Неговите талант и усмивка са незабравими за тези, които са имали щастието да го гледат. Независимо дали на театралната сцена, или по телевизията, или на големия екран в киното, той е един от най-добрите български актьори за всички времена. Георги Парцалев – човекът, който има зад гърба си десетки забележителни роли и в театъра, и в телевизионните филми, и в киното.


Бъдещият титан на актьорската игра е роден на днешната дата преди 97 години – през 1925 година в град Левски. Любопитното е, че след завършването на гимназията започва да учи медицина в Софийския университет. Но както е казал народът: „Шило в торба не стои”.


На театралната сцена изиграва над 40 роли, най-известните от които са в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”. Първата му роля в киното е пък в един от най-гледаните филми – „Любимец 13“, където главната роля е поверена на друг велик актьор – Апостол Карамитев.Всички, които са се докоснали до него, твърдят, че Парцалев е прекрасен човек с чиста душа, невероятен актьор и професионалист. И в същото време – с една типично негова стеснителна усмивка под характерния за него мустак. Човек, който е здраво стъпил на земята и през целия си съзнателен живот е бил далече от суетата, завистта, алчността. Всичко това го превръща в стожер не само на сцената на Сатиричния театър, но и на десетките емблематични игрални филми, на телевизионните сериали и шоута.


Умира на 64 години в София през 1989 г. Улица в родния му град Левски е кръстена на него, а читалището в града също носи името му. От 2005 г. насам се провеждат театрални празници всеки юни в негова чест. На живота и творчеството му са посветени книги.


Често по телевизията въртят един от емблематичните филми, в който и разсмива, и предизвиква размисъл – „С деца на море”. И често си спомняме за превъплъщението му в образа на чичо Манчо, който винаги се връща при нас от телевизионния екран.



Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам, е създаден от Петър Петров.

За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо? 

Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник? 

Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919. През 1939 се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 се връща 

в България и става царски офицер. През 1944 отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. 

През 1951 се преселва в Канада, след това в САЩ. Работи за американските BBC. През 1956 отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. 

През 1959 започва да се занимава с космическа техника. От 1963 работи за НАСА по програмата Аполо и ракетата Сатурн. През 1968 започва собствен бизнес. Компанията му "Care Electrics" или Кеър илектрикс, разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания. 

Нещо интересно: 

Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 за сумата от 2100 щатски долара. Сега да си отговорим на въпроса. 

Сред изобретенията на 

Петър Петров са: 

Първият дигитален ръчен часовник. 

Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания. 

Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити. Първият в света безжичен сърдечен монитор..."




През 1925 г. дифтерията засяга изолирано село в Аляска.  Поради големия студ не беше възможно транспортирането на лекарствата със самолет и кораб, затова беше организирано транспортирането на лекарствата до град Нома с помощта на  (водачи или водачи на кучешки впряг).

Около 1120 мили (1800 километра) трябваше да бъдат изминати за пет дни. Екипите бяха няколко и се редуваха на различни участъци.  Норвежецът Гунар Касен и неговото главно куче Балто първи донесоха серума в селото.

Оказа се, че Касен не е сгрешил при избора на главно куче, тъй като когато екипът претърпява инцидент, Балто помага на своя водач, спасявайки го от сигурна смърт.

Когато бурята достигна своя връх и видимостта намаля, те преминаха 85 км.  Балто е смятан за герой и през 1925 г. му е издигнат паметник в Сентрал парк в Ню Йорк.

Той наистина беше герой, както всички други кучета по време на тази мисия.  Въпреки това, кучето, което свърши най-трудната част от работата, беше Того, който прекоси най-дългото разстояние от 260 мили (418 километра).  Той беше част от екипа на кучетата на Леонардо Сепала.  Того е хъскито, на снимката.

Того вече беше известен с невероятните си лидерски качества, които демонстрира отново в това състезание.

Мисията беше успешно изпълнена и тези смели кучета спасиха много животи.


Асен Йорданов 

Какво са дали съвременните Българи за създаването на съвременната човешка цивилизация: Компютърът изобретен от Джон Атанасов. Цялата съвременна цивилизация се развива благодарение на компютризацията.

Създаването на първия в света пътнически самолет от Асен Йорданов от София. 

В момента самолетния транспорт е най-бързия и напреднал начин на транспортиране на хора и товари.

Бащата на телевизията е Атанас Тодоранов от Русе. 

Той създава първия "апарат за далечно виждане" прототип на телевизора.

Откриването на фотокопирането (ксерокса) от академик Георги Наджаков. 

Откриването на най-отдалечената планета, известна на астрономите от проф. Димитър Съселов.

От трудовете на Никола Димков от Българското село Горно Броди (Сега на територията на Гърция) се създават 14-те точки за омиротворяване на света 

и се полагат основите на Обществото на народите (ООН).

Откриването на шестия сърдечен тон от професор 

Иван Митев от с. Крушовица, Врачанско. Откритието води до революционни промени в кардиологичното лечение. Световните учени го определят като "огромен принос за цялото човечество".

Реактивните двигатели на космическият кораб "Аполо 11" (с който се каца на луната) са изобретени от инж. Иван Ночев от Карлово.

Космическата храна. Само три държави в света могат да произвеждат храна за космоса: България, САЩ и Русия.

Електронният часовник изобретен от Петър Петров от Берковица.

Телефонния секретар и конферентния разговор в телефоните.

Създаването на виртуалното кино (филма Матрицата и цялото ново Холивудско кино) от Георги Боршуков от София.

 Статуята на Леонардо Да Винчи в Рим е създадена от Асен Пейков от Севлиево.

 Създаването на сюрреализма от Жорж Папазов от Ямбол (заедно с Пикасо).

Първата жена пилот на боен самолет - Райна Касабова от Карлово. Разпръсква над Одрин позиви за мир.

Създаването на въздушната възглавница в автомобилите. Скоростна кутия и двигател от ново поколение създадени от Румен Антонов от София. 

Създаването на монетите от 1 и 2 евро от Снежана Русева-Хойер и съпруга й.

Най-добрите математици в света са Българи. 

Използването на водата,като гориво изобретено от проф. Илия Вълков.

Създаване на системата за регистриране на ядрените експлозии от проф. Кръстю Кръстев.

Използването на слънчевата енергия за отопление и за охлаждане е създадено от проф. Димитър Чернев.Има още стотици Българи, като тях.

Людмила Живкова създаде Асамблея на Мира за децата по целият свят .За тези деца има място в България. 

През 1905 г. българския микробиолог Стамен Григоров открива млечно-киселият организъм,който предизвиква ферментацията,необходима за получаване на киселото мляко.Наскоро немски учени откриха,че българското мляко може да помогне при лечението на Паркинсон.

В Япония е издигнато в култ..."



Французойката Изабел Бойе през 1878 г.става модел за Статуята на свободата.Ще ви разкажем защо скулпторът го е избрал, за да създаде символа на Америка.  ...

На 20 години тя се омъжила за 50-годишния производител на шевни машини Айзък Сингер, а след смъртта му става най-богатата жена в страната.

Красива, богата, интересна дама никога не е оставала без внимание.  Не е изненадващо, че тя била избрана за модел на Статуята на свободата: в крайна сметка тя олицетворявала сбъдната американска мечта.

След като останала вдовица, Изабела започва да пътува из целия свят, търсейки нови интересни познанства и предизвикателства, била още много млада, за да се погребе под траурните одежди. Тя се омъжила повторно за холандския цигулар Виктор Робстет, който е световна знаменитост и граф, така че Изабела станала и графиня. Скоро Изабела станала звездата на светските салони в Америка и Европа, и е канена на всички светски събития. На едно от тях тя се запознала с известния френски скулптор Фредерик Бартолди., който просто търсил модел за Статуята на свободата, която е замислил.

Бартолди толкова бил впечатлен от лицето на Изабела, че решил да я използва като модел на своята на своята скулптура.

Избела се омъжила и за трети път на 50 годишна възраст за Пол Сохеж, известен колекционер на скъпи произведения на изкуството. Живяла е до 62 години и умира през 1904 година в Париж. А статуята с нейното лице продължава да се издига над остров Бедлоу, символизиращ основната американска гордост - Свободата.



 "Ние раснем бодра смяна на задружен смел народ,

ний строители ще станем на щастливия живот.

Да се учим, да работим, да строим живота нов."

–  Бъди готов!

 –  Винаги готов!

С тези думи всички третокласници са влизали в редиците на Димитровската пионерска организация (ДПО) „Септемврийче“. Приемането е ставало на 23 септември, датата, на която през 1923 г. избухва Септемврийското въстание.

Сакралните думи са придружавани с изпъната пред челото дясна ръка, свита в лакътя под прав ъгъл. Изправените и допрени един до друг пет пръста символизират дружбата между петте континента.С този жест, който много прилича на козируването при военните, пионерите са отдавали поздрав и при изпълнение на химна на Народна република България (НРБ), при среща на знамето и при полагане на венци пред паметници.

На тържествените проверки със заря, по повод национални празници или в чест на загинали за свободата на България е имало друг словесен ритуал:

– Рапорт даден!

– Рапорт приет!

ДПО „Септемврийче“ е създадена на 2 ноември 1944 г. Организацията е наречена „Септемврийче“ „в чест на историческите събития, случили се през септември – „Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма на 9. 9. 1944 г. „След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска на името на„вожда и учителя на българския народ“, както комунистическата пропаганда официално го титулува. При погребението му септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: „Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровска жар“.

Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се казва Димитровска пионерска организация „Септемврийче“. В нея членуват учениците от 9 до 14- годишна възраст и носят червени връзки. До 9 г. са чавдарчета – с небесносини връзки, след 14 стават комсомолци и официалната униформа е светлосини ризи и червени вратовръзки.

Разбира се, всички тези организации са ръководени от БКП. Под всемогъщата комунистическа партия е и Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС или Комсомол) и един от секретарите му отговаря специално за пионерите.

Пионерската организация е разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се нарича Републикански пионерски сбор. Знамето на пионерите е червено „като кръвта на бойците, паднали за народна свобода“, символ на вярност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината.

Всеки пионерски отряд и дружина има свои знамена, съхранявани в пионерската стая в училищата. Флаговете се изнасят само на официални и национални празници. Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат е част пионерското знаме, а трите й върха символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

Официалните задачи на пионерското движение са доста благородни – да възпитава децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие, другарство и др. По-дълбоката цел на Партията с главно П е да изкове верни воини на комунизма, готови без никакви колебания да изпълняват нейните заповеди и безропотно да живеят в тоталитарната държава. Не случайно клетвата, която третокласниците произнасят при влизането си в ДПО „Септемврийче“, звучи така:

„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България.“

Тя се е произнасяла на тържествени пионерски сборове пред паметници на Георги Димитров и на герои от борбата против фашизма и капитализма, в музеи на бойната и трудовата слава, във военни поделения или шефстващи предприятия, пред червеното знаме на дружината всеки встъпващ в пионерската организация произнася тържествено обещание

За да осъществи целите си, държавата изгражда стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Духовната семинария в София е превърната в Централен пионерски дворец. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души. През 1990 г. организацията се саморазпуска.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив