Световни мистерии и загадки:Изчезналият влак № 277

Aвстрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера - в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона - юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош. Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата - това е домът на Отто Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

- Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко - уверява Герхард Заунер. - През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион "Идел-Урал" - бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо - изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва ЕДНА ПЕТА от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило.

... На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, "нацист № 2" Мартин Борман провежда секретно съвещание в страсбургския хотел "Мезон Руж". На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да "превърти". На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на "безопасно място". Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка.

Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

- Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг - смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. - На шефа на спецотряда от СС - щандартенфюрера Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят.

Въпросът е защо му е било нужно? Фалшиви тайници?

... През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди - и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

- Погледнете номера на това кюлче - историкът Герхард Заунер показва "тухла" от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. - Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично го намерих на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.

Струва си да се отбележи - Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

- Тайниците в езерата и планините са просто "измама", потвърждават както историкът Заунер, така и собственикът на ресторанта Сиен. - Очевидно планът на Скорцени е бил да скрие малка част от златото на Райха. Целта е била да се убедят съюзниците, че всичко скрито е тук, трябва само добре да се търси. Останалите ценности са отишли далече, на юг - по таен маршрут.

... И все пак къде е отишло другото злато? Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или "влакът на Функ" - 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката - не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна - отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията "Зюд-Руссланд" - изчезват край езерото Алт;

3. Един вагон с църковно злато от Румъния - икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато - "запасът на Мусолини". Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета! /blitz.bg/

Научете повече

Животът в българското село по времето на соца в НРБ

Някога, по това време на деня и в това време на годината, пред портите на всяка къща се случваше истински мини събор. Хората в махалата, разбира се и в селото, бяха толкова много, че нито една пейка и пространството пред нея не можеше да събере всички наизлезли след дворна, кърска и полска работа, с желанието да се сговорят с комшиите си и да натаманят, всеки по свой тертип отиващият си ден.

На една или на повече от пейките седяха жените - коя захванала чорап да плете, коя дори изкарала да отреби ориза за утрешната си манджа, коя примъкнала се само на масалене... На другите пейки пък мъжете - един ще се похвали, че е окопал за последно късната царевица в есака си, а мамулите са се налели едри както никога, друг ще разкаже как джибрите му вече превират и предстои на казан да ходи, а трети - и той обикновено ще е махленския зевзек - просто ще се чуди какъв лаф да пусне, та някой от събралите се да отнесе майтапа на своя си гръб. Току от едната група - най-вече откъм мъжката - някой ще се провикне по посока на жените, за да го чуе неговата и ще й заръча бърже да изкара каничка вино от миналогодишното, защото друг, с тънкото намерение да удари една чаша на аванта го е бъзнал, че няма как да има още от ланското, като всеки околовръст го знае, че още пролетеска си го изпива до капка. Жена му се надига неохотно, знаейки, че докато слезе в мазата, докато наточи една кана и пак излезе отвън, ще е изтървала най-сочните клюки, но няма как - тръгва за виното, ако и да знае, че след малко пак ще я повикат, този път да изкара и някакво мезе. Чунким не знае табиета на мъж си, но пък и сама няма да му скърши чувството за господарство - той да поиска, а тя да му угоди.

Наоколо децата, сред които и аз, вършим нашите си хлапашки работи, мушкаме се ту сред едните, ту сред другите, ха сега при онези отсреща, после при най-крайните, където са се омешили и от двата пола и събираме думи и изречения, които иначе няма да чуем да се казват свободно, но заради неформалния характер на седянките възрастните изпускат и по нещо не за пред деца, а след това се събираме на наш си дернек някъде на скришно, за да интерпретираме чутото по наш си начин.

Става вече тъмно и някои се надигат да си ходят. Кой манджата да притопли за вечеря, кой да свърши още малко къщна работа по хладното, кой овцете да придои преди да ги назоби, та сутрешното мляко да е само от суха зоб - гъсто и мазно. Малко по-късно оставаме само ние, хлапетата, за да се гоним под уличните лампи и да броим звездите.

Точно под прозореца на къщата отсреща, до портата беше една от тези пейки. Последно там сядаше баба Веса. Едва допреди няма и 6-7 години. Последната от махалата, която спазваше ритуала. Дори и когато остана сама и вече нямаше кой да седне до нея за компания. Стоеше мълчаливо, гледаше по празната улица и вероятно си припомняше когато тя беше още жива и изобилна на хора.

Сега баба Веса е в другия край на селото. При всички останали, които накрая задължително се местят там. И вече само снимките на паметниците им си намират приказката за един последен, но дълъг като вечността селски дернек...

Никола Димитров

Научете повече

Почина звездата от "Брилянтин" Оливия Нютън-Джон

 

Тъжната новина съобщи вестник "Дейли Мейл" 

Актрисата и певица е издъхнала в ранчото си в Северна Калифорния рано в понеделник сутрин, заобиколена от семейството и приятелите си. Новината за кончината ѝ беше съобщена и от нейния съпруг Джон Ийстърлинг на страницата на звездата във Facebook.

Оливия Нютън-Джон е родена във Великобритания, но израства и се оформя като творец в Австралия. Сред хитовете, които я изстрелват на върха на славата, са If Not for You и I Honestly Love You. Световна известност обаче ѝ донася незабравимото ѝ участие в знаковия мюзикъл "Брилянтин", където красавицата си партнира с любимеца на поколения актьор Джон Траволта.

От 1973-1983 г. Нютън-Джон е сред най-популярните знаменитости в развлекателната индустрия в света.

Само в САЩ 14 нейни сингъла са в топ 10 на класациите, певицата печели четири награди "Грами", играе водещи роли в "Брилянтин" с Джон Траволта и в "Ксанаду" с Джийн Кели. Дуетът на Траволта и Нютън-Джон "You're the One That I Want'' е сред най-големите хитове през този период с продадени над 15 милиона екземпляра.

"Скъпа моя Оливия, ти направи живота на всички нас толкова по-добър.

Следата, която оставяш, е невероятна. Обичам те силно. Ще се видим отново някъде по пътя и всички отново ще бъдем заедно. Твой от мига, в който те видях и завинаги! Твоят Дани, твоят Джон!", написа онлайн Джон Траволта.

Научете повече

Спомен за мечкадарите от нашето детство

Спомням си от далечното минало на детството , какъв трепет ни обземаше, щом чуехме да долита от улицата характерната  за мечкадарската  гусла еднообразна мелодия. Тя беше като че ли само от две ноти. 

Хуквахме навън да гледаме единственото улично представление. Тръгвахме след мечкадаря, който не се различаваше много от завързаната със железен синджир прашна и рунтава мечка. Тя неохотно се тътреше след него, защото синджира беше закрепен за  прокарана през ноздрата халка. Това беше преди времето, когато Бриджит Бардо  подпомогна създаването на резерват в Южните Родопи за спасяването на българските мечки.

 Съберяха ли се повечко хора, започваше представлението. С променена мелодия на гуслата и чрез подръпване на синджира мечката се изправяше на два крака и с повдигнати предни лапи пристъпваше, а мечкадаря на висок глас обявяваше: 

„Покажи мецо, как мома играе на хорото” или „Покажи  мецо, как юнак ходи из балкана” и още няколко скеча, като накрая мецана се търкулваше в прахоляка и събралите се зрители страхливо отскачаха в страни. Мечкадаря  питаше дали някой иска да се бори с меца ,сваляше калпака и го поднасяше поред на хората, да му пуснат някоя и друга монета, нещо което не ставаше много често.

 Говореше се, че по време на празници в някой села на мегдана ставали борби - млади здравеняци се преборвали с Мецана. 

/Блог Мечкадари/ Снимка: Wikimedia Commons

Научете повече

През 1972 г. в Асеновград е открито първото предприятие за детски храни в България

Консервен комбинат „Бригада” е произвеждал ежегодно 15 000 тона детски пюрета, като половината от тях са отивали за износ за СССР.

По отношение на качеството те са били много добри, защото нашият Научно-технически институт по консервна промишленост е имал възможност да изучи световния опит за производство на детски храни. Не се е гонело печалба, рецептурите, които са се създавали, са били съобразени с оптималното задоволяване на нуждите на децата. Предлаганият  асортимент е бил 52 вида.

През 1976 г. изпреварваме САЩ и Швеция по консумация на детски храни от едно дете. Така потреблението им стига до 9000 тона годишно. Това в известна степен се дължи и на консумирането на детски храни от възрастни хора. Те ги купуват за себе си, тъй като са били прекалено евтини – държавата дотира 50 процента от цената им.

В онези години се раждаха по 117-118 хиляди деца. Само в София са се консумирали 2000-2500 тона детски храни годишно. Почти всекидневно са се товарели за износ по 7-8 вагона детски храни и други консерви.

Научете повече

Винаги естествена, очарователна и непринудена, една от най-обичаните естрадни изпълнителки

Родена на 02.07.1963 г. в гр.София.Завършва с отличен успех 7-ма столична гимназия. През 1990 година завършва висшето си образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "журналистика", а през 2004 г. придобива магистърска степен по филмово и телевизионно изкуство в Нов български университет.

През 1981 г. участва във вокално – инструментална група “Следа”. Година по-късно следите, които оставят изпълненията на младото русокосо момиче, са наистина забележими. През 1983 г. Роси Кирилова записва първите си самостоятелни песни “Тишина” и “За теб живея”.

През 1984 г. с песните “Бялата река”, “Денонощие” и “Ако ми каже”, Роси печели не само признанието на специалистите от журитата на радиоконкурса “Пролет”, “ХV младежки конкурс” и ХІХ международен фестивал “Златният Орфей”, а и симпатиите на публиката. Следващата година й донася две първи награди: в телевизионната класация “Мелодия на годината” с песента “Любов завинаги” (музика Морис Аладжем, текст Георги Начев) и на радиоконкурса “Пролет `85” с песента “Сбогом, клас”, която изпълнява заедно с Благовест и Светослав Аргирови (музика братя Аргирови, текст Георги Начев). През 1988 г., отново на радиоконкурса “Пролет”, Росица Кирилова получава първа награда с песента “Нещо невероятно”, която пее в дует с Георги Христов. Техният дует бързо спечели симпатийте на многобройните почитатели на двамата изпълнители. Двамата певци са наградени с платинена плоча от Балкантон по повод техния първи съвместен албум “Нещо невероятно”.

Росица Кирилова е обявявана многократно за Певица номер 1 в България в традиционната годишна класация на популярното предаване на БНР “Музикална стълбица”. През 1993 г. тандемът Роси Кирилова и Панайот Панайотов печели две първи награди – на жури и на публика – на Интерфест Битоля /Македония/. С Мими Иванова и Ваня Костова грабват първата награда на фестивала "Песни за София" през 2003г. с песента на Развигор Попов "София ухае на липи". През 2007г. Роси печели заслужено и неоспорвано първото място на Фестивала за българска забавна песен "Бургас и морето" с авторската си песен "Като Да и Не". Естрадната звезда първа изпълнява хита на Емил Димитров- "Моя страна, моя България" на неговия 30-годишен юбилей. Песента намира място в албума й "Всяко нещо има свое време".

През 1995г. Росица Кирилова създава свое авторско предаване “За животните с любов” по БНТ и сателитен канал “ТВ България”, което и до днес радва любителите на животните не само в България, а и по света. Вече 11 години тя успешно съчетава журналистиката с пеенето. През 1999 година е избрана за посланик на добра воля на Уницеф за България и заедно с композитора Хайгашод Агасян и поета Александър Петров създават Химна на Уницеф за България.

Зад гърба си има реализирани 19 албума, в това число 1 максисингъл /първият максисингъл в България/, 3 малки плочи, 4 телевизионни рецитала – ”Усмихни се за мен”, “Приятелите винаги остават”, “Тишина” и “Бог да е с теб”, 3 видеоалбума – “Монолог за двама”, “Без маска и грим” и “Бог да е с теб”, много концертни изяви, както в България, така и в Германия, Финландия, Румъния, Швеция, Чехия, Русия, Турция. През 2006 година Българската национална телевизия реализира документален филм-портрет посветен на творчеството на естрадната звезда. Роси е пяла съвместно с Карел Зих, Стефан Данаилов, Богдан Томов, Георги Христов, Нели Рангелова /първият женски дует/, Панайот Панайотов, Мустафа Чаушев, дует ШИК, Ваня Костова, Мими Иванова, Димитър Туджаров – Шкумбата, Къци Вапцаров, Боян Михайлов и други нейни приятели и колеги.

Албумът й “Живей за мига” /1992 г., е първият албум в България издаден на CD. Този албум отново издига Роси Кирилова на върха и тя е обявена и за Певица на година в класацията на Музикална къща “Riva Sound”.

Сред най популярните й песни се нареждат “Боса по асфалта”, “Тишина”, “Има шанс, няма шанс”, “Приятелите винаги остават”, “Усмихни се за мен”, “Учителко, целувам ти ръка”, “Най-добрата дума”, “Избрах нарочно вас”, “Нещо невероятно”, “Живей за мига”, “Сърцето знае защо...”, “Всичко е любов”, “Защо така ме нарани?”, “Като Да и Не” и много други. Роси е певицата изпяла най-много детски песни, които и до ден днешен се пеят от малки и големи - “Песен за изгубеното куче”, “Моята кукла Барби”, “Мики Маус”, “Момичето с мечето”, “Парцалина” и много други.

Научете повече

Из речта на др. Тодор Живков на Републиканския пионерски сбор, 7 юни 1962 година.

 

„Обичайте и служете на Родината, народа и Партията, така както ги обичаха и им служеха героите дали живота си в борбата против  фашизма и капитализма, както ги обичаха и им служиха младите герои  деца и юноши… Бъдете верни на вашата свещена пионерска клетва. Следвайте неизменно заветите на Георги Димитров. Пазете чисто и неопетнено знамето, което Партията ви поверява. Бъдете винаги достойни за него, носете го винаги с чест…“

Биография:

2 НОЕМВРИ 1944 ГОДИНА. С решение № 7, т. 16, Политбюро на ЦК на БКП възлага на РМС, като пръв помощник и резерв на партията, да изгради детско-юношеска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Организацията е наречена "Септемврийче" в чест на историческите събития през септември - войнишкото въстание от 1918 година, антифашисткото въстание от 1923 година и освобождението от монархофашизма на 9 септември 1944 година.

1944 - 1945 ГОДИНА. Септемврийчетата събират подаръци и изпращат колети, пишат писма на бойците, участници в заключителната фаза на Отечествената война. Техните чети и дружини се сплотяват около ремсовите дружества.

1 ЯНУАРИ 1945 ГОДИНА. Излиза първият брой на вестник "Септемврийче". Редактори на вестника са Асен Босев и Камен Калчев, художници - Александър Поплилов и Стоян Венев.

ЮЛИ - АВГУСТ 1947 ГОДИНА. По зова на партията първите младежки бригади започват работа на легендарния Проход на Републиката. Септемврийчетата им изпращат колети, пишат писма, гостуват със свои агитки при тях.

1947 ГОДИНА. Ражда се "Маршът на септемврийчетата" - песента "Пейте в светлата родина" по стихове на Асен Босев и музика на Александър Райчев.

ЮЛИ - АВГУСТ 1948 ГОДИНА. В пионерския лагер в курорта "Дружба" край Варна летуват заедно деца от Гърция, Унгария, Чехословакия, България. Лагерът става международен.

2 МАЙ 1949 ГОДИНА. В Сливен се открива първият в страната пионерски дом "Септемврийче".

2 ЮЛИ 1949 ГОДИНА. Спря да тупти сърцето на Георги Димитров. Скръбта на целия български народ споделят и септемврийчетата. Организация "Септемврийче" се преименува в Димитровска организация "Септемврийче"

10 ЮЛИ 1949 ГОДИНА. При погребението на Георги Димитров българските септемврийчета произнасят клетва, която завършва с думите: "Ти ни наричаше най-младата смяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска смелост, с димитровски жар".

АВГУСТ 1950 ГОДИНА. Първата група български пионери заминаха за СССР да летуват в Артек.

ФЕВРУАРИ 1951 ГОДИНА. Вторият конгрес на ДСНМ решава димитровските септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се преименува в Димитровска пионерска организация "Септемврийче".

ОКТОМВРИ 1951 ГОДИНА. Разтваря врати Централният дворец на пионерите "Георги Димитров" в София.

1 МАРТ 1953 ГОДИНА. В София се създава Дом на детската книга - днес Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши.

28 МАРТ 1955 ГОДИНА.  За първи път у нас се провежда Седмица на детската кинга.

23 СЕПТЕМВРИ 1959 ГОДИНА. По случай 15-годишнината от създаването й, за активно участие в комунистическото възпитание на българските деца, Димитровската пионерска организация "Септемврийче" е наградена с орден "Народна република България" - І степен.

1 АПРИЛ 1962 ГОДИНА. Излиза първият брой на изданието на вестник "Септемврийче" за чавдарчета - вестник "Дугарче".

18 ЮНИ 1962 ГОДИНА. От всички краища на страната в София пристигат на Републикански пионерски сбор български пионери. Те рапортуват пред ЦК на БКП за своите дела в чест на VІІІ конгрес на БКП и 80-годишнината от рождението на Георги Димитров.

30 МАЙ 1966 ГОДИНА. Тържествен републикански пионерски сбор, 5000 пионери в ботевски униформи предават на родината легендарния кораб Радецки", построен със средствата, събирани от българските деца.

3 ФЕВРУАРИ 1968 ГОДИНА. В чест на 25-годишнината от създаването на ДПО "Септемврийче", редакцията на вестник "Септемврийче" и редакцията на вестник "Народна армия" обявяват операция "Българска слава".

23 ЮЛИ - 6 АВГУСТ 1968 ГОДИНА. Девети световен фестивал на младежта и студентите в София. Всяка дружина, всеки отряд провежда форуми на дружбата, митинги, акции на солидарността, 1200 пионери вземат участие в 53 концерта през дните на фестивала. На виетнамската делегация българските пионери поднасят подарък - автобус и линейка, закупени със средства от трудовите им акции.

АВГУСТ 1979 ГОДИНА. В София се провежда първата международна детска асамблея "Знаме на мира".

23 СЕПТЕМВРИ 1979 ГОДИНА. В село Ястребино, Търговищко, се провежда Седмият републикански пионерски сбор, с пламенна реч другарят Тодор Живков поздравява хпионерите за изграждането на новия национален пионерски комплекс "Ястребино".

23 СЕПТЕМВРИ 1984 ГОДИНА. Провежда се Осмият републикански пионерски сбор. На парад на челвените връзки по случай 40-годишнината на ДПО "Септемврийче" присъствуват представители на най-добрите отряди и дружини. Обявена е Димитровската проверка "Винаги готов!"

25 МАЙ 1987 ГОДИНА. Открит е ХV конгрес на ДКМС. В секцията "Пионерската организация - с критериите на утрешния ден" делегатите дискутират проблемите на организацията, обсъждат необходимостта от поврат в живота на пионерските колективи.

Научете повече