Той е 55-годишен, нисък на ръст, с лек недъг в едното рамо.Сократ Киршвенг е името на първия сериен убиец в България. Той прилича по-скоро като жертва, отколкото на хладнокръвен и жесток убиец, но истината е друга. Той отнема живота на две свои съпруги и прави опит да убие трета. След като е заловен и осъден, той бива освободен заради двете му деца и... касапницата продължава.Сократ Алберт Киршвенг е роден от майка циганка и баща с гръцко потекло в село Алино, Самоковско. Родителите му умират рано и сиракът отива в Самоков, където работи като чирак и калфа при един дърводелец, а после става и майстор, пише Desant.net.През 1908 г. се жени за Елена Манова и им се раждат две деца — Александър и Райна.
Животът в Самоков обаче, не му харесва, нито занаята му. Затова оставя семейството си и отива в София. През 1917 г. става надзирател във Военна болница и му е зачислено служебно оръжие - пистолет.
В столицата се среща с Вангелия Юрданова — шивачка, която изпълнява поръчки на болницата. Тя има малка къща в „Модерно предградие“ и той отива да живее при нея. Въпреки че делят един покрив, той не я харесва като жена, защото тя е доста е дебела, а и грозновата.
Междувременно той се запознава с Тинка Николова — прислужничка в болницата. Опитите му да я спечели обаче, удрят на камък, защото тя знае за връзката му с Вангелия.В този момент той решава да се отърве от шивачката. Казва й, че е откраднал голяма сума пари от болницата, които е заровил на скришно място. Предлага й да ги вземат и да заминат за Сърбия. Води я на гробището в Малашевци и й показва мястото, където уж са заровени парите. Започва да копае, но скоро казва, че си е навехнал ръката, затова Вангелия да продължи. Жената взима кирката, чопли земята с нея и изхвърля пръстта с лопата, а Сократ я напътства: „Копай по-дълбоко и надлъж, че не помня къде точно зарових тенекията с парите“.
Когато преценява, че ямата е достатъчно дълбока, той убива Вангелия с пистолета си и я заравя в дупката. На Тинка казва, че Вангелия е заминала неизвестно къде и вече може да се съберат, но тя иска да се оженят.
Понеже Сократ вече има християнски брак с Елена и това е записано в църковните регистри, той не може да се венчае отново, освен ако не се разведе. За да се измъкне от тази ситуация той заявява на Тинка, че майка му е била мюсюлманка и той иска да се върне към нейната вяра, а и тя трябва да стане мюсюлманка.
Тинка се съгласява и двамата приемат исляма, прекръстват се на Шакир и Айше и софийският мюфтия ги венчава. Въпреки добре измислената лъжа Сократ-Шакир се опасява, че новата му съпруга ще разбере за Елена и децата, затова взема още едно смъртоносно решение - да се отърве от първата си съпруга.
Наема каруцаря Димитър Цветков, с когото отиват в Самоков. Когато се прибира при законната си жена и децата си им казва, че ще ги води да живеят в София при него. Малко след Горни Пасарел предлага на Елена да слезе от каруцата, за да й покаже черешовата градина, която е купил.
Когато навлизат в гъсталака, я посича със секирата си, връща се и обяснява, че е оставил Елена при негови роднини. Мушка секирата под черджето в каруцата и когато пристигат в София, отива в полицията, където разказва, че Димитър Цветков е убил жена му. Намират окървавената секира и съдът приема, че убиецът е каруцарят. Той е осъден на смърт и обесен.
Сократ-Шакир заживява с Тинка-Айше, но и тя започва да му омръзва. Тя вече не изглежда така хубава, както преди и решава да се отърве и от нея. Завежда я на разходка в Горна баня и когато стигат до място, което той смята, че е достатъчно усамотено и няма кой да ги види, започва да я души. Тя обаче, успява да извика. Чули вика при тях се появяват хора, викат полиция и убиецът е заловен. Осъден е на смърт.
Заради двете си деца е помилван и лежи 17 г. в затвора, където работи като дърводелец, за да осигурява издръжката им.
Освободен е през 1937 г., но е без пукната пара. Отива при леля си Евтимия, сестра на баща му, която държи малка бакалница в квартал Подуяне, за да иска заем. Жената обаче му казва, че няма пари, но той не ѝ вярва и затова, когато се обръща с гръб към него я съсича със секирата, която носи със себе си. Претършува бакалницата, но намира само 20 лв., което е твърде малка сума. Затова се качва на втория етаж, където се намира жилището на леля му, но и там не намира пари.
В една от стаите е нейният съпруг — 85-годишният Иван. Заплашва го, че ако не му даде пари, ще го убие. Старецът изважда 2 лв. от портфейла си и казва, че това са всичките му пари. Тогава Сократ вижда, че той има позлатен часовник и иска да му го вземе. Старецът се съпротивлява и Сократ го убива със секирата. Взима часовника и някои други вещи, които смята, че може да продаде. На излизане слага табелка на вратата на бакалницата, на която пише, че няма да работи през следващите 10 дни.
Една от редовните клиентки обаче, се усъмнява в истинността на написаното, защото никога до сега магазинчено не е преставало да работи. Обажда се в полицията, разбиват вратата и намират двата трупа. Полицията няма представа, кой е убиецът.
Следователят има зорко око и забелязва, че на колана на Иван виси верижка, а няма часовник. Започва да обикаля часовникарските ателиета. Той разпитва дали някой наскоро не им е продавал позлатен джобен часовник, след като клиентката на убитото семейство разказва в полицията, че е виждала такъв у 85-годишния старец. Попада на един часовникар, който е купил такъв часовник преди два дни и дава описание на мъжа, който му го е продал.
Сократ има досие в полицията, към което са приложени и снимки. Когато ги показват на часовникаря, той веднага го разпознава. Скоро след това убиецът е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Последното му желание е да бъде погребан като християнин и децата му да не узнаят, че е убил майка им.
8:27
