Големите задушници са три в Църковния календар. Задушница по дати през 2018 година и какво е забранено

Задушница пред Великия пост - Голяма задушница - 10 февруари 2018 г. – известна още като Месопустна. Тя се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост. Черешова задушница е 26 май 2018 година - Отбелязва се в съботата преди Петдесетница, а името й дохожда от факта, че поменът на нея обичайно се прави с череши, защото по това време на годината те тъкмо са узрели.

Архангелова задушница е на 3 ноември 2018 година – както се разбира от името й, отбелязва се в съботата точно преди Архангеловден и е позната също като Мъжка задушница . Освен тези три големи задушници, в много краища на България помен за мъртвите се прави и в съботите покрай други големи църковни празници като Димитровден (Димитровска задушница), Петковден (Петковденска задушница), Гергьовден, Тодоровден и други. Всяка година датите за различните задушници се сменят, защото винаги трябва да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е установен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник. Какво се прави на Задушница На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, а в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите. Камбаната бие за траур, а живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. Подир което раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“. Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати. От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен.

Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, поради това се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили. Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино, от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“. На Задушница почитаме починалите си близки В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“. За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има.

Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино. Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв. Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

Какво Е ЗАБРАНЕНО на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. Освен това има и определени дни, в които не бива да се правят панахиди. Това са дните в първата седмица от Великия пост, в периода между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), както и от Лазарева събота до неделята, известна като Томина неделя.

/БЛИЦ/

Научете повече

Насилена и унижена майка кастрира и уби злодея, за да не посегне и на дъщеря й

Майка, която е заклала изнасилвача си и след това скрила тялото му, бе осъдена на 10 години затвор

35-годишната жена пробола с нож в сърцето престъпника, след което отрязала гениталиите му. Бруталното клане се е случило само няколко дни след като Грант Касар изнасилил Роксана Питърс. Той се върнал в къщата й и заплашил да направи същото с дъщеря и, пише Mirror.

Жената нападнала Грант, когато той влязъл в дома й и заплашил, че ако не спи с него, ще стигне до дъщеря и.  Жената няколко пъти е наръгала мъжа с нож с думите: "Вече няма да ме изнасилваш".  След убийството Роксана закачила тялото за колата си и тръгнала по улиците на Куинсленд, Австралия, след което го хвърли в канавка. Трупът е открит на следващия ден. Установено е, че Грант е получил повече от 60 наранявания, по-специално рани с нож в областта на сърцето, пениса и хранопровода.

Роксана бе осъдена на десет години, след като се призна за виновна за убийство. Съдията се съгласи, че починалият е провокирал жената, но първо е трябвало да отиде в полицията. Също така се оказа, че Касар е наркоман и многократно е нарушавал закона. След като мъжът вързал Роксана и я изнасилил, той се втурнал към къщата на майка си, за да и иска пари за наркотици.

Научете повече

Напусна ни изтъкнат и обичан професор от Софийския университет

Софийският университет съобщи, че е починал проф. Александър Федотов – един от най-авторитетните български изтоковеди. Дългогодишен преподавател в университета, учен с широко международно признание и основател на българската кореистика, института „Конфуций, „Приятели на Индия“ и др. Той бе дългогодишен преподавател във Факултета по класически и нови филологии, и директор на Центъра за източни езици и култури на СУ. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

Професор Федотов е роден на 6 март 1956 г. в Новосибирск. През 1979 г. завършва Факултета по изтокознание на Санктпетербургския университет в специалността „Монголистика“ и във втората специалност „Тибетология“.

През 1987 г. придобива научната степен „доктор“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по източни литератури и култури, а през 1998 г. става „доктор на науките“ по източни литератури и култури.

Академичната си кариера Александър Федотов развива в Софийския университет. През периода 1981-1987 г. е асистент по източни литератури и култури в СУ, през 1987-1990 г. е главен асистент, през 1990-1999 г. е доцент. От 1999 г. е професор по източни литератури и култури – корейска, тибетска и монголска литература. В дългогодишната си работа в СУ проф. Федотов заема и редица ръководни длъжности: избран е за заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии /1995-2001 г./. От 1998 г. е директор на Центъра за източни езици и култури към СУ. Ръководител е на Катедрата „Езици и култури на Източна Азия“ /2001-2006 г./, заместник-ректор на Софийския университет /2001-2007 г./ От 2003 г. проф. Федотов е директор на Центъра по кореистика в СУ, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.

Областта на научните изследвания на проф. Федотов обхваща литературата и културата в областта на кореистиката, тибетологията и монголистиката, на източните езици, религиите и на фолклора на народите от Централна Азия и Далечния Изток. Специализирал е и изнасял лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Има научни публикации в повече от 25 държави.

Проф. Александър Федотов е член на Световните асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология. Автор е на над 40 книги, на стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език.

Професорът е съпруг на председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова.

Поклонението ще се състои на 2 ноември от 11.00 до 13.00 часа в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет.

Научете повече

Дарина изживяла жестока лична драма само година преди да бъде екзекутирана от Викторио

Дарина Министерска е убита в собствения си апартамент, който е подарък от баба ѝ за абитуриентския ѝ бал за 26 май 2014 г. Това разкриха близки на почерненото семейство, цитирани от „Телеграф“. Родителите на жертвата не харесвали особено Викторио. Особено майка и.

Баща ѝ Георги обаче имал по-силна връзка с дъщеря си. Дарина страда особено много, когато преди година, на 25 септември, той е пребит жестоко с бухалка след спор на пътя. По онова време баща ѝ, който е моторист, ремонтира машината си в сервиз на улица „Павел Красов“ 36 в Горубляне. Млад мъж паркира автомобила си, запречквайки изход за гараж, при което Георги му прави забележка. Онзи след малко се връща и го пребива жестоко с бухалка, като избива три от зъбите му.

От своя страна бащата на Викторио е бил военен в Националния армейски учебен комплекс „Чаралица“. Той бил изключително взискателен и строг към синовете си. Възпитавал ги по армейски модел, дори опитал да ги насочи да тръгнат по стъпките му. Викторио обаче не пожелал, но се запалил по охранителната дейност. Именно затова и кандидатствал за работа в СОТ 161, където го приели. Имало изискване обаче да изкара разрешително за оръжие, а после да работи с личния си пищов срещу заплащане.

Научете повече

На 19 август 2003 година, показно бе разстрелян Фатик Шабан или Малкия Фатик

Инцидента става, докато пътува по столичния бул. "България" заедно с шофьора си Румен Желязков - Жабока в автомобила си - "Мерцедес" S600 с номер BB FN 888. Фатик Исмет Шабан е роден на 7 юли 1963 година в Турция в семейството на Исмет Тюркмен Шабан, което е от сирийско-кюрдски произход.

Когато е на около 10 години, се местят в България, където баща му, известен и като Големия Фатик, е вербуван от Държавна сигурност и става активен участник в т. нар. "специфични търговски операции", извършвани по онова време под контрола на държавата. Шабан Тюркмен получава псевдонима Фатик, което на арабски означава "човекът, който отваря". Твърди се, че кръстник му е полк. Славил Тодоров, който тогава ръководи II Главно управление на ДС, чийто икономически отдел е координирал целия чуждестранен контингент от вносители и износители на контрабандни стоки. Властите предоставят на Големия Фатик специална къща в Бояна и през следващите три десетилетия задачата му е била "да отваря врати", които иначе биха останали затворени за аристократичната партийна номенклатура. Затова и е разполагал с изключителни привилегии. "Като слизаше от Бояна към центъра, той ползваше пътя на Тодор Живков. Охранителите на бившия Първи го познаваха толкова добре, че дори оглеждаха маршрута и заради него" - разказват хора от системата на някогашното МВР. Разглезен от това внимание към фамилията му, Фатик - младши израства със самочувствието на човек, който може да си позволи всичко. Дружи с децата на висшата соцноменклатурата. При свада поради невъздържания си характер, Фатик бил пребит като куче, след което Стария Шабан записва сина си да тренира борба. След смъртта на Фатик - Старши през 1998 година, Малкия Фатик поема контрабандните канали, използвани от баща му за трафик на крадени автомобили, наркотици и други стоки. Негов е първият "Мерцедес S - класа", както и първото"Ламборджини", появили се по улиците на София. Предизвиква респект сред подземния свят. Често се цитира случаят, при който неизвестни открадват автомобила на майка му, но след като разбират чий е, го изоставят на столичния бул. "Патриарх Евтимий" с бележка: "Извинявай, Баба!" Фатик е показно разстрелян на 19 август 2003 година, докато пътува по столичния бул. "България" заедно с шофьора си Румен Желязков - Жабока в автомобила си - "Мерцедес" S600 с номер BB FN 888.

Фатик Шабан или Малкия Фатик (Снимка: Булфото)

Когато Румен Желязков спира на червен светофар на кръстовището с бул. "Гоце Делчев", от спрян наблизо автомобил внезапно излизат двама мъже, които откриват стрелба по "Мерцедес"-а му с автомати "Калашников" АК-47. Автомобилът му е уцелен с над 30 куршума, а Фатик загива на място. Желязков успява да запази самообладание и веднага потегля към Военна болница, където само констатират смъртта на шефа му и стабилизират състоянието на ранения шофьор.

На 15 април 2005 година Румен Желязков, който е единственият, видял убийците на Фатик, е открит прострелян в главата в село Душинки, Брезник, с пистолет "Парабел" в ръката. До него са намерени предсмъртно писмо с дата 19 януари 2005 и вестник от миналия ден. За убийството на Фатик са задържани Асен Петров - Шаки, Костинбродския, Йосиф Йосифов - Йоско, Борис Арсов - Арчо, Стефан и Даниел Георгиеви и Ивайло Симеонов. По-късно всички са освободени от ареста. Дълго време Малкия Фатик се афишира като Филип Павлов Найденов и твърди, че бащата на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов го е осиновил. Павел Найденов - баща на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, застрелян през март същата година, разкри ексклузивни любопитни подробности за приятеля на сина си - Малкия Фатик. - От кога датира приятелството ти с Шабан Исмет и сина му - Малкия Фатик? - Баща му, Шабан, не ми е бил приятел, а просто познат като бизнесмен, уважаван от тогавашните държавни мъже. Явно, това, което е правил, е било полезно за държавата и тя е имала нужда от такъв сътрудник като него. Той беше под крилото на държавата. След промените направи някаква ферма за гъски, произвеждаше гъши дроб и го изнасяше. Не съм си купувал от него. Но децата ни, Илия и синът на Шабан, Фатик, бяха близки. Искаше да става борец като него и се беше записал да тренира, но не стана. А синът ми стана балкански шампион на крехка възраст - 18-годишен. Борбата го направи дисциплиниран. По времето, когато държах бар "Астория", Фатик идваше там с компании. По едно време го бяха обвинили, че е направил беля на други хора. И той, за да покаже, че това не е истина, силно раздразнен, си простреля с пистолет лявата ръка. Куршумът мина през дланта, но успя да се възстанови. Илия го упрекна тогава, че е постъпил по този начин. Такова поведение беше чуждо за сина ми. Илия и Фатик бяха близки, но бяха с коренно различно поведение. Илия никога не е парадирал: "Вижте ме кой съм аз!" и никога не е защитавал достойнството си по агресивен начин. Ако някой го е упреквал в нещо, той по дипломатичен начин е решавал въпросите. А Фатик беше бурен, леко неумерен, когато трябва да доказва себе си. Но към мен се отнасяше добре, а аз, както към всички, и към него съм се отнасял добре. Като идваше при мен, го уважавах, обядвахме заедно. Или като съм управлявал различни заведения - той гладен, а аз кажа да му сервират нещо за ядене. Такива неща. - Каква е тази история с приемането от него на твоята фамилия? - Той имаше проблем с арабското си име Фатик. Смяташе, че то предизвиква съмнение към него, че кара хората да го мислят за мошеник и недостоен човек. И понеже, както ти казвам, си общуваха много с Илия, Фатик с присъщата си емоционалност, поиска да се побратимят. (смее се) Пожела да носи моята фамилия, имаше уважение към мен. Каза ми: "Искам да се казвам Филип Павлов Найденов!" А аз му отговорих: "Ами, добре."

- Но това официално ли стана, ходихте ли да оформяте документи, ти де юре осинови ли го? - Не съм го осиновявал. Не съм ходил нито в съвет, нито в съд, никъде. Това беше формална работа. Може би, ако му потърси някой досието, това няма да съществува. Не е законно. Но той се гордееше с това име. - Защото, ако беше официално брат на Илия Павлов, след като синът ти си отиде, щяха да възникнат наследствени казуси. Не се е чувало за такова нещо... - Няма такова нещо. Това му беше нещо като псевдоним. Не е имало юридическа процедура по осиновяване. Уговорка "на маса", както се казва. - Смяташ ли, че има нещо общо между поръчителите и мотивите на двете убийства - на сина ти, и на Фатик? - Не, Фатик работеше на друг фронт, който наследи от баща си. Нито аз, нито Илия сме работили с тях. Бизнесът на Илия нямаше нищо общо с дейността на Фатик. А Фатик точно какво е правил, дали е имал грешки, нарушения - не знам... А на Илия посегнаха хора от вътрешната конкуренция, защото той беше изпреварил всички.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА, Дир.бг
Източник:БЛИЦ

Научете повече

Родителите на Викторио показаха сензационно писмо, което хвърля светлина върху трагедията

Задържаният за двойното убийство в столичния кв. „Надежда” Викторио Александров вече е преместен в МВР болница. Пред екипа на NOVA родителите му показаха писмо, което твърдят, че е написано от сина им. То е предадено на полицията. В него Викторио е написал, че много обича детето си и че няма да позволи да му се случи нищо лошо.

Тепърва ще се прави графологична експертиза, от която ще стане ясно дали убийствата са били предварително планирани, съобщава Нова телевизия. Пред разследващите той твърди, че продължава да не помни за двете убийства. Не помнел, че пътувал и до бензиностанцията, където прострелва детето си. Обвиненията срещу него са три – за убийството на Дарина, на детето и за принуда по отношение на таксиметровия шофьор. Какво точно е накарало 26-годишният Викторио Александров да извърши двойното убийство все още е рано да се каже. Не се знае и дали е бил под въздействието на наркотици. Ясно е обаче, че в четвъртък Викторио подава жалба срещу жена си.

Тя е за психически тормоз. След като излязоха детайлите по случая, остана въпросът можел ли е таксиметровият шофьор да се намеси и да спаси живота на детето. Според психиатърът д-р Веселин Герев причината за убийството е ревност. През последните пет години Викторио Александров е работил в частна охранителна фирма. От там отказаха да коментар пред камера, но ни увериха, че при постъпването си на работа 26-годишният мъж е минал успешно през психотест. В четвъртък ще се гледа мярката за неотклонение на задържания за убийствата. 

Само от началото на тази година 22 жени са били убити от своите бивши или настоящи партньори. Данните са на Българския фонд за жените на база медийните публикации. В тази статистика влиза и убитата Дарина. Нейната дъщеря Никол също стана част от черната статистика. Според фонда за жените от началото на годината три деца са били убити от собствените си бащи.

/БЛИЦ/

Научете повече

Когато си правехме фенери, но от диня и гледахме свещта да не пада

Помните ли детските летни дни, когато играехме до тъмно и нямаше телефони да те проверяват родителите.Просто чакат и...вече зависи, кога си се прибрал.

Тогава си правихме такива фенери, но от диня и гледахме свещта да не пада ( защото нямаше чаени свещи).

Беше "Хелоуин" през няколко дни. А колко чаршафи ставаха на дупки по карнавалите на лагерите...Духовете винаги са привличали детското въображение и нямаше вечер без страшни истории. Най- ярък е споменът ми за Поразяващата ръка, която дебне от тъмните дупки, включително и от тази в тоалетната, защото нямаше "молски" тоалетни за селфита

Ех, като написах това и се почувствах толкова древна, почти, колкото Баба Яга:) Да вземам метлата май е време, и да отлепяме, докато е празен коридора...от совалки.

Албена Василева

Научете повече