5 годишно. Когато ти имаш 25 такива инцидента годишно, това се превръща в част от възприятието ти на обществото“, заявява през 2013 г. бившият вътрешен министър Румен Петков. „Знаковите убийства по същество са много добре подготвени престъпления. Не мисля, че има държава в света, където такъв тип престъпления да се радват на 100% разкриваемост“, допълва Петков. 


Друг бивш вътрешен министър – Емануил Йорданов, подкрепя Петков в становището му, че показните убийства едва ли ще бъдат разкрити. „Когато мине време, е трудно да си представим, че кой знае какво може да се случи. Няма държава, която да се е преборила с организираната престъпност“, заявява през 2013 г. Йорданов. 


Източник: „Телеграф“



15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.


В ролите: 


Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др.


Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.

Българско кино


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив