По времето на Брежнев СССР става първа икономика в света

Посещение на Главния секретар на ЦК на КПСС, Леонид Брежнев в НР България -София, Януари 1979г.

Официално на първо място е САЩ, а СССР на второ място. Икономистите още спорят кой първи кой втори, по икономически показатели САЩ са първи, но ако извадиш разходите на СССР за безплатно образование и здравеопазване и всички останали социални разходи, които са около 30% от бюджета, тогава СССР е първа икономика в света.

Брежнев ръководи Съветския съюз като Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от октомври 1964 до смъртта си през 1982 година. След Йосиф Сталин той е най-дълго управлявалият държавник на СССР – 18 години.

 Въпреки че първите му години са успешни в икономическата сфера, неговото управление често е критикувано, понеже тогава започва периодът на сериозна икономическа и социална стагнация, това се усеща особено силно в последните години, в които той е на власт. Тези неуспехи на Брежнев, в крайна сметка водят до разпадането на Съветския съюз през 1991 година. Въпреки това, според резултатите от проучване на общественото мнение, проведено през 2013 г. от Левада Център, Брежнев е признат за най-добрия държавен глава на СССР.

Брежнев е роден в Каменское в украинско работническо семейство. След като завършва Днипродзержинския металургически техникум, става металург-инженер в железостоманената индустрия в Украйна. През 1923 година влиза в Комсомола, а от 1929 година е активен член на Комунистическата партия. 

Мобилизиран е във Втората световна война и напуска армията през 1946 година с ранг генерал-майор. През 1952 г. става член на Централния комитет, а през 1964 г. наследява Никита Хрушчов като Първи секретар. Алексей Косигин наследява Хрушчов като Председател на Министерския съвет.

Научете повече

Големият пожар със жертви заради конгреса на БКП през 1986 г.за който мнозина смятат,че е било саботаж срещу комунистическия форум

На 4 април 1986 г. сутринта, докато започва вторият ден на XIII конгрес на Българската комунистическа партия (БКП) и Тодор Живков преглежда речта си, едно от най-големите предприятия в Михайловград, днешна Монтана, се превръща в огнен ад.В завода за камгарни прежди избухва голям пожар и десетки огнеборци и милиционери са вдигнати по тревога. За няколко часа огънят е потушен, но двама работници загиват, а над 30 души са обгазени.

Заради опасенията, че пожарът може да измести вниманието от важния политически форум и дори да бъде коментиран като саботаж срещу комунистическата власт, бедствието е покрито с мълчание. Неизвестни за цяла България остават както жертвите, така и себеотрицанието на пожарникарите, спасили стотици хора.

Огънят в камгарната фабрика „Монтана“ пламнал към 9 часа в петък. Смяната от около 500 работници тъкмо застанала по местата си, когато цехът на втория етаж започнал да се пълни с дим. Под помещението бил складът със суровина за прежди и облаците пушек извирали от него към машинната зала. Подът под краката на работниците се нагорещявал и ръководството започнало евакуация, като съобщило за пожара в окръжното управление на МВР.

„Бяхме на оперативка, когато получихме сигнала. Първо помислихме, че е учение, но погледнахме през прозорците, видяхме пушека над града и разбрахме, че работата е много сериозна“, спомня си тогавашният шеф на противопожарната охрана Петър Мирчев. Дежурната смяна огнеборци с вой на сирени се втурнала към завода, изпратени били и всички патрулки с милиционери.

Първите пристигнали в горящия завод още си спомнят кошмарната гледка. Гъсти талази кафеникав дим излизали от запалената сграда, а работници навън се лутали и търсели колегите си, уплашени дали са успели да излязат.

„Сложихме апаратите със сгъстен въздух и влязохме в цеха, но установихме, че вътре има само дим. Огънят беше в приземния етаж, където бяха балите със суровини от Югославия. Те горяха и изпускаха смъртоносни отровни вещества – киселина, циановодород, дори фосген – боен газ, който се е използвал през Първата световна война“, разказва по-късно бившият пожарен шеф Мирчев.

„Беше страшно! Сутринта проверявах ел. подстанцията, когато в нея нахлу дим и токът изключи. Останах заключен вътре. Чуках по вратата и виках за помощ! Добре, че ме чуха и отвориха“, спомня си ел. техникът Милчо Тодоров. В суматохата предачките забелязали, че една от тях липсва и пожарникарите започнали издирване. Зам.-шефът на противопожарната служба Тотко Тодоров открил жената в машинната зала, но вече мъртва. „Снежана беше излязла с нас, но се върна за чантата си и загина“, спомнят си работниците.

„Огънят бързо беше локализиран и потушен, но голямата опасност дойде от запалената суровина и отровните газове, които се разнасяха в района. Трудности създаваше и обстановката – сградата беше без прозорци, гъсто изпълнена с машини и цялата наситена с дим“, разказва бившият пожарникар Евгени Николов.

В нагорещените като печки помещения сред облаците отрови огнеборците бързо губели сили. Момчетата обаче отказали да почиват, искали само нови бутилки с въздух и отново се гмурвали в пушеците. Над 20 от пожарникарите се натровили, но не напуснали завода.

„Отравянето ставаше постепенно, нямаше нито мирис, нито парене в очите или болка. Просто ти се приспива и започваш да падаш“, спомня си Петър Мирчев. Към края на гасеното огнеборците намерили и още едно безжизнено тяло – на работника Благой, който поддържал климатичната инсталация на завода. Той пълзял в тръбите, за да ги чисти, и затова всички го наричали Мишката. Мъжът успял да се измъкне от тръбопроводите, но задушен издъхнал до изхода.

Около 20 огнеборци и десетина обгазени работници били настанени в болницата.

„Бяхме пропити целите от отровния дим, даже дрехите ни излъчваха отрови. Медиците, които ни приемаха, също се отровиха само от униформите ни“, спомня си бившият лейтенант Евгени Николов. Лечението на пожарникарите и работниците продължило двадесетина дни, но повечето от тях месеци наред приемали лекарства за увредените си черни дробове.

Ръководството на МВР наградило хвърлилите се в огъня момчета с благодарности и парични суми. Но за пожара вестници, телевизия и радио не съобщили нито дума. В Северозапада тайно се говорело, че огънят е запален умишлено. Влезлите в изгорелия склад криминалисти заявили, че причината за пожара била счупен лагер на машина, който подпалил суровината.

Мнозина обаче и до днес смятат, че запалването е било саботаж срещу комунистическия конгрес. Точно в този ден на конгреса трябвало да се изказва предачка от завода. „Беше диверсия“, убеден е и бившият ел. техник Милчо Тодоров. Заводът останал затворен няколко месеца. Химически войски обезопасили покритите с отровни сажди помещения и закопали дълбоко токсичните отпадъци. Заводът бил възстановен и започнал отново работа.

Научете повече

Големи Актьори които винаги ще помним и много ще ни липсват

Георги Русев:Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).

Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.Член на Член на САБ (1953) и СБФД (1977).

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Русев.

Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.

Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.

Филип Трифонов:Завършва средното си образование в 34 гимназия в София. Висшето си образование завършва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1969 – 1973), където учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев. Отбива военната си служба (1965 – 1967) в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар“, София, специалност „Ски алпийски дисциплини“.Има две деца – Александра Трифонова, доктор по Византийско изкуство и Мартин Трифонов, скулптор.

През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми. Той е актьорът, участвал в най-много награждавани филми. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“ от филма „Момчето си отива“ е считана за култова до днес, 50 години след като я произнася. Безмълвните сцени, в които си партнира с голямата актриса Невена Коканова ще останат в „златния ни архив“. „Тогава тя ме целуна в кадър и, като „целунат от Невена“, продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът „Момчето си отива“ напълни кината и пожъна голям успех“.

Филип Трифонов умира на 73 години на 6 януари 2021, в деня на Богоявление.

Научете повече

Юрий Никулин вървейки пеша за работа,става свидетел на ужасна трагедия

При катастрофа - жена и 6-годишният й син са  блъснати от кола на зебра.

Майката е мъртва. Момчето по чудо не пострадва. Никулин сваля якето си и покрива тялото на жената, за да не види детето мъртвата си майка.

Полицията пристига, линейката, тълпата се събира. Само плачещото момче, седящо отстрани на пътя, бе игнорирано. Актьорът седна до детето, утеши го колкото можа, дава червената си вратовръзка с пчела и после го прибира с такси.

На този ден Никулин имал среща с японците. И той закъснява с 1,5 часа, влиза в офиса без яке и вратовръзка, в бяла риза с навити до лакътя ръкави. Ръководителят на делегацията Ито Кобаяси и колегите му отчитат появата и забавянето на Никулин като обида и демонстративно напускат цирка.

5 години по-късно Кобаяси разбира причината за забавянето. Никулин бил поканен в Токио, като изпращат  самолет за него. 

На посрещането присъстват 78 нископокланящи се артисти,японци без якета и вратовръзки и в бели ризи, чиито ръкави били навити до лакътя.

В България е познат от филмите „Диамантената ръка“, „Дванадесетте стола“, „Кавказка пленница“ и др.

В негово изпълнение е известната песен „А нам всё равно“.Вижте още:През 1982 г. осъждат на смърт 33 годишен мъж прегазил 4 деца на спирка.Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.

Научете повече

Спомен за киселото мляко в стъклени бурканчета

По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. 

При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. 

Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! 

Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov

Научете повече

Столичното 138 ЕСПУ „Юрий Гагарин“

Намира се на ул. „Алфред Нобел“ № 3 в кв. „Гео Милев“ в близост до бившия хотел „Плиска“. Училището предлага много широко чуждоезиково обучение, включващо английски, испански, немски, руски, френски, японски и китайски езици, които се изучават след 7-и клас. Член е на Асоциацията на Кеймбридж училищата и участва в международни програми за обмен на ученици.

Учебното заведение е открито на 30 октомври 1960 г. и е наречено на първия човек в историята, летял в космоса – Юрий Гагарин. През годините в училището се установява традицията космонавти да засаждат иглолистни дръвчета в специално обособена алея в двора, наречена „Алея на космонавтите“. 

Първото дърво (смърч) е засадено от самия Юрий Алексеевич Гагарин. На същата алея са засадили смърчове също и първият български космонавт Георги Иванов, вторият – Александър Александров, първата жена-космонавт – Валентина Терешкова, и др. В миналото пред всяко дръвче е имало табелка с името на космонавта, който го е засадил. В самото училище е имало стая, посветена на космонавтиката, в която се е съхранявала богата колекция, посветена на Космоса, включително и истински скафандър.

В днешни дни табелките с имената на космонавтите вече ги няма, а част от смърчовете са загинали. На алеята е поставена модернистична паметна плоча с имената на космонавтите, посетили училището, а във фоайето на училището е учреден и Музей на космонавтиката.

Вследствие политическите промени в България през 1989 г., от 1993 г. училището носи името на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски. По този начин учебното заведение има двама патрона, като техните барелефи се намират непосредствено до главния вход.

Научете повече

Къде ми е бозата от едно време/Репортаж от 1986 г./

Децата ни, които нито са виждали някога уличен бозаджия, нито са опитвали от сладката, гъста течност в гюмчето вярват, че това рядкото, дето го пият в големите стъклени чаши по сладкарниците и облизват с езиче кафеникавите си мустачета е най-хубавата, най-сладката боза. А то си е водица с бозица и разликата между нея и истинската просена боза е с разлика от земята до небето. 

Но каквото има, това се пие, пък е и евтино, върви с кифличка, с баклава, с паста. И само възрастните се мръщят и въздишат по едновремешните шишенца с широки отвори, в които се продаваше бозата по сладкарниците. Тя, макар да не бе от просо /отдавна се произвежда от жито/, беше по-гъста и къде къде по-вкусна. Пък и някак по чистичко, всеки си знае шишенцето, никой не му налива отникъде, не му прибавя, не го мами. За съжаление в София изчезнаха и големите бутилки боза, тук-там може да намерите в някой супермаркет или РУМ на новите жилищни комплекси. 

А иначе кранчето се върти и се лее боза за мало и голямо с всякаква концентрация, по избор и съвест на търговските работници. Защо толкова стриктно се контролира концентрацията на поднасяния алкохол в заведенията за обществено хранене, а на бозата - не?! Досега не съм чул за наложени санкции на продавачките в някоя сладкарница, задето в нея се продава разредена, понякога лошо миришеща боза.

Да не говорим за хигиената. Наскоро случайно минавах край задния вход на една квартална сладкарница и като видях „чистите" престилки на продавачките и морето от отпадъци, в което газеха, за да разтоварят гюмовете с току-що пристигналата боза, отщя ми се. Зарекох се да не стъпвам повече там, погнусих се.

И тогава се сетих за онова, което ми бе казала една приятелка, чиято позната работела в подобна сладкарница. Навремето ми се струваше невероятно, но сега, след като бях видяла с очите си... Дълго не били почиствали кацата, в която изсипвали от гюмовете бозата, но един ден почнали да стържат първо стените й. целите хлъзгави, полепнали и изведнъж открили на дъното ...удавил се плъх. Да. приятна гарнитура. И то за най-големите почитатели на бозата • малчуганите! Те не знаят от какво и какво пият, ами ние, дето можем и да се възмутим, и да повдигнем тоя въпрос, защо мълчим, защо преглъщаме това ерзац питие? Кого лъжем и кого надхитряваме, сами себе си или нашите деца?

Не се стърпях и позвъних в хранително-вкусовия комбинат „Христо Никое", за да разбера каква е работата. Като основен производител и снабдител на боза за столицата, защо допускат да им подбиват така реномето. Свързах се с началника ОТК Стоянка Гърнева: „Ние произвеждаме всеки ден около 30 тона наливна боза при капацитет 50, но нямаме възможност за бутилирана, защото бозоварната ни е много остаряла, не разполагаме със складове за стъкления амбалаж, с хладилни камери. 

Единственото ни спасение са големите по пет тона съдове /линове/, в които се съхранява произведената боза. През лятото трайността й о 36 часа, през по-студения I сезон до 48 часа. В бозоварната имаме лаборатория за контрол на качеството, майсторите сами носят проба от всяка варка, така че при нас нарушение не може да се извърши. И ние много пъти сме установявали по сладкарниците, чс бозата е разредена, че е с лошо качество, но трудно е да се бориш с тези от търговията. Единственият начин е изцяло да се премине към бутилирана боза. Засега колкото успяваме да произведем, изпращаме на училищата. Надяваме се, че тъй дълго чаканата нова бозоварна, която ще построим на отредения ни терен на улица ,,Комунистически манифест", близо до сградата на Билкокооп, в която ще изградим нови линии за различна разфасовка на бозата, ще задоволи нуждите не само от качествена, хранителна и вкусна боза, но ще премахне завинаги тези нарушения, опитите да се измамят гражданите."

Всъщност импровизираният ни разговор завърши с любезната покана да посетя цеха на улица „Опорска река" 1 и да опитам от гъстата, ароматна боза на която за съжаление ние познаваме само жалкото подобие. Дано в най-близко бъдеще софиянци с наслада да отпиват любимото си питие, без да въздишат за доброто старо време на файтоните и гальотите.

Научете повече