Из речта на др. Тодор Живков на Републиканския пионерски сбор, 7 юни 1962 година.

 

„Обичайте и служете на Родината, народа и Партията, така както ги обичаха и им служеха героите дали живота си в борбата против  фашизма и капитализма, както ги обичаха и им служиха младите герои  деца и юноши… Бъдете верни на вашата свещена пионерска клетва. Следвайте неизменно заветите на Георги Димитров. Пазете чисто и неопетнено знамето, което Партията ви поверява. Бъдете винаги достойни за него, носете го винаги с чест…“

Биография:

2 НОЕМВРИ 1944 ГОДИНА. С решение № 7, т. 16, Политбюро на ЦК на БКП възлага на РМС, като пръв помощник и резерв на партията, да изгради детско-юношеска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Организацията е наречена "Септемврийче" в чест на историческите събития през септември - войнишкото въстание от 1918 година, антифашисткото въстание от 1923 година и освобождението от монархофашизма на 9 септември 1944 година.

1944 - 1945 ГОДИНА. Септемврийчетата събират подаръци и изпращат колети, пишат писма на бойците, участници в заключителната фаза на Отечествената война. Техните чети и дружини се сплотяват около ремсовите дружества.

1 ЯНУАРИ 1945 ГОДИНА. Излиза първият брой на вестник "Септемврийче". Редактори на вестника са Асен Босев и Камен Калчев, художници - Александър Поплилов и Стоян Венев.

ЮЛИ - АВГУСТ 1947 ГОДИНА. По зова на партията първите младежки бригади започват работа на легендарния Проход на Републиката. Септемврийчетата им изпращат колети, пишат писма, гостуват със свои агитки при тях.

1947 ГОДИНА. Ражда се "Маршът на септемврийчетата" - песента "Пейте в светлата родина" по стихове на Асен Босев и музика на Александър Райчев.

ЮЛИ - АВГУСТ 1948 ГОДИНА. В пионерския лагер в курорта "Дружба" край Варна летуват заедно деца от Гърция, Унгария, Чехословакия, България. Лагерът става международен.

2 МАЙ 1949 ГОДИНА. В Сливен се открива първият в страната пионерски дом "Септемврийче".

2 ЮЛИ 1949 ГОДИНА. Спря да тупти сърцето на Георги Димитров. Скръбта на целия български народ споделят и септемврийчетата. Организация "Септемврийче" се преименува в Димитровска организация "Септемврийче"

10 ЮЛИ 1949 ГОДИНА. При погребението на Георги Димитров българските септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: "Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровски жар".

АВГУСТ 1950 ГОДИНА. Първата група български пионери заминаха за СССР да летуват в Артек.

ФЕВРУАРИ 1951 ГОДИНА. Вторият конгрес на ДСНМ решава димитровските септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се преименува в Димитровска пионерска организация "Септемврийче".

ОКТОМВРИ 1951 ГОДИНА. Разтваря врати Централният дворец на пионерите "Георги Димитров" в София.

1 МАРТ 1953 ГОДИНА. В София се създава Дом на детската книга - днес Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши.

28 МАРТ 1955 ГОДИНА.  За първи път у нас се провежда Седмица на детската кинга.

23 СЕПТЕМВРИ 1959 ГОДИНА. По случай 15-годишнината от създаването й, за активно участие в комунистическото възпитание на българските деца, Димитровската пионерска организация "Септемврийче" е наградена с орден "Народна република България" - І степен.

1 АПРИЛ 1962 ГОДИНА. Излиза първият брой на изданието на вестник "Септемврийче" за чавдарчета - вестник "Дугарче".

18 ЮНИ 1962 ГОДИНА. От всички краища на страната в София пристигат на Републикански пионерски сбор български пионери. Те рапортуват пред ЦК на БКП за своите дела в чест на VІІІ конгрес на БКП и 80-годишнината от рождението на Георги Димитров.

30 МАЙ 1966 ГОДИНА. Тържествен републикански пионерски сбор, 5000 пионери в ботевски униформи предават на родината легендарния кораб Радецки", построен със средствата, събирани от българските деца.

3 ФЕВРУАРИ 1968 ГОДИНА. В чест на 25-годишнината от създаването на ДПО "Септемврийче", редакцията на вестник "Септемврийче" и редакцията на вестник "Народна армия" обявяват операция "Българска слава".

