Безалкохолната индустрия в България през 1986г. с цел да бори затлъстяването и да измести алкохола

От една страна, тя е призвана да изгони от трапезата ни „Цар Алкохол . Но това ще стане едва когато обещаваните ни от години най разнообразни напитки — плодови, плодово-зеленчукови, зеленчукови, на билкова, млечна, млечно-плодова основа, се появят по магазините. Къде са сега те? Виждаме ги само на пролетните „издания" на Пловдивския панаир. 

И тази година беше така от 68-те експоната 25 се показваха за първи път — „Цитрон", ,Агента" и „Свежест'', както и диетичните „Люлин", „Малина", „Ябълка" и други... Да сте си купили вече от тях? Все още алкохолът печели по точки. И това за кой ли път бе нагледно демонстрирано все на същия тазгодишен пролетен панаир в Пловдив — на предварително посочения за безалкохолни напитки щанд беше аранжирана представителна многомсдална колекция маркови вина на СО „Винпром"...

А има и друго. През последните години идеята, лансирана от изтъкнатия американски диетолог Уилям Уокър, печели все повече привърженици. Съгласно нея можете да ядете всичко. В какви-то искате съчетания и количества. Звучи съблазнително — особено за тези, които имат проблеми с излишните килограми. Но... — уточнява той — трябва да пиете много пресни плодови и зеленчукови сокове и нектари. Тяхната роля е да ликвидират витаминния дефицит, който сами си създаваме, консумирайки „мъртва" храна — печена, пържена, варена... Нещо повече — в цял свят вече соковете са приети ,,на въоръжение" срещу затлъстяването /което в нашите училища се шири!/, а също така и като профилактика срещу редица заболявания.

Статистическите данни са повод за неутешителни размишления. Така напри-мер ано през 1986 г. са произведени милиона безалкохолни напитки от всякакъв вид /по 70 л на глава от насе т иието/, за тази година се предвижда да бъдат достигнати 683,7 милиона литра.

Сегашната техника в голямата си част е от 60-те години, навъртяла е полагаемите й се 10 години и отдавна „плаче за пенсия". Но тъй като смяната все не идва, тя работи още. С цената на много похабявана суровина и престои — не само поради липса на резервни части. Да не говорим пък за това, че във века на електрониката и гъвкавите автоматични производствени системи близо 100 милиона литра безалкохолни напитки годишно се произвеждат на допотопни ръчно-крачни машини още от времето на национализацията през 1947 г. Парадоксалното е това, че именно нашата страна е специализирана за производството на такава техника по линията на СИВ. Линиите се произвеждат в „Хранмашинвест" в Стара Загора... и веднага получават визи за чужбина. Едва за тази година СО „Безалкохолни напитки", което произвежда над 80 на сто от цялата безалкохолна индустрия, е успяло да „изпроси" 4 /четири!/ линии...

СУРОВИНИТЕ, на които доскоро уж бяхме много богати, вече също не достигат. Въпреки че през последните години СО „Булгарплод" изплаща премии на стопанства, които отглеждат праскови, вишни и др. плодове, овощните градини непрекъснато намаляват. А пък това, което се роди, често не може да се оползотвори напълно - и изгнива по земята, отива за храна на добитъка. Така е и с ябълките. През последните години l’!“ оползотворяват само около 300-400 т концентрат, от който се полу чават около 20 милиона л „Ябълка''.

Репортаж от 1986 година

Научете повече

През 90-те,две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива

През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 

Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.

Научете повече

СТЕФАН ГЕЦОВ - актьорът който продължи да играе на сцената въпреки голямото земетресение през 1977 г

Роден е на 3 юли 1932 г. в град Мъглиж,разположен в красивото южно подножие на Стара Планина.

Завършва средно образование в Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър ,,Адриана Будевска" Бургас (1954 – 1955). А след това от 1955 г. до пенсионирането му е в състава на Народен театър ,,Иван Вазов",където създава забележителни роли като Иван Шишман, Големанов,Едмънд в ,,Крал Лир",Вуйчо Ваньо в едноименното произведение на Чехов и мн.други.

Във филмографията му се открояват ролите във филмите: ,,Хайдушка клетва" , ,,Цар Иван Шишман" , ,,На всеки километър"/сезон 2/, ,,Дъщерите на началника", ,,Снаха", ,,Изгори,за да светиш", ,,Сами сред вълци" , ,,По дирята на безследно изчезналите", ,,Хан Аспарух" и др.

Стефан Гецов е може би единственият актьор в света,който остава да играе  въпреки разлюляната сцена от земетресение. Това се случва в Народния театър.

На 4 март 1977 г.силно земетресение с епицентър Вранча разлюлява страната ни.В този момент на сцената на Народния театър се играе представлението ,,Големанов".В главната роля е Стефан Гецов.По време на монолога му всичко се разлюлява.Настава суматоха.Актрисата Виолета Бахчеванова бързо се озовава на ул.,,Раковска" със сценичен тоалет.Останалите актьори също.Публиката бързо тръгва към изходите,но част от нея сякаш остава прикована от мощния бас на продължаващия си монолога Стефан Гецов.Вътрешно осъэнавайки,че паниката на публиката и струпването на много хора на изходите може да донесе фатални последици Стефан Гецов умишлено е задържал част от публиката в салона.След около 15 минути представлението продължава с пълна сила с върналите се от улицата актьори.След края на спектакъла Стефан Гецов е бурно аплодиран от публиката и актьорите за проявената смелост.

Веднага след промените е пенсиониран незаслужено заедно с други светила на Народния театър едва на 58 години.Това го срива.

Напуска този свят от масивен инфаркт през 1996 г.

Научете повече

Спяхме на отворени врати през лятото на село, без да се притесняваме от нищо

Баба обръщаше само един стол и слагаше да ни би да се качи някое куче да се изплашим ,нямаше дограми и железни врати, прозорците бяха дървени със едно стъкло, стените дишаха отвън и отвътре без гипсокартони и изолация, без латекси и изолация на покриви и какви ли не боклуци сега за безбожни пари !

Всичко беше от природата, естествено, не се режеха здрави дървета за огрев, които запушват комините,караха се изсъхнали дървета от гората и пречупени клони които се сечеха със брадвата и бързо затопляха стаята , бяха леки и лесно преносими.Дворове пълни с деца и стока ,с която се хранехме, през лятото по ливадите ,нивите ,лозята и градините на слънце от което имаме нужда, абе пред компютрите в стаите с очила от детската градина.

Още колко много полезни неща, които сегашните млади и деца няма да разберат и да видят ползата от всичко това, дори се подиграват .А свободата ,която имахме, нямаше постоянно полицаи по улиците да обикалят и да харчат излишни пари за гориво.

Не носехме дрехи от втора употреба и продавани по улиците пред магазините, а влизахме в магазина , пробвахме и купувахме хубави дрехи които някой са здрави и до днес ,а не китайски , изгорели от слънцето по тротоарите или миришещи на влага от складовете.

Ходехме с красиви български обувки , ботуши ,гуменки, сандали и джапанки, а не с разни изписани еднодневки запарващи краката и поява на разни гъбички и др.По тротоарите ходехме свободно и се разминавахме, а не да заобикаляме изнесените сергии от стоки по тротоара, съсипани от атмосферното влияние на времето.Така беше,а как е сега?

Добринка Исаева

Научете повече

Мотел „Божура“- Някогашната люлка на българския ъндърграунд

През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур” на изхода за Сърбия, “Изток” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман” на магистралата за Пловдив.

Изглеждали са почти идентично: голям паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към магистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка” и … “почивка” (така според ценоразписа се нарича престой до 6 часа).Композицията на сградите е като от учебник по градоустройство, конструкцията им е сглобяема, метална, със стенни панели и четлив растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска закусвалня. Явно държавата е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за строеж на мотели, която е размножила около София.

В края на 80-те и началото на 90-те тези сгради придобиват култов статус, но не благодарение на перфектната си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток” и “Божур”. Дали заради корекома, или заради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали така “сякаш не си в България”.Таксиджиите и тираджиите пък обичат да разказват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни стоки, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, наркотици, а наоколо са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират според разказвача).Днес обаче екзотично-героичната слава на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с различна съдба.

Люлката на българския ъндърграунд мотел „Божур” е разграбена от роми.

Мотел “Божур” стърчи след Люлин край международния път за Калотина. От години е напълно необитаем, а преди повече от година постройката, която се намира на пътя за Калотина и от която са тръгнали повечето родни мафиоти, е срината до земята от роми, които са търсили желязо. Единствено е останало да стърчи стълбището, което мургавите крадци не са успели да съборят. Само то напомня за някогашния имидж на емблематичното за началото на българския преход място.Цялостното събаряне на съоръжението не отнело повече от година. Последното, останало от някогашния мотел, била оградата около паркинга за тирове, където се договаряла контрабандата през 90-те години и се разтоварвали внесените през Калотина нелегални стоки.После обаче и тя била отрязана, а платната се появили на оградата на близка до мотела къща.

Научете повече

РИЛА-1400 (МОСКВИ 4-408) Технически данни и описание

Лек, малолитражен автомобил, който е събрал рядкото съчетание: съвременна външна форма, просто устройство, достатъчна мощност, комфортно обзавеждане, здравина, сигурност, удобно кормило и седалки, красива и трайна вътрешна облицовка, непретенциозност към горивото, обемист багажник и достъпна цена.

За пътните и климатически условия в нашата страна «Рила-1400» е най-подходящият автомобил за пътуване и туризъм.

Същественият недостатък на този модел, сравнително малката пъргавина на двигателя, ще бъде отстранен в новия «Москвич» — модел 412, който ще се монтира в Ловешкия завод през следващите години. В него има съвсем нов двигател с работен обем на цилиндрите 1480 куб. см, мощност 75 конски сили и максимална скорост 140 км/ч. 

Увеличената близо 1 и половина пъти мощност е постигната не за сметка на незначителното увеличаване на работния обем от 1360 куб. см на 1480 куб. см, а на по-високата степен на сгъстяване 8,2. Новият четирицилиндров карбураторен двигател е с намалена височина и с наклон под ъгъл 20 градуса; диаметърът на цилиндрите е увеличен на 82 мм вместо 76 мм, както е при «Москвич-408», а ходът на буталото е намален от 76 мм на 70 мм.

Рила-1400 (Москвич-408) и новият модел 412 се утвърждават у нас като автомобили с най-много подобрения и усъвършенствания за своя клас; просто обслужване и лека експлоатация.

Научете повече

"Булгаррено-8" Описание и технически данни

Скоростната кутия е четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.

Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят автомобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.

При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.

Най-новият модел, който ще се монтира и у нас. По външност прилича на «Фиат-124». но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.

«Фиат-125» е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.Малолитражният автомобил «Булгаррено-8» е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил «Рено-8». Освен това на «Булгаррено-8» са направени редица подобрения, като подсилване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и климатически особености на нашата страна.

«Булгаррено-8» има четири цилиндров, четиритактов двигател «Сиера-950», който е разположен в задната част на автомобила. Работният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.

Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об/мин.

В края на 1967 г. на «Булгаррено-8» вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност — 50 к.с. (no SAE) при 4900 об мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.

Каросерията е самоносеща, купе тип «Се-дан» —г 4—5-местна с 4 врати, багажник отпред.Охладителната система е херметически затворена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.

Максимална скорост на движение 132 км/ч.

Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едновременно ръчна — механична, действува на задните две колела.

«Булгаррено-8» има минимално и опростено обслужване. Маслото в двигателя се сменя на *секи 5000 км, а маслото в скоростната ку-тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено». Той се отличава от своя предшественик «Бул-гаррсно-8» с удължената си каросерия в предната част с 12 см и задната със 7 см. Това удължаване е дало възможност не само да се увеличи полезният обем на багажника, но и аеродинамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.Вижте още:РИЛА-1400 (МОСКВИ 4-408) Технически данни и описание

Научете повече