- Разберете! - настоя непознатият. - Този въпрос само в София засяга пряко стотина хиляди души. А в цялата тази работа има голяма игра: някои в "Мототехника" се подиграват с хората, не спазват никакъв ред при продажбите на леки коли, мамят клиентите си!

Човекът беше изнервен, съвсем не бе склонен да подбира изразите и да дозира оценките и това му пречеше да бъде ясен и убедителен. Все пак с малко търпение успях да изясня причините за недоволството му.

Моят посетител беше собственик на бордеро на стойност 1500 лева - сума, внесена в сметката на "Мототехника" - софийски градски клон - за покупка на лека кола. Поредният номер на вноската му беше над 170 000, от преди 3-4 години. Изпълнен с нетърпение кога най-после ще дойде щастливият момент да стане собственик на нова лека кола, човекът редовно в продължение>на година се бе обаждал на специалния телефон на "Мототехника", даващ информация за номерата, на които е дошъл ред за покупка на кола. 

И най-важното, бе ги записвал! Ето най-характерните резултати от неговия труд, само за коли от марката ВАЗ:


- И така - заключи моят събеседник, - след като съм чакал още една година, вероятността да ми дойде редът за покупка на лека кола е намаляла с изключение на ВАЗ 21 011 /"Лада - 1300"/, за които номерата са се увеличили! А тъй като за този период са били получени и продадени хиляди коли, за мен това е най-красноречивото доказателство, че в софийския клон на "Мототехника" не се спазва никакъв ред, че колите се продават с предпочитание на близки и познати, да не говорим, че се намират хора, които умеят "да подслаждат" покупките си!

Трябва да призная, че тази статистика ми направи впечатление - още повече че нямам основания да вярвам в точността и достоверността й. Това ме подтикна да потърся разговор със зам.-директора по икономическите въпроси на софийския клон на "Мототехника" др. Йонко Танов, като не скрих съмненията - моите и на автора на статистиката.

За моя изненада др. Танов не оспори достоверността на данните, но не прие и забележката ми, че липсва каквато и да било закономерност в скокообразните промени в колонките от числа. Според него те са съвсем логичен резултат от постоянните промени, които клиентите правят в заявките си за желаната от тях кола - а "Мототехника" работи освен с колите ВАЗ, още и с "Москвич", "Волга", "Запорожец", "Фиат" - полски, "Шкода", "Вартбург", "Трабант" и др. А има вноски, датата на които наистина буди удивление:

"До преди седмица  поясни др. Танов - най-малкият номер беше 72 от 1962 г., а сега е 90 от същата година! Има и куриози - някои, изглежда, са направили вноска, без да кажат никому за това. Изпратим поредната покана-окаже се, че на посочения адрес е издигнат многоетажен блок с няколко-стотин обитатели, собственикът на вноската е починал, а наследниците му са се изселили неизвестно къде и дори не подозират, че могат всеки момент да си закупят автомобил.

Сп.София,1981 г.




Напоследък по магазините в Белгия се появи българско кисело мляко, като фирмата „Жаки" пусна в производство продукта „Кремли" - опаковка от 4 кофички по 125 г с подзаглавие „Български вкус”, а фирмата „Мона” — „Български югурт - натюрел", 3 х 125 г. Системата големи супермаркети „Делез” със собствени производствени отдели за хранителни и нехранителни стоки също не изостана. 

Но когато на пазара се появи и „Шипка”, тогава за всички, имащи макар и бегло познанство с България, стана ясно, че българското кисело мляко наистина „превзема” Белгия. С помощта на български специалисти и технология, както и постоянен внос на оригиналния фермент, фирмата „Милк Трейдинг Къмпани“, по-известна под името „Стасано“, започна производството на кисело мляко „Шипка”. 

Сега то може да бъде намерено по магазините в две различни опаковки — Yio 500 и 150 г, както и в две разновидности — пълномаслено и обезмаслено, също по 500 и 150 г. Тези разфасовки са подходящи за семейства с различен брой членове и различна количествена консумация също не е случаен. Шипка е не само име от българската история с особено голям патриотичен заряд, но и по своето местоположение в географския център на България съответствува на град Ротселар в центъра на Белгия, където се намират заводите на фирмата „Стасано".

Характерното е и това, че всички фирми са изброили върху опаковките кисели млека и съставките: пълномаслено мляко, мляко на прах, сметана и ферменти, както и калоричността (72 калории на 100 г продукт, 4, 4 г мазнини; 3, 7 г въглехидрати и 4, 4 протеини). Приблизителната трайност, гарантирана от производителите е около 20 дена.

Без специално разрешение от читателите на списание „Отечество" (за което молим да бъдем извинени) ние дегустирахме всички тези продукти.

Това, което установихме, е, че действително разликата между обикновения белгийски югурт и тези кисели млека е голяма. Спокойно можем да им доверим дипломатическата мисия да представляват българското кисело мляко в тази част на света.

Сега ни остава задачата да научим белгийците, че киселото мляко не е само десерт, но също елемент от предястия, супи, ястия, козметични продукти.

сп."Отечество",1986 г.




Една от главните причини за неизпълнение на плана за стокоборота и за производителността на труда в супермаркетите в крайните квартали е-липсата в тях на редица търсени стоки. Ограниченият асортимент и неритмичното снабдяване с основни продукти: плодове, зеленчуци, млечни произведе" пия, месо, колбаси и др., създават несигурност у клиента и той предпочита да прибягва за покупки от центъра на града.

За да се подобри цялостната дейност на супермаркета,е необходимо на първо място да се спазва строго стоковата номенклатура,утвърдена от Министерството на вътрешната търговия. Тези търговски обекти трябва да се зареждат с предимство и в тях да има по всяко време всички предвидени стоки. Необходимо е да се осигури по-голям процент пакетирани продукти. В това отношение могат много да допринесат предприятия като млекокомбинатът „Сердика“, ДСО „Родопа“, „Булгарплод“, „Хлебни изделия“ и др.

Добре ще бъде информацията за гражданите да се разшири и чрез подобрение на радиоуредбата в супермаркета, както и чрез разнообразяване и засилване на средствата за реклама.

В разговор управителят на супермаркета др. Георги Шарабански сподели,че непрекъснато получава благодарност от живущите в района за голямата придобивка. Освен това полагат максимум усилия за редовното снабдяване на супермаркета с необходимите продукти, за да задоволят всички клиенти. Непрекъснато зарежда щандовете със стоки, но поради големия поток от хора едва смогват да се справят с тази задача. Налага се, с оглед на големия оборот, персоналът да бъде увеличен и да се подобри квалификацията му.

Особено пречи на работата нередовното прибиране на опразнения амбалаж. Често тук се насъбират до 500 каси от бира, до 600—700 каси на „Булгарплод“, които особено пречат. През зимата ще срещнат големи трудности с отоплението, все още супермаркетът не е свързан с парната инсталация, а и осветлението неуредено.

Създаването на супермаркетите е плод на положителна тенденция в търговията. Благодарение на тях в близко бъдеще ще настъпи прелом в качеството на обслужването на населението, тъй като те са най-подходящата форма за предлагане на богат стоков асортимент при най-благоприятни условия за консуматорите. Тази прогресивна тенденция все повече ще се налага в живота. Но едновременно с това търговските предприятия трябва да полагат грижи за нормалното функциониране на новооткритите супермаркети,един от които е и супермаркетът на бул. „Насър“.

Сп.София,1973 г.




Тъжната новина съобщи bTV, позовавайки се на източници от Софийската адвокатска колегия.

През 1974 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и около година работи като съдия в Елин Пелин. От 1975 г. е адвокат.

Марин Марковски беше едно от най-популярните имена в адвокатурата в България. Чувството за хумор при пледоариите и цитирането на литературни класици пред медии бяха неговата запазена марка.

Две от емблематичните дела, с които остава в историята, са това за убийствата на Андрей Луканов и сестрите Белнейски. По делото „Луканов” Марковски защитаваше обвиняемият като физически убиец Александър Русов, а по Белнейски – единствения подсъдим Лазар Колев.

Адвокат Марин Марковски практикува от 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на Република България. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.



Нямам още трийсет, но вече съм майка на две момиченца и на осемгодишен син. Най-малкото момиченце  сега ще направи годинка. Петима живеем при свекърва ми. 

Ползваме само две стаи. Северната е претъпкана с багаж, в другата готвя, пера, суша,храним се , гледаме телевизия, с каката пеем песнички за Дядо Мраз, с баткото уроци учим... И когато приключат тия дейности, сядам да проверявам ученически тетрадки, защото съм учителка. 

В същата стая спим: на единия диван баткото и каката, на другия - аз, таткото и бебето в краката ни... Много сме притеснени и изнервени особено ако някое от децата е болно и хленчи, а баткото през това време решава задачи. Каката и баткото в такива случаи настояват да върнем бебето в болницата.

Няколко пъти ходих при началника на служба „Жилищно настаняване" към I районен на -роден съвет „Варненска комуна“. Отговорите:

— Като мине комисията, тогава елате, не сега!

—Зависи от жилищната ви площ.. .

—По-рано ако бяхте подши молба, щяхте години да натрупате, щеше да е по-лесен за уреждане въпросът ви.

Остава да ми кажат, както Кирил Михалаки на Ченгелца: ,Да си правила икономия!"

Преди молба не сме подавали, защото го нямаше бебето, нито синът ни беше ученик. И тогава имаше неудобства, но ги преглъщахме. Сега как? Чинии мия в банята, децата ми са свидетели на глупави кавги ши трябва да им отговарям на въпроси като:

—Защо си родила това бебе, от него ни можем да спим, ни можем да играем, все тишина да му пазим ? Душата ми е потисната,особено след последния отговор от райсъвета: -

—И други имат по три деца и от години чакат.

Не се оплаквам от трите си деца. И съм ги родила не за да имам аргумент да искам жилище, в което въздухът няма да е вмирисан на пране, на ядене и ще е достатъчно топло през зимата. Сега имам нужда от жилище, не след десет години,както и преди десет години не съм имала нужда. 

Румяна Маркова.Варна




„Дом за нашите деца“ е телевизионен игрален филм (драма, бит, съвременност) в четири сезона 1986 до 1989 година на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

Дали от недоглеждане или по друга причина във всеки филм има по нещо, наречено гаф.

В първа серия на ,,Дом за нашите деца" когато инж. Йорданов се връща от Чехия и отива в завода да види машината, която е създал, портиерът не го пуска да влезе. Обърнете внимание на този портиер. Много за кратко лицето му е в профил. Възрастен мъж с бяла брада. Между другото е озвучен от друг актьор. Та вижте добре лицето на портиера. После се прехвърлете на третия сезон,,Неизчезващите". Там помните ли стария и болен рибар, на когото носеха да закърпва скъсани рибарски мрежи? Това е същият актьор. Явно е близък на режисьора и отново го е поканил, като този път ролята му е по-голяма. Едва ли си е мислил, че някой ще помни профила му от първата серия на първи сезон.

Още един актьор участва по същия начин в различни образи. Това е Владимир Давчев, известен на масовата публика от филма ,Баш майстора" с репликата ,,Майсторе, болат ме зъбите". В първите два сезона на ,,Дом за нашите деца" е в ролята на майстор от цеха на завода и при пенсионирането на Христо Алданов му подарява вазичка. Същият актьор се появява и в третия сезон ,,Неизчезващите", но като чакащ посетител пред вратата на кабинета на другаря Гълъбов, при който отива Мария Алданова с цел да го манипулира като й  даде пари. Дори има реплика: "Тия от Добруджа са много нахални..."

Друго любопитно нещо от филма е, че един и същ автобус "Чавдар" се появява в различни серии и сезони. Веднъж на автогарата в Перник, друг път уж чак в черноморското село Тюленово. Регистрационният номер е един и същ. Явно е служебен на Киноцентъра.

Незнайно защо в ,,Неизчезващите" актьорът Димитър Йорданов изиграл ролята на учителя Адамов е озвучен в последствие от друг актьор. Това е Васил Димитров известен с ролята си на директора на училището от сериала ,,Войната на таралежите".

Ролята на малкия Ичко - син на героите Александър Алданов /Георги Новаков/ и Стефка Алданова /Ели Скорчева/ всъщност се играе от момиче. Това е Мина Новакова, дъщеря в реалния живот на актьора Георги Новаков.Актрисата Ели Скорчева прекратява по лични причини участието си в сезона ,,Време за път" и това налага по сценарий смъртта на героинята и при раждане на третото дете.В една от сериите на ,,Неизчезващите" всички от селото се втурват да събират изхвърлени от морето картони с цигари. Сцената е взаимствана по действителен случай. В този регион това е било масова практика на контрабанда. Малки кораби, пренасящи нелегално акцизни стоки се доближават максимално допустимо за корабогазенето до брега и от там стоката се прехвърля на чакащи лодки. При засада от патрулни катери на Гранична полиция стоката се е изхвърляла в морето и така на борда всичко е чисто. Отделно в района и днес стърчат ръждясали останки във водата на умишлено блъснати в скалите малки предимно турски кораби с цел прибиране на застраховката от корабособственика.

Кадрите със старата актриса на плажа /Леда Тасева/ са изцяло заснети на малкия плаж на курортен комплекс ,,Русалка" до Каварна.Повечето кадри в ,,Неизчезващите" са заснети в софийското село Пролеша. Само тези, показващи морето и рибарите са заснети в село Тюленово.

През 1990 г. е имало идея за още един сезон на сериала, но поради промените в страната и пенсионирането на режисьора Неделчо Чернев всичко това пропада.



Всеки има различни спомени от соца. На мнозина те са изпълнени с носталгия, но има и такива, чиито спомени не са толкова мили. Златка Петрова разказва своята история, която определено може да разчувства всеки. 

Разказът й визира 50-те години, когато по думите й е имало много бедни хора. Самата тя имала рокля, блуза и платненки. 

Запознава се със сирак, който отишъл доброволно войник, а през 1950 година двамата сключват брак. Когато отива в квартирата му, тя остава поразена. Там имало само легло, дюшек и юрган. Никакви други мебели, нито посуда. Помощ от семейството си Златка не получава, защото те не одобрявали избора й за съпруг. Полека-лека с помощ от хазяйката си и приятелките си тя успява да си набави кухненски съдове. 

След раждането на сина им, с помощта на купон за пелени се сдобива с плат, от който да направи пелени, а дрехи на детето прави от собствената си рокля.Благодарение на усърдната работа на мъжа й, както и собствения й труд, двамата успяват да си построят малка къща. В началото нямало как да сложат прозорци и затова закривали отвора с одеалото си. В последствие успели да сложат стъкла и постепенно да обзаведат къщата си. Въпреки лишенията, Златка била щастлива с избора си на съпруг.



Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив