Добри Джуров и Тодор Живков са един до друг по времето на политическия си живот почти през цялото време. Тръгват най-ниско от партизанските движения и стигат до върха на политическата власт.


Тодор Живков се запознава с Джуров като ръководител на Първа военна оперативна зона на България. Отговарял е за отряд "Чавдар", който е командван от Добри Джуров. Когато Живков застава на чело на държавата, Джуров държи армията. Уважават се много, макар и да не са първи приятели, които да си ходят на гости.

Оказва се, че Добри Джуров е човекът с може би най-голяма заслуга за свалянето на Тодор Живков от власт. "Да, наистина баща ми има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден.", казва Джуров-син пред БЛИЦ.


Преди реалното оттегляне на Живков, Джуров не един и два пъти го е подканвал, че е време да си ходи. Живков бил съгласен, но преди това смятал, че трябва да свърши още някои неща. В един момент това "още малко" преминало границата на търпение на противниците му и операцията за свалянето му започва. Главна цел е това да стане по ненасилствен път.

В последствие Джуров е огорчен, че се разправили с Живков по доста суров начин. Не са дела, не са процеси. Живков нито един път не е злоупотребил финансово с властта си и Добри Джуров знае това. Тато не е забогатял на гърба на държавата и народа, за това всички тези процеси са непочтени.

Преди 75 години на този ден Пловдив изтръпва. Градът е обхванат от зловещ вой на сирени, които алармират населението да се крие кой където намери. На 6 ноември 1943 г. е първата бомбардировка над Пловдив по време на Втората световна война. Самолети от британската авиация, които се завръщат от атака над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив. Жертви обаче няма, пише Марица.


Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за радост на жителите не нанасят значителни щети. Леко пострадали са няколко сгради. Убити няма.

Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 г. Вечерта около 23,31 ч. градът е атакуван от 30 самолета.

Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.

Тези атаки на ВВС на Англия и САЩ се дължат на две пагубни действия на българското правителство начело с Богдан Филов от 1941 г. На 1 март Филов подписва споразумението, в което влизаме в тристранния пакт начело с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 г., когато под натиска на силите от пакта България обявява война на САЩ и Великобритания.



„Датата, на която обявяваме войната, всъщност предрешава съдбата ни за следващите 45 години. Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и след това в Ялта - с подписаното споразумение след войната, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин“, разказва историкът от Пловдив професор Георги Марков.

Въздушните нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места започват през пролетта на 1941 г. и продължават до есента на 1944 г.

Резултатът са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали, и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански, обществени и жилищни сгради. Българската противовъздушна отбрана също нанася на противника загуби - свалени са над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329.

Българите смело се изправят с едва 36 самолета срещу тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма.

Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски - първата българска „жива торпила“. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и сваля водача на вражеската американска ескадрила./Блиц/

Много интересна стенограма изтече покрай отварянето на архивите на сръбската Държавна сигурност от времето на социализма.

Както е известно, по заповед на ЕС и Сорос, всеки, който иска да е част от съюза, трябва да си свали напълно "гащите" и да разсекрети цялото си минало.

Така наскоро Сърбия пусна свободно стенограми от 60-те години от заседания на ЦК на Компартията. Трябва да се отчете, че това е доста предпазливо действие, и сърбите си пазят по-новите документи, и ще размотава Брюксел до последно.

Така тези документи от 60-те нямат реално значение сега, но изникна нещо интересно, свързано с България. А именно - обсъждане на геополитическата обстановка и приоритетите на Югославия. Както е известно, тази страна беше социалистическа, но не следваше съветите на Москва, а си правеше собствен модел, с частично отваряне към Запада.

Разговорът е свързан с текущото положение.

Най-култови са следните фрази:

"Аденауер е американски глупак, който не се усеща, че американците свалят всеки, който стане достатъчно силен, за да застраши властта им над Германия".

Действително - година по-късно Конрад Аденауер губи властта в Германия и идва друг човек на Вашингтон - Лудвиг Ерхарт. Преди това Аденауер управлява 14 години, което е повече от Хитлер. И вероятно се счита за непоклатим и способен да върне независимостта на Германия. Интересното е, че наследникът му е от собствената му партия, т.е. на става дума за това избирателите да са избрали друга партия. Избран е нов канцлер, от Посолството.

Друга реплика на Тито пред партийния актив:

"Де Гол е надут пуяк, той се мисли за наследник на френските крале. Не разбира, че Франция е лява и иска социализъм."

Тази прогноза е частично вярна. Де Гол издържа цели 7 години след това, макар и с мощна схемотехника на изборите, за да противодейства на левицата. Но накрая все пак го свалят.

В същото обсъждане става дума и за Тодор Живков. Тито посочва кои са "истински опасните" европейски лидери.

"Българите са народ от продажници и слуги. Затова и все се продават на някой голям брат, и той им изпива кръвта. Германци два пъти, а сега и руснаците. Но този народ е уникален да издига гении на върха и това го спасява. Ние никога не сме имали водач като Стамболов. А българите някак го издигнаха. Не сме имали и Борис III. Нашият крал го уби един македонски терорист. А не успяха да убият Борис. А сега се появи тоя Живков. Едно селско момче от нищото, измести всички предни, и стана цар. Това е най-важният за нас човек в Европа. Трябва да внимаваме да не ни изиграе. Способен е на това. Точно както Борис изигра румънците..."


В случая Тито има предвид висшата дипломация на царя, която връща Южна Добруджа без война, и тя остава българска, въпреки че Хитлер капитулира. Той явно счита и, че бай Тошо е умен комбинатор, който може да ги "изиграе".


И действително - Тито подхожда с голямо уважение към Живков и практически всичките им срещи са по молба на самия Тито. Той го моли за подкрепа по много въпроси.
По времето на Живков България чисто икономически, е по-силна от Югославия. Но Тито печели от гастарбайтерите в Германия, които Живков просто не може да прати, поради забрана от Москва. Като армия България също превъзхожда. Живков успява да реши и проблема с турците, като изселва огромна част от тях. Тито не успява да се справи с мюсюлманите, и през 90-те години това довежда до серия от кървави войни.
Т.е. оценката на легендарния хърватин, оглавил сръбска Югославия, се оказва доста точна - бай Тошо е най-способният водач на Балканите във втората половина на 20 век.

Тайните на илюминатите разкрити, филм от 1943 разкрива новият световен ред

Скандален филм за илюминатите бе разкрит.

Уникални кадри показват култ към Луцифер, тайни признания на представители на висши кръгове и още шокиращи факти. Той е заснет по време на Втората световна война, но е свързан с поредица от трагични събития и претендира да е първият, разкриващ истината ордена.

Във филма можете да видите как член от общността на масоните признава, че почита Луцифер, а също и че масоните са част от илюминатите, пише razkritia.com

Френският филм под името „Окултни сили“ от 1943 г. разкрива тайната на илюминатите преди Това, което се поставя в сянка на целия този проект е, че режисьорът на филма Рол Ричи и продуцента Робърт Музард са били убити, а сценаристът Жан Маркес Ривера затворен. Историята шокира, а фактите за илюминатите са смущаващи, тъй като някои от участниците вътре са разкрили тайни ритуали за организацията.

Във филма са заснети невероятни кадри — как един от масоните признава, че обича Луцифер и че масоните са част от илюминатите.

Историята във филма е за млад мъж, който влиза в братството на масоните, за да се издигне отново в своята кариера. Той се издига в организацията и осъществява заговор с останалите членове, като заедно с евреите и англо-американските нации успява да въвлече Франция да влезе във война срещу Германия.Филмът е първият от поредицата събития, получили широк обществен отзвук и заради които илюминатите започват да излизат от сянката си. Припомняме ви, че миналата година се появи таен договор, който разтърси целия свят и в който бяха заложени точките за изграждане на новия световен ред. Той бе публикуван от бивши представители на вътрешния кръг, които разкриха, че илюминатите го пазят с цената на живота си. След неговото публикуване последваха други разкрития, включително и признанията на друг член на организацията, който да сподели подробности за ордена на илюминатите.

Вижте този филм, който съдържа още разкрития, как е планиран новият световен ред:



Потъването на „Титаник” е не само голяма трагедия за хиляди хора, но и част от добре обмислен план, свързан със създаването на Федералния резерв на САЩ, институцията, която и досега държи монопола върху долара-националната валута на страната.

Това се казва в една от конспиративните теории около гибелта на кораба, която продължава да вълнува хората по света . Теорията накратко е следната: трима от най-влиятелните мъже в икономиката и финансите на САЩ по онова време-началото на 20 век са се намирали на кораба.
Тяхната смърт на практика отваря вратата за създаването на американската централна банка, каквато е ролята на ФЕД

Това са банкерът Исидор Щраус, собственикът на верига магазини и един от най-богатите по онова време хора Бенджамин Гугенхайм и милионерът Джон Джейкъб Астор IV-инвеститор, изобретател, писател и бивш полковник от армията на САЩ. Това са и най-яростните противници на идеята за създаването на ФЕД, подкрепяна както е добре известно от Ротшилд, Рокфелер и Джей Пи Морган.

Когато Федералния резерв започна да функционира, тези трима банкери взеха в ръцете си възможността да определят пътя на световните финанси, защото решаваха колко да печатат от американските пари, най-сигурната и твърда валута доскоро в света.

Последните световни икономически кризи ясно доказват, че основната причина за тях е именно безконтролното печатане на пари и инфлацията, което това действие предизвиква. Според експерти, от 2000 година до днес щатската валута и британския паунд са загубили заради инфлацията 99% от покупателната си стойност.

Във версията се напомнят и много интересни подробности. Например тази, че корабът „Титаник” е бил практически собственост на Джей Пи Морган, който е финансирал построяването му, пише Блиц. Още по-любопитно е и това, че финансистът е трябвало също да е на борда по време на първото плаване, но е отменил пътуването си в последния момент по неизвестни причини.

Намесен е и орденът на йезуитите-единственият фотограф на кораба е бил от Ирландия и член на този орден, а и капитанът Едуард Смит също е бил йезуит, макар че доказателства за това досега не са публикувани.

Как обаче точно е предизвикана катастрофата и дали целта на потъването на „Титаник” и смъртта на над 1300 души е била цената за създаването на ФЕД, засега никой не посочва. Въпреки това въпросите остават и може би в бъдещето ще бъдат открити и отговорите.

/БРАДВА.БГ/

Първото освобождение на Цариброд от временна 10-дневна сръбска окупация. Второто освобождение от сръбската окупация (1920-1941) ще бъде през април 1941г. след разгрома и капитулацията на Кралство Югославия.

''ПРИ ЦАРИБРОДСКИЯ БОЙ'' - Иван Вазов

Луча! Свети разкошно през мъглата,
реви, о, лъв от векове замлъкнал,
фърчи, орел, из клетката изфръкнал,
о, дух народен, разпери крилата!

Лети, свети и нивга да не гаснеш;
топлй сърца - герои да развъдиш;
пет века трябваха - убит да бъдеш,
а час ти стигна - гигант да пораснеш!

Свободо, ти из тъмните гробове
извикваш трупа - херувим да стане;
магеснице, ти в нашите Балкани
сред зимата разцъфваш лаври нови!

Цариброд, ноември 1885г.
Тържествено посрещане на българския княз Александър Батенберг и българските войски в освободения от сръбска окупация Цариброд по време на Сръбско-българската война, 1885г. Картина на неизвестен художник.

От Янко Гочевъ

Американският писател и бивш президент на Марвел Комикс Стан Лий е починал тази вечер на 95-годишна възраст. През 1961 г. Лий създава Фантастичната четворка за Марвел Комикс и продължава да създава заглавия като Спайдърмен, Железния човек, зеления Хълк и други, съобщават от БиБиСи.Легендарният автор на комикси е издъхнал в медицинския център на Cedars Sinai в Лос Анджелис, съобщава семейния адвокат.

През последната година той е страдал от няколко болести, включително пневмония и проблеми със зрението.

Стан Лий има сериозен принос за израстването на „Марвел“ през 60-те години до водещи позиции в издаването на комикси. В сътрудничество с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, вълнували младите поколение десетилетия наред.

Негови творения са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Доктор Стрейндж, Железния човек, както и Фантастичната четворка.

През XXI век са правени игрални филми по десетки комикси на „Марвел“, почти всички с персонажи, създадени от Лий. Приходите от прожекциите по света на тези екранизации надхвърлят 20 милиарда долара. В последните 10 години Стан Лий се появи на малкия и на големия екран.



https://bulmedia.net

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив