Първата българска електрическа кола е била разработена през далечната 1968 г.

"Пионер",така се нарича първият български електрически автомобил. Със създаването на тази експериментална конструкция България се нарежда в редицата на технически напредналите държави, които провеждат изследвания в областта на градското автомобилостроене.

Бедите, които носи автомобилът на големия град, са добре известни на всички. Замърсяването на въздуха, задръстването на улиците, намаляването на сродната скорост на уличното движение, са злини, с които е все по-трудно да се борим. Щастливият изход от това неприятно положение мнозина специалисти виждат в създаването на малка, повратлива, удобна в управлението. икономична и главното бездимна, електрическа кола. Ето защо в пресата постоянно намираме съобщения за създаването на нови електрически автомобили и нови апаратури и инсталации, способни да ги захранват с електроенергия.

Нашият „Пионер“ е лека кола за два пътника. Разработен е в НИГКИЕМ — София. Електрическият двигател с мощност 6,3 квт осигурява на колата скорост до 55 км.ч, което е напълно достатъчно за условията на градското движение. Общото тегло на автомобила заедно с електрическите батерии е 850 кг.

Няма съмнение, че „Пионер“, бил първият от поредицата експериментални модели, които ще ни доведат до промишления образец и едно добро начало.

Списание София:1968 г.

Научете повече

Кой се преселва в София? Анкета направен през 1985 година

Факт е, че независимо от съществуващите нормативни ограничения на миграцията към столицата, населението й всяка година нараства с хиляди жители и това й създава много грижи от демографски, икономически и социологически характер.

Какво води новите заселници в столицата? Как се променя животът им в големия град? Какви проблеми имат?

Отговор на тези въпроси дава анкетата, проведена през лятото на 1985 година от Института по социология, която обхвана 1093 души, заселени 8 София през последните пет години.

Данните показват, че "новите софиянци" са предимно млади хора /до 35 години са 59 на сто от изследваните лица/, които често са сменяли местожителството си /74 на сто от анкетираните са променяли жителството си три-четири пъти/.

Приблизително половината от преселниците са от селата, дошли в столицата по причини, свързани със семейството /44 на сто/; с работата /33,5 на сто/ и с повишаване на образованието и квалификацията си /15 на сто/.

Най-разпространените "канали" за мигриране в София се оказват "сключването на брак" и "започването или смяната на работата”.

Една значителна част от учащите се от провинцията, които повишават образованието си в София, след завършване на обучението завинаги остават в столицата, като избират един от вече посочените пътища за миграция. Безспорно за много млади хора големият град е привлекателен център с възможностите си за работа, за социално и културно общуване, за развлечения...

Характерно за съвременния облик на софийските мигранти е порасналото им образователно и квалификационно равнище. По данни от цитираното изследване една трета от всички анкетирани са със средно специално, а още толкова - с виеше и полувисше образование. Но не е тайна, че немалка част от тях идват в отрасли с тежък, неквалифициран и непривлекателен труд, при лоши битови условия в така наречените "дефицитни професии" в промишлеността, строителството, транспорта, обслужването и т.н. Голяма част от софийските мигранти виждат в това единствения начин да се устроят в столицата, като най-бързо решат материално-битовите и жилищните си проблеми. И в пове-чето случаи техните очаквания са възнаградени - например приблизително половината са устроени чрез ведомствено строителство.

В столицата се стича население от всички краища на страната. Представители на различни социални слоеве, софийските мигранти са носители на разнообразна социално-културна информация.

Въпреки че миграцията е нарушила стабилността, характера и интензитета на взаимоотношенията на мигрантите с родните им места, връзката с родителите и роднините се запазва до известна степен в икономическо, културно-битово, духовно отношение.

Разбира се, столичният начин на живот налага промени у ми-гранта, които най-бързо се проявяват в трудовата среда, по-бавно • в нравите, традициите, културата на взаимоотношенията /това е в зависимост и от продължителността на живеене в София, от образователното и културното равнище, възрастта и др./.

Но първичният фактор, който определя поведението на мигрантите в големия град, е семейната среда. А тя по свой начин утвърждава и възпроизвежда типични за селото и провинциалния град битови и културни традиции. Практиката да се поддържат седмични контакти с родните места за мнозинството от мигрантите води до запазване на традиционни за тази атмосфера образци на поведение. Това затруднява и забавя процеса на приспособяване към живота в големия град. А от друга страна, като имаме предвид огромния брой на пришълците в столицата, безспорно е голямото влияние на културата, която те носят, върху стила и облика на София.

