Мизерия, мракобесие, потисничество и... Путин. Москва и Санкт Петербург в снимки

Предлагаме ви фотографии от Москва и Петербург. Те са направени през юни месец 2017 г. от Стефан Янков, който е IT специалист. Г-н Янков ги пусна във Фейсбук с иронични коментари и бе така любезен да се съгласи да ги публикуваме. Според нас тези снимки, направени от обикновен турист, дават много добра представа за днешна Русия, която мнозина обсъждат в България по спомени и без въобще да познават. Стефан Янков се занимава с рекламен и печатарски бизнес. 

Помолен да се представи, ни написа следното: "От повече от 10 години съм се заел с един личен фотографски проект - World Traveller, по който работя във всяка минута, която мога да си открадна от работата. Обикалям света, вече съм направил над 150 пътувания из над 40 държави, на всички континенти без Антарктида. Целта ми е да видя, опозная, разбера, харесам и опиша в кадри това, което светът представлява. Може да се каже, че вече съм професионален пътешественик, но по-скоро от цивилизования тип - без много екстремни и опасни места. Всичко си организирам сам, а по-голямата част от пътуванията ми - особено когато фотографията е основната им цел - правя соло (ако не броим няколкото хиляди души, с които ги споделям онлайн)."

Москва

Ето така изглеждаха "Ласточките" по Централната кръгова линия. Колкото нови, красиви, бързи и тихи, толкова и комфортни отвътре. Метростанция "Измайлово".

В началото ми се сториха малко кичозни тези цъфнали в розово - железни дървета, но когато се стъмни и им грейнаха лампичките, се оказа, че "Арбат" изглежда особено чаровно с тях. И отново - чистота и перфектна поддръжка на всичко. Въпреки артистичния дух.

Пушкин. Не вярвах да го срещна лично, но беше тук - на "Арбат"...

Сувенири. Като кажат "магазин за сувенири" руснаците явно не си представят обичайния магазин за китайски дрънкулки по 1-2 евро (не, че няма и такива в тукашните сувенирни магазини), ама то са бижута, кехлибари и яйца на Фаберже, то са кожени шапки, яки от лисици и разни подобни аксесоари, пък и още доста бая скъпички нещата, за да бъдат наречени сувенири. Ама явно всичко са си национални особености в разбирането какво да подаряваш...

Големият руски глад. И последна сцена от евроатлантическия блокбъстър "Големият руски глад". Или може би трябваше да е "Голямото плюскане"? Между другото, сцената е пак от онази, най-скапаната верига, както отбелязаха местните. Представям си какво е в по-хубавите...

Лога. Ето така се подмазват тук на кирилицата големите марки...

Това определено е най-"засуканата" сграда, която съм снимал някога. Да ме прощават и Малмьо, и Дубай... Московски международен бизнесцентър.

Московски мол. Този фонтан хвърля струя от първия етаж до горния край на шестия, т.е. почти до атриума.

Още от първия ескалатор ти се открива изглед към почти целия основен салон на мола и можеш да се ориентираш за местоположението на почти всеки обект в него даже и без карта.

Атриумът на мола дава чудесна гледка към околните небостъргачи.

 Мол арт.

Това трябва да е матрьошка, нали?

Сещате се, че в бизнес парка на Плевньо такова своеволие - да му снимам сградите, нямаше да ми се размине. Ама така е при демократите, не е като в условията на путиновата тирания...

Никакви цветови корекции няма тук - самата реалност! Станция-трепач. Ползва се вместо психотест. Ако не луднеш, те взимат за космонавт:-) Метростанция "Делови център".

Ето как изглежда и перонът на позеленената светлина...

Московското метро

Тук вече мИтоди колабира и се приключва с мъките му... Метростанция "Марксисткая".

Е, не е толкова лоша и като общ изглед - но все пак ми е малко постна... Метростанция "Проспект мира".

На фона на останалите красоти, станция "Проспект мира" май може само с тези полилеи да се представи по-достойно. Малко ми е прехвалена, за да влезе в списъка с архитектурно най-достойните.

Представям ви "Галерия Новослободская". Така де, метростанция!

Още един витраж от "Новослободская" преди общия план...

"Новослободская" направо кърти. Тези красиви витражи са десетки и два не се повтарят! Ще пусна и един общ изглед след малко...

"Комсомолская". Първата от красивите станции на московското метро, с които ще си запълня с кеф силно дъждовния днешен ден.

Тоя трен мИтодито като нищо би го секвестирал заради комунистическите символи по него;-)

В свободна и демократична България в метрото снимането е строго забранено. В тоталитарна путинова Русия ти маркират с подови стикери най-добрите позиции за снимки.

И в ГУМ е страшна мизерия, ще знаете. Не изглежда по-зле и от най-лъскавите дубайски молове, честно казано. А като си спомня, че съм го виждал и в последната му година като социалистически магазин... Направо няма общо, освен фасадата и атриума. Бившият хотел "Россия", в който спах последно през 2004 и скоро след това го разрушиха, пък се е превърнал в един огромен Four Seasons, като че ли по-грамаден и от онзи...

И глад, само глад навсякъде заради пустите санкции ;-) Ох, май квасът ме е хванал - какви ги говоря, ще възмутя Роската, мИтоди и Асенчо...

Грозни и бедни. И още грозотия, мръсотия и беднотия... В Александровската градина.

Мизерия, мракобесие, потисничество и... Путин. Направо не знам как издържат тук! Александровската градина.

Винаги съм се чудел защо точно на север всичко цъфти толкова пищно и красиво! Сигурно защото знае, че лятото е кратко - и използва всеки миг да се наживее на макс! Александровска градина.

Слънцето днес определено е на моя страна! Няма обаче да е все така, затова изчезвам за още:-) Съборът "Василий Блажени".

На принципа "щом има опашка, значи трябва да е хубаво", се наредих на един щанд за пшеничен квас в ГУМ. Оказа се много приятна напитка, леко сладка, много свежа и газирана като бира, но почти без градус. В един друг свят това можеше да е кока-колата му... при това е 100% натурална! Пак ще си сипА!

Такъв терор над пушачите не съм виждал дори и в Америка. Даже и навън трябва да пушат само в тази стаичка - и малко около нея. А пространството наоколо е ОГРОМНО - но там не се пуши.

Тук всичко е голяяяяямо. И пътищата, и сградите. 4-5 такива корпуса има наоколо, всичките са хотели. А и "селската църква" на Измайлово си я бива...

Санкт Петербург

Дойдох със самолет, за връщането са ми приготвили летяща чиния... Метростанция "Горьковская".

Измислих го... Явно става дума за някаква хибридна пропагандна постановка, с която целят да добия и разпространя погрешно положителна представа за Русия. Как е възможно всяка сграда или обект, до които стигна, да са в перфектно състояние, около тях да е идеално почистено, ако е валяло - дъждът да спре и да ми изгрее слънцето точно за снимките, и за капак - да ми напълнят небето с разни безумно красиви облачета! Тоя вид на Петропавловската крепост е некъф факинг мираж, егати! Не може да е истина!

И малко около Нева…

А това тук просто трудно може да бъде описано. Ще ви оставя да гледате. Исакиевският събор е абсолютно недостижим! :-)

А тук много прилича на Виена, само като че ли е една идея по-красиво. Дворцов площад.

Мойка…

Джеймс Бонд дали не бягаше с един танк точно по тази улица в "Goldeneye"? Река Мойка в Санкт Петербург.

Още един путинист и нарушител на ембаргото! Позор! С Роби Уилямс на "Болшая Конюшеннная".

Супер яко арт нуво! Почувствах се в Прага за момент. Кафене и дом на книгата - заедно в тази уникална сграда.

Казанският събор се оказа една изключително пищна и наистина много красива катедрала! А руснаците религията ги е хванала много по-силно от нас. То е кръстене, то са поклони - по 100 пъти! И едни опашки за някакви икони... Но и без да вярвам в тези неща, не мога да не се прекланям пред художествения гений и отдадеността на хората, създали тези прекрасни произведения.

Михайловский сад... Много чист и зелен парк. Изобщо, тук всичко изглежда много чисто. Не само от България, но и от голяма част от големите туристически градове на Европа.

Не, че човек очаква да види точно това в Санкт Петербург, но в крайна сметка и то е там:-) Джейми Оливър ин Раша, лейдис енд джентълмен...

Важното е да издебнеш слънцето и да си тръгнеш с цветовете;-) Църквата "Възкресение Христово" в Санкт Петербург.


Пак си направих дъга…

Източник:www.flickr.com

Научете повече

В Царска България през 1940г. картината на мизерията е страшна…

В изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., за жизненото равнище в България депутатът Серафим Георгиев казва:

„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб.

Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.

Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато.

Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”

Научете повече

Първият български партизанин Иван Козарев застрелян по погрешка от свои

Полицаите изложили тялото му на площада в Разлог, после го закопали в едно дере

Първият български партизанин Иван Козарев загива нелепо от приятелски огън. Загадъчната му смърт и до днес дава поводи за различни спекулации и версии. Най-разпространената конспиративна теория е, че е удушен от свои другари по поръчка на командира на Разложкия партизански отряд Крум Радонов. Според тази версия Радонов се страхувал, че харизматичният Козарев ще го измести от лидерското място. Тази теория за смъртта на първия български партизанин обаче е многократно отричана и е доказано невярна. Истинската история е далеч по-прозаична и нелепа.

