Голяма мъка и насилие си беше през социализма и управлението на Тодор Живков.Ето защо:

Още от малки ни насилваха да се учим, да четем книги, да спортуваме, да ходим на летни лагери, екскурзионни летувания, бригади и военни обучения.

Даже ни насилваха да играем до посред нощите, а на родителите им забраняваха да се притесняват за нас, та и да не си заключват домовете. После момчетата ги мъчеха да ходят в казарма, та да станат истински мъже. После едни се мъчеха и продължаваха образованието си и то безплатно, а другите веднага ги задължаваха и насилваха да почнат работа. Ако случайно пък някой се разболееше, направо му забраняваха да си плаща, та пак се лекуваше безплатно. Ами какви мъки си бяха, като всяка година ни задължаваха да ходим на почивка на море и балкан.

Най-голямата мъка обаче беше, че ни насилваха да се храним здравословно, да консумирахме истински продукти, разбира се по БДС и родно производство. Да не говорим как ни насилваха да си купуваме и строим жилища, къщи, вили и коли, а бе с две думи си бяха големи мъки...........

Автор:Тенчо Иванов,Пловдив

Научете повече

Мъкнехме чували със зарзават и затваряхме буркани с туршия

Днес всичко се купува от магазина, има невероятно разнообразие от консерви, сладка, компоти. Само че са доста скъпи. През 70-те и 80-те години всички затваряхме зимнина. През лятото и есента с мъжа ми отивахме на пазара, обикаляхме в търсене на изгодни цени, висяхме по опашки и се прибирахме с чували червени чушки и камби, с карфиол, моркови и зеле за туршия. После цялото семейство беше заето с изтърбушване, печене, белене, осоляване и затваряне на буркани. Част от чушките правехме на лютеница. Въпреки че при социализма имаше много добре развита консервна индустрия, задължително си правехме домашна зимнина. Така мизерно си бяхме свикнали да живеем. Готови консерви имаше, но нямаше никакво разнообразие, тъй като голяма част от продукцията се изнасяше за чужбина. А и си беше голям позор за една домакиня да храни семейството си с купешка лютеница, която беше нещо като доматено пюре. Готово кьопоолу пък изобщо нямаше.

Чушките печахме в чушкопек на терасата, беше голяма мъка – задъхваш се от жегата и задушливия пушек. И не можеш да мръднеш, за да не изгорят. Някои години обаче, за да пестим ток, слизахме долу пред блока, правехме огнище, палехме огън и върху една тенекия печахме зарзавата. В тази кампания участваха повечето съседи и се редувахме по график.

 ВИЖТЕ ОЩЕ:Една разходка из зеленчуковите магазини на страната ни в 5 снимки от 80-те

През лятото правехме сладка от червени и бели череши и от вишни. Затваряхме и вишновка, която си беше традиционна за следобедно дамско гости - почерпка при социализма. 

С. Петрова

Научете повече

Членът на ЦК на БКП Димитър Стоянов към лелята на Митко Палаузов: Не така, другарко Палаузова!

„Не така, другарко Палаузова”. Така беше озаглавена статия на кореспондент на в. "Борба'' -  ВеликоТърново, през 80-те години на миналия век, отразяващ Окръжната конференция на БКП. Думите бяха изречени от представителя на ЦК на БКП Димитър Стоянов по повод изказването на делегатката на конференцията Русана Палаузова (с партизанско име Милка).

Милка Палаузова говори как преди няколко дни срещнала случайно приятел от партизанските години и на въпроса ѝ как е, той я дръпнал настрана и ѝ казал,че се връща от Черноморието, където обикалял по поръчение на ръководството на партията във В. Търново да търси специална напитка. (Палаузова вметна, че не могла да запомни името на напитката, което било „усукано”.) Щели да посрещат гост от ЦК, който пиел само такава напитка. Палаузова пита достойно ли е това действие на партийните ръководители? Защо петнят името на партията?

Именно тогава Димитър Стоянов започва отговора си с думите:

"Не така, другарко Палаузова. Вие сте заложили живота си за добруването на народа, ежедневно доказвате грижите и обичта си към хората, но не бива да говорите така". Тя му отговаря, че не тя, a тия хора, с които живее, с които споделя радости и беди, които са искрени, вече открито негодуват от неща, които се случват в редовете на партията. Казва му, че трябва да напуснат „жълтите плочки”, да живеят по-близо до българския народ, да познават грижите, неволите и радостите му, а не да отиват в провинцията, за да търсят изпълнение на прищевките на някого.

Спомените ми изникват спонтанно, когато чуя млади хора, които не са живели в оня "лош” социализъм и надъхани от злобари, критикуват комунизма и комунистите. А Милка Палаузова беше образец на "комунист". Обичаха я в града и деца, и възрастни. Палаузова бе за пример и по отношение на сина си. Въпреки че беше с преминал детски рахит, тя не потърси лекия начин да го пенсионира по инвалидност, а го изпрати да работи в жп депото, където момчето беше усърдно и скромно, но новите "демократи" му взеха живота. Бригадата, в която работеше, непрекъснато го тормозеше заради майка му. Вземаха му паспорта, за да не гласува, даваха му най-тежката работа, караха го да пие.Тя знаеше отчасти (аз не ѝ казвах всичко, което ми доверяваше мой близък от депото), страдаше, но го увещаваше да работи съвестно и да бъде търпелив.

Ето такива са комунистите, а аз познавам не един (мнозина вече не са живи). А партийните членове са друго. Днес те са най-големите хулители на партията. Те ставаха членове с нагаждачество и подлизурство за лични изгоди и кариера./ретро.бг

Елена Димитрова, Асеновград

Научете повече

Единственият български град с 4 жп гари

В миналото Русе е бил единственият град, който е имал 4 жп гари.

Първата е  гара Русе, построена от Мидхад паша заедно с линията Русе-Варна, втората е гара Халта или Русе-юг, третата е ЖП Гара Пристанище - централната,  а четвъртата е гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад).

ЖП Гара Русе е първата железопътна гара в днешните български земи, построена и открита заедно с железопътната линия Русе – Варна през 1866 г. През 1900 г., след влизането в експлоатация на линията Русе — Търново, започва изграждането на железопътен възел Русе.За обслужване на пътниците от южните райони на града по линията за Горна Оряховица се открива втора гара — Русе Халта (Русе-юг), с два коловоза с полезна дължина 220 m.

ЖП Гара Пристанище е така нар. централна гара.

Железопътна гара Русе-товарна (по-късно Русе-запад) е създадена през 1928 г. Гарата е свързана, освен с Русе-изток, и с линията в посока Горна Оряховица след моста над р. Русенски Лом чрез новият Разделен пост „Доростол“, пише Roustchouk.BG. Гарата обслужва двата района на пристанището и от нея започват и завършват движението си всички товарни влакове от и за Горна Оряховица и Каспичан. Обслужват се и намиращите се в района промишлени предприятия, корабостроителницата, а от 1935 г. и ферибота Русе – Гюргево.

Научете повече

Френската гадателка Мария Дювал разби с прогноза за невиждана катастрофа през 2019! Няма да има...

Може би сте чували за ясновидката Каролина Мария Гамбия, която е известна и под името Мария Дювал. Тя често е достигала медиите със своите пророчества. Сега е получила ново скандално видение.

През 2019 година светът ще бъде ударен от най-голямата икономическа криза в историята. Според нея ни чака срив, който до сега не сме виждали и преживявали. Повечето страни по света ще бъдат посечени. Болшинството страни от Америка и Западна Европа ще претърпят пълен колапс на икономиката си.

Френската гадателка твърди, че единици страни ще се разминат, едно от които е Русия, предават от Флагман, цитирайки esoreiter.ru.

Научете повече

Корнелия Нинова се гордеела, че дава своя принос за производството на най-вкусните компоти у нас

Навръх студентския празник – 8 декември, от архивите изплуват уникални снимки на днешните политици от най-хубавите им младежки години. Много от тях имат кетапи за професии, които никога не са практикували, но пък пазят умилителни и куриозни спомени от студентските си години. Най-емблематичната история на Корнелия Нинова от времената, в които следвала право в Софийския университет, е свързана с една студентска бригада.

Физическият труд не се опъвал на амбициозната девойка от Крушовица, дошла да търси късмета си в столицата, но когато я разпределили по задължение в прословутия консервен завод в Айтос, ѝ се плачело от недостижимите норми, които началниците поставяли на студентите. Купоните след работа обаче компенсирали изтощението, а Корнелия все още се гордеела, че дала своя принос за производството на най-вкусните компоти у нас.

Университетските години бележат съдбата ѝ и по любовна линия, защото именно като студенти с настоящия ѝ съпруг Митко решили да се вземат на скромна сватба с малко роднини и приятели.

Източник:Ретро

Научете повече

Захарна фабрика – най-модерната в България преди 120 г., днес тъне в разруха

снимка Павлин Даскалов

Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София. Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. 

Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. 

По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.

снимка Павлин Даскалов

Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. 

Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.

Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.

На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век.

Източник:dnes.dir.bg

Научете повече