Патолог разкри шокиращата истина за смъртта на Даяна!

Съдебният патолог Ричард Шепърд с нови разкрития за смъртта на Даяна

Принцеса Даяна днес е можела да бъде жива и се появи пред публиката само два дни след катастрофата, ако не е имало едно фатално малко разкъсване в белите й дробове. Това твърди патологът Ричард Шепърд, който през 2004 година разследва смъртта й.

„Помолиха ме да направя разследване за кончината на принцесата.

Подкрепям напълно мнението на полицията, че се касае за трагичен инцидент. Да, принцесата е можела да бъде спасена. И то само ако е носела колан в колата“, твърди още той.


Шепърд възпроизвежда катастрофата и установява, че като по-лека от Доди ал Файед, Даяна е получила по-лек удар при инцидента. Тя обаче е била ударена под такъв ъгъл, че се появило малко разкъсване в белия й дроб. За съжаление лекарите са успели да го открият твърде късно и принцесата не е могла да бъде спасена. Патологът обаче е категоричен, че именно това е довело до трагичната й смърт.

„Ако тя не се бе ударила под този ъгъл и толкова силно, тя би била само с няколко счупени ребра и насинено око. И да, само след два дни би се появила пред публиката пребита, но все още жива и скоро би се възстановила“, добавя още той.

Принцеса Даяна умряла заради малка рана

Шепърд не коментира какво е довело до катастрофата, но изяснява доста охотно какво се е случило с Даяна по време на катастрофата. „Ударът е бил със сила 30 метра в секунда. Имала е счупени ребра, насинено око и едно от ребрата е причинило малко разкъсване в белия й дроб. Ако линейката бе дошла веднага, а лекарите бяха установили разкъсването и спрели кървенето, тя е можела да се спаси. Не знам какво е предизвикало катастрофата, но мога да кажа едно — смъртта й е резултат от трагично стечение на обстоятелствата“, завършва разказа си той.

Научете повече

Трагичната мистерия с подводницата „Комсомолец“ за която няма обяснение до днес

На 7 април 1989 г. в Норвежко море потъва съветската атомна подводница „Комсомолец”. При инцидента загиват 42 моряци от 69-членния екипаж. Подводницата потъва на дълбочина 380 м. в неутралните води.

На 7 април избухва пожар в 7-ми отсек, където се намира главният вал и руля, истинската причина все още е неизвестна, смята се, че е електрическа повреда. В 11.12 ч. подводницата обявява сигнал за аварийна ситуация и започва да се подготвя да излезе на повърхността.

В 11.37 ч. е пуснат и първият SOS сигнал. Съобщението е получено на брега и след 8 „разшифровки” едва в 12.19 ч. започва спасителната операция.

На мястото пристигат военни самолети, а екипажът се бори с овладяването на ситуацията. В 16.35 ч., пилотите забелязват, че кърмата започва да потъва. В 16.44 ч. водата влиза в командното отделение, три минути по-късно - цялото е залято; 16.50 ч. - командирът на подводницата, съобщава „Започва евакуация на 69 човека”.

В 17.00 ч. на повърхността изплуват аварийно - спасителни платформи за по 20 души. В 18.20 ч. на място идва „Алексей Хлобистов”, който започва спасителна акция за екипажа. Прибрани са телата на 16 души, които умират от измръзване и удавяне и едва 30 моряка, които оцеляват. Трима от тях умират по пътя към Североморск, от 69-членен екипаж на К-278 живи остават 27 души.

Източник:m.fakti.bg

Научете повече

За времето когато нямаше компютри,смартфони и таблети , а децата спортуваха и лудуваха на воля

По време на час във физкултурния салон на-ЕСПУ "Христо-Ботев" в Айтос през 80-те

През 1958 г. постъпих като млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков" в Трявна. Наред с учебната работа ми бе възложено да водя спортна група „Обща физическа подготовка" в начален курс. Децата с голямо старание изпълняваха гимнастически упражнения и спортни игри. Следващата учебна година съвместно с физкултурно дружество „Ангел Кънчев" преустроихме групата в „Подготвителна футболна група". 

Участваха 20 момчета от третите и четвъртите класове - с футболни качества деца. Ученици със слаб успех нямаше. Занятията провеждахме в училищния двор три пъти седмично, по един час. Понякога се изнасяхме на стадиона, където децата се наиграваха до насита. Наблягах най-вече на играта с топка и децата придобиваха доста добри футболни умения.

По-късно правехме срещи с деца на тяхната възраст от съседните градове -  Дряново, Габрово и Велико Търново. Неописуема беше радостта им, когато им съобщих, че ще играем с децата на Велико Търново на стадион „Ивайло". С умиление си спомням за едно момче, което дълго плака за това, че вкъщи му забранили да участва в срещата. По-късно то загина при автомобилна катастрофа. Още ми е мъчно за него.

Няколко пъти закривахме учебната година на групата с туристически излети с преспиване в базата на училището в с. Конарското, намиращо се в Балкана. По-късно доста деца намираха място в градския отбор и други градове на страната. Двама мои възпитаници играха в тогавашната „А“ група, няколко - в „Б“ група и доста във - „В“ група.

По онова време по-лесно се работеше с децата. Нямаше компютри, пред които сега прекарват голяма част от времето си. Децата се увличаха по спорта и футбола повече отсега. Накрая искам да изкажа моята най-искрена благодарност на тогавашния старши треньор на градския отбор Петко Николов за оказваната ми помощ и подкрепа в работата.

Пенчо Пенчев, Трявна

Научете повече

На всеки километър – легендата на малкия екран

Преди филма улиците опустяваха, всички обожавахме бате Серго и Митко Бомбата.
Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство бяха, майор Деянов и Богдан Велински.

Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой.

Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.

Герои на филма са още:

Димитър Атанасов (Митко Бомбата) — приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер.
Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) — с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.
Войводата — стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина.
Алексей Петрович Вершинин — агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов.
Гимназистът — появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на нелегалната съпротива.Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП.

Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз.

В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои.

По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата.

Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва.

Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България.

Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти.

Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България.В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински.

Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.

В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.

Научете повече

Ванга викала духа на Леонардо да Винчи заради Людмила Живкова

Не тайна, че Ванга и Людмила Живкова, дъщеря на първия държавен ръководител, са поддържали близки отношения. Днес за тяхната връзка се носят легенди, голяма част от които не почиват на реални факти. Приживе Ванга е дискретна за своите срещи с Людмила. Знае се, че повечето от тях са на четири очи. Но в разговори със свои близки ясновидката открехва завесата.

Людмила е вярвала, че чрез Ванга ще може да общува с духовете на гении като Леонардо да Винчи – казва писателката Рада Добриянова, съпруга на учения Величко Добриянов. По този повод тя често канела Ванга да ѝ гостува в нейната резиденция в София. Известно е, че Людмила Живкова издигаше в култ изкуството, че построи храм за него – НДК. Знае се, че организира седмици и изложби, посветени на велики художници и мислители. Като ярък пример е почитанието ѝ към гения Леонардо да Винчи. Казват, че Людмила се опитвала да пише като него, използвайки огледалния метод.

Но какво представлява този „огледален метод“? Според мнозина биографи на Леонардо голямата мистерия около него е свързана и с начина му на писане. Леонардо води много подробни дневници, в които пише, рисува, скицира и често документира всяка една мисъл, която проблясва в съзнанието му. Всичко това е написано с присъщия му стил – огледално, с лявата ръка и при това – от дясно наляво. Да Винчи е владеел еднакво добре писането с дясна и лява ръка, но предпочитал своя „огледален“ начин./Ретро.бг/

Научете повече

Любимата на всички българи Татяна Лолова!

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алесей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Научете повече

39 години без Григор Вачков...

Григор Вачков Григоров (26 май 1932 – 18 март 1980) е български театрален и киноактьор, носител на званието „народен артист“. Играл е в 44 български филма.

Григор Вачков, или както го наричат колегите Гришата учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в Левски (1950 – 1952). Играе във Врачански народен театър (1955 – 1956) и Сатиричния театър (1956 – 1980). Работил е в Българско радио в седмичното предаване „На слука“.

Дебютът му в киното е през 1960 година. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1967 – 1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е Мера според мера (1981), в който неговата роля остава недовършена.

В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.

Баща е на актрисата Мартина Вачкова и много добър приятел на Йордан Радичков. Съпругата му е Силвия Вачкова – киноредактор и репортер.


Поклон пред светлата му памет!

Научете повече