Какво са спечелили и какво са загубили мигрантите в резултат на преселването си в столицата?

Анкетираните оценяват по-високо /в сравнение с предишното си местоживеене/ своите жилищни условия в града. Те поставят ударение върху удобствата, които имат в

София /парно, топла вода/, по-малко натежава количествената страна -размерът на ползуваната жилищна площ, която средно намалява в условията на столицата. Въпреки това не е малък делът на заселилите се, които оценяват своите жилищни условия като лоши /26 на сто от изследваните/.

Оценки "повече и по-качествено" /в сравнение с предишното населено място/ те дават на транспортното обслужване, осигуреност та с културни, здравни, училищни и предучилищни заведения, на търговско-битовото обслужване.

Онова, което им липсва, по единодушната преценка на всички, е здравословната природна среда. Замърсеният въздух в София, липсата на пространство, напомнящо им от какво са се лишили с идването си тук, са в противоречие с естествената им необходимост от непосредствена природна среда.

Голямото нервно напрежение, бързият ритъм на живота в столицата, шумът, потокът от бързащи хора по улиците, непрекъснатото строителство навсякъде, накъдето и да погледнеш, са неща, с които те мъчно могат да свикнат, което ги кара понякога да се замислят какво всъщност ги свързва със София и доколко този град е и "техен".

По-голямата част от анкетираните /78,4 на сто/ посочват, че са "привързани" към града, но не са малко и онези, които показват емоционална отчужденост /21,6 на сто/. Последните очевидно не са намерили благоприятна атмосфера за адаптация към социалните, културните, трудовите, психологическите норми на новата за тях среда и моделите на междуличностните отношения в града. Устойчивостта на установените родови и териториални връзки определя социалната "затвореност" на тези хора, което пречи на приспособяването им, ограничава достъпа им до по-широка и богата информация. Това в крайна сметка се отразява отрицателно на активното им включване е цялостния социален живот на столицата. Те свеждат контактите си до семейната общност, предпочитат да общуват със свои земляци, което на свой ред води до изолация и отчуждение. Какъв е изходът за тях? В "бягство назад" виждат решението на въпроса само 11 на сто от всички анкетирани.

А останалите, които в събота и неделя поемат към близки и по-далечни села, за да търсят тишината и уюта на бащини къщи и новопостроени вили, за да изпитат отново радостта от досега с природата, от близостта си до земята? Не се ли самозалъгват те, че в този голям и задъхващ се град им е по-добре?

Списание София,1985 г.

Научете повече

Турчин искаше да ме купи за булка по време на круиз в Турция през 1982 г.

Тръгваме с тогавашният ми съпруг на едноседмичен круиз в Гърция и Турция. Беше нещо като позакъснял меден месец, или сватбено пътешествие. Няколко години по-рано бях ходила още като ученичка заедно с майка в Истанбул . Трябва да е било 77, или 78 година и ни бяха предупредили да не ходим никъде сами двете, а винаги да бъдем в група. Ние обаче изобщо не се съобразявахме и си обикаляхме навсякъде сами, но тогава не сме имали никакви проблеми.

Така че, когато пристигнахме с кораба в Истанбул няколко години по-късно и съпровождана от съпруга си, се чувствах спокойна и в свои води, непредполагайки колко много греша! На корабът докато още обикаляхме из Гърция се сприятелихме с още едно младо семейство български турци. 

Те ни предложиха докато сме в Турция да се движим заедно, за да ни превеждат и ако искаме да си купим нещо, да направят пазарлък.Корабът беше акостирал на пристанището в Истанбул и щяхме да останем там през следващите три дни . Още първият ден решихме да отидем с нашите нови приятели до Капълъ чарши. 

Тук е мястото да дам и няколко други подробности. Бях на 21 години и седем месеца преди това пътуване, бях родила дъщеря си. Все още бях доста позакръглена след раждането, доста пищна както в бюста така и в дупето. Още по пътят до Капълъ чарши ми направи впечатление, че турците буквално ме изпиваха с погледи. От всякъде се чуваше само,, Машала“ и цъкане с уста. На няколко пъти почувствах как разминавайки се с някои от тях , уж без да искат се блъсваха отгоре ми и бързо ме пощипваха. Казах на мъжа ми, какво става, но той като че ли не го прие на сериозно.

Бях решила да си купя кожух от Турция. За това се бяхме насочили към кожарските магазинчета на „Капалъ Чарши"/Покрит пазар/. Там на място нашите приятели от кораба, говориха с едни турци, които им казаха, че ще ни заведат в едно магазинче, което било доста по – евтино. Магазинчето се оказа доста забутано. Вътре беше доста сумрачно и в дъното на магазина седяха и пиеха чай трима мъже . Поради някаква причина, без да имам обяснение защо, аз определено започнах да се чувствам някак притеснена.. 

Нещо в погледите им не ми харесваше. Те извикаха нашият турски приятел и започнаха да му обясняват нещо, а той оживено взе да ръкомаха и да показва към нас. В един момент мъжете като че ли се успокоиха. Нашият приятел се доближи до мъжа ми и тихо му прошепна нещо. Видях, че мъжът ми се притесни, хвана ме за ръка и ми каза: – Бързо! Махаме се от тук! Повлече ме подире си, като през цялото време ми повтаряше, че трябва да излезем от пазара. Скоро ни настигнаха и нашите приятели. Аз исках да знам, какво става, но ми казаха, че там е опасно да спираме и че като сме в безопасност, всичко ще ми разкажат. Подтичвайки се върнахме на кораба и тогава ми разказаха какво се е случило в магазина.

Когато нашият човек отишъл да ги пита имат ли кожух като за мен, единия от тях го попитал, каква съм му аз? Той му отговорил, че сме приятели. Тогава онзи му казал, че ме иска за жена. Нашият приятел му отговорил, че аз вече съм омъжена и че с мен е мъжа ми. Оня тогава му казал да пита мъжа ми, иска ли да ме продаде и колко килограма злато ще иска за мен. Нашият човек разбрал, че нещата загрубяват и решил да действа преди да е станало твърде късно. Казал на мъжът ми да ме изведе от там по най-бързия начин. На мен всичко това ми се видя много несериозно, не повярвах на разказа му, но много скоро щях да разбера, че нещата са много по-сериозни, отколкото си мислех.

На другата сутрин тъкмо бяхме закусили и вече се канехме да излизаме за разходка в града, когато изведнъж мъжа ми, който зяпаше през палубата ми прошепна: -Не се обръщай! Ония тримата от магазина са долу и гледат към нас. Направо ми призля . Изведнъж опасността стана реална. Останах на кораба и до края на престоя ни не слязоха повече в Истанбул. Мъжът ми и приятелите ни напазариха всичко каквото исках включително и кожуха. След няколко години, когато се развеждахме с мъжа ми, той каза със съжаление в гласа : -Трябваше да те продам аз теб навремето в Истанбул !

Автор: Мая Ламбова/Използвана е илюстративна снимка от интернет/

Научете повече

През 70-те „Наркооп" доставя храни и напитки по домовете срещу минимално заплащане

Чрез, новооткритото Бюро за поръчки и информации към ГТП „Наркооп" на ул. „Граф Игнатиев" 6, през 70-те. в дома на всеки гражданин от столицата могат да се доставят хранителни стоки, полуфабрикати или готови храни и напитки в желаното количество. Заявките се изпълняват само за три часа, срещу минимално заплащане. А равносметката е спестеното време и труд, предпочитаните висококачествени продукти.

Тази нова форма на търговско обслужване я наложи самият живот. Жената—майка и домакиня, заета наравно с мъжа в обществено полезен труд, винаги е била пряко заангажирана с доставката и приготвянето на храната в семейството. Облекчаването на това задължение, наред с отпадането и на други, така наречени чисто „женски функции" в домакинството са проблеми, залегнали в много партийни и правителствени документи. 

Създаването на Бюрото за поръчки и информации отговаря на Декемврийската повеля на нашето време за повишаване жизненото равнище на народа и осигуряване на повече свободно време за почивка и пълноценни културни занимания. В близките месеци дейността на бюрото ще се разшири, като в супермаркетите на ло-големите жилищни комплекси — „младост“. „Дружба“. „Мотопи-ращи надбавки над основната заплата в размер на 30 на сто за доставяне на стоката, 30 на сто за културно обслужване, а в близките месеци ще се осигури допълнително възнаграждение в размер на 30 на сто върху стойността на всяка доставена стока. 

Всичко казано дотук не изчерпва дейността на Бюрото за поръчки и информации. Успещно се реализира и една друга форма на обслужване, която облекчава усилията на обществени организации, ведомства и личи домакинства — организирането на банкети, другарски срещи, сватбени и семейни тържества в ресторантите и битовите заведения — „Червено знаме”, „Ресторанткооп", „Стадион", „Ботевградска среща”, „Под лозите" „Тополите”, „Шумако” и др. 

Заявките при тези случаи трябва да се правят един месец преди определената дата. Интересен момент в работата на бюрото е конкретната помощ при провеждането на семейни тържества в домашна обстановка. Освен предвиденото меню, могат да се осигурят сервитьори и майстори-готвачи в дома на гражданите. Всичко това спестява много грижи и труд и освобождава домакинята от сериозни затруднения, като я прави истински съпричастна към семейния празник.

Поръчките за доставка на хранителни продукти и ястия се правят предимно по телефона Ако гражданите разполагат със свободно време, те могат да заяват своите предпочитания в бюрото, където в уютна обстановка ще се подкрепят с кафе, безалкохолни напитки или топъл сандвич на бар-бюфета. Личният контакт с управителя на магазина и неговите помощници, изчерпателната информация по интересуващите ги въпроси, както и красивите витрини, примамващи погледа с пикантни храни и напитки, могат да окажат въздействие върху предварителното решение за покупка и да насочат вниманието на потребителите към други стоки, които не са смятали да заявят.

Научете повече

Статут на дискотеките в България през 70-те и 80-те

Към Комитета за култура е създадена през 70-те, специална комисия, която би трябвало съвместно с ЦК на ДКМС и най скоро време да разработи и одобри статут за дискотеки те в България. Тогава може би лоста от проблемите, които стоят не само пред диско-водещите, но и въобще пред развитието на диско-клубовете в България, ще могат да се решават успешно. А отговорността ще е по-голяма и по-точно адресирана.

Вече не само специалистите разбират, че диско-модата изживява своето време. Като стил в музиката тя се появи през 1975 година и със своята акцентирана ритмика и бързо темпо допадна на младите по целия свят. И у нас диско-бумът извика на живот някои нови и подлежащи на развитие форми за събиране и общуване между младите хора, за съвременно и ефективно въздействие върху тях.

Не е ли точно сега моментът дискотеките постепенно да се преобразуват в музикални клубове, които да осигуряват приятна музика за всички възрасти: примерно клуб „17“, клуб „33“, клуб „Гамбринус“ ... Естествено и подборът на музиката и воденето на програмата ще съответстват на вкуса и предпочитанията на аудиторията. Така от място само за танцуване на младите хора между 13-18 години диско-клубовете биха се превърнали в търсени места за отмора и на студенти, и на работници, и на хора от средната възраст. Казано накратко, отмиращото „диско—диско“ нанесе не само щети. Въпросът сега е дали ще съумеем да се възползваме от положителното и жизнеспособното, които ни оставя то.

ЗАПЛАЩАНЕТО. Стара истина е. че всичко, което се консумира, трябва и да се плаща. А в повечето случаи покрай музиката в дискотеките се консумират и други неща (алкохол напр.). които задължително влизат във входния куверт. И веднага от дискотеката се получава ..Заведение за обществено хранене“, където всичко се контролира от управител. Вярно е. че у нас има и младежки дискотеки, в които не се сервира алкохол (дискотеките на ДКМС), а практиката доказа, че и те изпълняват предназначението си. Естествено минимална такса за вход би трябвало да се плаща — все пак техниката, поддържането на апаратурата, специалният подбор на музиката струват пари. 

Но докога ще се шири тази комерческа тенденция — от дискотеките да се извлича печалба като от дневни или нощни барове. Всичко е много лесно: няма нужда от оркестър, само един човек, който да пуска музика (за предпочитане по-бърза, за да ожаднява публиката). Докато търговската и дискотечната дейност по някакъв начин не се разграничат (диско-водещият да получава парите си например от бюро „Естрада")* дотогава не би могло да се изисква, а и да се контролира високото художествено ниво на програмите в дискотеките.

Научете повече

В хотел "Балкан" "Шератон" през 80-те

На обед се предлагаше шведска маса и срещу 20 лв. на човек, можеше да се яде на корем. Това бяха много пари /говоря за 86-87 г. /, но имаше такива вкусотии, каквито не можеше и да се сънуват в други ресторанти. Тогава за първи път опитах манго и гуава, например. Да не говорим за всевъзможните деликатеси, каквито нямаше дори и в специалните магазини на Политбюро.

Едно важно достойнство на решението според нас е интегрирането на пространствата на хотелския вестибюл, на мраморната галерия и на вестибюла пред многофункционалните зали. Така е оформено едно разкрито пространство, обединяващо споменатите три. За доброто му въздействие значение има и скъсяването на мраморната галерия с по две оси (7,20 м) от север и от юг. Като прибавим към това и пространствата на рецепцията и целодневния ресторант, които също имат отношение към хотелския вестибюл, се постига желаното едромащабно въздействие на целия партер — основната цел, към която беше насочено архитектурното решение на партера.

На първия сутерен, който откъм вътрешния двор е партер, са разположени всички кухни, офиси, подготвителни помещения, умивални, както и складовото стопанство с 23 големи хладилни камери. Тук намира място и столът за персонала. В частта непосредствено към вътрешния двор е вторият вход на хотела. Съществуващият вестибюл е запазен и на мястото на двата гардероба е създаден един голям гардероб, има магазин на „Кореком" и бръснаро-фризьорски салон със съответните тоалетни.

На втори сутерен освен техническите площи за климатичната инсталация и други технически служби са разположени нощен бар, бинарна и спортно-възстановителен център с мъжка и дамска сауна и всички необходими анекси. Входът за бара и бинарната е откъм втория вход на хотела, а за спортно-възстановителния център е създадена асансьорна връзка директно от хотелските етажи.

Шестият, таванският етаж е предназначен за нуждите на администрацията. Тук е организиран служебен бар, а в двете крила — северно и южно, са разположени помещенията на климатичната инсталация.

За да се осъществят необходимите функционални връзки, в сградата бяха прокарани 12 нови асансьора, два от които за гостите на хотела, а останалите, пръснати из целия корпус на сградата, осигуряват връзки, които при съществуващата планировка на сградата бе изключено да се осъществят чрез нови коридори и стълбища.

Изхождайки от нашата гледна точка, стигнахме до заключението, че трябва да се запазят богатите авторски разработки на таваните и на всички детайли на мазилката, съществуващият неокласи-чески ред с колони в партера, за да се получи връзка между миналото и настоящето. При интериорите задачата беше: да се освежи, стопли и обогати обстановката, като се запазят богатите детайли на мазилката. Крайният резултат според нас показа, че посоката е била вярна. Получи се сплав между създаденото от проф. Цолов и това, което нашият колектив прибави след 35 години — постигната бе търсената атмосфера.

Споделените по-горе мисли не са само мои, това е разбирането, с което през цялото време работи творческият колектив, чието дело е тази реконструкция. В него от самото начало са колегите от „Главпроект", а по-късно последователно се включиха колегите от австрийската фирма „AST , от „Интерхотели",

Арх. Павел Николов

Научете повече

„Волната пеперуда“ Кати на 44 изглежда като момиченце – нежна и по-красива от преди

Едно от емблематичните лица на поп фолка от близкото минало, певицата Кати , изчезна безследно от шоубизнеса в пика на своята кариера. Днес изпълнителката на хита „Пеперуда“ е вече на 44 години, но изглежда зашеметяващо .

Кати се отказа от музиката, за да се отдаде на майчинството и да възпита добре дъщеря си Джули.

Фенове на фолка не спират да се интересуват от нея, а тя ги зарадва с актуална снимка.Някогашната фолк звезда продължава да носи гордо русите си коси и се радва на изключително стройна фигура. Сексапилът й предизвика вълна от реакции и обсъждания.

След прекратяването на успешната си кариера Кати не е давала надежди на феновете да се завърне с нови песни, въпреки настояването на мнозина това да се случи.

Припомняме ви, че Кати изгря на музикалната сцена през 1999 г. и още с първата си песен стана голяма звезда. Гласовите й възможности неведнъж са били оспорвани, но тя доказа, че може да прави хитове въпреки всичко. Последните си песни издава през 2006 г., след което става бременна и се оттегля завинаги от светлините на прожекторите.

Нейни са безспорните хитове „Пеперуда“, „Най ми е добре“, „Гот е“, „Лунна нощ“, „Нестандартни сме“, „Играчка-плачка“ и т.н.

Научете повече