В САЩ излиза интересна дописка в The Dallas Morning News.След поредната бомбардировка в Кандахар, американците пленяват един от полевите командири на талибаните.


По време на разпита 70- годишния афганистанец Абдула, разказва интересна история.


“ Времето на истинските сражения беше с руснаците. Това бяха достойни сражения с достойни войници. Всичко бе истинско. НЯкак по мъжки. С вас АМЕРИКАНЦИТЕ ние имахме много общи дела, но вие бяхте страхливци и такива си останахте. Никога не сте рискували животите си. И по същия страхлив начин ме взехте в плен. Пуснахте 100 снаряда по селото. Избихте всички цивилни на километри разстояние. Чак после страхливо се подадохте да видите дали някой мърда. Руснаците воюваха без да се крият като плъхове.


Шах Масуд беше ни заповядал да превземем една височина, чрез която да контролираме Панджерското дере. 


На височината бяха се разположили руснаците и ние с месеци не можехме да минем. Събрахме армия за тази атака за да изтласкаме руснаците. Пет дена ни трябваха за да сломим съпротивата на руснаците. И то успяхме защото им СВЪРШИХА патроните. Скъпо платихме за тази височина. От наша страна загубите бяха над 280 войника.


Бяхме зли когато се качихме на височината. Стъпвайки на височината ние видяхме че срещу нас са воювали ПЕТ млади 18годишни ДЕЦА! Вие американци не може да си представите такава гледка. Пет войника срещу армията на Шах Масуд. Заповядахме им да се молят. Те знаеха че ще ги убием. Знаете ли какво направиха тези руски деца? Изгледаха ни мълчаливо и петимата се хванаха за ръце и се прегърнаха. Бяха готови да умрат без значение как. Стояха мръсни, гладни и прегърнати.


Не говореха и не плачеха. Просто стояха и чакаха смъртта си. Ние онемяхме. 


Такава гледка би поразила и най твърдите войници свикнали с какво ли не. Въпреки че руснаците бяха избили половината ни армия, ние не знаехме какво да направим. Това бяха велики войни за нас. Те има ха чест. Не се молеха за животите си. Моите внуци са в Германия. Там учат, но бих искал да пораснат като тези руснаци – истински мъже. А руснаците тогава ги пуснахме. Да имаше и не доволни от това решение на командирите, но заповед не се обсъжда от никой. Пуснахме ги с мир. Знаете ли. Руснаците тръгнаха прегърнати и НЕ СЕ ОБЪРНАХА да видят дали няма да ги застреляме в гръб! Бяха истински мъже.“


Холивудският актьор Джийн Хекман и съпругата му Бетси Аракава са открити мъртви в дома им в Санта Фе Ню Мексико, заедно със своето куче, съобщава DailyMail.


Местните медии съобщават, че няма подозрения за насилствена смърт. Шерифът на окръг Санта Фе, Адан Мендоса, не разкрива причината за смъртта, нито кога точно може да е настъпила трагедията.


„Всичко, което мога да кажа, е, че сме в процес на провеждане на предварително разследване на смъртта и чакаме да бъде одобрена заповед за обиск. Искам да уверя общността и района, че няма непосредствена опасност за никого“, каза шериф Мендоса.


Според американски таблоиди тримата са станали жертва на самоубийство.


Джийн Хекман, който отпразнува 95-ия си рожден ден в края на януари, беше известен със своята уединеност. Последната му роля на големия екран беше през 2004 г., когато изигра Монро "Ийгъл" Коул в политическата сатира Welcome to Mooseport. След тази продукция той окончателно се оттегли от актьорството.


Джийн Хекман бе женен за класическата пианистка Бетси Аракава от 1991 г. През последните две десетилетия двойката почти не се появяваше публично, но миналата година бяха забелязани заедно в ресторант в Санта Фе. Актьорът беше видян да се държи за ръката на съпругата си за опора, но изглеждаше в добро настроение.


Хекман е роден в Калифорния на 30 януари 1930 година. На 16-годишна възраст се записва в армията, където служи 4,5 години. След уволнението си решава да се отдаде на актьорската професия и се мести в Ню Йорк.


Кариерата на Джийн Хекман продължава повече от шест десетилетия и той печели редица награди, включително „Оскар“ за най-добър актьор през 1972 г. за ролята си във филма The French Connection. Получава и "Оскар" за ролята си във филма Unforgiven.


През годините получава две награди БАФТА, както и четири „Златни глобуса“, три награди на National Board of Review Awards и награда на Гилдията на филмовите актьори. Получава и редица награди на филмовата критика.



Канонада от изстрели отеква сред панелните блокове на столичния жк „Люлин“ в ранното утро на 3 май 1996 година. Минути по-късно във вход В на блок 329 окървавени издъхват трима полицаи – Красимир Трошанов и Йордан Бинев от РДВР-София, и колегата им от Девето РПУ Ангел Ангелов. Край телата им е единственият оцелял – старши сержантът от Девето РПУ Пламен Варадинов, който е ранен.