23 ЮЛИ - 6 АВГУСТ 1968 ГОДИНА. Девети световен фестивал на младежта и студентите в София. Всяка дружина, всеки отряд провежда форуми на дружбата, митинги, акции на солидарността, 1200 пионери вземат участие в 53 концерта през дните на фестивала. На виетнамската делегация българските пионери поднасят подарък - автобус и линейка, закупени със средства от трудовите им акции.

АВГУСТ 1979 ГОДИНА. В София се провежда първата международна детска асамблея "Знаме на мира".

23 СЕПТЕМВРИ 1979 ГОДИНА. В село Ястребино, Търговищко, се провежда Седмият републикански пионерски сбор, с пламенна реч другарят Тодор Живков поздравява хпионерите за изграждането на новия национален пионерски комплекс "Ястребино".

23 СЕПТЕМВРИ 1984 ГОДИНА. Провежда се Осмият републикански пионерски сбор. На парад на челвените връзки по случай 40-годишнината на ДПО "Септемврийче" присъствуват представители на най-добрите отряди и дружини. Обявена е Димитровската проверка "Винаги готов!"

25 МАЙ 1987 ГОДИНА. Открит е ХV конгрес на ДКМС. В секцията "Пионерската организация - с критериите на утрешния ден" делегатите дискутират проблемите на организацията, обсъждат необходимостта от поврат в живота на пионерските колективи.

Научете повече

Спомен за ученическите летни лагери от нашето детство

 

Равда,80-те

Шкорпиловци,Равда, Обзор, Царево.....Едва ли има пораснало вече дете, което да не е съхранило дълбоко в сърцето си спомени от едни отминали години, годините на пионерските и средношколски лагери. 

Там където сутрините започваха със задължителната утринна ведрина преди закуска, а през деня целият лагер се огласяше от детски смях и глъч. Денят продължаваше със занимания по интереси, участие в различни кръжоци, а вечер се изнасяха литературно-музикални програми. 

Там където,  край лагерния огън не един или двама младежи и девойки срещнаха първата си ученическа любов... А след края на смяната всички се прибираха у дома пораснали и физически укрепнали, натрупали спомени и впечатления и създали нови приятелства.

Научете повече

Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават

 

Младежи в чирпанското село Златна Ливада през 80-те

Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали - в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя.

Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на важните неща. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи. Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото.

Осеяна е с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването - къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете са пусти, обрасли с трънаци и неизживяно време. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма "до другото лято".  Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба...

Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време.Вижте още:Поколението израсло между комунизма и интернет

 М. Лазарова

Научете повече

Опасният чар на 80-те в киното на НРБ

Сякаш вчера оставихме 80-те години зад гърба си. А вече едва ги помним. Добре, че разполагаме с българските кинокласики, които ни подсещат за миналото. „Дами канят“ (1980), „Оркестър без име“ (1982), „Куче в чекмедже“ (1982), „Опасен чар“ (1984), „Маневри на петия етаж“ (1985) и много други ни показват в детайли живота от онова време. В тях можем да си спомним какви бяха хората, мечтите, пороците, услугите, жилищата...

ПАРИТЕ

През 80-те години левчето беше от хартия, а върху него гордо бе изобразен Паметникът на връх Шипка. „Куче в чекмедже“ ни припомни този факт със сцената, в която малкият Миташки влезе с дрехите във ваната, без да извади съкровищата от джобовете си и после се наложи да сушат левчетата му на простора. В онези години изразът „пране на пари“ все още се разбираше буквално…

ЛЮБОВТА

През 80-те години чувствата се изразяваха просто. С цветя. Помните ли какъв букет донесе на съпругата си героят на Велко Кънев в „Маневри на петия етаж“? С какво беше пълна кошницата, която Антон Радичев качи върху колата си в същия филм? И какво имаше на масата пред Тодор Колев и Татяна Лолова в „Опасен чар“? Отговорът е един и същ – карамфили. Те бяха неизменният и леко безличен символ на любовта през късния соц.

СВАЛКИТЕ

През 80-те години най-важното бяха любовта, морето и още нещо, поне според „Оркестър без име“. Павел Поппандов направи показно пред нацията как се хващат русалки – с няколко лафа и една мрежичка за бира. Стефан Данаилов също преподаде отличен урок по бърз флирт на цяло поколение с ролята си в „Дами канят“. Неговата лекция беше кратка и се побираше във въпроса: „Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“.

АВТОМОБИЛИТЕ

През 80-те години автомобилите бяха мечта. Милиони млади българи бленуваха да им подарят „Лада“ за сватбата, точно както направи другарят Миташки (Димитър Манчев) за дъщеря си в „Оркестър без име“; да подкарат БМВ на старо като Дантон Тахов (Стефан Данаилов) в „Маневри на петия етаж“.

ОПАШКИТЕ

През 80-те години опашките бяха дълги и неизбежни. „Пуснали са портокали!“, развълнува се Невена Коканова, докато учебната „Лада“ на Стефан Данаилов минаваше покрай някакав магазин в „Дами канят“. Кой може да забрави как Кулишева (Надя Тодорова) от „Двойникът“ се оправдава пред героя на Тодор Колев защо е закъсняла за събранието: „Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“.

ТЕХНОЛОГИИТЕ

През 80-те години технологиите влизаха у нас по „втория начин“. В домовете ни – и съответно във филмите, бавно се настаниха западни телевизори, музикални уредби и видеоплеъри. Една от първите „корекомски“ джажди беше увековечена на големия екран лично от Стефан Данаилов. В „Манерври на петия етаж“ героят му слушаше уокмен, за да заглуши боботенето на съпругата си. А в „Дами канят“ същият имаше голям, тежък и ръбат касетофон, който пускаше като фон на бурния си сексуален живот.

СЪСЕДИТЕ

През 80-те години все още познавахме съседите си. А и те знаеха всичко за нас. Искахме им назаем яйца и чаша захар. А те ни даваха ключа за апартамента си, за да им поливаме фикуса, като тръгваха към село. Като деца имахме чувството, че комшиите са нещо като роднини и им казвахме „чичо“ и „лельо“. А към това обръщение, за повече тежест, добавяхме фамилията им. Както Миташки от „Куче в чекмедже“ викаше на съседката си „леля Добрева“./Ретро.бг/

Научете повече

Спомен за един любимец

“Алф” започва да се излъчва през септември 1986 г. по американската телевизия Ен Би Си. В него извънземният Гордън Шамуей се разбива с космическия си кораб на Земята. Попада в гаража на семейство Танер - обикновено американско семейство, което дава на новодошлия името Алф (от англ. A.L.F. - Alien Life Form - “извънземна форма на живот”, в първия епизод на сериала с българско озвучаване “АЛФ” е преведено като “алтернативна форма на живот”).

И четиримата от семейството - съпругът Уилям, жена му Кейт и децата Лин и Браян, неохотно приемат Алф в своя дом и го крият от службите, докато той поправя космическия си кораб и се опитва да се свърже с оцелели от родната му планета Мелмак.

А всичко това на фона на куп пакости и забавни лафове като “Майтап бе, Уили”, които зрителите помнят и сега.

Макс Райт така и не успява да надмине славата на сериала. След края му през 1990 г. големите кинопродуценти го свързват само с образа на очилатия чиновник, който трябва да се справя с извънземното вкъщи.

Има малка роля в минисериала “Сблъсък” по едноименния роман на Стивън Кинг, както и второстепенна роля в първия и втория сезон на “Приятели”.Макс Райт почива на 26 юни 2019 г.в  Хермоса Бийч, САЩ.

....Почивай в мир Уили.......!!!....

Източник: 24 часа

Научете повече

Ние сме децата на 70те и 80те! Всичко сме свикнали да правим сами – защото никой няма да го направи вместо нас!

Обожавам моето поколение! Ние хванахме и грамофонните плочи и лентите. Превъртахме с химикалката касетките и говорехме по стационарния телефон. Помним и диапозитивите и дискетите. 

И въпреки това, днес, наравно с тинейджърите прекрасно усвояваме всички нови технологии. Харесваме и популярната БЪЛГАРСКА музика и знаем текстовете на всички песни и не изпадаме в епилепсия от съвременните ритми. Прекрасно знаем че в този свят повече никога НЯМА да има такива като Майкъл Джексън,  Queen и Led Zeppelin, и на никой още не му се отдава да замени изгубените Емил Димитров, Паша Христова и Леа.

Това сме ние които в детството си гладехме бодливата ученическа униформа с червената връзка, а днес трепетно се грижим да няма прах по обувките ни преди да излезем на вън. Ние никога няма да разберем как може да ти е скучно на улицата. Всеки един от нас може в движение да преброи десетина забавления „без нищо“, десетина игри с топка, няколко забавления с пръчка и консервна кутия. Да не говорим за други дреболии от фунийки до лъкове . Това сме ние които разговаряме употребявайки цитати от книги и филми, и съчувствено зяпаме към онези които ни питат „ от къде знаеш“.

За нас работеше цяла индустрия от детски филми и най добрите актьори пееха, танцуваха и какво ли не за да растем НОРМАЛНИ хора.

Ние все още можем да дружим и не прощаваме предателствата. Още помним че да обичаш човека – не е нужно да спиш с него!

Ние преживяхме РАЗРУХАТА на нашата СТРАНА – НРБ! Оцеляхме през 90-те! Преживяхме световни кризи.

Най накрая разбрахме че нашите родители правеха за нас всичко което можеха. Дори и да не правеха нищо!

Ние вече осъзнахме че думата ЯКО – това не са клубове и дискотеки всяка събота и неделя. Не са градуси в чашата – а ЗДРАВ ЦВЯТ НА ЛИЦЕТО! ЗДРАВ СЪН И БЛИЗКИ ХОРА ДО НАС.

Ние сме най закаленото и прогресивно поколение. На нас ни провървя да се родим, много преди да отнемат СВОБОДАТА НА ДЕЦАТА!

Ние сме свикнали да не слушаме никой и да не чакаме от никого нищо!

Научете повече

Историята на „мазния влак“, с който отиваше блажнинка от Видин за София

В колективната памет на Северозапада една влакова композиция изпуска локомотивна пара с уютен апетитен аромат и противоречиви спомени.

Малко има за „мазния влак“ в интернет, защото това е неформално, но пък масово познато за хората от региона понятие, свързано със седма линия на родната железница.„Имаше години, когато някои хора знаеха, че така го наричат, но не знаеха защо, викат: казаха ми да хвана „мазния влак“.

„С него отиваше блажнинка от Видин за София.“

„Мазния влак“ е нарицателно понятие – колкото весело, толкова и малко тъжно, от близкото минало.“

Това са гласове на хора, които помнят „мазния влак“, пътуващ нощем от Видин за София и изхранващ столицата във времена на обществено-политически катаклизми.

„Историята на „мазния влак“ я знам от спомените на моите родители, които са от различни места от Северозападния край. Така е наречен още веднага след Първата световна война. По това време вече линията е построена. В тези много трудни години след войната добива това название, затова защото по него тръгват земеделските производители с това, което са произвели – най-вече слънчогледовото олио, а също така закланите прасета, месото. Тази традиция си продължавала в годините и най-вече по време на Втората световна война, когато е имало конфискуване на продукти. Хората са криели животни, за да могат по някакъв начин да вържат двата края. Производителите от Северозападна България са пътували до София, за да си продадат продукцията: най-вече свинско месце, угоени гъски и патици, пилета и кокошки и столичани са ги посрещали още на Централна гара и се въртяла страшна черна борса, защото столичани са гладували, буквално, във военните години.“

„През всички видински селища, през Монтана, през Враца – някога така се е снабдявала София с манджи, с месо, със сланина. Всеки е влачил кошници, дамаджани и оттам тръгва името на „мазния влак“.

Повечето търговци пътували с нощния влак заради проверките, а мнозина от „столичаните в повече“, пребивавайки по квартири в крайните квартали на София, са разчитали най-вече на продуктите, изпращани по „мазния влак“ от близки и роднини, разказват пазители на семейните спомени за „мазния влак“.

Щайги с чушки и кашони, пълни с буркани били част от есенния реквизит на „мазния влак“.

„Това беше може би най-препълненият влак, който някога съм виждала в живота си.“

„Българското село, българската провинция щедро мъкнеше на децата в София. Най-често се влачеха мазни неща – свинска мас някоя и друга тенекия, мръвките от прасето, печено агне. Хората произвеждаха, имаха, носеха. За празници, за делници. Тая тясна връзка – между родители и деца, между провинция и столица, наистина беше трогателна.“

Сега, когато провинцията отдавна не изхранва столицата, а Северозападът е наричан северозападнал, всички тези спомени звучат като легенди.

Има и колоритни истории, вероятно украсени с годините. Като тази за дядото с дамаджаната, която в претъпкания с правостоящи коридор била счупена неволно с мотика и, разливайки се на пода, десетте литра прекрасна гроздова ракия причинили пожар заради пушачите наоколо, който гасили на гара Враца. Вижте още:Призрачните изоставени ЖП Гари на северозапада

Източник: bnr.bg/В статията е използвана илюстративна снимка от гара Волуяк,1985 г./

Научете повече