Когато намира смъртта си на 1 април 1944 г, Козарев е добре познат на полицейските власти. В периода 1923-1935 г. многократно е арестуван заради противодържавна дейност, а от 1935 до 1938 г. излежава ефективна присъда. В началото на 1941 г., усетил, че се готви нов негов арест, фанатичният комунист минава в нелегалност. Няколко месеца по-късно в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и успява да избяга. Екшънът се разиграва четири дни след нападението на Германия срещу СССР и два дни след като комунистическата партия в България обявява курс на въоръжена борба срещу официалните власти.

Тази престрелка превръща Козарев в легенда в Пиринския край и от този момент нататък той е считан за първия български партизанин. Дни след нея, в околностите на Разлог, заедно с приятеля си Никола Парапунов създава и първата партизанска чета.

В продължение на близо три години Козарев и бойните му другари организират атаки срещу официалните власти и винаги успяват да се измъкнат невредими от престрелките. На 2 април 1944 г. в Разлог е получена телеграма, която е изпратена от кмета на Добринище. В нея се казва: „Донасям, че днес, 2 април 1944 година, към 16:30 часа източно от Добринище, Разложко, на един километър от пътя за Неврокоп, вдясно от същия път е намерен трупът на нелегалния Иван Йорданов Козарев от Добринище, облечен в горска униформа, въоръжен с парабелум, една английска бомба, един нож, един патрондаш с 32 патрона. Трупът е прибран в общината”.

Краткото съобщение изненадва органите на полицията, защото в този ден не са влизали в престрелка с партизаните. Когато кметът на Добринище изпраща телеграмата, мълвата за смъртта на Козарев вече се разнася из Пиринския край. Всички се питат какво се е случило. В партизанския отряд на Козарев цари весело настроение, защото партизаните Александър Пицин и Иван Калинов са успели да убият полицай, а след това да се измъкнат невредими. Часове след като разказват историята за престрелката, разбират, че „полицаят”, когото са убили, е техният другар Иван Козарев. По ирония на съдбата Пицин е един от най-близките приятели на първия партизанин. До края на живота си той няма да може да си прости тази грешка.

Два дни преди тялото на Козарев да бъде намерено, той, заедно с още един свой другар, се отделя от своята чета и заминава за Добринище, за да се срещне с командира на отряда Крум Радонов. Да го посрещнат, излизат четирима партизани, между които Пицин и Калинков. Времето в този ден е дъждовно и мрачно. Козарев стига в района на Добринище, когато се свечерява и мракът става още по-гъст. Групата, която го чака, вижда на пътя да вървят двама души, като единият е с шинел, с пушка на рамо и с раница.

Човекът с шинела е Козарев, но неговите другари стигат до извода, че са се засекли с полицай, който проучва района. Партизаните започват да следят двамата „полицаи” и ги виждат да се отбиват в тухларница, която се намира на 2 километра от Добринище. От тухларницата Козарев излиза без пушка и раница. Той ги е оставил, за да не прави впечатление. Докато върви по пътя, забелязва силуетите на тези, които го следят, и се насочва към тях. В този момент Пицин извиква: „Стой там!”, и насочва пушката си към приближаващия Козарев. Козарев мигновено вади пистолета си и стреля. Куршумът почти охлузва ухото на Пицин, който веднага изпраща един куршум в гърдите на Козарев. В този момент стреля и Иван Калинков. Следват още няколко изстрела от двете страни, след които Козарев пада на земята, а Калинков и Пицин побягват в гората заедно с другите двама партизани. Недоразумението е предизвикано от това, че Козарев носи горски шинел, който наподобява зимната полицейска униформа от онова време.

Веднага след като тялото на първия български партизанин е открито, тръгва и версията, че той е удушен. Причината е, че от тялото му не тече кръв. Причината за това обаче е ниската температура, при която е престоял трупът. След като тялото е откарано в общинската сграда на Добринище и е разпознато, полицаите го хващат за краката и започват да го влачат по пода към изхода на общината. При завоя от коридора към стълбите са оставени размазани следи от кръв. Кръвта започва да се стича заради затоплянето на трупа.

Тялото на убития партизанин няколко дни е изложено на площада в Разлог, след което е закопано в едно дере близо до военните погреби. Няколко месеца по-късно каузата, за която се бори Козарев, побеждава и „народната власт” поема нещата в свои ръце. Малко след комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. трупът на партизанина е изровен и препогребан на лобното му място./Ретро.бг/
Тома Биков

Научете повече