Двамата стрелци се измъкват от входа и побягват между сградите. След миг районът почернява от полиция, но от тях няма следа.


Три месеца и половина отнема на разследващите, за да стигнат до единия от стрелците – 32-годишния Иво Кашавелов. Той е арестуван, след като извършва ново брутално престъпление – пребива жена, която му направила забележка, че е паркирал неправилно, затова блъснала лекия му автомобил „Фолксваген Джета“. Съпругът й вижда това от балкона и го догонва с кола. Кашавелов обаче вади пистолет и стреля.


Раненият мъж дава описание на стрелеца, което съвпада с портрета на издирвания за убийството на тримата полицаи. На 5 август 1996 г. на автобусна спирка в жк „Младост“ Иво Кашавелов е арестуван. При разпитите обаче той отказва да говори или отрича всичко.


За да открият доказателства, разследващите залагат капан. Слагат подслушвателни устройства в килията му, а при него е настанен арестант, който трябва да бъде пуснат скоро. Кашавелов му разказва за таен гараж в кв. „Слатина“, като му казва, че може да вземе всичко от вътре, само да унищожи всички улики.


Така криминалистите откриват скривалището на тройния убиец, в което има експлозиви и оръжие. При експертизата на едно от тях се установява, че именно от него са изстреляни смъртоносните куршуми по полицаите. 32-годишният Кашавелов обаче е направил и още една грешка – запазил е дънките, с които е бил облечен при разстрела, въпреки че куршум го е улучил в крака и ги е скъсал.

Плочата в памет на убитите служители на МВРСнимка: СДВР


Смъртоносно съвпадение


При разследването на зловещото престъпление се оказва, че животът на тримата полицаи е отнет в резултат от случайно, но смъртоносно съвпадение. Всъщност четиримата служители на МВР не са отишли в „Люлин“, за да търсят Кашавелов и съучастика му. А по сигнал на лекарката Юлия Машалова, която се оплакала, че след тежкия развод на сина й, е станала жертва на рекет. В жалбата си медичката описала, че е видяла съмнителни млади мъже около дома си. 


Заповедта към четиримата полицаи е да задържат рекетьорите и да ги отведат в районното управление. В същата фатална сутрин Иво Кашавелов, който се занимава основно с кражби на коли, и негов съучастник планират да отмъкнат лъскавия джип на съсед на лекарката. Двамата са въоръжени с автомат „Калашников“ и пистолети.


Така полицаи и крадци се озовават едни срещу други пред блок 329. Служителите на МВР тръгват към двамата мъже, които пък хукват да бягат и влизат в един от входовете. Красимир Трошанов, Йордан Бинев и Ангел Ангелов ги последват, а на Пламен Варадинов казват да изостане малко. Това спасява живота му.


Във входа избухва стрелба, а години по-късно следователят Емил Иванов разказва, че при огледа са открити две шепи гилзи. Красимир и Йордан издъхват на място. Ангел успява да стреля няколко пъти по Кашавелов и го ранява, но умира преди да дойде линейката. 


„Аз отскочих назад, застанах на няколко метра зад входната врата… за няколко секунди не виждах какво става. Заредих служебното си оръжие. След миг видях двамата бандити. По-високият държеше в дясната си ръка по-дълго оръжие. Не мога да твърдя дали е малък „Калашников“ или „Скорпион“. С това оръжие той даде още няколко изстрела по колегите от близко разстояние. Двамата побягнаха през колите между детската градина и жилищния блок“, казва пред разследващите простреляният, но оцелял Пламен Варадинов.

Най-страшното е децата да си отиват преди родителите, казват почернените близки


Той обяснява, че не е стрелял по тях, защото срещу него имало жилищен блок и може да нарани невинен гражданин.


Доживотна присъда без право на замяна


Месец, след като е задържан, Иво Кашавелов е обвинен в убийството на трима полицейски служители, а на 4 юни 1997 г. са му повдигнати обвинения по най-малко десет други престъпления. През следващата година делото влиза в Софийския градски съд. 


Безскрупулният престъпник трябва да отговаря пред магистратите за убийството на трима полицейски служители, няколко опита за убийство, обири, кражби, незаконно лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия. 23-годишният Ангел Ангелов, 34-годишният Йордан Бинев и 46-годишният Красимир Трошанов са погребани в София. 


Снимка: Иван Григоров/Dir.bg


Между май 1999 и 8 март 2000 г. СГС провежда най-малко седем заседания, като на последната дата осъжда Кашавелов за убийство при отегчаващи вината обстоятелства, хулиганство, опит за въоръжен обир, лишаване от свобода и незаконно притежание на огнестрелни оръжия и го оправдава по другите обвинения. Наказанието е най-тежкото предвидено в закона – доживотен затвор без право на замяна при усилено строг тъмничен режим – т.нар. „специален режим“.


Присъдата окончателно е потвърдена от Върховния касационен съд през август 2004 г. Съучастникът му пък така и остана неразкрит.


Мъката остава за близките


Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път младши лейтенант Ангел Ангелов, старши лейтентант Красимир Трошанов и капитан Йордан Бинев. 

„Най-страшното е децата да си отидат преди родителите“, казва през сълзи бащата на Ангел – Александър Ангелов.Погребението на тримата полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

23-годишният Ангел е започнал работа в Девето РПУ след мисия в Камбоджа. Той все още не е семеен. 46-годишният Красимир Трошанов и 34-годишният Йордан Бинев оставят синовете си сираци. Момченцето на психолога Йордан е само на 6 години. 

Стотици колеги, приятели и близки изпращат в последния им път тримата убити полицаи. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

11 шефове в МВР бяха наказани, защото са изпратили неподготвени служители. Тогавашният министър на вътрешните работи Любомир Начев подава оставка само седмица след тройния разстрел, след като бе заснет от журналисти как се весели в компанията на манекенки часове след трагедията. 


26 г. по-късно: Заплахи към надзиратели и отказ от работа, но с право на фитнес


Нежелаещ да комуникира, наказван за заплахи към надзиратели и други лишени от свобода и отказващ да работи. Така звучи част от личното досие на осъдения на доживотен затвор без право на замяна Иво Кашавелов, съобщиха за Dir.bg от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“


Според затворническата администрация тройният убиец демонстрира явно нежелание да общува със служители, подлагайки на съмнение всеки опит за комуникация. Това силно затруднява ежедневните опити за въздействие и реализиране на социално-възпитателни дейности. Отношението му към лишените от свобода в групата не се различава особено от това към служителите на затвора, допълват пред Dir.bg от ГДИН. Вече 58-годишният Кашавелов не желае да участва в общогруповите мероприятия на затвора, включително му е предлагана работа, която също е отказал.


Преди години е наказван за заплахи към служители от надзорно-охранителния състав и физическа саморазправа с друг затворник. Към момента няма актуални наказания. Продължава обаче да бъде на специален режим. 


Именно заради условията в Софийския централен затвор и систематичното поставяне на белезници при извеждането му от неговата килия, през 2011 г. тройният убиец успя да осъди България в съда в Страсбург. Той получи обезщетение от 7000 евро.


Сега от ГДИН казаха, че Кашавелов е настанен в самостоятелно помещение, в зоната с повишена сигурност на Софийския затвор, където разполага с 8 кв. м. жилищна площ, с достъп до пряка слънчева светлина и възможност за проветряване. През студените месеци спалните помещения се отопляват с монтирани радиатори. В помещението има обособен санитарен възел с тоалетна и подвижен душ с топла и студена вода. Разполага с легло, шкаф, маса и стол.


Той ползва правото си на престой на открито, в рамките на минимума определен от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ежедневно в размер на час и половина. На територията на групата, в която е настанен, функционира оборудвана фитнес зала, която той има право да посещава още един час ежедневно. 

Автор : Надежда Христова dnes.dir.bg



Беше си цяло преживяване! Събирахме стари вестници, бутилки, метални отпадъци и ги носехме в пунктовете за вторични суровини. А най-хубавото беше, че понякога можеше да се изкара и някой лев от това. 

Имаше дори училищни инициативи, в които събирахме хартия и се надпреварвахме кой клас ще събере повече.

Сега всичко е по-цивилизовано – рециклирането е организирано, има цветни контейнери, но сякаш го няма онзи живец, с който цялата махала се събираше да товари кашони с вестници.

Мери Николова



На 6 октомври 2000 г. Здравко Петров  и съучастникът му Пламен Радков  бяха осъдени от Окръжния съд на доживотен затвор за 5 кървави убийства, кражби, отвличане, грабежи ,  изнасилване и побои, припомня столичен вестник. На процеса двамата отрекоха вината си и обявиха , че престъпленията са дело на мъртвец и на мистериозен руснак.



Ако Здравко Петров проговори , той ще посочи поръчителите на 2 убийства  през 1998/1999 г. в крайдунавския град, казаха криминалисти. Тогава той застреля митничаря Калоян Миховски /26 г./ и началникът на смяна на  ТЕЦ "Изток" , бившият полицай Йордан Йорданов /36 г./ . Килърът беше задържан след друго двойно убийство в кафе-бар "Севастопол" на 22 май 1999 г., когато гръмна бившия бодигард Ангел Димитров /24 г./ и барманката Венета Николова /26 г/. 


Съучастникът му Пламен Радков пък уби сарафа Георги Георгиев /60г./ в асансьора на бл. "Сердика"  на 2 февруари 1999 г.


През 2002 г. Здравко Петров бяга от конвоя на гара Мездра, докато го прехвърлят от Софийския централен затвор в Белене. Опасният престъпник е заловен дни по-късно след мащабна полицейска хайка.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив